Решение по дело №43/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 112
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 23.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 43 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от А.А.Р. ***, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Г.И.от ШАК, срещу Решение № 105/31.12.2019г. по АНД № 15/2020г. на Районен съд - град Велики Преслав. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-0323-000980/02.11.2018г. на Началника на РУ-гр.Велики Преслав към ОДМВР – гр.Шумен, с което на А.А.Р. за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 20 лева и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца.

В жалбата си касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка се релевират доводи, че доколкото нарушителят е разбрал, че управлява МПС с прекратена регистрация едва при извършената проверка от контролните органи, същият не е осъществил вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвид липсата на умисъл, че управлява автомобил, неотговарящ на изискванията, регламентирани в цитираната разпоредба на ЗДвП. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява лично. Чрез процесуалния си представител адв.Г.И. от ШАК поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Поддържа и искането за отмяна на атакувания съдебен акт, и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, се представлява от главен юрисконсулт И.С., която пледира за неоснователност на жалбата, отправяйки искане за оставяне в сила на атакуваното с нея решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0323-000980/02.11.2018г. на Началника на РУ-гр.Велики Преслав към ОДМВР – гр.Шумен, с което на А.А.Р. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 20 лева и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, а именно за това, че на 16.08.2018г. в 22.18 часа в гр.Велики Преслав, като водач на МПС – л.а. с рег.№ Н5753ВА, собственост на С.А.А., е управлявал посоченото МПС, което не е представено на технически преглед и не е регистрирано по надлежния ред. За описаното нарушение на 16.08.2018г. срещу касационния жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д473608 за нарушения на чл.147, ал.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражение. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че деянията на А.Р. съставляват административни нарушения по приложените административнонаказателни състави. В тази връзка е приел за безспорно установено, че деецът е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и не е представено на годишен технически преглед. С оглед на това съдът е заключил, че деянията на нарушителя правилно са квалифицирани от наказващия орган като съставомерни по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП, както и, че същите не представляват маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали са извършени описаните в НП нарушения (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които са осъществени. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянията, така и за правната им квалификация.

На първо място, обосновано районният съд е приел, че А.Р. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а от събраните по делото доказателства се установява, че той е управлявал МПС, чиято регистрация към датата на управлението му е била служебно прекратена. Обосновано районният съд е отхвърлил доводите на нарушителя, че не е бил наясно с това обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия автомобил същият е могъл и е бил длъжен да знае, че същият е с прекратена регистрация, явяващо се пречка за управлението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Обоснован е и изводът на съда за допуснато от касатора нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото управляваното от него МПС не е било представено на годишен технически преглед. Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо счита, че А.Р. е осъществил вменените му административни нарушения от обективна и субективна страна, към които касационната инстанция препраща по реда на чл.221, ал.2 от АПК и не следва да ги преповтаря.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание „глоба“ за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото го е определил във фиксирания от законодателя абсолютен размер от 20 лева, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай; както и наложените административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, доколкото същите са определени в минималния предвиден от законодателя размер. С оглед на това обоснован е изводът на предходната инстанция, че административните наказания са определени при съблюдаване на правилата за тяхната индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Велики Преслав - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/31.12.2019г., постановено по АНД № 462/2018г. по описа на Районен съд-гр.Велики Преслав.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................