П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На десети юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА
Прокурор РОСИЦА ТОНЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия САВОВ
НОХД № 121 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подс. С.В. M. – редовно призована, явява се лично и с адв. Н. И.
– редовно упълномощен.
Постр. Н.К.С. – редовно призована, не се
явява.
Постр. К.С.С. –
редовно призован, не се явява.
Постр. В.С.С. –
редовно призован, не се явява.
Постр. Н.В.С. –
редовно призована, не се явява.
Постр. Р.С.Г.
– нередовно
призован, призовката върната в цялост, ведно с докладна записка, че адреса на лицето
е посетен от екип на РД „Охрана“-Варна, но същия е в тежко здравословно
състояние и по данни на съпругата му Митка
Господинова, Р.Г. е с дементно болен и отказва да получи съобщението.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.
И.: Да се даде ход на
делото.
Съдът като взе предвид становището на
страните намира, че са налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПОДС. С.В. M.: родена на *** ***,
с българско гражданство, омъжена, с висше образование, неосъждана, с ЕГН **********;
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията
по чл. 247б от НПК и констатира че същите са спазени.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица правата по
НПК , както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на
чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
Съдът докладва молба от адв.А.Б. в качеството на доверител на Н.К.С., К.С.С.,
В.С.С. и Н.В.С., действаща със съгласието на баща си В.С., с която излага, че
не може да се яви в с.з. предвид ангажимента си в РС-Благоевград по НОХД №
608/2018 г. и излага становище по въпросите по чл.248 ал.1 и 2 НПК. Също така в
молбата си заявява, че поддържа искането си да бъдат конституирани като частни
обвинители неговите доверители Н.С., К.С. и В.С., а не поддържа искането си по
отношение на Н.С..
Съдът намира, че направеното
искане е допустимо, направено е в допустима фаза на процеса, поради което и
О
П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА - Н.К.С., К.С.С., и В.С.С. като частни
обвинители.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на разпоредително
заседание.
АДВ.
И.: Да се даде ход на разпоредително
заседание.
Съдът намира, че са
налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
Съдът пристъпва към
изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в
чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, относно въпросите по чл.248 ал.1 НПК
изразявам становище, че делото е подсъдно на ВОС. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебната фаза не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е отстранимо и което да е
довело до ограничаване процесуалните права на страните. Към моментта не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия, или резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация. По
отношение на мярката за неотклонение е видно, че същата е отменена от наблюдаващия
прокурор с постановление от 12.12.2019 г. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание за което да
се призоват всички свидетелите и вещите лица посочени в обв. акт.
АДВ. И.:
Уважаеми г-н Председател, считаме
също, че делото е подсъдно на ВОС. Няма основание за прекратяване и спиране на
наказателното производство, на ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила предвид направените искания от наша страна на предявяване на
ДП, както и за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия, съдебен заседател, назначаване на нов защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебно следствени действия по делегация. По
отношение на мярката за неотклонение, там няма как да се произнасяме след като
същата е отменена с постановление на ВОП. На този етап нямаме искания за събиране
на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред,
като се призоват всички лице посочени в обв. акт.
ПОДСЪДИМАТА: Съгласна съм с казаното от моя адвокат. Не желая съкратена процедура.
Съдът, като взе предвид
становището на страните и материалите по делото, намира за установено следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен
акт срещу подсъдимата С.В. M. за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б", вр. чл.343, ал.1,
б.„в", вр. чл.342, ал.1 НК и деянието е подсъдно на ВОС. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Предвид изявлението
на защитата не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила на НПК, като тяхното желание е делото да се гледа по общия
ред с призоваване на всички свидетели и вещи лица посочени в обв. акт. Не са
налице основания делото да се гледа при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач, или
тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация. В хода на
досъдебното производство по отношение на подсъдимия взета мярка за неотклонение
е била отменена и съда не следва да взема нова.
По делото не се
направиха искания за събиране на нови доказателства и на този етап не са налице
основания за ангажиране на нови такива.
По отношение на това дали на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът след като прецени всички факти и обстоятелства по делото намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на ОП-Варна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на наследниците на пострадалия, които не могат да бъдат санирани от съда. Това е така предвид следното:
С престъплението по чл. 343 ал.1 б.,,б,, вр. чл.343 ал.1 б. ,,в,, вр. чл.342 ал.1 от НК от НК е пострадал Станчо Г..
Видно от представените по делото доказателства, а именно удостоверение за наследници на Станчо Г. и удостоверение за родствени връзки /ГРАО/ се установява следното:
Преживяла съпруга на пострадалия Г. е св.Н.С..
Деца на пострадалия Г. са свидетелите В.С. и К.С..
Внучка на пострадалия Станчо Г. е Н.В.С..
Брат на пострадалия Г. е Р.С.Г..
По делото се установява, че уведомени, че се води наказателно дело относно настъпилата смърт на Станчо Г. са съпругата му и двамата му сина. Същите са били разпитани ката свидетели по делото.
Внучката на пострадалия Г., а именно Н.В.С., както и брата на пострадалия, а именно Р.С.Г., не са уведомявани по никакъв начин за воденото наказателно производство.
Неуведомяването на всички наследници на пострадалия в досъдебно производство за водене на наказателно производство срещу подсъдимата от своя страна нарушава съществено тяхното процесуално право, а именно да правят искания, възражения и всякакви други действия по досъдебното производство, които законът позволява, като неиздирването на всички наследници и съответно неуведомяването им за образуваното ДП, съществено е ограничило техните процесуални права.
Разпоредбите на закона, а именно чл. 249, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК са категорични, че когато на ДП са нарушени правата на наследниците на пострадалия от престъплението, това е съществено процесуално нарушение и е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения.
На практика на ДП не е направено необходимото всички живи наследниците на пострадалия от престъплението да бъдат открити и съответно уведомени за воденото наказателно производство срещу лицето, причинило смъртта на техният родственик - писмени доказателства за това обстоятелство по делото не са налични, като горното изискване е във връзка със задължителното действие на Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г., с което се дава възможност и на други родственици на пострадалата, различни от съпруг и деца, да участват в производството в качеството на пострадали, а именно братя, сестри, възходящи и низходящи до втора степен.
Следва да се има предвид и становище на ОСНК на ВКС, проведено на 31.10.2019г., с което също се приема, че така посочените лица в ТР № 1/2016 от 21.06.2018г., а именно братя, сестри и възходящи и низходящи до втора степен в качеството на пострадали могат да бъдат конституирани както като граждански ищци, така и като частни обвинители в процеса. Категорични са и по отношение на въпроса относно задължителното им уведомяване на основание чл.75, ал.2 от НПК за образуваното ДП, като задължение на органа по ДП е да стори това незабавно, като следва да вземе необходимите мерки за това. Изпълнението на това задължение е важна гаранция за обезпечаване на възможността на пострадалия да узнае, а след това ако желае и да упражни своевременно, всеобхватно и ефективно всички свои права в досъдебното производство. Това задължение следва стриктно да бъде изпълнявано от органите на ДП. Ако пострадалият не знае за образуваното ДП /какъвто е най-вероятно и настоящия случай по отношение на част от пострадалите наследници/, то това не освобождава органите на ДП от ангажимента по събиране на информация за местонахождението им и съответно уведомяването за образуваното ДП и за правата, които имат в него.
Ако пострадалият поиска да участва в ДП и съответно бъде допуснат да участва в него, той трябва да направи искане, но за да направи това, той следва да бъде уведомен за тези си права, което в настоящото ДП не е направено по отношение на всички пострадали, а именно по отношение на Н.В.С. и Р.С.Г. .
Основанието за допускане на пострадалия до участие като граждански ищец и като частен обвинител е едно и също, а именно лицето да е понесло вреди от престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него. Касае се за акцесорнос на субекта, като и в двата случая участието на лицето не е задължително, а се определя от собствената му преценка и желание да участва в процеса. За да може обаче да заяви това свое желание, то следва да бъде уведомено по съответния ред от органите на ДП при започване на разследването /в този смисъл решение на Апелативен съд Варна по ВНОХ № 90/2020г./, което в настоящия случай не е сторено по отношение на Н.В.С. и Р.С.Г..
Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи, че без надлежното уведомяване на всички, които имат качеството на пострадали /в съответствие на ТР № 1/2016 от 21.06.2018г./, то не може изобщо да ,,тръгне“ разглеждането на разпоредителното заседание по делото. Ако се приеме, че пострадалите, които не са уведомени за воденото досъдебно производство могат да започнат участието си в процеса едва в съдебна фаза, каквато възможност хипотетично е възможна /становище на общото събрание на ВКС от 2019г./, а именно ако тези пострадали заявят изрично в съдебно заседание, че желаят процеса да продължи по нататъшното си развитие без делото да бъде връщано в предходната процесуална фаза, като това изявление на практика ,,санира,, процесуалния пропуск извършен от органите на разследването, то в настоящия случай това е невъзможно по отношение на Р.Г. предвид на следното:
Видно от приложените по делото доказателства - докладни записки от районния инспектор отговарящ за кв.Чайка в гр.Варна, както и призовки изпратени до Р.Г. се установява, че същият е с влошено здравословно състояние, като по данни на съпругата му същият страда от деменция, като отказва да получи призовката за явяване в съдебно заседание, т.е. същия не може лично да се яви в съдебно заседание.
Направени са справки в ОС-Варна и Община Варна, като няма данни Р.Г. да е поставен под ограничения, т.е. да е поставен под запрещение и не му е назначен настойник или попечител, който да го представлява, като предвид на непоставянето му под запрещение, като съдът в тази връзка е препятстван да му назначи и особен представител, който би могъл да го представлява по делото в съдебна фаза. Не се явява и негов пълномощник.
В този смисъл по делото на ДП е допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде санирано, поради което и съдебното производство следва да бъде прекратено и върнато на ОП-Варна за отстраняване на процесуалните пропуски посочени по-горе.
Следва да бъдат представени и приложени по ДП писмени доказателства за уведомяването на всички лица, които имат право да участват в производството като пострадали, ако направят такова искане, че са запознати с материалите по ДП.
С оглед на горното и на основание чл.248, ал.5, т.1 и ал.6 от НПК съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, ЧЕ:
1. Делото е подсъдно на Варненския окръжен съд.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. По делото са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на наследниците на пострадалия.
4. Не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила.
5. Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация.
6. Взета мярката за неотклонение по отношение на подсъдимата е била отменена.
7. Няма
искания и не се налага събирането на други доказателства на този етап от
производството.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 121/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните права на наследници на пострадалия от престъплението.
Определението относно прекратяването подлежи на обжалване или
протестиране по реда на Глава ХХІІ от
НПК пред Апелативен съд - Варна.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: