№ 191
гр. Габрово, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20214200100068 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ИВ. М. Д. , чрез
пълномощника адв.Горанова иск срещу ЗАД „Далл Богг :Живот и Здраве”
АД за заплащане обезщетение от 26 000лв. за претърпени неимуществени
вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на 24.10.2020г. ,ведно със
законните последици.
В исковата молба се излагат твърдения ,че на 24.10.2020г. пристигналият
автопатрул на „Пътна полиция" към ОД на МВР- Габрово, с дежурен младши
автоконтрольор Р.Н.Н., установява, че около 11часа в гр. Габрово, на ул.
„Първи май" и кръстовището и с ул." Ген. Радецки" ,водачът Н. ВЛ. Б. при
управление на МПС - л.а. Тойота „Рав 4" е рег.№ ****, движейки се по ул.
„Радецка" и при маневра, завиване наляво по ул." Първи май", не пропуска
пешеходецът, който се движи по пешеходна пътека - обозначена е пътна
маркировка, и причинява ПТП, при което е пострадал пешеходецът ИВ. М.
Д..След претърпяното ПТП ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ- „Д-р.
Тота Венкова"АД- гр. Габрово , Отделение по Хирургия, за времето от
24.10.2020г. до 26.10.2020г. При направените изследвания са установени
следните травми: мозъчно сътресение, със загуба на спомен, главоболие,
светожъртеж; голям хематом в ляво в областта на челото;голям хематом на
очна ябълка и око в ляво; кръвонасядания по ръцете и
предмишниците;големи кръвонасядания в областта на таза; субдорален
хематом 0.6 см. - новооткрита находка - дата 14.12.2020г. Поради
влошаващото се здравословно състояние, пострадалият извършва
компютърна томография- скенер на главата на дата 14.12.2020г., като след
разчитането на томографията се установява нова находка „субдорален
1
хематом", травма която не е установена от предходната томография от
06.10.2020г.Извън претърпените физически болки и страдания, и до момента
при ищеца е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на
съня, загуба на апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност. Предвид
напредналата му възраст- 82год., възстановяването се оказва труден и бавен
процес, съпътстващ с множество ежедневни трудности, нужда от постоянна
помощ и наблюдение.В резултат на тези увреждания, пострадалият търпи в
момента болки и страдания, които се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с противоправното деянието на водача Н. ВЛ. Б., която е
наказана с АУАН № GA 331660 от 24.10.2020г. Виновният за настъпилото
събитие водач Н. ВЛ. Б., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива
от застраховката „Гражданска отговорност" - BG/30/120001256746, валидна
от 17.05.2020г. до 16.05.2021 г., издадена от ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве"
АД за лек автомобил Тойота „Рав 4" е рег.№ ****. Пострадалият е предявил
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал 1 от Кодекса за
застраховането, с посочване на банкова сметка, като ответното
застрахователно дружество е завело щета е № 0801-005471/2020-01, за ПТП
настъпило на дата 24.10.2020г. Застрахователят е изплатил 2 000 лв. на
ищеца, което същият счита за недостатъчно предвид причинените му
травматични увреди.
Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното
застрахователно дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД да бъде
осъдено да заплати на ищеца ИВ. М. Д. сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от причинените му от ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2020 г. - датата на ПТП, до
окончателното изплащане на задължението, ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за
неоснователност на исковите претенции. Твърди се ,че от представените от
ищеца доказателства не се установява механизмът на ПТП. Оспорва се да е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата
молба травматични увреждания, за които се твърди ,че са причинени на
ищеца при процесното ПТП. Ответникът твърди,че преди ПТП ищецът е
страдал от редица заболявания, които са основната причини за описаните в
исковата молба увреждания в областта на главата и диагностицираните при
образните изследвания находки. Направени са възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца ,ако се приеме,че ПТП е причинено по
вина на водача на лекия автомобил Н.Б.. Сочи се като нарушение от ищеца
на чл.113, ал.1 т. I и т.2 от ЗДвП , който при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение,
пътната обстановка. Ответникът се позовава на мотивите, изложени в TP
№2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС .Твърди се,че ищецът е предприел
пресичане на пешеходната пътека без да се огледа, попаднал е в мъртвата
2
точка на завиващото МПС и по този начин е възникнало процесното ПТП.
Сочи се, че на 05.10.2020 г. ищецът е приет и лекуван 5 дни в отделение по
Нервни болести на болницата в гр. Габрово. Постъпил е със световъртеж,
залитане, главоболие и забавени движения.Установява се от представената
пред ответника епикриза от МБАЛ „ Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, че
14 дни преди ПТП-то ищецът е преживял Мозъчен инфаркт, причинен от
неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии, исхемичен инсулт в
басейна на дясна средномозъчна артерия (ДСМА), установява се левостранна
латентна хемипареза и мултиинфарктна енцефалопатия. При изписването се
отбелязва частична редукция на неврологичната симптоматика. Ответникът
счита,че това обстоятелство допълнително е повлияло за субективните
възприятия на ищеца и е допринесло за настъпване на процесното
ПТП.Наведени са твърдения ,че ищецът не е оказал необходимата грижа за
възстановителния си процес. Към исковата молба (и към застрахователната
преписка) не са представени никакви официални медицински документи,
удостоверяващи извършена от него рехабилитация, вследствие на
претърпения преди ПТП-то инсулт. С оглед на това ищецът не е положил
необходимата грижа за здравето си, като ответникът твърди, че това е
причина за евентуално все още търпените от него болки, ако се докаже, че
все още съществуват. Ответникът оспорва продължаващите болки, ако такива
се докажат, да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се
,че от представените документи се установява,че при процесното ПТП
ищецът е ударил лявата част на главата си, а твърдения новооткрит хематом е
в дясно. По този начин не може да се установи дали причина за хематома е
именно ПТП, а не предхождащо и/или последващо усложнение във връзка с
претърпения на 06.10.2020 г. инсулт . При ищеца са налице данни за
менингиом, мозъчна атрофия, приемане на антикуголанти. както и множество
съдови заболявания, които предразполагат и/или са причина за хематома. Не
са налице доказателства за проведена рехабилитация. На 03.11.2020 г.
ответникът е получил претенция с вх. № 3899 от пълномощника на ищеца
А.А.. На 13.11.2020 г. е изпратено уведомление от страна на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве"' АД по образуваната щета № 0801-005471/2020-01, с което е
указано предоставяне на допълнителни документи и банкова сметка на
молителя по смисъла на чл. 380 от КЗ, както и пълномощно с нотариална
заверка на подписите. След предоставяне на необходимите документи, с
уведомление от 11.12.2020 г. до ищеца е потвърдено определянето и
изплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лева.
На 04.01.2021г. с вх.№ 30 от ответника е получена допълнителна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 26 000 лева. Ответникът счита, че определеното и изплатено преди
завеждането на исковата молба застрахователно обезщетение в полза на
ищеца е справедливо, необходимо и достатъчно да репарира претърпените от
него вреди от процесното ПТП, а депозираната искова молба за присъждане
на допълнително застрахователно обезщетение в размер на още 26 000 лв. над
3
платените вече 2 000 лв.. се явява неоснователна поради пълното
удовлетворяване на ищцовата претенция по извънсъдебен ред. Оспорва се
размерът на претендираното обезщетение и като прекалено завишен и не
отговарящ на принципа по чл.52 ЗЗД. Ответникът твърди,че в случая се касае
за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва
отговорността на застрахователя.Оспорва се началната датата ,от която се
претендира присъждането на лихва за забава.Твърди се,че съгласно
разпоредбата на чл. 429 ал.З КЗ лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая дружеството е
било уведомено за ПТП и за причинените на ищцата телесни увреждания за
пръв път с получаването на застрахователната претенция на 03.11.2020г. На
10.12.2020г. е изплатено дължимото като справедливо по размер обезщетение
по представената от ищцата банкова сметка. При евентуална основателност
на исковата претенция, ответникът следва да дължи лихва за забава от
10.12.2020г., а не от датата на ПТП - 24.10.2020г.
Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи,прие за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява,че на 24.10.2020г.
в гр.Габрово е настъпило ПТП с участието на ищеца като пешеходец, който
при пресичане на платното за движение е бил блъснат от лек автомобил
марка „ Тойота", модел „РАВ 4", с рег № ****, управляван от Н. ВЛ. Б..
Ищецът е заявил пред ответното застрахователно дружество по реда на
чл.380 КЗ претенция вх.№3899/03.11.2020г. за заплащане на обезщетение за
претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди.
Не се спори,че към предявяване на исковата молба застрахователят е
изплатил като обезщетение на ищеца сумата от 2000лв.
От дадените от ищеца обяснения в с.з. на 15.06.2021г. се установява,че
ПТП се е осъществило през месец октомври. Движил се по тротоара на
пл."Първи май". Стигнал до часовниковата кула. Там имало пешеходна
пътека, за пешеходната зона и отсреща за вестниците. Огледал се вляво към
страноприемницата, вдясно към кръчмата, видял че не идват никакви
автомобили и тръгнал по пътеката. Почти бил стигнал до средата на
пешеходната пътека, изведнъж нещо го ударило в хълбока. Политал и паднал.
Ударът бил вдясно, в хълбока. При удара паднал и си ударил на пътната
настилка лявата страна на челото. Натрупали се много хора. Помолил ги да
му помогнат да стане, защото не можел. Момиче му казало да не става, докато
не дойде линейката. Дошъл КАТ. Правили оглед, нямал представа какво
става. След няколко минути дошла линейката и го настанили в болницата. От
удара, до идването на линейката ,не е губил съзнание. През цялото време бил
4
в съзнание, но не можел да стане. Не видял автомобила . Автомобилът се
намирал на един-два метра от краката му. Ударът бил вдясно, паднал и си
ударил челото. Опитал се да се задържи с ръце, но не успял. Паднал по корем
,с обърната наляво буза в асфалта. Тялото му паднало в посока
страноприемницата, с глава към страноприемницата. Паднал на пешеходната
пътека, тялото му било на пешеходната пътека.
От показанията на св. Д.а /съпруга на пострадалия/ се
установява,че заедно с ищеца пътували с кола към града, било преди обяд.
Ишецът паркирал автомобила и се раделили . Когато се врънала при колата,
него го нямало. Позвънила му по телефона, но не се обадил .Дъщеря й се
обадила и й казала да не чака ищеца, защото той е в болницата. Казала, че е
паднал на улицата, граждани са се обадили, вземали са го с линейката.
Дъщеря й казала, че няма нищо счупено, но има голям хематом – синьо-
червен, колкото детски юмрук. Няколко дена ищецът бил в болница. След
болницата ,месец и половина бил само на легло. Денонощно го обслужвала
свидетелката. Дъщеря им го накарала да се раздвижва. Няколко дни се
раздвижвал вкъщи, после увеличавали маршрута, бил много депресиран.
Заради външния вид започнал да излиза със слънчеви очила и маска. Така
започнал да ходи на кафе. Бил много мълчалив, загубил апетит. Най-големият
му стрес бил като разбрал резултата от скенера, че има малък хематом в
мозъка, и че това може да се премахне оперативно. Отказвал възможността да
се подложи на операция, започнал да живее с този страх. Външният му вид
напълно се променил. Започнал да ходи много бавно, прегърбен, с главата
напред. Свидетелката непрекъснато била до него. Обяснил,че върви
така,защото го боли гръбнака и врата. Дъщеря им, която е рехабилитатор,
започнала да му прави масажи ,за да се възстановява по-добре. За пет месеца
косата му побеля, а имал черна коса. В момента продължава лечението с
лекарства, защото дъщеря им казала,че има възможност лекарствата да
разкарат кръвоизлива.
От показанията на св. Б. се установява,че е управлявала автомобила
при настъпване на процесното ПТП. Изчаквала е на пешеходна пътека да
преминат пешеходци. Изчакала да мине една пешеходка наляво и една
пешеходка надясно. И в момента, в който решава да потегли, но все още не е
на пешеходната пътека, вижда от лявата греда, как се откланя една глава,
поглежда я, и в един момент се загубва този човек и не го вижда. Познава
ищеца, тъй като са работили в едно звено. Предполага,че тръгвайки, той е бил
в сляпата й точка, просто не го е видяла. Като слиза от колата, го вижда
паднал на земята, но самата кола не е била влязла в пешеходната пътека.
Една жена му казала да не става, защото може да се е ударил. Болял го много
гърба, искал да става и имал цицина на главата. Дошли полиция и линейка.
Вземали ищеца в болницата. Там се разбрало, че няма тежка телесна увреда,
там били в продължение на два часа. След това свидетелката си тръгнала.
Ищецът само го болял гърба. В съзнание бил през цялото време.
На свидетелката Б. е предявено в с.з. Приложение 2 към
5
основното заключение на САТЕ ,на което посочва третата позиция на
автомобила, от която твърди, че е виждала много хора на пешеходната
пътека, след което почти била спряла (посочва четвърта позиция на
автомобила) и вижда жена на тротоара до пешеходната пътека, която започва
да пресича по ул. "Първи май" към пешеходната зона на "Генерал Радецки",
като в същото време от насрещната страна на пешеходната пътека, намираща
се към пешеходната зона, влиза друга жена, която пресича в обратната
посока. Когато другата жена е на тротоара до часовниковата кула, тогава вече
за свидетелката не е имало други хора. И тогава „прави” съединител ,за да
тръгне, и в този момент вижда отпред, едно лице, което я поглежда в лява
посока, това е ищецът. Разбира, че е паднал. За първи път го вижда тогава,
порано не го е видяла къде е бил. Твърди,че нейното възприятие е било , че
не е тръгнала, може да е отпуснала леко съединителя и да е имало лек тласък,
не може да каже. Когато слязла от колата, пострадалият вече бил по гръб, но
явно е паднал на едната си страна, защото цицината била вляво (сочи челото).
За установяване механизма на настъпване на ПТП по делото е
допусната САТЕ, по която вещото лице Б.И. е изготвило основно и
допълнително заключение.
Съгласно основното заключение на САТЕ ,с отразени констатации на
изготвените към него две скици като приложение 1 и приложение 2, се
установява,че на 24.10.2020г., около 11.00 часа , ищецът ИВ. М. Д. се е
движил като пешеходец по източния тротоар на ул. „Генерал Радецки"
(тротоара на площад „Първи май " от страна на паркинга и часовниковата
кула), в посока към пешеходната зона на ул. „Генерал Радецки”. При
достигане на източната пешеходна пътека, предназначена за пресичане на ул.
„Първи май", предприем пресичане, като навлиза на платното за движение,
движейки се косо, на разстояние на запад от западната страна на
пешеходната пътека. Към този момент по ул. „Генерал Радецки", в посока
към кръстовището на тази улица с улица „Първи май " ,се движи лек
автомобил марка „ Тойота", модел „РАВ 4", с рег № ****, управляван от
св.Н.Б.. При преминаване на магазин ЦБА и достигане на часовниковата
кула, лекият автомобил се движи със скорост около 20 km/h, като Б.
предприема маневра за завиване наляво, с цел включване и последващо
движение по ул. „Първи май", в посока към Странноприемница - Габрово.
При навлизането на пешеходеца на платното за движение, лекият автомобил
се е намирал от мястото на удара на разстояние Lam= 21,7 m /обозначено на
приложение 2/. При попътното движение на автомобила и пешеходеца,
последния към момента на навлизане на платното не се обръща назад и не
възприема лекия автомобил. Б. реагира в по-късен момент от навлизането на
пешеходеца на платното за движение, когато ищецът е достигнал на 1,3 м от
мястото на последвалия удар, а лекият автомобил е бил на около 8 метра от
мястото на последвалия удар /отчетено по дъгата на траекторията на
движение на автомобила/. При описаните траектории на движение на
автомобила и пешеходеца, се осъществява удар между дясната страна на
6
тялото на пешеходеца и предна лява част на автомобила. При удара, скоростта
на автомобила е била около 14,1 km/h. По характер, ударът е удар на
пешеходец от автомобил с висока предна част, и е удар с въздействия и над
масовия център на тялото на пешеходеца. Тялото на пешеходеца получава
ускорение по посока на движение на автомобила и се отхвърля напред, като
пада на страна, обратна на страната на контакт с автомобила. Пешеходецът се
е установил с по-голяма част на тялото върху пешеходната пътека и глава
след източната й страна — отразено на приложение 2 към заключението.
Мястото на удара е в кръстовището, в близост до западната страна на
пешеходната пътека, но извън границите на последната. Отчетено спрямо
платното за движение на ул. „Първи май", ударът се осъществява надлъжно
на платното за движение на ул. Първи май", на разстояние Lm)= 1
m(Приложение 2) на запад от източния тротоар на ул. „Генерал Радецки".
Напречно на платното за движение, на ул. Първи май", ударът се осъществява
на разстояние Lun =1,0 m на юг от северен тротоар на ул. „Първимай ".
Мястото на удара, отнесено спрямо мислените ленти за движение на
кръстовището на ул. „Първи май " е в северната мислена лена, която може да
се счита за насрещна за лекия автомобил. При удара, ищецът е бил на
разстояние около 0,9 м на запад от западната страна на пешеходната пътека. В
процес на спиране, лекият автомобил се е установил в кръстовището, косо
разположен с предна лява ъглова част в зоната на западната страна на
пешеходната пътека. При настъпване на ПТП лентата за движение по улиците
„Генерал Радецки" и „Първи май" са без разделитлени линини, определящи
лентите за движение. Не са видими и пътни знаци преди кръстовището за ул.
„Генерал Радецки". В югозападния ъгъл на кръстовището, в началото на
пешеходната зона, на обща тръба, приета за ориентир 2 при изгитвянето на
план-схемата, са монтирани като вертикална пътна сигнализация пътни знаци
„В2", „В27", „ТЗ.2" и „Т17". Пешеходните пътеки, служещи за пресичане на
ул. „Първи май" към пешеходната зона, източно и западно от платното за
движение по ул. „Генерал Николов" ,са маркирани само с хоризонтална пътна
маркировка тип „М 8.1". Към момента на протичане на произшествието и към
момента на изготвяне на заключението, пешеходните пътеки не са маркирани
с вертикална пътна маркировка - с пътни знаци „Д17". Мястото на удара е в
кръстовището, в близост до западната страна на пешеходната пътека, но
извън границите на последната.Пешеходецът и лекият автомобил до
започване на маневрата за завиване наляво от автомобила, са се движили
попътно. При това движение пешеходеца се е движил отпред, отляво в зоната
на видимост на водача на лекия автомобил. При липса на обекти между
автомобила и пешеходеца в тази зона (отпред, отляво), пешеходецът ще е
видим за водача на автомобила и преди момента на навлизането на ищеца на
платното за движение, при движението на автомобила по ул. „Генерал
Радецки" и преди достигането на магазин ЦБА.
Допълнителната САТЕ е изготвена с оглед заявената от св.Б.
фактическа обстановка относно механизма на настъпване на процесното ПТП.
7
Констатациите на вещото лице са,че при направените механо-математични
анализи на показанията на свидетелката Б., водач на лекия автомобил, същите
определят, че от техническа гледна точка указания от свидетелката
механизъм на самостоятелно падане на пешеходеца или осъществяване на
минимален котакт при опит за привеждане на автомобила в движение след
спирането му, е недостоверен и не може да се осъществи при установеното
място на спиране на автомобила и установяване на тялото на пешеходеца.
Указаното от свидетелката място на установяване определя, че пострадалия
трябва да измени траекторията си на движение моментно на ъгъл около 90 .
При хипотеза, че автомобилът е бил в покой и не е ударил пешеходеца, би
следвало последният мигновенно да „отскочи" в перпендикулярно на
посоката си на движение направление и да падне в зоната на установяване.
Постигането на такава скорост и то за момент, с оглед на възрастта на
пешеходеца е технически невъзможно .
От заявеното от вещото лице И. в с.з. се установява,че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е този, който е описан в основното
заключение, отразен на приложение 2 като взаимно разположение на
участниците в произшествието и в съответните моменти. Потвърждение за
това е и заявеното от свидетелката Б. за положението на тялото на
пострадалия. Вещото лице се позовава и на използвания специфичен физико-
математичен анализ, при който се установява ,че указания от свидетелката
механизъм за настъпване на процесното ПТП е недостоверен от физична
гледна точка. Съгласно заявеното от вещото лице, св.Б. при управление на
МПС е имала техническа възможност да възприеме движението на
пострадалия пешеходец, още когато е на тротоара и в процеса на пресичане,
при липса на обект между тях, като данни за такива обекти няма. Във всеки
един момент тя е можела да възприеме това движение и да предприеме
действия за спиране. При своевременно реагиране и при скоростта, с която се
е движила, тя е можела да предотврати ПТП и да не блъсне пешеходеца.
Отразеното на приложение 2 към основното заключение на САТЕ отразява
обективно движението на пешеходеца. Траекторията на движението му е
определена от гледна точка на мястото на осъществяване на удара и мястото
на установяване на тялото и на автомобила, чрез използваната от вещото лице
методика. Пешеходецът, когато е бил на тротоара преди да предприеме
пресичането,за да възприеме автомобила, трябва да се обърне назад, това е в
момента на навлизане на пътното платно /първата отразена фигура на
приложение 2/.Ако пешеходецът се е движил по маркировката на
пешеходната пътека , в най-дясната част по неговата посока на движение
или за географските посоки това е най-западната част, ще се осъществи
минимален контакт с много малка скорост между тялото и автомобила, тъй
като предната част на автомобила спира в зоната на тази най-дясна част.
Съвсем минимално съприкосновение ще има в зоната на дясната част на
тялото.Възможно е да няма и падане. При всяко изместване на пешеходеца
на изток по пешеходната пътека, няма да има взаимодействие с автомобила.
8
За предотвратимостта на удара за двамата участници в ПТП вещото лице
определя,че по отношение на лекия автомобил във всеки един момент
водачът е можела да възприема пешеходеца и при правилно възприемане на
обстановката св.Б. може предварително да намали и да осъществи пропускане
на пешеходеца. Ищецът от своя страна, ако се отчете неговото движение,
реално осъществявайки движение по установената траектория, би могъл, ако
се обърне надясно да възприеме автомобила и да реагира, прекратявайки
движението си. Когато предприема маневрата завиване наляво, не се
установява водачът да е осъществил спиране преди осъществяване на
маневрата. Самата скорост на автомобила при удара определя скорост на
движение в рамките на около 20 км/час при приближаване на кръстовището и
отклоняване наляво. На практика св.Б. е реагиралала за аварийно спиране
преди удара и е успяла да намали скоростта до около 14 км/час. Като реакция,
тя реагира в много по-късен момент. Своевременното реагиране от
техническа гледна точка би трябвало да бъде към момента на навлизане на
пешеходеца, а тогава лекия автомобил е бил на 21,7 метра.
Основното и допълнително заключение на САТЕ са изготвени на база
цялостната преценка на събраните по делото доказателства и специалните
знания , с които разполага вещото лице. Двете заключения не се опровергават
от останалите доказателства, предвид на което съдът ги приема за обективни
и обосновани.
Съдът не кредитира показанията на св.Б. относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, тъй като те не се подкрепят от останалите
доказателства по делото .Възможността за настъпване на ПТП по описания от
свидетелката начин се опровергава от заключението на САТЕ.
От приетата по делото СМЕ се установява,че при процесното ПТП
ищецът /който към датата на инцидента е бил на 81г./ е получил следните
травматични увреждания: травматични хематоми в областта на лява челна
област, лява орбита, ръка и предмиштница и лява лумбална и тазова област;
мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание и последващи главоболие
и амнезия мозъчна контузия с наличие на субдурален хематом в дясно-
фронтално. Проведено е стационарно лечение в хирургично отделение на
МБАЛ „Д-р Тота Венкова"АД-гр.Габрово.По данни от епикризата е
проведено медикаментозно лечение с вливания на водно-солеви разствори
,обезболяващи ,противооточни медикаменти ,постелен режим. По време на
лечението субективната и обективна симптоматика е претърпяла непълно
обратно развитие. Причинените увреждания на ищеца са получни вследствие
на процесното ПТП, обективирани чрез проведения КАТ на гл.мозък на
14.12.2020 год., с данни за травматичен субдурален хематом в дясно-
фронтално,с ширина 6мм. Няма връзка между предходни и/или съпътстващи
заболявания и прием на медикаменти, като причина за възникване на
установения субдурален хематом. В амбулаторни условия ищецът е приемал
хипотензивни медикаменти и бетаблокери /Micardis и Сопсог/,които нямат
отношение към коагулационния статус на кръвта, респективно към
9
манифестирания на КАТ- изследването субдурален хематом. Травматичните
увреждания имат временна опасност за здравето и живота на ищеца ,като не
може да се фиксира времето на продължителността им. След всяка ЧМТ
настъпва т.нар. посттравматичен церебрастенен синдром
/посткомоционен,постконтузионен/, които се изразява в главоболие,
главозамайване,вегетативни нарушения,когнитивен дефицит /паметови
нарушения/, психоемоционални симптоми.Не е изключено в следващ период
от време да се проявят епилептични пристъпи,като до момента няма данни за
такива. Във възстановяването на всяка ЧМТ има остър,подостър и хроничен
стадий на възстановяване,като продължителността на възстановяването е
индивидуална и е зависима от тежестта на травмата, придружаващите
заболявания, провеждането на амбулаторно лечение. Към момента не може да
се каже категорично каква е вероятността за пълно възстановяване при ищеца
, затова е необходимо динамичното наблюдение във времето. В острия стадий
на преживяната ЧМТ е имал оплаквания от соматичен характер, изразяващи
се в главоболие,болки в областта на контузионните огнища по тялото
,координационни нарушения,паметов дефицит.В бъдеще време ще
персистират описаните посттравматични церебрастенни прояви ,изразяващи
се в епизоди на главоболие, главозамайване, вегетативни депресивни
изживявания.
В с.з. вещото лице д-р В. е заявило,че констатацията за получено от
ищеца мозъчно сътресение с временна загуба на съзнанието е само по
свидетелски показания. Загубата на съзнание е при комоцио. В случая не
става въпрос за комоцио, а за контузия на мозъка. Не е задължително да губи
съзнание, в случая има увредена мозъчна тъкан. От епикризата от отделение
по Хирургия няма категорични данни за загуба на съзнание.Няма връзка
кръвоизлива и предхождащите мозъчни увреждания. Намерени са данни за
латентна пареза, на практика ищецът не усеща, че има пареза, но на моменти
тя се изявява. Това са т. нар. точковидни микроинсулти в цялата мозъчна
тъкан, и последици като световъртеж, главоболие, замайване, дезориентация,
като всичко това е във връзка с мозъчна атеросклероза. В случая става въпрос
за субдурален хематом, вследствие на травматична увреда. Няма данни за
прием на противосъсирващи лекарства. Ищецът е приемал само лекарства за
намаляване на кръвното налягане и бетаблокер. Субдуралния хематом се
дължи на съприкосновение с твърд тъп предмет, без значение дали предмета е
бил автомобила или земята. Едемът е вътрешномозъчен, а хематома е
извънмозъчен. Субдуралния хематом няма връзка с мозъчния паренхим.
Състоянието на ищеца не се е влошавало. От медицинската документация
няма данни за мозъчен паренхим. В епикризата от неврологично отделение
няма данни за субдурален хематом, но той може да е съществувал след ПТП,
но няма доказателства със скенер. При установяването 20 дни след ПТП, като
времеви критерии е подостър хематом. В последствие може да стане
хроничен- да се капсулира, но може и да се резорбира спонтанно, да се върне
обратно. Това не предполага оперативно лечение, защото не компресира
10
мозъчната тъкан. Има субдурални хематоми, които нарастват, настъпват
явления както при мозъчен инсулт, парези на части от тялото, но при ищеца
това не се наблюдав. В случая възрастта няма връзка за съотношението между
мозъчните обвивки, костния череп и мозъчния паренхим. Връзка би имало,
ако ищецът е бил на антикоаугаланти.За да се каже дали са отшумяли
уврежданията,хематомът следва да се проследи чрез скенер. Минималният
период, за който се резорбират хематомите е 20 дни, независимо дали е
травматичен или не, срокът е 20 дни. За мозъчно сътресение от лека степен
варира от няколко седмици до няколко месеца. В случая при ищеца не е
имало компресия на мозъчна тъкан, прояви на пареза, парализи, които да са
от субдуралния хематом. Относно субективните оплаквания при ищеца , към
момента не може да се диференцира дали са възрастови нарушения или в
следствие от ПТП. Преди това също е имал такива оплаквания: като
главоболие , замайване, световъртеж. Евентуални усложнения биха се
изразили с последваща отпадналост, неврологична симптоматика. Това се
установява с преглед. Усложнения,които могат да настъпят,са зенична
асиметрия, като на мястото на хематома се разширява зеницата, след това
настъпва изкривяване на лицето, пареза на срещуположната страна,
симптоматика както при мозъчен инсулт. Но към момента няма данни да се е
усложнило състоянието на пострадалия, защото хематомът е малък и не расте.
Хематомът може да се резорбира и без лечение. Хематомът е в следствие на
контузия на мозъка, а не на местата с външното травматично увреждане.
По делото е представена медицинска документация ,от която се
установява, че след процесното ПТП, болничният престой на ищеца в
Отделение по хирургия е бил през периода 24.10.2020-26.10.2020г., с
проведено консервативно лечение. В представената епикриза е посочено ,че
главоболието и световъртежът постепенно са намалели ,неврологичният
статус остава в норма, няма настъпили усложнения, добро общо
състояние,хематомът на лявата вежда намалял. Представена е и епикриза от
Отделение по нервни болести за болничен престой на ищеца през периода
05.10.2020-10.10.2020г. , с посочена диагноза „мозъчен инсулт” и
субективните оплаквания при постъпването за лечение. Представен е КТ от
06.10.2020 и от14.12.2020г. с описаните в тях находки.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,че не е
доказано установеният при ищеца субдурален хематом да е вследствие
процесното ПТП.От СМЕ се установява,че причина за това увреждане не са
предходни и/или съпътстващи заболявания и прием на медикаменти,както и
възрастта на пострадалия, като то е получено в резултат на ПТП и е изцяло
травматично увреждане.
Не се оспорва по делото наличието към 24.10.2020г. на валидно
застрахователно правоотношение по засраховка ГО между ответника и водача
на лекия автомобил,причинил процесното ПТП .
Налице са предпоставките по чл.432,ал.1 КЗ за уважаване на предявения
11
иск. Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е
заявил пред ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ
ред .
Към датата на настъпване на ПТП ,при което е пострадал ищецът, е
съществувало застрахователно правоотношение по засраховка ГО между
ответника и водача на лекия автомобил,причинил произшествието ,като са
осъществени и предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
прекия причинител на вредата спрямо увредения.
Настъпването на процесното ПТП по вина на водача на лекия
автомобил св.Б., се установява от приетата по делото САТЕ относно
механизма на протичането му . На 24.10.2020г.,около 11.00ч. в гр.Габрово,
водачът Н.Б. при управление на лек автомобил „ Тойота", модел „РАВ 4", с
рег № **** по ул.”Генерал Радецки”, в посока към кръстовището на тази
улица и ул.”Първи май”, при извършване на маневра „ляв завой” , с цел
включване и последващо движение по ул.”Първи май”, в посока към
Страноприемница-Габрово, реализирала ПТП с пресичащия пътното платно
пешеходец ИВ. М. Д., като ударът е настъпил в кръстовището ,в близост до
западната страна на пешеходната пътека ,но извън границите на последната.
При удара пешеходецът е бил на разстояние около 0,9м. на запад от
западната страна на пешеходната пътека. Причина за настъпване на ПТП е
субективното поведение на водача на лекия автомобил. За св.Б. ударът е бил
предотвратим, като е имала техническа възможност да възприеме
своевременно ищеца като пешеходец и започналия от него процес на
пресичане , още при навлизането му на пътното платно, когато се е намирал
на 21,7м. от мястото на удара , и да го пропусне като спре преди мястото на
удара, при своевременно предприети действия за намаляване на скоростта и
спиране. Като водач на МПС св.Б. е нарушила чл.20,ал.2 ЗДвП ,чл.25,ал.1
ЗДвП,чл.116 ЗДвП и чл.119,ал.4 ЗДвП ,в резултата на което е натъпило
процесното ПТП. Ищецът като пешеходец е бил предвидима опасност за
движенето,с която св.Б. е имала обективна възможност и съгласно чл.20,ал.2
от ЗДвП е следвало да се съобрази още от момента ,когато е предприел
пресичане ,като чл.116 от ЗДвП задължава водачите да бъдат внимателни
към пешеходците / и в частност към възрастните хора/, чл.25,ал.1 ЗДвП
задължава водачите преди да започнат маневра , да се убедят ,че няма да
създадат опасност за участниците в движението, да се съобразят с тяхното
положение ,посока ,скорост на движение ,а чл.119,ал.4 ЗДвП задължава
водачите на завиващите нерелсови ППС да пропуснат пешеходците. Като не е
изпълнила тези свои задължения като водач на МПС с оглед конкретната
пътна обстановка ,без да реагира на обективираното поведение на ищеца като
пешеходец ,когато още от тротоара се насочва към платното за движение и с
12
поведението си, видимо за водача, явно и очевидно показва, че започва
пресичане на пътното платно /и то в непосредствена близост до намиращата
се пешеходна пътека/ и без да се съобрази с неговото местоположение преди
предприемане на маневрата „завиване наляво“ ,с осигуряване на възможност
да го пропусне , поради закъснялата реакция на св.Б. за спиране, е настъпило
процесното ПТП , при което ищецът е получил травматични увреждания,
установени от приетата по делото СМЕ.
От данните по делото не се установява процесното ПТП да
представлява „случайно деяние”, каквото възражение е направено от
ответника. По смисъла на чл.15 от НК, случайно деяние е налице, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съгласно съдебната практика, както и в
правната доктрина, еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното
поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2.
да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би
могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения
на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. В случая, като не се е съобразил с пътната
обстановка и с изискването на закона :чл.20,ал.2 ЗДвП ,чл.25,ал.1 ЗдвП
,чл.116 ЗДвП,чл.119,ал.4 ЗДвП , св.Б. като водач на лекия автомобил е
причинила процесното ПТП противоправно. Същата не е бил поставен в
невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици, като
от приетата САТЕ се установява ,че е имала техничска възможност
своевременно да възприеме навлизането на пешеходеца на платното за
движение и предприетото от него пресичане и да реагира за спиране ,при
което да спре автомобила преди достигане на траекторията на движение на
пешеходеца и да предотврати контакта между него и лекия автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се прави позоваване на
чл.113,ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП.
От доказателствата по делото не се установява ищецът да е навлязъл
внезапно на платното за движение. От САТЕ се установява,че същият
непосредствено преди да предприеме пресичането ,се е движил попътно и
отпред, отляво на автомобила , управляван от св.Б. ,без наличие на
препятсвия , които да ограничават видимостта на водача,като във всеки един
момент е могъл да бъде възприет от водача на автомобила, още когато е бил
на тротоара и от момента на навлизане на пътното платно. Разстоянието от
13
място ,където е започнало пресичането - 21,7м., е позволявало на водача на
лекия автомобил своевременно да възприеме това поведение на пешеходеца и
региара за намаляване на скоростта и спиране,с цел пропускане на
пешеходеца,който за него не е бил внезапна и непредвидена опасност
,появила се на платното за движение. Наличието на пешеходна пътека
непосредствено до мястото,където е навлязал ищецът на пътното платно при
предприемане на пресичането , предполага в този участък появата на
пешеходци и повишено внимание от водачите на МПС .
Не се установява от данните по делото ищецът да е предприел
пресичане на пътното платно ,без да се съобрази с разстоянието до
приближаващите превозни средства – управлявания от св.Б. лек автомобил, с
което да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От САТЕ се
установява ,че ПТП е настъпило в района на пешеходна пътека. За да
възприеме автомобила в момента, в който е предприел пресичането, от
мястото, където се е намирал, пострадалият е следвало да се обърне назад.
Дори и да е възпрел тогава автомобила ,управляван от св.Б., той е бил на
разстояние 21,7м. и предприетото от ищеца пресичане не се явява
несъобразено с разстоянието и скоростта на движение на управлявания от
св.Б. автомобил, тъй като съгласно САТЕ водачът на лекия автомобил
обективно е имал възможност да въприеме пешеходеца в този момент и
скоростта,с която се е движил , е позволявала при своевременно
предприемане на спиране,да предотврати настъпването на ПТП. Съгласно
констатациите на САТЕ св.Б. е имала техническа възможност да реагира още
при навлизане на пешеходеца на пътното платно за движение. С оглед на това
не е налице неправилна преценка на пешеходаце в момента ,когато е
предприел пресичането, с оглед обективната обстановка, която
предпоставя,че ще бъде своевременно възприет от водача на лекия автомобил
и ще бъде пропуснат да премине. Ищецът не е бил длъжен да се съобрази с
възможността водачът на лекия автомобил да не изпълнил задълженията си
по ЗДвП - чл.20,ал.2 ЗДвП,,чл.25,ал.1 ЗдвП ,чл.116 ЗДвП,чл.119,ал.4 ЗДвП. ,
довели до настъпване на процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съдът взе предвид вида и характера на
получените при процесното ПТП увреждания , причинените от тях болки
,страдания и неудобства, тяхната продължителност ,период на
възстановяване и последици към момента. При настъпване на ПТП
пострадалият е бил на 81 години,с диагностициран мозъчен инсулт/с
проведено петдневно болнично лечение към 10.10.2021г./.В резултат на ПТП
ищецът е получил травматични хематоми в областта на лява челна област,
лява орбита, ръка и предмиштница и лява лумбална и тазова област; мозъчно
сътресение , като от доказателствата по делото не е безспорно установено да
е протекло със загуба на съзнание, при заявеното от разпитаните по делото
свидетели, обясненията на ищеца и заявеното от вещото лице в с.з. За тези
увреждания няма данни да са протекли с усложнения и извън обикновено
14
необходимия за това възстановителен период, посочен от вещото лице – за
резорбиране на хематомите 20 дни,а за мозъчното състресение от лека
степен от няколко седмици до няколко месеца. В резултат на процесното
ПТП ищецът е получил и мозъчна контузия с установен субдурален хематом
вдясно , подостър , като към момента няма данни дали е отшумяла тази
травма или не. Непосредствено след ПТП ищецът е бил приет за болнично
лечение ,проведено консервативно с прием на медикаменти, с тридневен
болничен престой . Възстановителният период е продължил в домашни
условия,като през първият месец и половина е ползвал чужда помощ.Имал е
негативни изживявания от външния си вид вследствие получените видими
травматични увреждания. Установеният при ищеца субдурален хематом е с
размер от 6мм. Не са наблюдавани усложнения от тази травма като компресия
на мозъчна тъкан, прояви на пареза, парализи. Установената диагноза е
предизвикала негативни изживявания при ищеца, свързани с притеснение от
лечението,което следва да се предприеме. Становището на вещото лице е ,че
за субдуралния хематом не следва да се провежда опреративно лечение.
Няма данни при ищеца да са настъпили тежки психически последици от ПТП
извън обичайните негативни изживявания при такъв инцидент. Няма данни
за влошаване на състоянието на пострадалия и за търпени болки и страдания
извън обичайните за получените травматични увреждания. Относно
субективните оплаквания от световъртеж, замайване, главоболие, от данните
по делото е установено,че такива е имал и преди инцидента ,видно от
представената от ответника епикриза. От заявеното от вещото лице д-р В. се
установява,че има припокриване на симптомите ,като при ищеца има данни
за мозъчна атеросклероза и не може категорично да се отраничи дали това се
дължи на възрастови нарушения или е вследствие травмите от ПТП. Няма
кличнични данни за настъпили усложнения - зенична асиметрия, изкривяване
на лицето, пареза на срещуположната страна, поява на епилептични
пристъпи. При пострадалия субдуралният хематом е с малък размер и не
расте,като може да се резорбира и без лечение .Съобразявайки посочените
обстоятелства ,както и обществено-икономическите условия в страната и
лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на увреждането ,съдът прие, че следва да се присъди обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП от
15000лв.
Не е спорно между страните, че ищецът е получил обезщетение от
застрахователя в размер на 2 000лева, поради което предявеният иск по
чл.423,ал.1 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 13000 лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 26 000лева.
Горепосочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва,като нейната дължимост от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е посочена в чл.493,ал.1,т.5
КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава ,когато
15
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Съгласно чл.429,ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати
лихвата за забава,дължима от застражования,считано от по-ранната от двете
дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от
самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице
(в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от
чл.494,т.10 КЗ. От данните по делото се установява,че ищeцът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 03.11.2020г. и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се
установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования / р. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС,ІІ т.о, р.№167 по т.д.№2273/2018г., опр.№291 от
27.05.2021г. по т.д.№1343/2020г.,ІІт.о. ВКС/. За периода от датата на деликта
24.10.2020г. до уведомяването на застрахователя – до 02.11.2020г.
включително, исковата претенция за присъждане на лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди , следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса в размер на 520лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноски
съразмерно уважената част от иска. Направените от страната разноски за
производството са в размер на 1760лв.,включващи 300лв. д.т.,150лв.
възнаграждение за вещо лице и 1310лв. заплатено адвокатско
възнаграждение,което е в минималния размер по Наредба №1/2004г. ,с оглед
на което възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно.
Съразмерон уважената част на иска дължимите на ищеца разноски са в
размер на 880лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от
иска. От представените доказателства се установява,че направените за
производството по делото разноски от ответника са в размер на
794лв.,вклюващи сумите от 150лв.,400лв.,10лв. и 234лв. Съразмерно
отхвърлената част на иска ,дължимите на ответника разноски са в размер на
397лв.
На основание изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, гр.София, р-н Изгрев,
жк Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1,ЕИК200299615 да заплати на ИВ. М.
Д., ЕГН**********, от гр.Габрово,ул.”***, на основание чл.432,ал.1 КЗ
обезщетение за претърпени от ПТП на 24.10.2020г. неимуществени вреди в
16
размер на 13000лв. ,ведно със законната лихва от 03.11.2020г. до
окнчателното изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. М. Д., ЕГН**********, от
гр.Габрово,ул.”*** иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата част над сумата от 13
000лв. до размер на сумата от 26 000лв.,както и за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 24.10.2020г.-
02.11.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, , ЕИК200299615
,гр.София, р-н Изгрев,жк Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1 да заплати по
сметка на Габровски окръжен съд държавна такса връху присъденото
обезщетение в размер на 520лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, , ЕИК200299615
,гр.София, р-н Изгрев,жк Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1 да заплати на
ИВ. М. Д., ЕГН**********, от гр.Габрово,ул.”*** сумата от 880лв.- разноски
по делото съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ИВ. М. Д., ЕГН**********, от гр.Габрово,ул.”*** да заплати
на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, , ЕИК200299615 ,гр.София, р-н
Изгрев,жк Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1 сумата от 397лв. - разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
17