ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Бургас, 03.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI - ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
като разгледа НЧД № 3793 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Д.Л., ЕГН ********** срещу Постановление на РП- Бургас от 27.12.2018 г., с което е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по ДП № 351/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт, като се моли неговата отмяна. Оспорват се изложените от прокурора изводи за липса на субективна страна на осъществен състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК от обвиняемия.
Бургаският районен съд като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва - пострадал, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Досъдебно
производство 351/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас е било образувано за това, че в периода 2013/2018 г.,
след като е бил осъден с Решение на РС – Бургас, влязло в сила на 16.05.2013 г.
да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Д.Л., като
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски –
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С Постановление от
16.11.2018 г. в качеството на обвиняем е било привлечено лицето Д И Л, ЕГН **********.
През 1999 г. свидетелката И Н Л. и
обвиняемият Д Л сключили граждански брак в гр. София, като на *** г. по време
на брака се родила дъщеря им - жалбоподателката Д.Д.Л.. През 2001 г. свидетелката Л. и обвиняемият фактически
се разделили, като тя заедно с дъщеря си Д. се преместили да живеят в гр.
Бургас. С решение в сила от 12.02.2004 г. е бил прекратен сключеният между
свидетелката И Л. и обвиняемия граждански брак. Със същото решение обвиняемият
е бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря си Д.Л. в размер на 45 лева месечно,
считано от 11.12.2002 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
Обвиняемият не е участвал в съдебното производство, тъй като не е бил намерен,
за да бъде уведомен и по делото е бил представляван от особен представител.
Обвиняемият изплащал на дъщеря си Д. дължимата
издръжка в размер на 45 лева по банков път, като преводите били извършвани от
майката на обвиняемия – П Л. и за сметка на обвиняемия.
В края на 2012 г. жалбоподателката
Д.Л., действаща със съгласието на майка си и законен представител И Л. подала
искова молба за увеличаване на присъдената месечна издръжка от 45 лева на 350
лева. Било образувано гражданско дело № 8358/2012 г. по описа на РС- Бургас.
Производството приключило с постановяване на неприсъствено решение влязло в
сила на 16.05.2013 г., с което дължимата от обвиняемия издръжка на жалбоподателката
била увеличена от 45 лева на 350 лева, считано от 12.10.2012 г. до
настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на
размера. Независимо от решението за изменението на размера на издръжката
обвиняемият продължил да изплаща издръжка от 45 лева месечно. Срещу обвиняемия
бил издаден изпълнителен лист в полза на свидетелката И Л. като законен
представител на Д.Л. за присъдената издръжка от 350 лева, като в началото на
2015 г. било образувано изпълнително дело за събиране на дължимите суми за
издръжка. На 19.10.2017 г. жалбоподателката Д.Л.
навършила пълнолетие.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.
В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. прокурорът е приел, че обвинението не е доказано. Прието е, че липсват доказателства, от които категорично да се установява, че обвиняемият съзнателно не е изпълнявал задължението си да заплаща изменената издръжка. Този извод прокурорът прави и въз основа на фактите, че издръжката е била изменена с неприсъствено решение, което не е било надлежно връчено на обвиняемия. За настоящия съдебен състав обаче не става ясно защо представителят на БРП е приел, че решението не е било надлежно връчено. В материалите не се съдържат доказателства, които да установяват дали изобщо решението е било изпратено за връчване на обвиняемия и ако е било изпратено за връчване, дали се е върнало съобщението за връчване, и какво е било отбелязано в него. За да се приеме с категоричност, че решението не е било надлежно връчено би следвало да се приложат материалите по гражданско дело № 8358/2012 г. по описа на РС- Бургас, за да се направи правилна преценка дали обвиняемият е бил уведомен за изменението на размера на издръжката, която следва да плаща. Отделно то това обстоятелството, че решението е било постановено неприсъствено не води автоматично до извода, че обвиняемият не е бил наясно с образуваното производство за изменение на присъдената издръжка. Точно обратното. За да се постанови неприсъствено решение препис от исковата молба би следвало да се връчи на ответника, като му се укаже възможността и при какви обстоятелства може да се постанови срещу него неприсъствено решение. След като срещу обвиняемия е било постановено неприсъствено решение следователно районният съд е приел, че е бил надлежно уведомен за образуваното производство и не е взел участие в него, като не е подал отговор, както и не се е явил в съдебно заседание. Отново се налага извод, че за да се извърши правилна преценка дали обвиняемият е осъществил състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК от субективна страна следва да се съберат допълнителни доказателства, налични по гражданско дело № 8358/2012 г. по описа на РС- Бургас.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва са се отмени и делото да се върне на РП – Бургас за събиране на относими доказателства, посочени по-горе в изложението.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на РП- Бургас от 27.12.2018 г., с което е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по ДП № 351/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката, обвиняемия и на РП – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: