РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. Г. В., ЕГН **********, с адрес град
Ш., ул.“С. В.“ № ., ет.., ап.., чрез пълномощник – адвокат М.С., против Решение №
487/18.11.2021г. по гр.дело № 1103/2021г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от него срещу „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица иск
с правно основание чл.357 от КТ вр. чл.188 т.1 от КТ. С обжалваното решение съдът е
отхвърлил исковата претенция за отмяна на Заповед № 39/18.05.2021г. на Директор
„Поделение за пътнически превози“ – град Горна Оряховица, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Развива оплаквания, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по изложените в ИМ основания за
незаконосъобразност на атакуваната заповед и твърди необоснованост на направените
правни изводи за наличието на виновно неизпълнение на трудови задължения и за
доказаност на твърдяното дисциплинарно нарушение. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
1
жалба.
В хода на проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Представени са писмени становища, с които въззивникът поддържа подадената въззивна
жалба и искането направено с нея, а въззиваемата страна моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. И двете страни претендират разноски съгласно представени
списъци по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Районен съд - Горна Оряховица е сезиран с иск от В. Г. В. против „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица за отмяна на
Заповед № 39/18.05.2021г. на директора на ППП – Горна Оряховица, с която му е било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна. Оспорил е
деянието му да представлява дисциплинарно нарушение, както и изложеното в заповедта, че
не е извършвал качествени проверки на документите за пътуване и не е издавал
своевременно билети на пътниците. Изложил е твърдения, че процесната проверка е
извършена в процес на работа и докато е изпълнявал трудовите си задължения.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който е изложил
съображения за законосъобразност и обоснованост на издадената заповед, с която е наложил
оспореното дисциплинарно наказание на ищеца.
За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че преди да
издаде оспорената заповед работодателят-ответник е спазил изискването, установено в
разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ и че същата отговаря на изискуемото от закона съдържание
по чл.195 ал.1 КТ, като наказанието е наложено в указания на чл.194 ал.1 от КТ срок.
Заключил е, че ищецът е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, за
което му е наложено наказание в съответствие с критериите, заложени в разпоредбата на
чл.189 ал.1 КТ.
Фактическата обстановка по делото е била детайлно изяснена от районния съд.
Установено е, че към датата на издаване на оспорената заповед ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността „кондуктор, стрелочник
маневрен“ в Превозна служба-Шумен към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ППП-Горна
Оряховица. Събраните гласни и писмени доказателства установяват, че на 25.03.2021г.
ищецът обслужвал влак № 20163, движещ се по линията Шумен – Варна, състоящ се от
четири вагона, всеки с дължина около 20 метра, първият от които не се отоплявал и св.
Ованесян, началник-влак, препращал пътниците от този вагон към останалите три вагона.
Влакът минавал през спирки Тръстиково, Разделна, Повеляново и Белослав за време от
около 13 до 20 минути. Първите три спирки не се обслужвали, поради което издаването на
билети на пътниците става единствено във влака. На посочената дата от спирка Белослав се
качили контролни органи, между които св. П. И. – ръководител отдел „Оперативна дейност
и обслужване“. При качването си във втория вагон на влака св. И. се представил на ищеца,
като на въпроса има ли непроверени билети, последният му отговорил, че в момента
извършва проверка и е започнал от края на влака към началото, както и че има пътници,
които не е уредил. В хода на извършената обща проверка било установено, че има девет
пътника без билети, пътуващи от спирка Тръстиково до гара Варна и един пътник без билет,
2
пътуващ от спирка Повеляново до гара Варна. Общият брой на пътуващите във влака бил
48.
Образувано било дисциплинарно производство срещу ищеца за това, че на посочената
дата не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, като е допуснал да пътуват
десет пътника неуредени своевременно с превозни документи. В тази връзка са поискани
писмени обяснения от ищеца, които той е дал на 23.04.2021г. в предоставения му срок. В
тях подробно е изложил съображения за обективната невъзможност да извърши уреди с
билети пътниците от спирка Тръстиково до гара Белослав. Пояснил е, че на спирка
Тръстиково започнал проверката за превозни документи от четвърти вагон, където пътували
предимно служители на БДЖ. От спирка Разделна до Повеляново извършил проверка на
трети вагон и преминал във втори вагон. Там възникнал проблем при проверка на
четиричленно семейство, неразполагащо с пълната сума за заплащане на билетите, а един от
пътниците нямал никакви средства за заплащане на стойността му. След това влакът спрял
на гара Белослав, където трябвало да подава сигнал „Готово“ и във вагона влязъл
проверяващият П. И..
Със Заповед № 39/18.05.2021г. на директора на ППП-Горна Оряховица му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за това, че на 25.03.2021г. във влак № 20163, по
време на работа, в качеството си на „кондуктор, стрелочник маневрен“, в участъка спирка
Тръстиково – гара Белослав не е извършвал качествени частични проверки на документите
за пътуване на пътниците и не е издавал своевременно билети на тези от тях,
непритежаващи такива, вследствие на което е допуснал да пътуват в проверяваната от него
част от влака и е нарушил чл.14 т.2 и чл.17 т.5 от Инструкция за влаковия кондуктор, както
и не е изпълнил вменените с длъжностната му характеристика задължения да извършва
проверка на превозните документи на всички пътници и да не допуска пътуването на лица,
непритежаващи превозни документи. Заповедта е връчена на ищеца на 21.05.2021г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Страните по делото не спорят по фактите и изложената в оспорената заповед
констатация за наличието на десет лица, пътуващи на посочената дата в обслужвания от
ищеца влак без превозни документи. Спори се изложеното представлява ли нарушение на
трудовата дисциплина, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание или не.
Съгласно чл.14 т.2 от Инструкцията за влаковия кондуктор, проверка на редовността на
документите за пътуване на пътниците се извършва за всички категории пътнически
влакове, след заминаването от началната и след всички гари и спирки, в които влакът спира
по разписание, като при извършване на проверките влаковият кондуктор е длъжен да спазва
реда, указан в чл.17 т.5 от Инструкцията. Съгласно последната и длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност, при спиране на влака на съответните гари
или спирки същият е длъжен да изпълнява други свои трудови задължения, свързани с
осигуряване безопасността на пътниците, през което време той не извършва проверки за
превозни документи и не издава такива. В случая влакът е спирал на всяка една от
посочените в участъка спирки. Събраните гласни доказателства еднопосочно установяват, че
3
необходимото време за извършване на проверка на един пътник зависи от различни
обстоятелства, като съществуват „проблемни“ пътници, чието обслужване става значително
по-бавно. Св. О. посочва, че за 20 минути 7-8 пътника може да бъдат проверени, но ако има
проблеми с тях това време е недостатъчно и е невъзможно уреждането им с билети за такъв
времеви период. Освен това по делото са събрани доказателства от показанията на св. И..,
потвърждаващи дадените от ищеца писмени обяснения, че на процесната дата във влака са
установени такива пътници, единият от които е твърдял, че е служител на БДЖ, но при
проверката не е показал издаден му безплатен документ за пътуване и се е държал
арогантно. Нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на
задълженията, които работникът или служителят има по трудовото правоотношение. Не е
налице вина, когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на невъзможност за
изпълнението им. Събраните по делото доказателства в случая не установяват, че ищецът е
бил длъжен и е можел, но въпреки това не е изпълнил трудовите си задължения по зависещи
от волята му причини. По делото не са ангажирани доказателства и колко общо пътници са
се качили в участъка Тръстиково – Белослав, съответно колко от тях са били проверени от
ищеца. Конкретни факти и обстоятелства в този смисъл не са изложени в оспорената
заповед, а и такива не са установени от извършената от работодателя в хода на образуваното
дисциплинарно производство. С оглед на изложеното, не може да се обоснове извод за
наличието на всички признаци от субективна страна на твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина. Сам по себе си фактът на пътуване на десет пътника във влака без билети не е
достатъчен, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, а следва да бъде доказано и да е
налице "виновно неизпълнение" на трудовите задължения от страна на работника,
респективно, че той по причини, които могат да му се вменят във вина не е проверил и издал
превозни документи на установените във влака лица. Изложеното обосновава извод, че
описаното в заповедта бездействие на ищеца, квалифицирано от работодателя като
дисциплинарно нарушение, не може да бъде подведено под диспозицията на цитираните
нормативни разпоредби и съответно - да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата
дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Липсват доказателства, че
това поведение на ищеца представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения от
негова страна, както и че същият действително е имал описаното в заповедта
недобросъвестно и непрофесионално поведение.
Ето защо, посоченото в Заповед № 39/18.05.2021г. на директора на ППП – Горна
Оряховица дисциплинарно наказание е незаконосъобразно наложено на ищеца и искът за
отмяната му се явява основателен. Достигайки до други правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде изцяло
отменено.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса, на въззиваемата страна не се следват разноски.
Своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения от ищеца адвокат за осъщественото безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното производство. От представеното по делото
пълномощно е видно, че ищецът не е заплатил възнаграждение на упълномощения от него
адвокат и че последният е осъществил безплатно процесуално представителство по делото
на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Изявлението за наличието на соченото основание за оказване
на безплатна помощ обвързва съда и при липса на оспорване от другата страна, последната
следва да бъде осъдена да заплати на адвокат М.С. адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., определено съобразно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към датата на сключване на
договора за правна помощ. Доколкото ищецът е направил искане за присъждане на разноски
4
за адвокатско възнаграждение в негова полза за въззивното производство, съобразно чл.2
ал.4 от посочената наредба възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция и видно от представения договор за правна защита и съдействие
договореното възнаграждение на упълномощения адвокат е реално заплатено, то искането
се явява основателно и ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски в настоящото производство в размер на 600 лв.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на
чл.280 ал.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 487/18.11.2021г. по гр.дело № 1103/2021г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № 39/18.05.2021г. на Директора на „Поделение за
пътнически превози“ – град Горна Оряховица дисциплинарно наказание „Забележка“ на В.
Г. В., ЕГН **********, с адрес град Ш. ул.“С. В.“ № .., ет..., ап..., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА „П. за п. п. – Г. О.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град Горна
Оряховица, ул.“Ц. О.“ № ..., представлявано от директора С. С. Г., да заплати на адвокат
М.С. от ВТАК, ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „П. за п. п. – Г. О.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град Горна
Оряховица, ул.“Ц. О.“ № .., представлявано от директора С. С. Г., да заплати на В. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес град Ш. ул.“С. В.“ № ., ет..., ап..., направените във въззивното
производство разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5