№ 35
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900658 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от
ГПК от Д. Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с ЕГН ********** и двамата с
адрес в гр. ****, против „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260. Иска се съдът да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от
29 147.26 евро, представляваща главница по договор за кредит от 30.06.2009
г. и Анекс 1 и 2 към него, за което притезание е образувано изпълнително
дело № 55 от 2012 г. по описа на ЧСИ Драгомива Митрова въз основа на
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 24030/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Ищците твърдят, че към момента вземането, обективирано в
изпълнителния лист е погасено по давност, като изпълнителното
производство, образувано по повод на него, все още е висящо. Излагат, че
както погасителният давностен срок, така и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК текат поотделно за всеки един от задължените лица, като в същото време
погасителният давностен срок е обусловен от наличието на висящо
изпълнително производство, по което да са предприемани или искани от
взискателя в двугодишни периоди изпълнителни действия.
Твърдят, че в конкретния случай по посоченото изпълнително дело за
периода 07.03.2016 г. до 08.10.2018 г. и за двамата от ищците не са искани и
не са предприемани изпълнителни действия, поради което и е настъпило
прекратяване на изпълнителното дело на 07.03.2016 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като в резултат погасителният давностен срок е започнал да
1
тече от тази дата и е изтекъл на 07.03.2021 г.
С отговор на исковата молба от 15.11.2021 г. ответникът изрично
признава иска, като посочва, че с оглед на заявеното разноските по
настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като дружеството не е дало повод за
завеждане на иска.
С молба от 10.01.2022 г., докладвана в проведеното по делото открито
съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си, са заявили искане съдът
да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Оспорват искането на
ответната страна относно разноските, излагайки, че именно бездействието на
ответника, притежаващ годен изпълнителен титул, по който не е направил
изявление пред съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело, е провокирало завеждането на настоящото дело. В тази връзка прилагат
доказателства, установяващи, че изпълнителното дело все още е висящо и не
е прекратено, като наред с това твърдят, че от представени по делото справки
от имотен регистър се установяват и вписани възбрани по партидите на
ищците. Заявяват още, че от страна на ответника са подавани молби за
предприемане на изпълнителни действия. Молят съдът да определи
адвокатско възнаграждение в полза на представляващия ги адвокат при
условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
правна помощ.
С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищците, съдът
намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови
решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Визираните от закона
предпоставки са несъмнено налице, като липсват прогласените от закона
пречки за постановяване на решение при признание на иска в чл.237, ал.3 от
ГПК.
По отношение на разноските – неоснователно се явява наведеното от
ответника възражение за наличие на хипотезата по чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да
бъде налице фактическият състав на посочената правна норма следва
принципно да се установи, наред с признанието на иска, правнорелевантният
факт относно това коя страна е дала повод за иницииране на съдебното
производство. Действително безспорно е обстоятелството, че образуваното
пред ЧСИ Драгомира Митрова изпълнително дело, предмет на което е било
процесното вземане, е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с
изтичането на двугодишен срок от последното извършено изпълнително
действие на 07.03.2016 г., като за настъпването на този юридически факт не е
бил необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, който би имал само
декларативно действие. В действителност обаче след изтичане на
двугодишния преклузивен срок изпълнителният титул е останал във
фактическа власт на съдебния изпълнител, като по отношение на него от
страна на ответника не е направено изявление за прекратяване на
изпълнителното производство, което е поставило в несигурност правната
сфера на ищците. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 78, ал. 2
от ГПК не са налице, като ответникът е станал повод с пасивното си
2
поведение повод за иницииране на настоящия процес, поради което
претендираните от ищците разноски следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с ЕГН ********** не дължат на „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, като правоприемник на
„Алфа банка – клон България“ с ЕИК 831 694 000, сумата от 29 147.26 евро,
представляваща главница по договор за кредит от 30.06.2009 г. и Анекс 1 и 2
към него, за която е образувано изпълнително дело № 55 от 2012 г. по описа
на ЧСИ Драгомира Димитрова Митрова, въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 24030 от 2011 г. на Районен съд – Пловдив, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника на Д. Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с
ЕГН **********, адвокат С.Н. М. вписан в САК Пловдив под личен номер
**** със служебен адрес гр. **** на осн. чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 2240.22
лева дължимо адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3