РЕШЕНИЕ
Номер
105
11.04.2023 г.. град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти състав, на двадесет и втори март две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 78 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на С.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 28 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000044/19.01.2023
г., издадена от ВПД началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ (ПП) Р.,
с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена при неизяснена фактическа
обстановка и при непосочване на длъжността на лицето, което е издало същата. Иска
се отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С.П.,***,
която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, прави допълнителни
възражения относно законосъобразността на оспорвания административен акт и иска
от съда да отмени същия. Претендира разноски.
Ответникът - ВПД
началник група към ОД МВР Р., сектор ПП Р., редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. Изпраща административната преписка с придружително писмо вх. №
572/09.02.2023 г.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини
същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Установява се
по делото, че на 18.01.2023 г. в 18:05 часа в гр. Р., на ул. „С.“,
непосредствено преди бл. „Б.“ С.С. управлява лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ********,
собственост на Р. И. ЕГН **********. Водачът С. е отказал да му бъде извършена
проба с DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARNJ-0003 за установяване на употреба
на наркотични вещества и/или техни аналози. На С. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 859545/18.01.2023
г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, изречение второ от ЗДвП, като му е издаден
талон за изследване №137329. С. не е направил възражения, но е отказал да
подпише съставения АУАН.
Представена е
Докладна записка рег. № 1085р-455/18.01.2023 г. на младши автоконтрольор до
началник сектор ПП Р., от която се установява, че С. е отказал извършването на проба за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози.
На С. е
издаден талон за изследване № 137329, в
който е вписано, че отказва извършване на проба. Талонът е връчен на водача на 18.01.2023
. в 18,39 часа.
По делото е
налична Справка за нарушител/водач относно извършените от С. нарушения по ЗДвП.
Поради отказа
на С. да му бъде извършена проба за употреба на наркотици и/или техни аналози и
неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техни аналози,
началникът на сектор ПП Р. при ОД МВР Р. е постановил ЗППАМ №
23-1085-000044/19.01.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП на С. е наложена ПАМ временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на С. на 19.01.2023 г.
Недоволен от
така постановената заповед, С. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност.
С Разпореждане
от 21.02.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. Указал е на жалбоподателя,
че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. На ответника са дадени указания, че основание чл. 170, ал.
1 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени
в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на ОД МВР Р. са
делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 2. от
заповедта, началникът на сектор ПП Р. е оправомощен да издава заповеди за
прилагане на ПАМ.
Настоящият
съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за
налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила,
регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед
съдържа всички реквизити, задължителни по силата на посочената правна норма.
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на
административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Според жалбата „В
Заповедта за прилгане на ПАМ наказващият орган неясно, хаотично и без
последователност е описал фактическата обстановка на извършеното нарушение.
Същата е изложена в няколко, различни реда с неясно започващи и объркващи
изречения (бланкетни), което от своя страна води до неправилно възприемане на
последователността на извършените действия и съответно извъшеното нарушение.“ Твърдението
не отговаря на действителността. В мотивната част на заповедта подробно, ясно и
точно, в хронологична последователност е описана фактическата обстановка.
Отделно от това без значение е последователността на извършените действия от
административния орган в хода на проверката, след като безспорно се доказва, че
С. е отказал извършване на проба както с техническо средство, така и чрез
химико-токсикологично изследване.
При така
изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при спазване на
изискванията за форма.
На следващо
място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като установява дали
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила
във връзка с неговото постановяване. Макар в жалбата да се твърди, че
процесната ЗППАМ е издадена в нарушение на относимите правила, не е посочено в
какво се изразяват тези нарушения. Съдът не установи подобни нарушения.
В жалбата се
твърди, че оспорената ЗППАМ е материално незаконосъобразна. Цитирани са
текстовете на чл. 174, ал. 3 и на чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП, като е
направено тълкуване на същите.
Посочено е,
че чл. 174, ал. 3 съдържа две хипотези, които могат да бъдат осъществени както
алтернативно, така и кумулативно. Сочи се, че в ЗППАМ не е посочено коя от тях
е налице и затова „за да може нарушителя да разбере за какво е
съставен АУАН и да има възможност да направи възражение“. Очевидно е, че жалбоподателят не
прави разлика между административно производство по издаване на ЗППАМ и
административнонаказателно производство по съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление. От съдържанието на обжалваната заповед ясно се
установява, че С. в условията на кумулативност е направил волеизявление, с
което отказва както проба с техническо средство, така и химико-токсикологично
изследване. В случая лицето няма срещу какво да направи възражение, след като
не е дал съгласие да бъде тестван, независимо по кой начин. В конкретния случай
С. не може да направи възражения, нито да ангажира доказателства, оборващи
изводите на административния орган.
Относно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е посочено, че предвидената ПАМ
е преустановителна поради което за да се приложи същата „фактическа
предпоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т. 1,
б."б" от ЗДвП е да има извършено от водача на МПС нарушение по ЗДвП,
като противоправното деяние следва да е установено с редовно съставен АУАН,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното. В този смисъл АУАН се явява част от административната
преписка по издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ и съдържа
фактическите обстоятелства по чл. 59, т. 4 от АПК. При това положение важна
предпоставка за законосъобразността на процесния акт е валидността и
редовността на съставения АУАН за извършеното административно нарушение.“ Съдът намира, че жалбоподателят
неправилно тълкува стеснително характера на ПАМ – същата освен
преустановителна, може да е и превантивна. Няма пречка да се извърши проверка
на всеки водач относно употребата на наркотични вещества и/или техни аналози,
без да е необходимо да е извършено административно нарушение, тъй като състава
на нарушението в конкретния случай е отказа да се извърши изследване.
Следователно, първо на водачът трябва да е обяснено, че ще бъде подложен на
проверка (до този момент водачът не е извършил нарушение) и когато той откаже
(независимо по кой от двата начина или и по двата начина едновременно) ще е
извършил нарушение. В този момент за административният орган възниква
задължението да наложи процесната ПАМ. По тази причина АУАН не може да е
фактор, който влияе върху законосъобразността на обжалваната ЗППАМ, още повече,
че преценка за валидността на АУАН е недопустима в настоящото производство.
Съдът счита,
че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана
компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
Заповедта отговаря
на целта на закона.
Нормата
на чл. 171, т.1 от ЗДвП предвижда временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство
(независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни
нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и
да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за
употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества,
управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност.
Гарантирането на живота и здравето на хората като върховна ценност по никакъв
начин не нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона, поради което
твърдението в жалбата за наличие на подобно нарушение следва да се отхвърли
като несъстоятелно.
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предявеното искане
от жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид
изхода на съдебния спор.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Р., четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***, офис 28 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1085-000044/19.01.2023 г., издадена от ВПД началник
група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р..
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: