Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
16.06.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в публично
заседание проведено на тридесет и първи май две
хиляди и шестнадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря М.Д.
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 361 по описа за 2015г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Б.А. ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. К., общ.
Г.Т., представлявано от Г. А.,
чрез пълномощник адв. Б.К., с адрес *** срещу „Т.”
ООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ******** със законни представители Г.П.Г. и Г.Д. Я., С.Р.С. с адрес гр. Д., частен съдебен
изпълнител с рег.№739, р.д. О. съд Д. и Г.Т.Т. с адрес ***, помощник на частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д.
Окръжен съд Д. Предявени се искания да бъдат осъдени ответниците да върнат
на „Б.А.
ООД, ЕИК ************със седалище и адрес на управление с. К., общ.
Г.Т., представлявано от Г. А.отнетото
държане на недвижим имот с площ от 281,
548 дка, който е част от имот с № 180003 по КВС на с. Р., общ. Г.Т., целият
имот с площ от 350, 00 дка., да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението на осн. чл.361 от ГПК и да
бъде наложена глоба в размер на 500 лв. на ответника Г.П.Г., управител на „Т.”
ООД.
Претендират
се разноските по делото в настоящото съдебно производство.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението са представени
отговори на исковата молба.
Първият
ответникът оспорва изцяло предявения иск
като неоснователен. Предявено е възражение срещу конституирането на останалите
двама ответници като страни по
делото.Претендират се сторените по делото разноски.
В писмените си отговори привлечените като ответници С.Р.С. частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д.
Окръжен съд Д. и Г.Т.Т., помощник на
частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д. Окръжен съд Д. заявяват, че не са пасивно
легитимирани по предявения иск.
Алтернативно оспорват изцяло предявеният иск като
неоснователен.
Претендират се сторените по делото разноски.
Предявеният
иск е по чл.76 от ЗС във вр. с чл.356 и сл. от ГПК.
Не е спорно
по делото, че върху процесния поземлен имот е извършен въвод във владение в
полза на първия ответник по изп. дело № 585/2015г. по описа на ЧСИ Сл. С.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Ищцовото търговско дружество
обработва земеделска земя-нива с площ от 350 дка, имот №180003 в землището на
с. Р., общ. Г.Т. на основание договор за аренда на земеделска земя. Договорът е
сключен с един от съсобствениците на поземления имот, при условията на чл.3,
ал.4 от ЗАЗ, на 15.09.2014г. за срок от пет години. Договорът е с нотариална
заверка на подписите и е вписан в СВ на 16.09.2014г., както и регистриран
в ОбСЗ Г.Т..
В полза на първия ответник „Т.” ООД е била
издадена заповед за незабавно изпълнение
за предаване на вещ въз основа на документ по чл.417, т. 3 от ГПК от
29.01.2015г. по ч.гр.дело №22/2015г. на РС Г.Т.. Основанието за издадената заповед е
представен по това дело договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите от 8.01.2015г., съгласно който на „Т.” ООД, в качеството на
арендатор, е предоставено право на възмездно и временно ползване от
съсобственици и арендодатели върху
земеделска земя с площ от 350 дка, имот №180003 в землището на с. Р., общ. Г.Т..
Договорът е вписан в СВ на 12.01.2015г.
На основание тази заповед е
издаден изпълнителен лист, на основание на който е образувано изп. дело №
10/2015г. на ДСИ при СИС РС Г.Т., а впоследствие и изп.дело №585/2015г. по
описа на ЧСИ Сл. С..
На 6.10.2015г. е извършен протокол за въвод във владение по изп.дело
№585/2015г., с който Г.Т., помощник ЧСИ при ЧСИ Сл. С., предал на „Т.” ООД фактическата власт върху 281, 548 дка в
идеални части от имот №180003, целия с площ от 350 дка. С договор за доброволна
делба №196 от 8.01.2015г. на нотариус с
рег.№160, с р.д. РС Д., вписан в СВ гр. Г.Т. като акт№ 34, т.І, вх.рег.№70 от
12.01.2015г. съсобствениците на имот №*******
с площ от 350 дка в землището на с. Р.
извършили доброволна делба на имота, като от този имот са образувани
няколко поземлени имота.
След като узнали за извършения
протокол за въвод във владение, законните представители на дружеството –ищец се снабдили с препис от
протокола по изп.дело №585/15г. по описа на ЧСИ Сл. С..
От приложените по делото
свидетелски показания се установява, че до месец октомври 2015г. дружеството
ищец е обработвало процесния земеделски имот, както и че въводът във владение
върху имота в полза на първия ответник
продължил около два часа. През това време от там минал свид. Н. И.,
който работи по трудов договор в дружеството-ищец, разговарял с Г. Г., един от
управителите на „Т.” ООД, и разбрал какво се случва.
Предвид приложените по делото
доказателства и твърденията на страните, три са спорните въпроси по това дело: има ли нарушено владение, съответно
държане върху процесния земеделски имот, отнето ли е това владение/държане по скрит
начин, както и законосъобразен ли е извършеният протокол за въвод във владение,
като с оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното :
Ищцовото търговско дружество е
упражнявало фактическата власт върху процесния земеделски имот на основание
посочения договор за аренда на
земеделска земя, сключен с един от
съсобствениците на поземления имот, при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, на
15.09.2014г. за срок от пет години. Договорът е с нотариална заверка на
подписите и е вписан в СВ на 16.09.2014г.
С това облигационно правоотношение ищецът се легитимира като държател на
земеделската нива на осн. чл.68,ал.ІІ от ЗС, тъй като осъществява фактическата
власт върху вещ, която не държи като своя. Тази фактическа власт върху имота е
предоставена на ищеца на валидно
правно основание за срок от пет години
съгласно цитирания договор за аренда.
С протокола за въвод във
владение от 6.10.2015г. по
цитираното изпълнително дело фактическата власт на ищеца върху процесния имот е отнета и
предадена на първия ответник. В протокола за въвод във владение не е
конкретизирано кой е досегашния държател на имота, / посочено е „отстраних досегашния владелец”/, дали той е длъжник по издадения
изпълнителен лист или е друго трето лице, намерено в имота. Към датата на
извършения протокол за въвод на владение върху имота ищецът е държал имота на
правно основание съгласно посочения договор по ЗАЗ от 15.09.2014г. С тези
действия вторият и третият ответник са нарушили разпоредбата на чл.523,ал.І от ГПК.
Това е така, тъй като към този момент ищецът е разполагал с
посочените облигационни права по договора за аренда, вписан на 16.09.2014г.
Тези права произтичат от по-рано по време
сключен и вписан договор за аренда относно арендния договор на първия
ответник „Т.” ООД, сключен с част от останалите съсобственици на имота, на 8.01.2015г., вписан в СВ на
12.01.2015г. Налице са валидни права на ищеца върху процесния имот, които
принципно изключват правата на първия ответник по последващия аренден договор
за същия имот.
В случая изпълнителният лист,
по който е образувано изп.дело№585/15г. по описа на ЧСИ Сл. С., е издаден по
реда на чл.418 от ГПК на основание заповед за незабавно изпълнение по
чл.417,т.3 от ГПК по ч.гр.д.№22/15г. на РС Г.Т.. В този случай, за да е
законосъобразен въводът във владение, изпълнителният лист следва да е насочен и
да се извърши срещу длъжниците по заповедта за незабавно изпълнение. Незабавно
изпълнение на такава заповед не може да бъде осъществено срещу трети лица,
които не са посочени като длъжници по заповедта и издадения въз основа на
нея изпълнителния лист
Видно от протокола за въвод във
владение представители на ищеца не са
присъствали на въвода във владение.
Същите не са страна по изпълнителното дело и няма данни да са били уведомявани за насрочения на
6.10.2015г. въвод във владение. Поради това държането върху имота е отнето по
скрит за ищците начин. За тази процедура
те са узнали след тази дата. Исковата
молба е постъпила в съда на
30.10.2015г., в шест месечния срок по
чл.76 от ЗС.
Въведените в исковата
молба твърдения за отнето държане на имота по скрит
начин, за незаконосъобразен протокол за въвод във владение по изп.дело
№585/15г. са доказани по несъмнен начин,
поради това предявеният иск по чл. 76 от ЗС във вр. с чл. 356 и сл. от ГПК е основателен.
С оглед на всички тези обстоятелства, съдът намира исковата
претенция за основателна и доказана, поради което следва де уважи, както е
предявена, като на осн. чл.361 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Съгласно чл.360 от ГПК,
при констатирано отнемане на владение или държане по скит начин, съдът
може да наложи на нарушителя глоба в размер до 1 000 лв. В случая това
отнемане на държането върху имота е извършено по искане на първия ответник „Т.”
ООД със законен представител Г. Г. Поради това на законния представител на търговското
дружество следва да бъде наложена
санкция по реда на чл.360 от ГПК във вр. с чл.24, ал.ІІ от ЗАНН. Съдът намира, че наложената санкция –глоба
следва да е в средния размер от 500 лв., като съобразява, че с деянието върху имота не са нанесени имуществени вреди,
съответно липсват данни за непозволено увреждане върху имуществото на
ищеца.
Като последица от уважаването
изцяло на исковата претенция следва на ищеца да бъдат присъдените сторените от
него съдебно-деловодни разноски както
следва: 434, 71 лв. за държавна такса, 1 440 лв. адвокатско възнаграждение.
Претендираният общ размер на разноските
е за сумата от 1874, 71 лв.
Срещу разноските на ищеца,
представляващи адвокатско възнаграждение, е предявено възражение за
прекомерност от процесуалния представител на първия ответник. Това възражение е
неоснователно поради следното: Адвокатското възнаграждение на ищеца е сбор от
два договора за правна помощ, първият с данъчна основа от 400 лв., плюс 20 %
ДДС, сума за плащане от 480, 00 лв. Вторият договор е с данъчна основа от 800
лв., плюс ДДС 20%, сума за плащане от 960 лв. Първият договор е съобразен с
размера по чл.6,т.11 от Наредба №1/9.07.2004г., а вторият договор е съобразно
размера, предвиден в чл.7, ал.4 от същата наредба. Платените възнаграждения
като данъчна основа, са в минималния размер по посочените разпоредби от
наредбата. Към всяко от тях е прибавена данъчната ставка по ЗДДС. Така общия размер на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза
в общ размер на сумата от 1 440 лв. с включен ДДС. Съгласно
параграф 2а от Наредба №1/9.07.2004г. за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение.
Относно заявеното искане на
процесуалния представител на втория и третия ответник за сезиране на Районна
прокуратура за липсващи два документа, които са били приложени по изп.дело
№10/15г. на СИС при РС Г.Т., а не са били предадени по изп. дело №585/15г. на
ЧСИ Сл. С., следва да се отбележи следното: Липсва конкретизация в искането
относно това какви са тези документи и
при какви обстоятелства е установена тяхната липса. Освен това страната
разполага с правната възможност, при достатъчно конкретизиране на тези
обстоятелства, да сезира Районна прокуратура.
Като взе предвид тази фактическа и правна
обстановка, съдът :
Р Е Ш И :
Осъжда „Т.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ********* със законни
представители Г.П.Г. и Г.Д. Я., С.Р.С. с адрес гр. Д.,
частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д. Окръжен съд Д. и Г.Т.Т. с адрес ***, пл. помощник на частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д.
Окръжен съд Д. да
върнат на „Б.А. ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. К., общ. Г.Т., представлявано от Г. А. отнетото държане върху недвижим имот с площ от 281, 548 дка, който е
част от имот с № ******* по КВС на с. Р., общ. Г.Т., целият имот с площ от 350, 00 дка
На осн.
чл.361 от ГПК Решението подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде
спряно.
На осн.
чл.360 от ГПК във вр. с чл.24,ал.ІІ от ЗАНН от ГПК налага на Г.П.Г., законен представител на „Т.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ********* административно наказание „глоба”
в размер на 500, 00 лв., като след влизането на Решението в законна сила, за
наложената глоба да се издаде изпълнителен лист.
Осъжда „Т.”
ООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ********* със законни
представители Г.П.Г. и Г.Д. Я., С.Р.С. с адрес гр. Д.,
частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д. Окръжен съд Д. и Г.Т.Т. с адрес ***, пл. помощник на частен съдебен изпълнител с рег.№739, р.д.
Окръжен съд Д.
солидарно да заплатят на „Б.А. ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. К.,
общ. Г.Т., представлявано от Г. А. сумата от 1 874, 71 лв., представляваща сторени разноски по делото,
ведно със законната лихва от влизането на Решението в законна сила до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на жалба пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :