Р
Е Ш Е
Н И Е
№260108
гр. Русе, 24.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в закрито заседание на 24
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
в. гр. дело №603 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.435 ГПК.
Г.Й.П. от *******, е обжалвала постановление
№3945/24.08.2020г. по изп.д.№664/2017г. по описа на
ЧСИ В. М., с което е отказано прекратяване на изпълнителнито
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на процесуални
предпоставки. Излага оплаквания за неправилност на постановлението и моли то да
се отмени и съдът да постанови прекратяване на изпълнението на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Препис от жалбата е връчена на взискателите
по изпълнението ТД на НАП В. Търново и ЕОС Матрикс
ЕООД-София, които не са дали възражения в законния срок.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от длъжника по изпълнението в законния срок
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба
на „ОТП Факторинг България“ЕАД-София, заместено от
„ЕОС Матрикс“ЕООД-София, за събиране на вземането по изп.лист №2718 от 11.06.2009г. на Русенския районен съд,
издаден по ч.гр.д.№3075/2009г., в размер на 12178,57лв. главница по договор за
кредит от 12.02.2008г., със законната лихва от 10.06.2009г. до окончателното
плащане, 1338,29лв. лихва за периода 29.11.2008г.-09.06.2009г. и направените по
делото разноски за д.т. и юрисконсултско
възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден в полза на Банка ДСК ЕАД, а взискателят се легитимира като негов носител на основание
сключен с банката договор за цесия. В молбата е заведена в канцеларията на
съдебния изпълнител на 08.08.2017г. и в нея взискателят е поискал да бъде удовлетворено вземането му
чрез насочване на принудителното изпълнение върху сметките в банките и
трудовото възнаграждение на жалбоподателката, имота й
в *******, както и друго имущество, което се установи след извършване на
справки за имущественото й състояние. На 25.08.2017г. взискателят
е поискал да бъде наложен запор върху собствения на длъжницата автомобил „Мазда“ с рег.№Р2649РН, а на 04.04.2019г.
запор върху трудовото й възнаграждение от *** с ЕИК *********, за което е
представил справка от НОИ. На 21.08.2020г. жалбоподателката
е поискала изпълнението да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като според нея било налице бездействие от страна на взискателя
през периода 30.08.2017г.-14.08.2020г. На 24.08.2020г. съдебният изпълнител
издал процесното постановление, с което отказал да
прекрати изпълнителното производство, тъй като не било налице бездействие от
страна на взискателя, продължило 2 и повече години,
каквото било изискването по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира подадената жалба за неоснователна. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Прекратяването настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител следва
да постанови акт, с който да констатира настъпилото прекратяване. Нормата предпоставя бездействие от страна на взискателя
в продължение най-малко на 2 години, считано от датата на последното поискано
изпълнително действие, което съгласно ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва
давността. В настоящия случай правилно съдебния изпълнител е приел, че не е
настъпила перемпция и е отказал да прекрати
производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като след
искането за налагане на запор върху автомобила на жалбоподателката,
направено на 25.08.2017г. е започнал да тече 2-годишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, прекъснат с искането за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение,
направено на 04.04.2019г.
От този момент е започнал да тече нов 2-годишен срок, който не е изтекъл към
момента на отправеното искане за прекратяване на изпълнителното производство. Обжалваното
постановление в този смисъл е правилно, а подадената срещу него жалба –
неоснователна, и следва да се отхвърли.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.Й.П. от *******,
против постановление №3945/24.08.2020г. по изп.д.№664/2017г.
по описа на ЧСИ В. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: