Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
27.01.2020 година град Бургас
Административен
съд – град Бургас, дванадесети състав,
на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при
секретаря Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 2787 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Я.Х.В. ***, с ЕГН **********,
против Заповед №Л-2251/10.05.2019г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, Министерство на правосъдието, с която му е
наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една)
година, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго нарушение
по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание. Жалбоподателят прави искане да се отмени заповедта. Изложени са доводи, че не е налице
твърдяното нарушение, дисциплинарното наказание не е наложено в рамките на
преклузивните срокове по чл.195 от ЗМВР, както и че е несъразмерно тежко.
Първоначално жалбата е депозирана пред
Административен съд София – град. С Определение №8488/04.11.2019г., постановено
по адм.дело № 6304/2019г., Административен съд София –град е прекратил
производството и е изпратил делото по
подсъдност на настоящия съд.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се
явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв.Б.Л. –
пълномощник на жалбоподателя, в която сочи, че поддържа жалбата. Ангажира
писмени доказателства. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът
- главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
Министерство на правосъдието, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е
административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни
доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
По делото не се спори, че жалбоподателят Я.Х.В.
заема длъжността – началник на сектор
ІІІ категория в затворническо общежитие „Строител“ ІІІ категория към Затвора в
гр.Бургас.
Със заповед № Л-1107/05.03.2019 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГД „ИН“/ е разпоредено
извършване па дисциплинарна проверка по повод постъпили предварителни данни за
допуснати нарушения на служебната дисциплина от жалбоподателя във връзка с
извършени СМР в административната сграда на ЗО „Строител“, III категория, към затвора Бургас, I категория, несъгласувани с началника на затвора
Бургас, които данни са отразени в писмо, вх. № 2943/05.03.2019 г. по описа на
ГД „ИН“ (л.23 от делото). Със Заповед №147/14.02.2019г. (л.24) е определен състав на комисията, която да
извърши проверката, както и срока за приключването й. С протокол са приобщени материалите от
проверка, разпоредена със заповед № 147/14.02.2019 г. на началника на затвора
Бургас, I категория, по повод изясняване на фактите
относно извършени СМР в административната сграда на ЗО „Строител“. Във връзка с
тази проверка, жалбоподателят е изготвила докладна записка, peг. №796/19.02.2019
г. до началника на затвора в гр.Бургас (л.57-58), в която е изложила факти и
обстоятелства относно необходимостта от оптимизиране на пространството в
административната сграда на ЗО „Строител“, с цел създаване на условия за
изпълнение на служебните задължения на ИСДВР, инспектор психолог и инспектор
пробация. Твърди се, че ремонтните дейности в ЗО „Строител“ са осъществени в
периода между 04.02.2019 г. и 08.02.2019 г., като за целта са ангажирани двама
общи работници по щата на затвора Бургас.
Комисията, определена със Заповед №147/14.02.2019г.,
е констатирала, че при извършен преглед на охранителните камери е установено,
че на 02.02.2019 г., към 17.10 ч., с автомобил тип „баничарка” в ЗО „Строител“ са
осигурени 10 листа гипсокартон и профили за гипсокартон, които са разтоварени
от четирима лишени от свобода. Шофьорът на автомобила предал на мостовия, а той
на командир на отделение в затворническото общежитие, кутия с крепежни
елементи. Последното е потвърдено от надзирател в затворническото общежитие,
който участвал при разтоварване на материалите и който разпознал водача на автомобила, доставил
материалите, като бивш лишен от свобода. След извършена проверка в ИСИН е
установено, че водачът на автомобила е условно предсрочно освободен на
13.09.2018 г. от затвора Бургас и не е служител на „Хюмънд билд“ ООД, с чиито
автомобил е извършена доставката на строителните материали. Водачът на
автомобила заявил в снети обяснения, че провел телефонен разговор с инспектор П.
З., в който тя му казала да превози до затвора строителните материали, които ще
получи от неин познат в близост до магазин „Мастерхаус“.
В хода на проверката са снети обяснения от
служители в затворническото общежитие, от които става ясно, че на 01.02.2019 г. след 13.00 ч. лишени от
свобода, назначени за общи работници, и помпиерът са разчиствали клуба,
предназначен за свиждания, което е продължило до около 17.00 часа и на
05.02.2019 г. лишените от свобода работили в кабинета на инспектор З. от 10.00
ч. до 11.30 ч. и от 15.30 ч. до 17.30 ч., на 07.02.2019 г. - от 9.30 ч. до
11.30 ч. и от 13.00 ч. до 17.00 ч.
Установява се от обясненията, снети от
лишените от свобода, извършили ремонтните дейности, че са работили в кабинета
на ИСДВР в часовете от 16.30 ч. до 19.00 ч. Заявяват, че не им е извършван инструктаж преди началото или по време на
ремонтните дейности, както и че след снемането на обяснения, във връзка с
назначената със заповед № 147/14.02.2019 г. на началника на затвора в гр.
Бургас комисия, са били извикани от началник сектор в затворническо общежитие
„Строител“, за да подпишат инструктажа. Снети са обяснения и от лишени от
свобода, настанени в спални помещения заедно с лицата, извършили ремонтните
дейности, които сочат, че последните се прибирали по - късно от обикновено от работа в този
период - около 18 часа. Комисията е установила, че в резултат на извършените
ремонтни дейности в административната сграда на ЗО „Строител“, стаята за
свиждане е с намалена площ, с което се затруднява не само провеждането на
свиждания, но и груповата работа с лишените от свобода.
Във връзка със заповед № Л-1107/05.03.2019 г.
на главния директор на ГД „ИН“ за изясняване на постъпили предварителни данни
за допуснати нарушения, жалбоподателят е дала обяснения, вх. № 3507/15.03.2019
г. по описа на ГД „ИН“ (л.48-49), в които е изложила твърдения, че ремонтни
дейности в използваното от него помещение на територията на ЗО „Строител“ са
извършвани и преди и не е имало проблеми и проверки. В. е посочил, че
първоначалният инструктаж за безопасност и здраве при работа със сухо строителство
е направен, като ежедневните инструктажи са подписвани и от него.
Резултатите от извършената проверка,
разпоредена със заповед № Л-1107/05.03.2019 г., са обективирани в изготвена
справка, рег.№ 2968/02.04.2019 г. по описа на ГД „ИН“/л.32-39 от адм.дело
№6304/2019г., доказателствата по което са приети по настоящото дело/. Въз
основа на установените факти и обстоятелства в справката е формиран извод от
комисията, че се потвърждават предварителните данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от страна на Я.Х.В., касаещи
извършването на СМР и конкретно:
В резултат на извършените ремонтни дейности
стаята за свиждане е с намалена площ, с което се затруднява не само
провеждането на свиждания, но и провеждането на групова работа с
лишените от свобода.
С оглед на гореизложеното комисията е приела,
че е налице предварително несъгласувани от страна на главен инспектор Я.Х.В.
строително-ремонтни дейности в административната сграда на затворническото
общежитие „Строител“ Ш-та категория към затвора в гр. Бургас с началника на затвора в гр. Бургас или с
прекия му ръководител, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за длъжността
„Началник на сектор ІІІ категория в затворническо общежитие“ Раздел VIII, т. 1.
„Решенията във връзка с изпълнение на преките
задължения се взимат след съгласуване и одобрение на прекия ръководител или на
по-висш служител в рамките на общите правила и изискванията на нормативната
база ", с която се
е запознал на 04.04.2017 г. В конкретния случай главен инспектор Я.В. е
предоставил заявка за закупуване на материали за ремонт, който вече е извършен
и уведомил за това едва по повод образуваната проверка от началника на затвора.
Комисията е констатирала, че В. е предоставил протокол за извършен инструктаж,
който е направен след приключване на ремонта. Неправомерно е отклонил
назначения с негова заповед № 254/07.11.2018 г. лишен от свобода М. И.от
открития със заповед № JI-4953/26.11.2018 г. на
главния директор на ГДИН работен обект „Помпена станция и външен двор на
корпуса на затвора и затворническо общежитие „Строител" Ш-та категория и
му е възложил други задължения, извън посочените в длъжностната характеристика.
Допуснал е извършването на доставка на строителни материали от фирма, с която няма
сключен договор за това. Строителните материали се явяват дарение, което е
недопустимо. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Вътрешните правила за реда и условията за
сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН,
утвърдени със заповед № JIC-04-1491/01.09.2016 г.,
изменена и допълнена със заповед № JIC-04-86/18.01.2017 г. на министъра на правосъдието „Български и
чуждестранни физически и юридически лица могат да даряват само книги, учебници
и учебни помагала“. С действията си главен инспектор Я.В. е допуснал осъдени
лица да приемат и предават чужди вещи - строителни материали. Предложено е на В. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от една година.
На 23.04.2019 г., на
жалбоподател, е връчена писмена покана, рег.№ 3338/11.04.2019 г. (л.25-28 от
адм.дело №6304/2019г.) за даване на писмени обяснения по случая, на основание
чл.206, ал.1 ЗМВР пред главния директор на ГД „ИН“, с указания, че следва да
посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Видно от
протокол с рег.№ 2045/30.04.2019г. (л.29 от от адм.дело №6304/2019г.) при
извършената проверка е установено за времето от 23.04.2019г. до 30.04.2019г. В.
не е депозирал писмени обяснения. В преписката са приложени обяснения от В. с
по –ранна дата, а именно от 12.03.2019г. (л.48-49).
След
като са събрани и оценени всички доказателства по случая, взета е предвид
тежестта на нарушението и неговите последици, както и
цялостното поведение на служител в МВР, дисциплинарното производство е
приключило с издаване на
оспорената в настоящото производство заповед, с която административният орган,
възприемайки изцяло констатациите в писмена справка, рег.№ 2968/02.04.2019 г.
по описа на ГД „ИН“, на комисията, извършила разследването, е наложил на
Я.Х.В. ***, с ЕГН ********** началник на сектор ІІІ категория в затворническо
общежитие „Строител“ ІІІ категория към Затвора в гр.Бургас на основание чл. 13,
ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 204, т. 3, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т.11 и ал. 2 ЗМВР,
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, като е предупреден,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
По делото е представен заверен препис от
оспорената заповед № Л-2251/10.05.2019г., от който се установява издаването й
(л.10-19 от адм. дело № 6304/2019г). Заповедта е в писмена форма, подписана е
от издателя й и съдържа изискуемите реквизити. В нея са посочени извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното
основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. По този начин са спазени
изискванията за форма на заповедта по чл.210, ал.1 ЗМВР.
По делото не се спори, че е назначена комисия,
която да осъществи функциите на дисциплинарно разследващ орган. Така в случая
са били спазени и процесуалните изисквания по чл.207 ал.1 и 2 ЗМВР.
По делото е представен заверен препис от
обобщена справка, изготвена от дисциплинарно - разследващия орган за
резултатите от разследването. Приложени
са и заверени преписи от документи, от които се установява, че на жалбоподателя
е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се
запознае с разследваните обстоятелства и да даде обяснения по тях.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При извършената служебна проверка по реда на
чл.168 ал.1, вр. чл.146 т.1 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед изхожда
от материално и териториално компетентен орган. При издаването
й са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е
издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в
едногодишния срок от извършването му. Изпълнено е и задължението по чл.206,
ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно - наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание алтернативно да изслуша държавния служител, или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая,
видно от данните по делото, при извършване на проверката е предоставена
възможност на оспорващия да даде обяснения. В тази връзка не се установява при
провеждане на дисциплинарната процедура да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Съдът е
изискал доказателства относно компетентността на органа. В тази връзка по
делото е представена Заповед № Л-2173/25.04.2019г. (л.17), видно от която старши комисар И. Л. Й.– заместник главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за периода от
30.04.2019г. до 10.05.2019г. включително е изпълнявал функциите на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по чл.13, ал.2,т.1, 2,
8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16 и 17 от ЗИНС.
По делото са представени доказателствата, въз
основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието,
което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Не
се констатират допуснати процесуални нарушения при извършване на проверката. В
съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в заповедта са изложени и фактическите
основания за издаването й.
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките
на преклузивните срокове по чл.195 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на
дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ
орган. В този смисъл и Тълкувателно решение № 2/04.07.2002г. по адм. д. № ТР –
3/2001г. на ВАС, което не е загубило значението си. Конкретно в случая органът
е узнал за нарушението на 02.04.2019г., което е видно от изготвената писмена
справка с рег.№ 2968/02.04.2019г. (л.32-39 от адм.дело 6304/2019г.). Оспорената
заповед е издадена на 10.05.2019г., при което съдът приема, че е спазен
двумесечния срок от откриване на нарушението и възраженията, изложени в жалбата
в тази връзка, са неоснователни.
Не е налице твърдяното нарушение
на чл. 206 ал. 2
от ЗМВР .
Дисциплинарно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е
взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата,
при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Следва да се има предвид също, че за конкретно
установеното дисциплинарно нарушение не е предвидена възможност за налагане на
по-леките по вид дисциплинарни наказания – мъмрене или писмено предупреждение,
поради което съдът не споделя възражението, че на В. е наложено третото по
тежест дисциплинарно наказание. След като с нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР процесното нарушение на служебната дисциплина е обвързано с налагане на
определен вид дисциплинарно наказание– „порицание“, органът се е съобразил с
нормативно предписаното наказание и за него е обективно невъзможно да извършва
претендираната преценка за вида на дисциплинарното наказание. Представените
допълнителни доказателства от ответника не променят тези изводи на съда
В рамките на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност съдът не констатира
отменителни основания по чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в
съответствие с нормите и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/,
Министерство на правосъдието следва
да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по
т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Х.В. ***, с ЕГН **********, против
Заповед №Л-2251/10.05.2019г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, Министерство на правосъдието, с която му е
наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една)
година, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго нарушение
по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Я.Х.В. ***, с ЕГН ********** да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: