РЕШЕНИЕ
№ 1788 07.11.2017г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3466 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Д.Г.Е.,
против Г.И.Н. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат С.В.С.. Предявен е иск за установяване
съществуването на следното парично задължение по заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 414/ 2017г. : 540 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 15.12.2016г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ищецът Р.Д. твърди, че ответникът
Г.Н. е пуснал собствените си коне да пасат в имот с идентификатор 5345.134.23
по КК на гр.О. и имот № 134021, местност „Л.Ч.“, стопанисвани от ищеца, при
което посевите люцерна в имотите са отъпкани, от което ищецът е претърпял вреди
в размер на 70% от обичайния добив от 30 бали на декар. Сочи, че увреждането и
вредите са установени с констативен протокол № 1/ 19.03.2015г. на кметство с.О.,
по негова жалба от 12.03.2015г. Размерът на щетите определя при цена от 5 лв.
за по 9 бали от декар /9 бали х 5 лв. х
12 дка = 540 лв./
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер, както и изложените фактически твърдения. Оспорва и
верността на приложения констативен протокол. Сочи, че липсват доказателства за
стопанисването на имотите и собствеността на конете, нанесли щетите, както и не
е ясен начинът на определяне на щетите. Също претендира присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК и чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД.
От представените
два договора за наем на земеделска земя за стопанската 2014/ 2015г., се
установява, че ищецът Р.Д. е получил от собствениците за временно ползване
описаните от него два недвижими имота - имот № 134021 и имот № 134023 /описан в
исковата молба като имот с идентификатор 5345.134.23 по КК на гр.О./, двата в местност
„Л.Ч.“.
На основание жалба
на ищеца от 12.03.2015г., подадена в Кметство Обзор, е изготвен представения по
делото констативен протокол № 1/ 19.03.2015г. на комисия от служители на
Кметството Обзор. След оглед на стопанисваните от ищеца имоти с площ от 12 дка,
засадени с люцерна, комисията е установила, че посевите са наводнени „заради
метеорологичните условия и близостта до река Двойница“, както и че са видимо отъпкани
от конете, собственост на ответника Г.Н.. С протокола комисията е установила,
че поради състоянието на посевите ищецът може да получи добив само до 30% от
досега получаваната реколта от по 30 бали от декар. Комисията е изчислила
следните щети 9 бали х 5 лв. = 45 лв. х 12 дка = 540 лв.
Видно от приложеното
уведомително писмо от 21.03.2015г., по жалба на ищеца от 18.03.2015г. е
извършена проверка от РУ „Полиция“ – гр.Несебър, като на ответника Г.Н. е
съставен протокол за полицейско предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР – да
не допуска свободна паша на селскостопански животни в землището на гр.Обзор и
да решава спорните въпроси с ищеца по законоустановения ред.
За твърдяното отъпкване
на посевите му от конете на ответника ищецът е сезирал прокуратурата. С
постановления на РП – Бургас от 31.03.2015г. и с постановление на РП – Несебър
от 07.04.2015г., потвърдено с постановление на ОП – Бургас от 27.05.2015г., е
отказано да бъде образувано досъдебно наказателно производство срещу ответника.
В постановленията се съдържат твърдения за извършено нарушение на чл.40, ал.1,
т.2 от ЗОСИ, съставен акт за установяване на административно нарушение за
допускане на свободна паша на конете на Г.Н. и за наложена на последния санкция
по реда на Наредба № 6 на Община Несебър за ООС. Доказателства за установяване
на административно нарушение на ответника по твърденията на ищеца и за
осъществяване на административнонаказателна отговорност не са ангажирани в
рамките на настоящото производство.
Представеното
уведомително писмо от Кметство Обзор до ищеца Р.Д. от 24.10.2016г. е
ирелевантно за настоящия спор, тъй като е свързано с жалба на ищеца, подадена
през следващата стопанска година – на 03.10.2016г.
Неотносимо към
спора е и представеното писмо от РУ – Несебър до ищеца от 26.05.2015г., тъй
като същото касае съставяне на предупредителен протокол на ответника Г.Н. за
закани и заплахи, каквито не са предмет на настоящото производство.
Като свидетели по
делото са разпитани И.Д. – *** на ищеца и О.А. – без родство със страните.
Свидетелката Д. установява пред съда, че семейството сее процесните имоти с
люцерна. До 2015г. получавали нормални добиви – до около 30 бали от декар. През
2015г. съседът им Г.Н. си взел коне и започнал да ги пуска в мястото на ищците.
Свидетелката редовно виждала животните на ответника в имотите. В резултат
посевите били отъпкани и изпасани, поради което добивите намалели на
5-6-максимум 10 бали от декар. Свидетелката твърди цена от 5 лв. за бала.
Свидетелката счита, че наводняването на посевите от преливането на реката в
началото на март 2015г. не само, че не ги е увредило, но им е помогнало.
Свидетелката установява, че притежаваните от семейството животни не пасат в
тези имоти, а в друго пасище.
Свидетелката А.
установява, че на 04 март 2015г. е била на гости на семейството на ищеца,
видяла е в насажденията им с люцерна 5 коня, които отъпквали посевите, и заедно
със съпругата на ищеца ги разгонили. Съпругата на ищеца й казала, че тези коне
са на ответника Г.. Свидетелката установява, че притежаваните от ищеца два коня
пасат в нарочно ограждение и не влизат в процесните места. Според тази
свидетелка обичайният добив на ищеца от люцерната е 20-25 бали, а след отъпкването
не се получава достатъчен добив за храна на животните на ищеца.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
На основание чл.49
вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като за вредите, произлезли от вещи, в това число и от
животни, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират.
Доказателствената
тежест в настоящото производство се носи от ищеца, който при условията на пълно
главно доказване следваше да установи твърдяното непозволено увреждане.
От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява единствено, че ищецът и
семейството му към процесната дата са стопанисвали описаните недвижими имоти, в
които са имали посеви с люцерна. Безспорно е също, че тези посеви са били
наводнени преди твърдяния деликт – в началото на месец март 2015г.
Въпреки изрично указаната
доказателствена тежест в настоящото производство ищецът не проведе пълно
доказване на следните свои твърдения, релевантни за предявеното право : утъпкване
на имотите от коне, собственост именно на ответника; претърпяването на вреди от
това – получаването на по-малък добив от посевите поради нанесените му
увреждания; пряката причинно следствена връзка между твърдяното отъпкване и
по-малкия добив; и пазарната цена на реколтата през съответната стопанска
година. В подкрепа на тези твърдения съдът не може да кредитира показанията на
свидетелката И.Д.. Тъй като свидетелката е *** на ищеца, при преценка на
показанията й по реда на чл.172 от ГПК съдът отчита, че тя е пряко
заинтересована в полза на ищеца. Освен това нейните показания не се подкрепят
от други преки или косвени доказателства за твърдяните от нея факти.
Показанията на свидетелката А. са основани на преки впечатления само относно
наличието на чужди коне в имота на ищеца, но не и по отношение собственика на
тези коне, причинените вреди и останалите спорни въпроси. Следва да се отбележи
още, че твърденията на свидетелката И.Д. по отношение на причинно-следствената
връзка между наводненията на имотите, отъпкването им от коне и получения добив
са голословни и неподкрепени с други писмени доказателства или със специални
познания на вещо лице.
Не се кредитира в
подкрепа на тезата на ищеца и представения констативен протокол от 19.03.2015г.
на служители от Кметство Обзор. Тъй като в документа не е удостоверено
основание и ред за издаването му, този документ не може да бъде приет за
официален по смисъла на чл.179 от ГПК, поради което няма установената от
процесуалния закон материална обвързваща сила за съда за удостоверените в него
обстоятелства. На основание чл.188 и чл.180 от ГПК този констативен протокол
има доказателствената сила на частен документ, поради което неговите
констатации не обвързват съда. По релевантните за настоящия спор въпроси
доказателствена сила нямат и представените уведомление от РУ – Несебър и
прокурорски постановления, тъй като по отношение на собственика на конете,
причинили уврежданията, и административно-наказателната му отговорност и тези
документи нямат качеството на официални такива /не удостоверяват изявления пред
длъжностно лице в кръга на службата му, нито извършени от него и пред него
действия/.
По изложените
съображения съдът приема, че в настоящото производство не се установи по
несъмнен начин фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане. Поради
това предявеният иск остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.Г.Д. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат Д.Г.Е., да бъде установено по отношение на Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат С.В.С., съществуването на следното парично
задължение по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 414/
2017г. : 540 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на 15.12.2016г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат Д.Г.Е., да
заплати на Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат С.В.С.,
направените по делото разноски в размер на 300
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД