Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1406 Година
25.11.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Десислава Фотева
Прокурор
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1183 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
О.Ф.М. с ЕГН: ********** *** против решение № 36/11.04.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 49/2022г. по описа на Районен съд Айтос. Счита
решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Излага
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като
„маловажен случай“ Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото
наказателно постановление. В съдебно заседание се явява лично и поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Районно
управление Айтос към ОД на МВР гр.Бургас, редовно
уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Айтос е потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000216/16.12.2021г. издадено
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Айтос, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, на касатора
са наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 месец. За да постанови
решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е
съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и при спазване на сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН. По същество е обоснован
извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на
водача на соченото правно основание. Съдът е преценил, че не са налице
предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, а наложените
наказания е намерил за правилно определени по вид и размер, с оглед на което е
потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Отговорността
на О.М. е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това, че на 18.11.2021г.
в гр.Айтос, на ул.“Хаджи Димитър“, с посока на движение от „кръгово кръстовище“
към гр.Провадия (на изхода на гр.Айтос) е управлявал товарен автомобил с рег. №
СТ **** РМ, с прикачено полуремарке с рег.№ СТ **** ЕН е нарушил пътен знак
В-18, поставен на кръговото кръстовище във връзка със създадена временна
организация на движението. На основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на М. са наложени
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 месец.
Съгласно чл.183, ал.7 от ЗДвП водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
при въведена временна забрана за движение се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв.
Правилно районният съд е обосновал извод за
съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача,
както и налагане в условията на
кумулативност на двете предвидени от законодателя административни наказания.
Касаторът по
същество не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд,
както и съставомерността на деянието, но излага доводи с които поддържа и пред
настоящата инстанция искането си за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че не
са настъпили вредни последици, както и че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, като в тази връзка сочи, че градът е известен с лоша временна
организация на движението, че въпросният знак е бил с лоша видимост, както и
това, че е родител и съпруг, който поддържа семейство в трудна икономическа
ситуация.
Правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, като поддържаните
от касатора възражения в тази насока са неоснователни.
В чл.28 от ЗАНН
е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от
12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да
отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
В случая, по
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно административно наказващият орган и първоинстанционния съд не са
приложили тази разпоредба. Напротив от събраните по делото
доказателства, се установява, а и касаторът не оспорва обстоятелството, че е
видял процесния забранителен знак и въпреки това е продължил по пътя, което в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд е коментирал с това, че „забранителните
знаци не се отбелязват така, а се отбелязват на жълт фон“, както и дава
обяснение, че е неглижирал същия, тъй като го е възприел, като „най-нормален
забранителен знак, на когото санкцията ако го нарушиш е 20лв. и някакви точки“. Доводите от житейски характер са неотносими и
не могат да обосноват извод различен от изложения, като следва да се има
предвид и значимостта на охраняваните обществени отношения. Касае се поведение,
което се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради
създаването на конкретни предпоставки за възникване на пътно-транспортно
произшествие, което би застрашило във висока степен сигурността на останалите
движещи се превозни средства и доколкото водачът съвсем съзнателно е решил да
не се съобрази със забранителния знак, то разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може
да бъде приложена, в случая.
С оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/11.04.2022г., постановено по н.а.х.д. № 49/2022г.
по описа на Районен съд Айтос.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.