№ 3165
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЕЛА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110200572 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар М.Стоянова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 572 по
описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-025481 от 08.12.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на
1
материалния закон и процесуалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 27.11.2022 г. Н.Н.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал акта без възражения. Такива не били депозирани в
предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 08.12.2022 г. Гергана Борисова – началник група в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е
описано нарушение и същото е съответно на дадената правна квалификация. С оглед
на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 27.11.2022 г. около 22.58 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил, модел
"*****", с рег. № ***** в гр. София, по Околовръстен път, с посока на движение от
бул. „Европа“ към бул. "Ломско шосе". Той бил спрян за проверка от служители на
СДВР, които констатирали, че Р.Д. е неправопоспособен водач на МПС и поискали да
го тестват за употреба на алкохол. Той обаче отказал да бъде тестван с техническо
средство алкотест дрегер 7510 за употреба на алкохол, като му били разяснени
последиците от отказа. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като в
посочения в талона срок той не представил проба за изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Към тази дата жалбоподателят е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Н.Н.,
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка,
справка картон на водач, справка за МПС, заповеди и др, както и от заключението на
2
СПЕ, приобщено при условията на чл. 282 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че
според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление №
10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН. Разпитан в рамките на съдебно заседание свидетеля Н. е категоричен, че
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че е бил спрян от служители
на СДВР и че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол при
разяснени последици от това и че му е бил издаден талон за изследване.
Не се твърди и установява, че след като му е бил издаден талон за медицинско
изследване жалбоподателят е посетил посоченото лечебно заведение и е представил
проба в указания срок.
От заключението на СПЕ, прието при първоначално разглеждане на делото, което
съдът кредитира, към процесния момент жалбоподателят е могъл да разбира и
ръководи постъпките си. Този извод се подкрепя и от останалите доказателствени
материали по делото - писмени и гласни, в които не се съдържат данни за поведение
на жалбоподателя към момента на проверката, което да поставя под съмнение
вменяемостта му. Не се установява жалбоподателят да се намира в състояние, което да
изключва вменяемостта и към настоящия момент.
При така установените факти съдът намира, че жалбоподателят от обективна и
субективна страна е е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174,
ал. 3, пр.1 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
3
по делото бе прието за установено, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал превозно средство. По този повод е била извършена проверка и след като
му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол, жалбоподателят е
отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е
бил употребил алкохол или не, респесктивно дали е управлявал МПС след неговата
употреба.
На жалбоподателя е представен талон за лабораторно изследване за
установяване на употребата на алкохол, като не се твърди или установява той да е
предоставил проба на посоченото в талона време и място. Това последващо
обстоятелство подлежи на изследване в процеса, тъй като отговорността на
жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако евентуално бе доказано от
него, че се е подложил на последващо изследване в предвидения срок, което в случая
не е сторено.
Що се отнася до субективната страна на деянието, което е и основният спорен
въпрос по делото, по гореизложените причини, с оглед установените по делото факти,
съдът приема, че деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС
напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е искал
именно това, като по изложените по-горе причини съдът приема, че са липсвали
уважителни причини за отказа му.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото нарушение разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние
на алкохол или наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички
участници в движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това
законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и
охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба
на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат
съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на алкохол и му предоставя възможност да избегне
наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-025481 от
08.12.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Р. С. Д. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5