№ 925
гр. Благоевград, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседА.е на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20251200100352 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, с адрес за призовавА.я и съобщения:
град ***, чрез адвокат Д. Д. С., срещу А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **, по предявени искове за делба, обективно съединени с иск за
връщане на предоставен заем.
С влязло в сила Определение № 417/24.02.2025 г. по гр. д. № 3421/2024
г. по описа на РС - Благоевград, съдът е прекратил частично производството
по делото, в частта, с която са предявени от И. Г. Г., ЕГН **********, срещу А.
В. Г., ЕГН **********, искове за осъждане на ответницата да върне на ищеца
двата заема, предоставени й от него с общ размер 45 000,00 лева - един в
размер на 30 000,00 лева и един в размер на 15 000,00 лева, и е изпратил
делото в тази му част по подсъдност на Окръжен съд - Благоевград.
Съдът е осъществил размяна на книжа по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,
като в срока за отговор е постъпил такъв от ответницата А. В. Г..
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените
искове допустими, на основА.е чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 ГПК, изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
В исковата молба ищецът И. Г. Г., ЕГН **********, поддържа, че с А. В.
Г., ЕГН **********, са били **, като са имали сключен граждански брак на **
1
г. По време на брака им действал законов режим на общност, тъй като не са
избирали друг режим. Твърди, че с ответницата са разведени от *** г. с влязло
в сила съдебно решение № 583 от *** г. по гр. дело №289/2023 г. на Районен
съд - Благоевград, V граждански състав.
Ищецът сочи, че по време на брака си с ответницата, е предоставил на
същата два заема, като общата им стойност е 45 000,00 лева - един в размер на
30 000 лева и един в размер на 15 000 лева, с които тя закупувала
криптовалута, доколкото е известно на ищеца. Твърди, че тези пари тя е
използвала лично за себе си, като е търгувала на финансови пазари, или по
друг начин, но в никакъв случай не са покрИ.и нужди на семейството с тях.
Ищецът твърди, че заемът в размер на 30 000 лева й е предоставил по банков
път на 02.10.2020 г., а през 2021 г. Е рефинансирал заем, за да й предостави
другия заем в размер на 15 000 лева, като отново й ги е превел по банков път,
което се е случило на 23.02.2021 г. Поддържа, че тези пари не са използвА., за
да се покрият нужди на семейството, а тя ги е използвала лично за себе си.
Ищецът сочи, че договорите за заем не са били сключвА. в писмен вид,
тъй като стрА.те са били ** и ищецът не е очаквал да има проблем с
връщането на парите. Парите са били преведени по банков път. Посочва се, че
съгласно изключението, предвидено в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е възможно да
бъдат използвА. свидетелски показА.я за установяване на договори за суми
над 5000 лева, когато те са сключени между ** или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително. Посочва се още, че законът не изисква писмена форма за
действителност на договора за заем, той е реален договор и се счита за
сключен с предаването на сумата. Твърди се, че заема в размер на 30 000 лева
ищецът е предоставил по банков път на 02.10.2020 г., а заема в размер на 15
000 лева е превел по банков път на 23.02.2021 г. Няма определен срок на
връщане па предоставените заеми, поради липсата на писмен договор, но
съгласно чл. 69 от ЗЗД „ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага“. Ищецът поддържа, че след развода за него е
възникнал правен интерес за връщането на предоставените на ответницата
заеми, поради факта, че до настоящия момент няма връщане на дадените пари
в заем и след развода е започнал да тече давностен срок.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
2
ответницата да му върне заема в общ размер на 45 000лв., от които един в
размер на 30 000 лв. и един в размер на 15 000 лв.
По реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. В. Г.. В него се поддържа, че сумите са предоставени от банка
по договори за банков кредит, обезпечен с ипотека на семейно жилище.
Ответницата сочи, че договорите за банков кредит са сключени по време на
брака от стрА.те по делото, а средствата за заема са съпружеска имуществена
общност и не могат да се предоставят в заем т.е. искът е недопустим.
Твърди още, че иска е и изцяло неоснователен, както по основА.е така и
по размер. В тази връзка се оспорва твърденията в исковата молба, че между
ответницата и ищецът е имало каквито и да било валидни облигационни
отношения, произтичащи от договор за заем, както и настъпилата
изискуемост на вземането. Оспорва твърдението, че процесната сума в размер
на 45 000 лв. е дадена на А. Г. като заем, който същата се е съгласила и
ангажирала да върне в срок.
Не оспорва твърденията, че стрА.те са били **, като бракът им е бил
сключен на ** г. и е бил прекратен на *** г. с влязло в сила съдебно решение
по гр. д. № 289/2023 г. по описа на РС-Благоевград.
Ответницата сочи, че по време на брака не е търсила никога пари на
заем от ищеца с уговорката да ги върне т.к. не е имала нужда от това. Тя
винаги е работила, получавала е добра заплата. Родителите й винаги са й
помагали, когато е имало нужда, включително са заплащали и сметките на
стрА.те по делото, когато като семейство, са живеели при тях. До 2023 г.,
когато е постановен и развода, отношенията между стрА.те са били
хармонични, в любов и уважение и никога не е имало уговорка между тях за
връщане на нещо дадено през времето на брака.
Излага, че съгласно трайната практиката на ВКС, не може да се
презюмира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на
основА.е сключен между тях договор за заем, защото правните субекти си
предават парични суми на различни основА.я. В този случай, ако е имало
предаване на сума назад във времето, когато ищецът и ответницата са били
семейство в отношения на любов, обич и хармония, е било изцяло на добра
воля и по свое желА.е, в знак на благодарност към любящата си съпруга и
майка на детето му. Още повече, че като семейство до края на 2016 г. стрА.те
3
по делото са живеели при родителите на ответницата. Близо 5 години,
бившите ** са живеели при родителите й, като разходите за цялото семейства,
са поемА. основно от майката и бащата на ответницата, и ако е имало
прехвърляне на средства по време на брака е било като жест на благодарност и
признателност.
Посочва се още, че съгласно формираната съдебна практика по повод
тълкуването на Върховния съд се извежда, че нравствените задължения се
пораждат между лица в близка родствена или семейна връзка, между ** или
лица във фактическа съпружеско съжителство, които открито мА.фестират
своята връзка и привързаността си един към друг. В тази насока се цитират
Решение №643 от 14.III.1973 г. по гр. д. № 2533/72 г., I г. о. и Решение № 51 от
16.Х.1974г. по н.д.№43/74 г., ОСНК, както и Определение № 60887 от
14.12.2021 г. на ВКС по гр.д.№2209/2021 г., III г. о., ГК. В настоящата хипотеза
била налична такава близка връзка между стрА.те като **, предполагаща
изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца в полза на ответника.
На следващо място твърди, че елементите от фактическия състав на
договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240 ал.1 ЗЗД, която
съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба
определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е
договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на стрА.те и
предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от
фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на стрА.те за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да има
договор за заем следвало да има постигнато съгласие за такава сделка с
насрещната страна и реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй
като договорът за заем е реален договор, който се считал сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между стрА.те по него едната страна да даде,
а другата да получи в заем парична сума. В случай, когато предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основА.е е
направено то, не можело да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор. Не съществувало законова презумпция, която да замести
доказване на основА.ето, на което сумата е преведена. Твърди, че в настоящия
случай, ищецът представя платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“ АД,
4
съгласно което на 02.10.2020 г. е изпратен превод от 30 000 лв. с основА.е
„захранване на сметка “ и извлечение от сметка, „превод “ за 15 000 лв. От
така представеното банково удостоверение и извлечение от сметка, не се
установявало между стрА.те да са възникнали облигационни отношения въз
основа на договор за заем, като ищецът да е предал, а ответницата да е
получила твърдените суми. В случая, анализирайки вписаното в банковия
документ основА.е за превода, следвало да се приеме, че сами по себе си
същите не са годни да установят сключването на договори за паричен заем
между ищеца и ответницата, респ. възникването на твърдяното заемно
правоотношение между тях. В посочените суми било отразено основА.е за
извършване на плащането „захранване на сметка“ и „превод“, не можело да
обоснове извод, че между посочените лица е формирано съгласие относно
сключването именно на договор за паричен заем, както се поддържало от него
с исковата му молба. Това било така, тъй като посочването, че се касае за
„захранване на сметка“ и „превод“ по сметка на лицето, в чиято ползва се
осъществява паричният превод, не изключвало възможността основА.ето за
извършването му да е свързано с множество други причини, а не със
сключването на договор за паричен заем между стрА.те по настоящото дело.
Твърди, че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. В този смисъл
била и задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение №390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV
г.о.; Решение №274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. №1285/2012 г., IV г.о.,
Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 1864/2015 г., IV г.о. и др.
На следващо място, твърди, че правилно ищецът твърди и представя
доказателства към исковата молба, че сумите които е дал като заем на
ответницата, са предоставени по време на брака като заем от Банка. Видно
било от приложения към отговора на исковата молба Договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека сключен с „ОББ“ АД и Допълнително
споразумение 1 към договор за банков кредит MG-**********, че стрА.те по
делото са длъжници, като кредитът е за рефинансиране на ипотечен кредит и
довършителни работи, подобрения, ремонт и преустройство на семейното
жилище, находящо се в гр. Благоевград, ж.к. „Еленово“, ул. Хвойна № 2, ет. 3,
ап. 7, т.е заемната сума е разходвана за семейни нужди. В точка 8 и 14.2.1 е
било посочено, че вторият транш в размер на 15 057 лв. ще се усвои в срок до
5
11.03.2021 г. Към исковата молба е приложено извлечение от сметката на
ищеца, от което било видно, че сумата е усвоена, след което е прехвърлена по
сметна на ответницата.
Сумата от 30 000 лв., за която ищецът представял декларация по чл. 66,
ал. 2 от ЗМИП от 02.10.2020 г., в което декларира, че сумата е с произход „заем
от банка“ е от потребителски кредит, предоставен от „Уникредит Булбанк“ АД
и на двете стрА., за покрИ.е на семейни нужди. Сумата е изтеглена от банка от
двамата с идеята и намеренията да инвестират средствата, да получат печалба
с която да погасят ипотечния кредит за закупуване на жилището. Ищецът е
запознат, искал е да участват съвместно в инвестициите, но заради това, че е
военен служител и компютърно неграмотен, ответницата е действала от името
и на двамата, с цел да натрупат блага за семейството, за да задоволят нуждите
на семейството.
На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането на ищеца, съобразно чл. 110, ал. 1 ЗЗД, като ответницата счита,
че към датата на предявяване на иска е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения
в закона за търсене на вземането.
С оглед изложените съображения претендира отхвърляне изцяло на
предявените искове, ведно и присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът
намира, че в рамките на настоящето производство е предявен осъдителен иск
с правно основА.е чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
имащ за предмет осъждане на ответницата да заплати на ищеца предоставена
по договори за заем парична сума в общ размер на 45 000 лв., от които: 30 000
лв. по договор за заем, предоставен на 02.10.2020 г., и 15 000 лв. по друг
договор за заем, предоставен на 23.02.2021 г.
Възражението на ответницата за давност е с правно основА.е чл.110
ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при
предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно
правоотношение по твърдените два броя договори за заем, сключен с
ответницата, въз основа на който е предоставил търсените парични суми,
6
които са получени от ответницата, настъпването на уговорения падеж за
връщането им, т.е. да докаже по основА.е и размер дължимостта на
процесните суми.
В тежест на ответника /ответниците/ е да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземА.ята, респективно срещу изискуемостта им.
Ответната страна следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на всички елементи от фактическия състав на вземането на
ищеца, следва да докаже, че е погасила търсените суми. Следва да докаже и
възражението си за погасяване на претенциите по давност.
Съдът следва да допусне приложените от ищеца и ответника писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване на
фактическата обстановка.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане до разпит на един
свидетел, при режим на довеждане.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение по силата на
което да се снабди с извлечение от банковите сметки на ответницата за
периода 02.10.2020г до 31.12.2022г е неоснователно, тъй като въпросът за
какво са използвА. предоставените заемни средства е ирелевантен за
основателността на предявения осъдителен иск.
Следва да се укаже на ищеца за датата на откритото съдебно заседА.е да
представи оригинал на приложеното към исковата молба платежно нареждане
от 07.10.2020 г., като ако не стори това, съдът на основА.е чл. 183 от ГПК ще
изключи документа от доказателствата по делото.
Искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи за
датата на откритото съдебно заседА.е копие от Годишната данъчна декларация
е неоснователно, тъй като представянето на тази декларация е ирелевантна за
делото. На това основА.е е неоснователно и искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП за снабдяване с въпросната
декларация.
Неоснователно е и искането на ответницата за задължаване на ищеца да
представи визирА.я в доказателственото искане договор за банков кредит.
Същевременно обаче следва да се издаде съдебно удостоверение в полза на
ответницата за снабдяване от „УниКредит Булбанк“ АД с копие от договора за
7
банков кредит от 02.10.2020 г.
Искането на ответницата за допускане на трима свидетели при режим на
довеждане е неоснователно, тъй като отрицателния факт – несъществуването
на заемни отношения, не следва да се установява, още по-малко със
свидетелски показА.я.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседА.е по делото за която
дата и час да бъдат призовА. стрА.те по делото, на които да се връчи препис
от настоящето определение на съда.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № 352/2025 г. по описа на ОС – Благоевград за
16.10.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те по
делото.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА на основА.е чл.146, ал. 4 от ГПК, представените от ищеца
към исковата молба и от ответника към отговора писмени документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпита на един
свидетел, при режим на довеждане от ищеца.
УКАЗВА на ищеца за датата на откритото съдебно заседА.е да
представи оригинала на приложеното към исковата молба платежно
нареждане от 07.10.2020 г., като ако не стори това, съдът на основА.е чл. 183
от ГПК ще изключи документа от доказателствата по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на ответницата за
снабдяване от „УниКредит Булбанк“ АД с копие от договор за банков кредит
от 02.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искА.я на
стрА.те по делото.
УКАЗВА на стрА.те по делото, че имат възможност да вземат
становище и да уточнят доказателствените си искА.я в едноседмичен срок.
8
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседА.е по делото, не е
взел становище по отговора на ИМ и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да използва
събрА.те доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране
има трудно преодолима пречка.
Съдът ПРИКАНВА стрА.те към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА стрА.те, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от стрА.те решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете стрА.; да подобрите отношенията между стрА.те, ако са
важни за тях или се налага да продължат; да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение
на каква фаза е делото; медиация можете да проведете както на първа, така и
на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на стрА.те по делото препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирА.я в него проект на доклад по
делото, а на ищеца – и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9