РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Благоевград, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20211200100590 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. К. К., ЕГН
********** с адрес гр. Р., ж.к. И, ет. *, ап. *, ч/з адв. П.К. против ЗД „Б.И.“
**, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. З.Б. №**.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия,
вследствие на ПТП Г.А.К., на 71 години.Посочва се, че на 21.10.2020 г. около
13:20 ч. в гр. Р., по улица „Христо Ботев“, в района на ф-а „Хемефа, Ан. Ал.
Вр., при управление на л.а. марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг . № Е
2863 МТ нарушила правилата за движение по пътищата, като блъснала
правомерно движещия се велосипедист Г.А.К.. В следствие на удара Г.К.
откаран в болница, изпаднал е в кома и по-късно на същия ден е починал.
Посочва се, че по случая е образувано ДП № 255/2020 г. по описа на РУ -
Р., пр.пр. № 3190/2020 г. по описа на ОП Благоевград, което към настоящия
момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. А.В.
нарушения на правилата за движение по пътищата, като в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на виновния водач А.В. и
1
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Г.К..
Твърди се, че за увреждащия л.а. “Фолксваген Голф” с peг. № Е 2863
МТ, управляван от А.В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите”, з.п. № BG/02/120002682954/21.09.2020 г., със срок на
валидност една година, считано от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г. със ЗД
„ББ.И.“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата на
събитието.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенция за изплащане на обезщетение ред ответното дружество
като са представени всички документи, с които разполага, получена от
застрахователя с о.р. на 18.02.2021 г. По заведената претенция към настоящия
момент застрахователят не е изплатил обезщетение и не е изпратил отговор по
претенция й. С оглед на изложеното, счита, че в случая са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД ББ.И.“ АД за
причинените неимуществени вреди на ищцата.
Посочва се, че ищцата М.К. е съпруга на загиналия. Тя изключително
тежко преживява смъртта на своя съпруг Г., с който са създали сплотено и
задружно семейство, живеели са в много обич и разбирателство, създали са и
са се грижили с огромна любов за децата си. Имали са общи планове за
бъдещето, не са допускали, че нещо може да ги раздели. И до настоящия
момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия мъж
предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата.
Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и
психически ежедневието й, това се е отразявало негативно и на здравето й.
Ищцата е останала без семеен партньор в момент, в който има най-много
нужда от съпруга си. С причинената загуба остава без опората, подкрепата и
любовта на мъжа до себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от
внезапната загуба на любимия предизвикват силни емоционални
изживявания, които тормозят ищцата. Моралните страдания, търпяната скръб
2
от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през
целия й живот.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение
на водача А.В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
ЗД „ББ.И. АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увредения има право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен интерес
да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Претендиралите суми са съобразени от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания от причинената смърт на нейния съпруг, а от друга страна
с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане да са постанови решение, с което да бъде
осъден ответника ЗД „ББ.И.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата М. К. К.
обезщетение в размер на 25 500, частичен иск от 200 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г.К..
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 28.10.2020 г.-
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане за неимуществени вреди, евентуално от 18.02.2021
г.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.
От страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който се
оспорват предявените обективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди и за лихва за забава, както по основание, така и по
размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
относно лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, peг. № Е 2863 МТ към датата
на ПТП-21.10.2020 г.
Не се оспорва факта на настъпване на самото ПТП и на участниците в
него и не възразяват тези обстоятелства да се отделят като безспорни и
3
ненуждаещи се от доказване.
Оспорва се механизма на ПТП, като считат, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Констативния протокол за ПТП е пострадали лица № 24
от 21.10.2020г., не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Същият има
установителна сила само относно факта на настъпването на самото ПТП и
участниците в него, констатирани от длъжностното лице, което го е
съставило.
Твърди се, че в Констативния протокол се съдържат данни за
образувано наказателно производство, за което липсват каквито и да са данни
на какъв етап е. Посочва се, че ищцата и нейните процесуални
представители не са проявили процесуална активност и не са представили
нито едно доказателство от ДП, което може да внесе яснота относно
причината за настъпване на ПТП, начина на настъпване, предотвратимост на
удара за водача на лекия автомобил, на велосипедиста и т.н.
Твърди се, че върху ищцата е доказателствената тежест за установяване на
всички обективни елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се твърдението, че е настъпила вреда за ищцата. Същата не се
предполага, а подлежи на установяване при условията на пълно и главно
доказване.
Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Г.А.К., доколкото до този момент по делото няма нито
едно доказателство, което да може да установи такава връзка. Видно от
преписа на акта му за смърт той е починал в гр. С., а не в гр. Р.. Ето защо не е
ясно налице ли е причинно следствен връзка между неговата смърт и ПТП.
Оспорва се исковата претенция и по размер. Твърди се, че
претендираното обезщетение е силно завишение. Претенцията не отговаря на
принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към
датата на ПТП 21.10.2020 г., като е завишена спрямо действителната вреда,
макар човешкият страдания и живот да са неоценими са пари.
Посочва се, че ако в хода на процеса се докаже основателността на
4
предявената претенция, справедливо обезщетение би била сумата от 100 000
до 120 000 лева.
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия Г.А.К., който е управлявал велосипеда си в нарушение на
правилата на ЗДвП, като е бил силно алкохолно повлиян, и поведението му на
пътното платно е било неадекватно и несъобразено с останалите участници в
движението.
Оспорва се претенцията за лихва, считано от 28.10.2020 г. Твърди се, че
ответното дружество не е уведомявано от А.В. за настъпилия пътен
инцидент, а е уведомено за ПТП от претенцията на ищцата, получена на
18.02.2021 г., от когато за ответника е започнал да тече 3 месечен срок за
произнасяне по претенцията, след който той може да изпадне в забава.
Посочва се, че ищцата не е представила по преписката удостоверение за
банкова сметка, по която следва да и се плати претендираното обезщетение,
поради което е в забава по отношение на законовите си задължение.
Твърди се, че исковата молба е нередовна, доколкото в нея отново не е
посочена банкова сметка, по която следва да се извърши плащане, каквото е
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК към съдържанието на исковата молба.
Посочва се, че претенцията за лихва за период от 28.10.2020 г. е
неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ е специална спрямо разпоредбата на чл. 429 КЗ,
тъй като чл. 497 КЗ се отнася за застраховка ГО на автомобилистите, от
каквато ищцата сочи, че произтичат правата й срещу застрахователя, а
разпоредбата на чл. 429 КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи
правила за този вид застраховка.
По делото е постъпила Молба от адв. П.К. – пълномощник на ищцата
Марияна К., с която изразява становище по депозирания от ответното
застрахователно дружество писмен отговор.
По възраженията за неоснователност на исковата молба излага следните
съображения:
Посочва, че с оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва и
не възразява да бъдат отделени за безспорни обстоятелствата за наличието на
5
валидно застрахователно правоотношение, респективно наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил и за факта на настъпване на ПТП и участниците в него, моли на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви тези обстоятелства за
безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Твърди, че са неоснователни възраженията на ответника по отношение
механизма, противоправността на извършеното от водача на л.а. А.В. деяние
и нейната вина.
Посочва, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство, а представеният по делото Констативен протокол за ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател
за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение
№ 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98
от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О.
Посочва, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на
противното, с оглед установената презумпция за вина, считам, че не е в
тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
Посочва, че неоснователно ответникът оспорва настъпилите за ищцата
вреди..
Сочи, че ответникът неоснователно оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по отношение неговия размер. Твърди, че в настоящия
случай искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
6
причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Сочи, че възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия са неоснователни. Твърди, че
същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Посочва, че от
представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи
извода, че починалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Твърди, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в
която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден,
така, както е посочено в исковата молба - 28.10.2020 г.
Оспорва твърдението, че ищецът е изпаднал в забава на кредитора
съгласно чл.380, ал.З от КЗ, тъй като не била представена банкова сметка,
като посочва, че ответникът и до настоящия момент не предлага изплащане
на обезщетение на ищцата.
Посочва, че най -късният момент от който възниква задължение за
лихви е 30.12.19 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата
е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
С Молба вх. № 721/24.01.2022 г. от ад. П.К. – пълномощник на ищцата
М.К. на основание чл. 214 ГПК е направено изменение на предявения иск за
неимуществени вреди чрез неговото увеличение от 25 500 лева на 120 000
7
лева частичен иск от 200 000 лева. В съдебно заседание от 07.03.2022г. е
допуснато изменение размера на исковата претенция на 120 000лв.,частичен
иск от общата сума от 200 000лв.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в
съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че за автомобилът
„Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № Е 2863 МТ има сключена валидна
застраховка „ Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП при
ответното дружество.
По повод ПТП е образувано ДП № 255/2020 г. на РУ – Р., пр.пр. №
3190/2020 г. по описа на ОП – Благоевград, което към настоящия момент не е
приключило с окончателен съдебен акт.
По делото е назначена комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза, изпълнена от вещите лица инж. В.Н. и д-р Камен Аврамов.
В заключителната част на експертизата според вещото лице Н. на
21.10.2020 година велосипедиста Г.К. управлявал велосипед „ЛИДЕР - Хай
тек“ по улица „Христо Ботев“ на град Р. в посоката от центъра към село Баня,
като велосипедиста е управлявал най - вдясно по лента в непосредствена
близост до границата с банкета. В същото време зад велосипедиста и в същата
посока водачката А.В. е управлявала л.а. Фолксваген Голф с д.к. № Е 2863
МТ със скорост около 40,7 км/ч .Около 13.20 часа велосипеда се е намирал
непосредствени преди паркинга и входа за фабрика „Хамефа“, а велосипеда е
бил задвижван от К. със скорост около 10,7 км/ч и е изпреварен от неизвестен
товарен автомобил. След като е бил изпреварен от товарният автомобил
велосипедиста К. се оглежда и взима решение да завие към паркинга и входа
за фабриката, като отклонява велосипеда в посока наляво. В същото това
време водачката В. при наличието на пряка видимост до мястото на удара от
около 23,40 метра и виждайки отклоняващият се наляво велосипед, не
предприема спиране на управляваният от нея автомобил, а предприема
действия за отклоняване на л.а. Фолксваген чрез кормилната уредба също в
посока наляво. След като велосипеда движейки се със скорост от около 10,7
км/ч по траектория описваща дъга изминава разстоянието от около 6,14 метра
е бил ударен отляво в задната джанта от предната броня на л.а. Фолксваген
управляван от водачката със скорост от около 40,7 км/ч. Този първоначален
8
удар е реализиран в лентата за движение на автомобили в посоката към град
Р. и насрещна за посоките на движение и на двамата участници в
ПТП.Вследствие от страничният удар от л.а. „Фолксваген „със значителна
кинетична енергия в тялото на велосипедиста К. внезапно е възникнала
значителна инерционна сила, вектора, на която е бил насочен към предният
капак и челното стъкло на автомобила. Едновременно с това постъпателното
движение на автомобила без спиране е продължило в посока напред, което
поради ниската точка на удар от бронята едновременно е довело и до
възникването страничен въртящ момент. Вследствие от описаното и високият
център на тежестта тялото на велосипедиста К. директно се удря странично
отляво в лявата половина на челното стъкло на автомобила ( зоната пред
водачката), като го чупи по характерен начин.Вследствие от първоначалния
удар от броня и контакта на тялото последователно са настъпили
уврежданията по лявата подбедрица и лявото бедро, а от контакта с преден
капак и челното стъкло лявата подбедрица. При последващиет удар и контакт
на велосипедиста с челното стъкло и предната лява колона настъпват
уврежданията по лявата част от главата, допълнителни травми отляво около
предмешницата и травми и раната в лявата слепоочна част.
Последвало е кратко съвместно придвижване на автомобила, велосипедиста
заедно с велосипеда в посоката към село Баня при което скоростта в тялото
на велосипедиста бързо се е изравнила с тази на автомобила, а велосипеда е
бил отхвърлен в посоката към входа на фабриката. Поради много слабото
триене на дрехите с повърностите на частите в предната част, по действието
на тангенциалната компонента породена от скоростта на велосипеда и от
промяната в траекторията на МПС, тялото на К. „излита“ от предната част на
купето и пада върху асфалтовата настилката отляво спрямо движението на
л.а. Фолксваген, като е продължил движението без да спира в насрещната
лента и в посоката към село Баня.
След падането на К. върху настилката тялото му за кратко се е дръпнало
в посоката към село Баня и незначително към посоката на фабриката, като от
значителното съпротивление от триенето на дрехите се е установило
неподвижно по дължина на около 10,20 метра след мястото на удара с глава
насочено към село Баня. Вследствие от падането и триенето на настилката по
лицето на К. настъпват увреждания и от дясната страна описани в
констативната част от експертизата.
9
Слез изпадането на велисипедиста от предният капак водачката е
продължила да управлява л.а. Фолксваген в насрещната лента и в посока към
село Баня, като е предприела спиране и отклоняване надясно, вследствие от
което МПС се е установило неподвижно на мястото и позицията, в които
било намерено и описано с отстояния от ориентира от разследващият
полицай при огледа след ПТП.
Инж. Н. посочва, че причината за настъпване на ПТП е закъснение от
минимум 2,07 секунди в действия от страна на водачката за ефективно
спиране на л.а. Фолксваген с максимално спирачно закъснение преди мястото
на удара, при наличие на техническа възможност за това.
В конкретната пътна обстановка водачката е загубила време за
отклоняване на автомобила в посока наляво, при което е пропуснала
техническата възможност за ефективно спиране. С предприетата маневра за
отклоняване на автомобила в посока наляво, което е било по посоката на
движение на велосипеда от техническа гледна точка в конкретната пътна
обстановка водачката не е изпълнявала спасителна маневра. Технически за
спасителна маневра в случая, следва да се счита отклоняването на л.а.
ФОЛКСВАГЕН в посока надясно за изпълнението на която водачката е
разполагала включително и с широчината от банкета, и е маневра при която
МПС се отдалечава от мястото на удар и такъв не настъпва.
При разстояние до удара по - голямо от дължината на пълният спирачен
път или „Опасната зона“ за водачката на л.а. Фолксваген е съществувала
техническа възможност за предотврятяване на ПТП със спиране чрез
своевременно задействане на спирачната уредба с максимална спирачно
закъснение.
Експерта д-р Аврамов посочва както в експертизата, ката и в съдебно
заседание, че уврежданията, които са констатирани при извършената
аутопсия, а именно: Тежка закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в
линейно счупване на тилната кост, вътречерепен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка (субдурален хематом) в лявата мозъчна половина довел до
притискане (компресия) и изместване (дислокация) на мозъка и мозъчните
структури, контузия на мозъка с оформени контузионни огнища, тежък оток
на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили и тилни дялове,
множество разкъсноконтузни рани, кръвонасядания и охлузвания по главата,
10
лицето тялото и крайници отговарят на описания в експертизата механизъм
на ПТП. Като вещото лице посочва, че при тези данни смъртта на Г.А.К. е
била неизбежна и се дължи на несъвместима с живота черепномозъчна
травма.
Посочва, че при извършената аутопсия върху трупа на Г.А.К. е била
иззета кръв от дълбоките вени и изследвана за наличие, респ. концентрация
на етилов алкохол. Изследването е извършено по газхроматографски метод,
който е специфичен и прецизен. При извършеното изследване в кръвта на
Г.А.К. не е било установено наличие на етилов алкохол, както и на други
летливи и редуциращи вещества.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитана е като свидетел А.В. относно механизма на настъпилото ПТП. От
показанията й се установи, че на изхода на гр. Р. посока село Баня на
21.10.2020 г. около 13,00-14,00 часа потегляйки с управлявания от нея лек
автомобил е видяла велосипедист на главния път. Предприема маневра
изпреварване, пуска мигач и навлиза в насрещното платно за движение и
когато почти се е изравнила с велосипедиста, той решава да завие наляво и
така се е озовал пред колата й и тя го е блъснала. Посочва,че той не е бил със
светлооразителни дрехи и не е носил каска. Твърди, че не е видяла
велосипедиста да даде някакъв знак, че ще завива, просто си е карал и
изведнъж е завил. В. посочва, че пред нея не е имало коли, както и не е имало
насрещно движещи се коли. Посочва, че е било сухо, слънчево, не е валяло
дъжд. Твърди, че е използвала спирачка, когато е видяла велосипедиста и тъй
като той не е дал знак, че ще завива е решила да навлезе малко в насрещното
платно, за да може да се отдалечи от него.
Разпитани са и свидетелите И.Д.Д. и Ж.Е.Д., близки приятели на ищцата и
починалия й съпруг. И двамата посочват, че познават семейството от 20 г., че
са били добро семейство, че Г. е бил много трудолюбив и много се е грижил
за ищцата и дъщеря им. Посочват, че ищцата е напълно съсипана след
инцидента, че е променена като човек, че все още скърби и страда за него и
много й липсва, както и че е разчитала за всичко на Г..
Представени са и писмени доказателства от ищцата, от които е видно, че
ищцата е съпруга на починалия Г.К. / Удостоверение за наследници лист. 7 от
11
делото/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, ценен както
поотделно, така и в неговата съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаното по делото експертно заключение
от назначената комплексна авто-технически и медицинска експертиза като
изготвена от компетентни и добросъвестни експерти, в чийто знания няма
основание да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правна квалификация чл.432, КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД .
Възражението на ответника е по чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат.
С оглед разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.429 ал.1 КЗ,
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Отговорността на застрахователя за
12
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното
ПТП- 21.10.2020 г. на валидно застрахователно правоотношение между
водача Ан. Ал. Вр. и ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно общото правило, обективирано в нормата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Според съда
противоправното поведение на водача е установено по безсъмнен начин от
заключението на експерта инж. Н., който посочва в заключението си, че
водачът на лекия автомобил В. е имала пряка видимост до мястото на удара
от около 23,40 метра и виждайки отклоняващият се наляво велосипед, не
предприема спиране, а действия за отклоняване на лекия автомобил наляво.
Посочва, че причината за настъпване на ПТП е закъснение в действията от
страна на водачката за ефективно спиране, същата не е изпълнявала
спасителна маневра и удара е в насрещната лента. Посочва, че технически в
конкретния случай спасителна маневра следва да се счита отклоняването на
лекия автомобил Фолксваген в посока надясно.
Според съда е установена и връзката, която е пряка и причинна между
противоправното поведение и настъпилите вреди за ищцата.
Не е спорно и наличието на договорно правоотношение по застраховка
13
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество
в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.52 ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
120 000 лева. При определяне на същите съдът съобрази, че ищцата и
починалия й съпруг са създали сплотено и задружно семейство, живели са в
обич и разбирателство, грижили са се с огромна любов да децата им. Съдът
взе предвид покрусата и мъката на ищцата от внезапната загуба на съпруга си,
който е бил финансова и морална опора и се е грижил за нея и децата им.От
друга страна в случая ищцата и починалия й съпруг не са имали към датата на
ПТП ненавършили пълнолетие деца и ищцата няма да поеме грижи по
тяхното възпитание и физическа издръжка сама,което още повече би
затруднило положението й при липса на съпруг.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
14
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В настоящия казус съдът счита, че с поведението си починалия
наследодател на ищцата Г.К. допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като същия е нарушил разпоредбата на чл.26 от ЗДВП, според
който преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с
отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които
нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът,
подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на
маневрата.
От разпита на свидетелката А.В. става ясно, че велосипедистът не е
дал някакъв знак, че ще завива, дори не е намалил, просто си е карал и
изведнъж е завил наляво. Относно поведението на велосипедиста , виновния
водач е единствен очевидец.Съдът отчита неговата заинтересованост да
намали вината си,но въпреки това го кредитира,с оглед фактите по
делото.Водачът,ако пострадалият е подал своевременно сигнал не би
следвало да желае да го изпревари,при което между тях да възникне
конфликтна точка.Скоростта,с която се е движил автомобила и широчината
на платното,липсата на други движещи се ПТП са създавали възможности за
друго поведение на пътя за водача на МПС.
Предвид изложеното съдът намира за основателно релевираното в
процеса по надлежния процесуален ред от ответната страна възражение по
15
чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Съдът приема,че в настоящия казус обективните факти относно
съпричиняването са установени. Спор относно противоправните виновни
действия на водача на лекия автомобил няма. Но от страна на наследодателя
на ищцата са извършени действия, които са спомогнали за настъпване на
вредоносния резултат и то в значителна степен. От свидетелските показания
на А.В. – водач на лекия автомобил Фолксваген, следва да се приеме,че
велосипедиста е предприел неочаквана, непредвидима и несигнализирана
предварително маневра рязко сменяйки посоката на движение на велосипеда
в лява посока пред движещия се зад него и приближаващ го лек автомобил.
Това в крайна сметка е станало причина за настъпване на сблъсъка между
МПС е велосипеда, който водача на МПС не е успял да избегне.
С оглед на горното съдът приема,че съпричиняването е в големи
размери,които математически определя на 50 % от вредоносния резултат. В
такъв размер следва да се намали и дължимото на ищцата обезщетение от по
120 000 лева, като на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на
60 000 лева.
Съобразно горното исковата претенция за неимуществени вреди е
основателна в посочения размер. В чл.498 ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр.
чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за
разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери,
че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда
и че е изтекъл срока по чл.498 ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от
24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК) . Претендира се и
законна лихва върху сумата, считано от 28.10.2020 г. – датата, на която изтича
срока по чл. 429, ал . 3 от КЗ във вр. чл. 430, ал.1 от КЗ, евентуално от
18.02.2021 г. –датата на заявяване на претенцията пред застрахователя. В
настоящият случай в исковата молба се твърди, че ищцата е предявила
претенция пред застрахователя, като е представила всички документи, с които
разполага на 18.02.2021 г., което не се оспорва от ответното дружество, но се
16
твърди, че ищцата не е представила по преписката удостоверение за банкова
сметка.От заявяване на претенцията пред ответника до предявяване на иска на
18.02.2021 г. е изминал тримесечен срок, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016 г. / . Съгласно
чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил
в по-краткия срок от
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3
2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106 ал.3. Според съда,с молбата от 18.02.2021г.. ищецът е представил
всички необходими документи,с които е разполагал,поради което за
определяне на датата ,от която започва да тече законната лихва за забава е
05.03.2021г.
На всяка страна следва да се присъдят разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част от иска.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д.Б. № **, ет. *, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на М. К.
К., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ж.к. И, ет. *, ап. * сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, по предявения иск от 120 000 лв.,представляващ
частичен такъв от 20000лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г.К., ведно със законната
лихва считано от 05.03.2021г. до окончателното изплащане
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 120 000
лева., представляващ частичен такъв от 20000лв. както и за присъждане на
17
законна лихва върху присъденото обезщетение ,считано от 28.10.2020 г.-
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане за неимуществени вреди, евентуално от 18.02.2021
г.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ж.к. И, ет. *, ап. *
да заплати на ЗД „Б.И.“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. Д.Б. № *, ет. *, представлявано от С.П. и К.К. сумата от 3610 лв.,
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д.Б. № *, ет. *, представлявано от С.П. и К.К. да заплати по
сметка на ОС Благоевград д.т. от 2400 лв.,както и разноски в размер на 650
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д.Б. № *, ет.*, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на М. К.
К., ЕГН ********** направени разноски по делото в размер на 110лв., а на
адв.П.К. адвокатско възнаграждение от 2796 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград:
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18