Р Е Ш Е
Н И Е
№ 61
Град Русе, 10.04.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.ят
окръжен съд,
търговско отделение в откритото съдебно заседание на тридесет и първи март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Христо Л.
при участието на секретаря Е.Д. като
разгледа докладваното от председателя търговско дело № 226 по описа на РОС за
2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесет
и първа “Производстов по търговски спорове” от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, чрез адв. Г. А. и адв. М. Г. срещу „ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ”
ООД, с ЕИК ***. Предявени са
обективно, кумулативно и евентуално съединени искове за обявяване
нищожност на два договора за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: Урегулиран поземлен имот *** – за обществено обслужващи сгради (*** за имот планоснимачен номер
***, с отреждане за обществено обслужващи сгради), по плана на град Русе, Източна промишлена зона, с площ
на целия урегулиран поземлен имот от 7 779 кв.м., обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г.
на Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд, вписан в Служба
по вписванията вх. рег. № 1***8 от ***г., акт № ***, том 33, дело № ***г. и Двуетажна сграда, представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със застроена площ 4 255,98
кв.м., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на
Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд, вписан в Служба по
вписванията вх. рег. № 11744 от ***г., акт № ***, том 33, дело № ***г..
Ищецът - „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че процесните договори са нищожи,
поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. На първо място е
заявено като главно основание абсолютна нееквивалентност на разменените при
продажбата престации – имот/цена, защото договорената
продажната цена на имотите е много по-ниска от действителната пазарна цена. На
второ място в условията на евентуалност е основанието, че има допълнително
повторно облагодетелстване на купувача-ответник, чрез сключване на дългосрочен
договор за наем за отдаване под наем на процесните имоти, които наеми са
завишени от пазарните такива. Счита, че заплатената от ищеца наемна цена за
процесните имоти, многократно превишава цената на договора за продажба на
същите. На трето място в условията на евентуалност е основанието, че липсва
реално плащане на цената, съгласно пункт ІІ от процесните договори, а именно с
паричен превод по банкова сметка ***.09.2006г., защото страните са договорили с
тристранно споразумение, плащането на цената да се погаси, чрез заместване в
дълг. Такова поемане в дълг е било уговорено изрично за недвижимия имот/земя/
за цялата покупна стойност от 914 000 лева и частично за сградата, за сума
от 41 391,83 лева. За остатъка от продажната цена ответникът е заместил „К
енд К Електроникс“ ЕООД в дълга му към Банка ДСК, на
основание договор за заместван в дълг от 10.10.2006г..
Ищецът прави възражение за привидност/нищожност/ на това споразумение, защото
ответникът нямал собствени средства, освен приходите от наем и не можело да се
приеме за плащане на цената по процесните нотариални актове. Твърди, че средствата
за бъдещото плащане продължават да са с произход от първоначалния
длъжник-ищеца. Счита, че заместването в дълг не е породило правни последици и
първоначалния длъжник „Техномаркет“ не е освободен от
задължението си към Банка ДСК. Твърди, че ответното търговско дружество е поело
дълга на „К енд К Електроникс“ ЕООД“, към свързаните
със страните „РAMTEX LLC“,
Вашингтон, окръг Колумбия. Твърди, че „К енд К Електроникс“
не е имало реално задължение към офшорното дружество, което да обоснове
поемането на дълг. На четвърто място в условията на евентуалност е основанието,
че има явна свързаност между физическите лица собственици на капитала и
участващи в управлението, която е довела до сключването на неизгодни за ищеца
сделки, с което се накърняват добрите нрави. Твърди, че управителите на „К енд
К Електроникс“ са продали процесните имоти на „ГЛОРИЕНТ
ИНВЕСТМЪНТ БГ”
ООД, без надлежно решение на едноличния собственик на
капитала LYNX PROPERTY B.V. Амстердам,
с крайни собственици Н.К. и Х.К.. На пето място в условията на евентуалност е
основанието, че осъщественото договаряне между представляващия продавача и
купувача е във вреда на представлявания - дружеството ищец.
В условията на евентуалност са предявени и два иска за
нищожност на процесните договори, поради противоречие със закона. Ищецът
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 7 от ТЗ, защото липсвало
решение на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на процесните
недвижими имоти. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - „ГЛОРИЕНТ
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД, чрез адв. С. Г. е подал в
срок отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции, счита
предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, защото не са
нарушени добрите нрави при сключване на процесните договори и няма противоречие
със закона. Оспорва твърденията и правните аргументи изложени от ищеца в
исковата молба. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди, че доверителят му е закупил с договор за
продажба от 28.02.2005г. от Община Русе, УПИ *** с площ от 12 324 кв.м. за
сумата от 845 200 лева. От този терен са били обособени два самостоятелни
имота УПИ ***/продаден на ищеца/ и УПИ ***. Твърди, че продаденият на ищеца
почти половината от имота е за сума по-голяма от платената на общината за целия
имот. По тези съображения счита, че не е осъществен фактическия състав на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и твърдението за нееквивалентност на разменените престации е неоснователно и необосновано. Излага подробни
правни доводи за неприложимостта на тази правна норма при сделки между
търговци, цитира правната доктрина. Твърди, че сключените договори за наем
между самостоятелни правни субекти представляват самостоятелни правни решения
за осъществяване на търговска дейност. Счита, че последващото
вливане на тези правни субекти е ирелевантно за
правния спор, както и отношенията на свързаност между лицата, които ги
контролират. Счита, че ползването на сградата в продължение на години по
наемното правоотношение и плащането на договорената наемна цена не могат да
обосноват нарушение на добрите нрави. Ищеца във всеки един момент е можел да
прекрати наемното правоотношение. Счита, че договора за наем и формирането на
наемната цена са ирелевнтни за процесните договори за
покупко-продажба на земя и сгради. На следващо място излага подробно
фактическата обстановка относно изцяло плащане на цената, чрез договор за
заместване в дълга на „К енд К Електроникс“ ЕООД“ към
„РAMTEX
LLC“ и Банка ДСК от ответника. Пълното плащане на цената по
процесните договори се установява с декларация от 07.12.2010г. на продавача –
управителя Н.К.. Според ответника, тези факти се установяват също от банкова
референция от Банка ДСК и от извършена одиторска проверка
в ответното търговско дружество. Счита за неоснователно и недоказано
твърдението, че сделките сключени от пълномощника са сключени във вреда на
ищеца, защото не е доказана недобросъвестност на съдоговорителя-ответника.
Твърди, че приложение следва да намери презумпцията на чл. 301 ТЗ и действията
на пълномощника са потвърдени. Счита, че не може да има вреда за „К енд К Електроникс“ ЕООД, защото управителят е подписал тристранно
споразумение от 10.10.2006г. и двете приложения към
него, както и двата договора за заместване в дълг от 10.10.2006г.,
които са с нотариална заверка на подписите, декларацията от 07.12.2010г.,
издадените фактури към деня на изповядване на сделките и допълнителното
споразумение към договора за наем и анекси към него. Излага подробни аргументи
за правните последици на договорите, автономия на волята, свободата на
договарянето и добросъвестността. Счита за неоснователен и заявения в условията на евентуалност иск за
нищожност, защото на основание т. 1 от ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, решението
на собственика на капитала не е необходимо условие за действителност на
разпоредителната сделка с недвижим имот. Прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника за периода от ***г.
до 31.08.2011г.. Счита, че следва да се приложи кратката пет годишна давност на
добросъвестния владелец, на основание ППВС 6/1974г. на ВС. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът е подал в срок допълнителна
искова молба, с която е пояснил първоначалната и е отговорил на правните доводи
на ответника, направени в отговора на исковата молби. Оспорва възражението на
ответника за кратката придобивна давност на ответника
на основание т. 10 от ППВС 6/74г..
Ответникът е подал в срок допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, в който е отговорил на правните доводи
в допълнителната искова молба.
След преценка на събраните и приети
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от служебно извършена
справка в ТР, на основание чл. 23, ал. 34 от ЗТР се установява, че ищецът „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД е универсален
правоприемник на „К енд К Електроникс“ ЕООД“, с ЕИК
***.
Следователно ищецът е активно процесуално легитимиран.
Видно от договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 28.02.2005г./л.
269-270/, се установява, че ответникът е закупил от Община Русе терен с площ от
12 325 кв.м. за сумата от 845 200 лева.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на РРС, се установява, че на ***г. ищецът е
прехвърлил на ответника правото на собственост върху УПИ *** – за обществено
обслужващи сгради, по плана на
град Русе, с площ от 7 779 кв.м., за сумата от 914 000 лева, която сума
ще бъде изплатена
до 30.09.2006г., чрез банков превод по
сметка на продавача. Данъчната оценка на терена е била в
размер на 24 429,70 лева.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района
на РРС, че на ***г. ищецът е прехвърлил на ответника
правото на собственост на Двуетажна сграда, представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със застроена
площ 4 255,98 кв.м., за сумата от 2 500 000 лева
без ДДС, която сума ще бъде изплатена до 30.09.2006г., чрез банков превод по
сметка на продавача. Данъчната оценка на сградата е била в размер на 1
595 712,20 лева.
Видно от горепосочените
нотариални актове, се установява, че двете сделки са сключени, чрез В.И.В. – в качеството
си на пълномощник, както на продавача така и на купувача.
Видно от заключението на вещото,
което е ясно, пълно и изчерпателно и следва да се кредитира изцяло, се
установява, че пазарната стойност на процесния терен към ***г. е в размер на
1 018 400 лева, а пазарната стойност на сградата към ***г. е в размер
на 3 193 500 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главните искове за нищожност с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД – установителен иск за нищожност на процесните договори, поради
накърняване на добрите нрави:
По първия иск с предмет терена.
На ***г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района
на РРС, ищецът е прехвърлил на ответника
правото на собственост върху УПИ ***, с площ от 7 779 кв.м..
Ответникът се е задължил да заплати сумата от 914 000 лева, която сума ще
бъде изплатена до 30.09.2006г., чрез
банков превод по сметка на
продавача. Това са договорените между
страните престациии, която еквивалентността ще се преценява за да се установи дали
са нарушени добрите нрави, по
смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД. Вещото
лице е установило, че пазарната стойност на терена към ***г. е 1 018 400 лева. Определената
от вещото лице пазарна стойност кореспондира със стойността на правото на
собственост върху терен с площ от 12 325
кв.м., за които на 28.02.2005г. ответникът е заплатил сумата от
845 200 лева и от които терен е обособен
процесния с по-малка площ от 4 546 кв.м.. В подкрепа на този извод
е и обстоятеството, че данъчната оценка на терена е 24 429,70 лева.
Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи
или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. В цитираното от ищеца решение № 1444/04.11.***9г., по гр.д.
№ 753/***9г. на ВКС, V гр.о. е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност
на сделката, но няма конкретни
критерии за
тази преценка
- каква нееквивалентностт на престациите ще има за правна последица нищожност на сделката.
Цитираното
от ищеца определение № 708/4.11.***9 г. по
гр.д. № 753/***9г., на
V гр.о. на
ВКС
е
определение по чл. 288 ГПК и не съставлява задължителна практика на ВКС, на
основание т. 1 от ТР № 2 по ТД № 2/2010г. на ОСГТК.
В решение № 615/15.10.2010г., по
гр.д. №1208/2009 г. на ВКС,
ІІІ гр.о. като критерий е възприета изключително голямата разлика в престациите - нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната. В решение № 119/22.03.2011г., по
гр.д. № 485/2010г. на ВКС, І гр.о. - при двадесет и осем пъти по-ниска
цена от пазарната стойност, в което е прието, че е необходимо да е налице и значителна липса на
еквивалентност в насрещните
престации. Според
Решение № 452/25.06.2010г., по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, І гр.о. - страните имат свобода
на договарянето/чл.9 ЗЗД/, която се
определя
от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
От
една страна законодателят изрично допуска, че цената
на недвижимия имот може да
бъде по-ниска от данъчната оценка. От
друга страна е изискването сделката да не противоречи
на добрите нрави, чрез еквивалентност на насрещните престации. Само при тяхното явно
несъответствие може да се обоснове и направи извод за такова нарушение, което да има за правна последица нищожност на сделката.
Съгласно
задължителната съдебна практика - Решение № 24.09.02.2016г., по гр.д. № 2419/2015г. на
ВКС, ІІІ гр.о.. на ВКС, тази неравностойност
би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
Видно от изложеното, ищецът като е продал
процесния терен на ответника за 914 000 лева, за цена близка до определената от вещото
лице в размер на 1 018 400
лева и цена тридесет
и седем пъти
по-висока от данъчната оценка,
страните по делото не са накърнили
с нищо добрите нрави. Продаденият на ищеца
част
от имота е за
сума по-голяма от платената на
общината за целия имот
845 200 лева. Следователно не е налице
нееквивалентност между престациите по процесния договор,
която да води до
нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.
По заявеното в условията на евентуалност
основание, че има допълнително
повторно облагодетелстване на купувача-ответник, чрез сключване на дългосрочен договор за наем
за отдаване под наем на
процесните имоти, които наеми са завишени
от пазарните такива и заплатената от ищеца
наемна цена за процесните имоти, многократно превишава цената на договора
за продажба на същите.
Определянето и получаването на
наем за процесния имот над пазарния е предмет на договора за наем и евентуално
предмет на друг правен спор, но никога не може да има за правна последица
нищожност на договора за покупко-продажба, независимо от факта, че е сключен
между същите страни. По тези съображения, това основание не е предмет на това
дело и е ирелевантно за настоящото производство и не
следва да се разгрежда по същество.
По заявеното в условията на
евентуалност основание, че липсва реално плащане
на цената, съгласно пункт ІІ от процесните договори.
Плащането на цената по реда и
начина уговорен в договора, респективно неплащането й са също ирелевантни за
настоящото производство. Тези обстоятелства могат да са предмет на други евентуални
производства с предмет плащане на цена, обезщетение за неизпълнение или
разваляне на договора и т.н., с които съдът не е сезиран. Неплащането на цената не накърнява добрите
нрави и не е основание, което да има за правна последица нищожност на договора
за покупко-продажба. Не е възможно едно и също основание да води едновременно
до нищожност и до право да се иска реално изпълнение или до потестативното
право да се развали договора. По тези съображения и това основание е ирелевантно за настоящото производство и не следва да се
обсъжда.
По заявеното в условията на
евентуалност основание, че има явна свързаност
между физическите лица собственици на капитала и участващи
в управлението, която е довела до сключването
на неизгодни за ищеца сделки,
с което се накърняват добрите нрави.
Обстоятелството дали процесната
сделка е сключена между свързани лица само по себе си никога не може да има за
правна последи нарушаване на добрите нрави. Без
наличието на изрична правна норма, която да установява забрана/чл. 185 ЗЗД и чл.
490 ГПК/ с правна последица нищожност
или недействителност/чл. 135 ЗЗД, 646, ал. 4, т. 1 ТЗ и т.н./ на такава
сделка между свързани лица е безпредметно да се установява такава свързаност. По
тези съображения е ирелевнатно за делото обстоятелството,
че процесната сделка е между свързани лица и не следва да се разглежда по
същество.
По заявеният в условията на
евентуалност иск с основание осъщественото договаряне между представляващия продавача и купувача е във вреда на
представлявания - дружеството
ищец. Неоснователно е твърдението на направеното
в съдебно заседание възражението на процесуалният представител на ищеца/том
ІІІ, л. 274/, че това не е самостоятелен иск в условията на евентуалност, а
допълнително основание на исковата претенция за накърняване на добрите нрави. Правната
доктрина допуска евентуално съединяване на искове при един и същ петитум с различни основания.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба и петитума на иска/том І, л. 10,
абзац 5/, ищецът твърди, че е извършено договаряне от управителя Н. К. по
процесните сделки с ответното дружество, във вреда на представлявания, защото
има драстично разминаване на уговорената цена и действителната цена, както и неполучаване
на продажната цена. Според настоящият съдебен състав се твърдят като
самостоятелни основания вече заявени и разгледани - противоречие на сделката с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите
и задължение за плащане на цената, по които основания съдът вече се е
произнесъл и съображенията за това не следва да се повтарят отново.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че разгледани в съвкупност заявените основания водят до нищожност на
сделката, поради противоречие с добрите нрави. Не съществува законова
възможност едни и същи основания поотделно да не противоречат на добрите нрави,
но разгледани в съвкупност да имат такава правна последица.
По тези съображени
всяко едно от предявените като главно и в условията на евентуалност основания на
предявения иск са неоснователни и искът следва да се отхвърли.
По втория иск с предмет
покупко-продажбата на сградата:
На ***г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района
на РРС, ищецът е прехвърлил на ответника правото
на собственост на Двуетажна сграда, представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със застроена
площ 4 255,98 кв.м., за
сумата от 2 500 000 лева без ДДС, която сума ще бъде изплатена до
30.09.2006г., чрез банков превод по сметка на продавача. Вещото лице е установило,
че пазарната стойност на сградата към ***г. е 3 193 000 лева. Данъчната оценка на сградата е била в
размер на 1 595 712,20 лева.
По вече гореизложените съображения, ищецът като е продал процесния терен на ответника за 2 500
000 лева без
ДДС, за цена близка до определената от вещото
лице в размер на 3 193 000 лева и на цена по-висока с 904 288 лева от данъчната оценк, страните по делото не са накърнили
с нищо добрите нрави. Следователно не е налице
нееквивалентност между престациите и по втория договор,
която да води до
нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.
По вече изложените правни доводи
и съображения, направените изводи се отнасят и за заявените в уловията на евентуалност основания и по този иск и не следват
да се повтарят. Вторият иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главните искови претенции, съдът
следва да разгледа предявените, при условията на евентуалност и искове за нищожност,
поради противоречие на процесните договори със закона
- липса на решение на едноличния собственик
на капитала за отчуждаване на процесните недвижими имоти, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във вр. с чл 137, ал.1, т. 7 ТЗ.
На основание т. 1 от ТР № 3 по
т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, за отчуждаването на недвижими имоти,
собственост на дружеството, това решение не е необходимо условие за
действителността на разпоредителната сделка. Предявените в условията на
евентуалност два иска за установяване нищожност на процесните договори, поради
противоречи със закона са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съобразно
отхвърлянето на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски.
На основание т. 1 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК, процесуалният представител на ответника е представил договор
за правна помощ и фактури за договорените адвокатски възнаграждения и заверен
препис на електронен документ, съгласно чл. 184 ГПК, удостоверяващ плащането на
сумите. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на адвоката на ответника.
Видно от от удостоверение за данъчна оценка /том І, л.
214/ се установява обща стойност на процесните имоти в размер на 1 639 882,60
лева, което е и цената на предявените четири иска. Минималният размер съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 49 756, 40 лева без ДДС само за главните
два иска. Предявени са дванадесет обективно, кумулативно и евентуално съединени
иска, с цена на иска данъчната оценка, а се претендира възнаграждение за 51 360
с ДДС, която сума е под минималния размер и затова не следва да се намалява.
Общият размер на разноските на ответника са 51 410, 40 лева и следва
да се осъди ищецът да я заплати.
Мотивиран така, Р.ят окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в град София, бул. „Цариградско
шосе” № 361 срещу
„ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град София, район Искър, бул.
„Искърско шосе“ № 7, за обявяване нищожност, поради противоречие с добрите нрави на договор
за покупко-продажба на Урегулиран поземлен
имот *** – за обществено обслужващи сгради (*** за имот планоснимачен номер
***, с отреждане за обществено обслужващи сгради), по плана на град Русе, Източна промишлена зона, с площ
на целия урегулиран поземлен имот от 7 779 кв.м., обективиран в Нотариален
акт от 31.08.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г., на
Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд, вписан в Служба по
вписванията вх. рег. № 1***8 от ***г., акт № ***, том 33, дело № ***г..
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в град София, бул. „Цариградско
шосе” № 361 срещу
„ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град София, район Искър, бул.
„Искърско шосе“ № 7 за обявяване
нищожност, поради
противоречие с добрите нрави на
договор за покупко-продажба на Двуетажна сграда,
представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със
застроена площ 4 255,98 кв.м., обективиран в Нотариален акт от ***г., за
покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района
на Р. районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 11744 от ***г.,
акт № ***, том 33, дело № ***г..
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в град София, бул. „Цариградско
шосе” № 361 срещу
„ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град София, район Искър, бул.
„Искърско шосе“ № 7 за обявяване нищожност, поради противоречие със закона на договор
за покупко-продажба на Урегулиран поземлен
имот *** – за обществено обслужващи сгради (*** за имот планоснимачен номер
***, с отреждане за обществено обслужващи сгради), по плана на град Русе, Източна промишлена зона, с площ
на целия урегулиран поземлен имот от 7 779 кв.м., обективиран в Нотариален
акт от ***г., за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***,
дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд,
вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1***8 от ***г., акт № ***, том 33,
дело № ***г..
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в град София, бул. „Цариградско
шосе” № 361 срещу
„ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в град София, район Искър, бул.
„Искърско шосе“ № 7 за обявяване
нищожност, поради
противоречие със закона на
договор за покупко-продажба на Двуетажна сграда,
представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със
застроена площ 4 255,98 кв.м., обективиран в Нотариален акт от ***г., за
покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района
на Р. районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 11744 от ***г.,
акт № ***, том 33, дело № ***г..
ОСЪЖДА „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** да заплати на „ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД, с ЕИК ***, разноски в размер на 51 410,40
/петдесет и една хиляди четиристотин и десет и 40
стотинки/ лева за производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: