№ 1117
гр. Варна , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500557 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
290693/21.12.2020 г. при ВРС от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД гр. София против Разпореждане №
271309/19.11.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 11776/2020 г. на същия съд, в частта, в която е
отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК за следните суми: 268.17 лева, представляваща главница за застраховка
„Живот4, сумата от 69.73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
25.11.2018 г. – 25.04.2020 г., сумата от 106.49 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 25.11.2018 г. до 03.09.2020 г., сумата от 273.54 лева,
представляваща главница за застраховка „Безработица“, сумата от 71.13 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 25.11.2018 г. до 25.04.2020 г.. и сумата от
108.61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.11.2018
г. до 03.09.2020 г., дължими по Договор за потребителски кредит № **********/25.07.2017
г.
Жалбоподателят намира атакувания акт в обжалваната му част за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно заповедния съд е посочил в мотивите си, че
сключените по договора застраховки са недължими, противоречащи на добрите нрави и
неравноправни. Сочи, че в случаите, при които потребителят е пожелал сключване на
застраховки или присъединяването към застрахователни програми, средствата се превеждат
от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие, с подписването на договора, като в конкретния случай, видно от
чл.7.1, потребителят е пожелал това, а съгласно чл. 19 от договора не е бил длъжен. Твърди,
че независимо от обстоятелството дали кредитът се отпуска с цел получаване на парична
сума от кредитополучателя, за да се заплати стойността на стока или да се финансират
1
застраховки, средствата по отпуснатия кредит формират стойността му.
Излага, че в конкретния случай застрахователните клаузи са инкорпорирани в
процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са
двустранно подписани и не са налице пороци във формиране и изявяване на волята, водещи
до липсата на съгласие от страна на потребителя.
Освен това твърди, че в масивите на дружеството отпуснатите суми (стойността на
стоката и застраховките) са под един общ компонент – главница и са съответно
разпределени с месечните вноски, където е включена и договорената между страните
възнаградителна лихва, тъй като всички суми са предоставени на длъжника за ползване и са
разпределени съобразно заявеното от него желание при подписване на договора.
Моли съдът за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му част, както и за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми като
претендира и разноски в размер на заплатената държавна такса.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради
което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, по
същество счита жалбата основателна.
Производството по ч.гр.д. № 11776/2020 г. по описа на РС – Варна, XII-ти състав, е
образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *********, гр. София, заявление
с вх. № 26785/21.09.2020 г., уточнено с молба с вх. № 274573/20.10.2020 г. и молба с вх. №
282068/17.11.2020 г., срещу И. И. Д. от гр. Варна, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № **********/25.07.2017 г., а именно: сумата от 3452,32 лв.,
представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, която представлява сбор от сумите 2 540,86 лв. – размер на кредита, 268,17 лв. –
застраховка „Живот“, 273,54 лв. – застраховка „Безработица“ и 369,75 лв. – такса оценка на
риска, сумата от 897,29 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 25.11.2018г. до 25.04.2020г. върху главницата по кредита, застраховките и таксата за
оценка на риска, сумата от 1370,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
25.11.2018г. до 03.09.2020г. върху четирите компонента на главницата.
ВРС, на осн. чл. 411 т.3 от ГПК е отхвърлил заявлението за спорните суми.
Съставът на въззивния съд намира следното:
2
Дължимата в рамките на заповедното производство проверка от съда трябва да е
съобразена с отредената от закона дискреция, която съществено се отличава от обема на
проверката, която извършва исковия съд. Няма спор, че съгласно чл. 411 ал.3 от ГПК съдът
дължи оценка за неравноправни клаузи по договорите в контекста на прилагането на ЗЗП,
но е необходимо и съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД поставя относно свободата на
договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Съответно съдът трябва да провери
дали клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал.2 от ЗЗД, особено тази по т.10,
ако налага на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае,
или по т.19 – не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
В настоящия случай не може да се направи извод за нарушаване правата на
потребителя по смисъла на ЗЗП. Следва да се има предвид, че в чл. 19 от договора е
предвидена опционална възможност потребителят да сключи договор за застраховка без
това да е задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят е попълнил и
искане-декларация за отпускане на кредита, в чийто чл. 5 е дал съгласие да бъде сключена
застраховка и се е подписал под това, че е получил информацията за ползватели на
застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от КЗ.
От друга страна много ясно в договора за кредит е посочено, че размерът по
главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя, така и от
дължимите застрахователни премии, защото съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит става
явно, че кредитната институция всъщност го финансира и за дължимите застраховки, но
сумата се превежда на застрахователя от кредитора.
На тази плоскост не може да се твърди, че получателят по услугата
/кредитополучател/ не е бил активна страна или поведението на доставчика е било укоримо
от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата
икономически страна по договора го е подписала, а компонентите, от които се формира
вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по
заема както и общият размер на ГПР.
Не се установява и предоставената част от заема за финансиране на застрахователни
услуги да е с цена близка по размер до кредита от 4000 лева. Напротив – при отпуснат
кредит от 4000 лева по сметка на потребителя, финансираните застрахователни премии са
853.25 лева като следва да се държи сметка и за срока на договора – три години, за които са
дължими.
В контекста на казаното съдът счита частната жалба за основателна, което налага и
отмяна на разпореждането на ВРС в атакуваната част. Необходима е и корекция на
присъдените в заповедното производство разноски и присъждане на заплатената държавна
такса за настоящото, предвид отправеното искане в частната жалба.
3
За заповедното производство се присъждат допълнително 25.80 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 271309/19.11.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 11776/2020 г. на
същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против И. И. Д. за
следните суми: 268.17 лева, представляваща главница за застраховка „Живот4, сумата от
69.73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.11.2018 г. – 25.04.2020 г.,
сумата от 106.49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 25.11.2018 г. до 03.09.2020 г., сумата от 273.54 лева, представляваща главница за
застраховка „Безработица“, сумата от 71.13 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 25.11.2018 г. до 25.04.2020 г.. и сумата от 108.61 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 25.11.2018 г. до 03.09.2020 г., дължими по Договор за
потребителски кредит № **********/25.07.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, гр. София против И. И. Д., ЕГН
********** от гр. Варна и за следните суми представляващи части от главницата по
Договор за кредит № **********/25.07.2017 г. и лихви върху тях както следва: 268.17
/двеста шестдесет и осем и 0.17/ лева, представляваща главница за застраховка „Живот“,
сумата от 69.73 /шестдесет и девет и 0.73/ лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 25.11.2018 г. – 25.04.2020 г., сумата от 106.49 /сто шест и 0.49/ лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.11.2018 г. до
03.09.2020 г., сумата от 273.54 /двеста седемдесет и три и 0.54/ лева, представляваща
главница за застраховка „Безработица“, сумата от 71.13 /седемдесет и един и 0.13/ лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 25.11.2018 г. до 25.04.2020 г.. и сумата от
108.61 /сто и осем и 0.61/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 25.11.2018 г. до 03.09.2020 г., дължими по Договор за потребителски кредит №
**********/25.07.2017 г., както и за сумата от 25.80 /двадесет и пет и 0.80/ лева,
съставляваща разлика между присъдена с разпореждането на ВРС и дължима за разноски в
заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД,
ЕИК *********, гр. София в размер на 15 /петнадесет/ лева, за държавна такса в
производството пред ОС Варна, платими от И. И. Д., ЕГН **********, гр. Варна, които
суми следва да се включат в издадената заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
4
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ЛИСТ съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5