Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260577
гр.
Пловдив 17.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Алексова
въззивно гр.д. № 2185/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Д.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. И.М., против Решение № 2467
от 17.07.2020 г. на Районен Съд – гр. Пловдив, ХVІІ-ти гр. състав, постановено
по гр.д. № 13231/2019 г. в частта му,
с която е признато за установено, че А.Д.М., дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, сумата от 870.99 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 14.11.2011 г., с настъпил падеж на
13.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед №
5256/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4875/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. С подадената
въззивна жалба се излага становище, че Решението е неправилно и
незаконосъобразно. Препраща се към възраженията, направени с отговора на
исковата молба. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна „Профи Кредит България“ ЕООД, с който се оспорва изцяло подадената
въззивна жалба. Твърди се, че наведените в нея възражения са недоказани и
неоснователни. Предвид това, се иска обжалваното Решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Прави се изрично възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради липса на каквато и да била
фактическа и правна сложност на делото. При евентуално присъждане, се иска
същото да бъде намалено до минимум, съгласно НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г. Претендират
се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С депозирана молба с вх. № 265984/20.10.2020
г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, се поддържат твърденията, изложени в
отговора на въззивната жалба и се излагат доводи по същество.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив е сезиран с
искова молба, предявена от „Профи Кредит
България“ ЕООД, против А.Д.М., с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 083,74 лв., от които
главница в размер на 870,99 лв. и договорно възнаграждение в размер на
1 212.75 лв., по Договор за потребителски кредит № ********** от
14.11.2011 г., с настъпил падеж на 13.12.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК – 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5256/11.06.2019 г. по ч.гр.д. № 4875/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив. В исковата молба се твърди, че на 11.11.2011 г. страните сключили
Договор за револвиращ заем, по силата на който на ответника била отпусната сума
в размер на 1000.00 лв., като срокът на заема бил 48 месеца. На 14.11.2011 г.
кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си и превел на М. парична сума
в размер на 1000.00 лв. Длъжникът не изпълнявал точно поетите с Договора
задължения и направил само 24 пълни погасителни вноски, след което изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че същият е
недопустим, като прави възражение за местна и функционална подсъдност. В случай
че съдът не приеме твърдението за недопустимост, сочи че искът е неоснователен.
Твърди, че претендираните вземания са погасени по давност, тъй като и за
главницата, и за лихвата, е приложима кратката, тригодишна давност по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото пред районния съд са приети
представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства. Изискано е и
е приложено ч.гр.д. № 4875/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
За да постанови атакуваното Решение,
първостепенният съд е приел за безспорно установено, че страните са сключили
Договора за кредит, по който длъжникът е изпаднал в забава. Приел е още, че със
Заповед № 5256/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4875/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, е
разпоредено ответникът да заплати в полза на ищеца претендираните суми, както и
сумата от 594.80 лв., представляваща неустойка по чл. 10, т. 4 от ОУ към
Договора. Доколкото петитумът на предявения иск не обхващал сумата от 594.80
лв. за неустойка, районният съд се е произнесъл по претенциите за главница и за
възнаградителна лихва. По отношение на претенцията за главница, съдът е
аргументирал, че е приложима петгодишната давност, тъй като разсрочването на
дълга на анюитетни месечни вноски, не
означава периодичност на престацията, съответно приел е, че давностният срок не
е изтекъл и е уважил предявения иск. Относно лихвата, съдът е изтъкнал, че
доколкото същата е периодично плащане и изискуемостта й е настъпила на 13.12.2018
г., преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, то
вземането за нея е погасено с тригодишна давност и е отхвърлил иска.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
С въззивната жалба жалбоподателят
препраща към възраженията, въведени с отговора на исковата молба. Следователно,
възражението, което настоящият състав следва да разгледа, касае твърдението, че
погасителната давност е изтекла и по отношение на главницата по Договора.
Въззивният съд намира така релевираното възражение
за неоснователно. Видно от представения по делото Договор, срокът по кредита е
изтекъл на 13.12.2015 г., когато е бил падежът на последната погасителна
вноска. От тази дата е започнала да тече и погасителната давност по отношение
на главницата, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2019
г., приложимият, петгодишен давностен срок, не е изтекъл. Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че по отношение на главницата е приложима
тригодишната давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. Уговореното между страните
връщане на предоставената в заем /кредит/ сума на погасителни вноски обаче, не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло на задължителните
разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
относно понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С
оглед мотивите на тълкувателния акт, се налага изводът, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по Договора. По
отношение на договора за кредит, това изискване не е налице, тъй като нито задължението
на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части. Ето защо, по отношение на това
задължение, е приложима общата петгодишна давност / в този смисъл Решение №
28/05.04.2012 г. на ВКС на РБ, III-то
гражданско отделение, постановено по гр.д. № 523/2011 г.; Решение №
38/26.03.2019 г. на ВКС на РБ, Търговска колегия II-ро отделение, постановено по т.д.
№ 1157/2018 г./.
С оглед неоснователността на
възраженията и предвид изложеното, настоящият състав намира, че постановеното
от първостепенния съд Решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По
разноските: Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, което следва да се определи на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с
Наредбата за заплащане на правна помощ, като съдът счита за подходящ размер
сумата от 100.00 лв., за която сума жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
Банката.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2467 от 17.07.2020
г. на Районен Съд – гр. Пловдив, ХVІІ-ти гр. състав в частта му, с която е признато за установено, че А.Д.М., дължи
на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
сумата от 870.99 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 14.11.2011 г., с настъпил падеж на 13.12.2015 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е била издадена заповед № 5256/11.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4875/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив.
В останалата му част, с която е
отхвърлен искът за сумата от 1212,75 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, поради погасяването й по давност на 13.12.2018 г.,
Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.Д.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, сумата от
100.00 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение,
направени по въззивно гр.д. № 2185/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: