Решение по дело №880/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1302
Дата: 15 декември 2024 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20241000500880
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000500880 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 6689 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело №
7377/2023 г. на Софийски градски съд, ответницата М. И. Д. е осъдена да
заплати на ищеца С. Л. Б. на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от
60 630.73 лв., частичен иск от 122 493.64 лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата М. И.
Д., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането към въззивния
съд е да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Въззиваемият С. Л. Б. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата,
1
като по съображения, изложени в отговора моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства
по делото и инвокираните от страните възражения и доводи в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
При извършената служебна проверка по допустимостта му, обаче, съдът
намери същото за процесуално недопустимо. Съображенията са следните:
Съдът е сезиран с иск за връщане на сумата от 60 630.73 лева, частична
претенция за вземане в пълен размер от 62 630 евро или 122 493.64 лева, която
сума била дадена от ищеца Б. на ответницата Д. за пазене и съхранение. С
молби (на л.31 и л.48 от делото) ищецът е отстранил констатираното от
въззивния съд разминаване между изложените твърдения за правопораждащи
факти в исковата молба и формулираното искане, като е уточнил, че
процесната сума се търси от него като дадена по договор за влог, на
основание чл.252, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съгласно който влогодателят може всякога
да поиска връщането на вложената вещ даже и да е уговорено, че влагането
ще трае определено време. Предметът на спора се определя от заявените от
ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда
искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на
съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз
основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на
правото. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически
свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на
които ищецът основава претенцията си, а от друга страна ответникът следва
да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска
и да направи съответни възражения.
В настоящия случай субективното право, което е предмет на спора, е
твърдяното от ищеца вземане за получаване на процесната сума от
ответницата по договор за влог. С решението си първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, какъвто
2
иск е разгледал и уважил, приемайки, че ответницата следва да заплати на
ищеца сумата от 60 630.73 лева като дадена на основание, което е отпаднало с
обратна сила. По този начин първоинстанционният съд е уважил един
непредявен иск, с какъвто той не е бил сезиран.
Както това е разяснено в Решение № 147 от 17.08.2011 г. по гр. д. №
377/2010 г. на ВКС, І г.о. и мн. др., хипотезата на произнасяне по непредявен
иск е налице, когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът
не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора
обстоятелства и искането, с което е сезиран. В случая първоинстанционният
съд изобщо не се е произнесъл по спорното материално право. В нарушение
на диспозитивното начало в процеса, съдът вместо да разгледа
обстоятелствата, от които се поражда правото на влогодателя да търси
осъждане на ответницата да му върне предоставената за съхранение сума на
основание чл.252, ал.1 от ЗЗД, се е отклонил от търсената защита, като е
разгледал един непредявен иск – за неоснователно обогатяване.
По изложените съображения въззивната съдебна инстанция приема, че
първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което
в приложение на чл. 270, ал. 3 изр.3 от ГПК според изложените по-горе
мотиви следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Новото разглеждане на делото следва да започне от изготвянето на
доклад, с който на страните да бъде разпределена доказателствената тежест в
процеса и съответно да им бъде предоставена възможност да ангажират
съответни доказателства в подкрепа на своите искания и възражения.
По отношение на разноските настоящият въззивен съд не следва да се
произнася, тъй като същите ще бъдат присъдени с новото, допустимо
решение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6689 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело
№ 7377/2023 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
3
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4