Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На десет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ П.
ПЕТЪР МИТЕВ
СЕКРЕТАР:
Н. КОВАЧЕВА
ПРОКУРОР:
К. ПЕТРОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Марин Атанасов ВНОХД № 657 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивна
проверка е присъда
№ 76 ОТ 21.03.2019г. по НОХД № 4540 по
описа за 2017 г на РС Варна, ХХХVІ наказателен
състав.
Обжалваният съдебен акт
е осъдителен за подсъдимия И.И.Д., който е признат за виновен в
това, че на 07.06.2016 год. в град Варна, управлявал МПС л.а.
„Пежо“ 307 с рег. № * **** *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда – 0,52 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза №809/07.06.2016 год. от МБАЛ „Св. Анна“ АД град Варна, след като е
осъден със Споразумение №547/16.07.2013 год. влязло в законна сила на
16.07.2013 год. по НОХД №3636/2013 год. по описа на Районен съд град Варна, за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
На основание чл.343б, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС
е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия му е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като е зачетено времето през
което същия е бил лишен от това право по административен ред.
На основание чл.68, ал.1 от НК
съдът е привел в
изпълнение наказанието, наложено на подс. Д., по НОХД №3636/2013 год. по
описа на РС – Варна, а именно - Лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата ВРС се е
произнесъл и по отношение на разноските, като на основание чл.189, ал.3 НПК Д. е осъден да заплати сумата от 25,00 лева, в полза на
Държавата.
Недоволен от присъдата е подсъдимият, който
чрез процесуалния си представител- адв. Бр. Б. е депозирал жалба, с която се правят
алтернативни искания, но и двете за
оправдаването на Д.. За едното от тях е посочено правно основание
„недоказаност” на обвинението, а второто за приложението на чл.9,ал.2 НК.
Доводите за тях накратко могат да бъдат систематизирани по следния начин:
- ВРС е следвало да
приеме, че при методът, който се използва при изготвената химическа експертиза
е възможно да бъде допусната измервателна грешка, която е била в границите до
0,02 на хиляда. По такъв начин не е отчетено в конкретния случай, че при
измерването са отчетени една стойност над 0,5 промила, а следващата под 0,5 промила.
Според защитата отчетената стойност от 0.52 промила попада в обхвата на
допустима грешка, при който количеството на алкохол в кръвта не надхвърля 0.5
промила. И грешка от такъв характер следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
От това се извежда и правния извод, че не може да се приеме за доказано по
несъмнен начин, че от обективна страна е изпълнен състава на предявеното
обвинение, както и че съгласно чл. 304 от НПК, присъдата не може да почива на
предположение или да има каквото и да било съмнение относно обективната и
субективна страна на това престъпление.
- В случай, че се приеме, че деянието е съставомерно от
обективна страна ,то с оглед на минималната разлика от допустимата от закона
граница , се предлага да бъде направен извод за „за маловажен случай” по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като макар и формално да е осъществен
състава на престъпление, то неговата обществена опасност е явно незначителна и
няма настъпили вредни последици. Акцент се поставя и на обстоятелството, че
наказателното производство е продължило повече от две години и подсъдимият е
бил лишен да управлява МПС повече от една година.
В срока по
чл.320,ал.3 НПК не са постъпили допълнителни изложения.
Въззивният съд
намери, че делото не е изяснено в неговата пълнота и проведе съдебно следствие,
по време на което извърши допълнителен разпит на св.Г.Т., допусна до разпит св.Ф.Д.,
назначи и изслуша съдебно медицинска експертиза и изиска справка за последваща
проверка на техническото средство Дрегер Алкотест с № ARPM 0804
След изчерпване на
предмета на съдебното следствие в хода на съдебните прения въззивният прокурор
счита, че присъдата е законосъобразна, добре мотивирана, а наложеното наказание
справедливо, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Аргументира и
виждане , че в хода на въззивното съдебно следствие е доказано по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимите от закона 0,5 промила , а именно 0,67 промила, което е
повече от възприетата ото в присъдата от не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да водят до намаляване на определеното наказание.
В съдебно
заседание защитникът
на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея основания, и моли същата да
бъде уважена. Преповтаря доводите изложени по горе /от жалбата/ като изрично
посочва, че апарата с който е извършено химическото изследване е неточен,
поради и което е възприето същия да бъде калибриран ежемесечно. Предлага
подсъдимият да бъде оправдан тъй като е деянието е несъставомерно от обективна
страна, алтернативно на основание чл.9,ал.2 НК.
Подсъдимият, редовно
призован не се явява и не взема отношение по делото.
Настоящият състав на
окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. И.И.Д.
за извършено престъпление по чл.343б,ал.2 НК .
ВРС е провел съдебно
следствие и е проверил събраните в досъдебното производство доказателства. В
резултат на проведеното съдебно дирене в хода на първоинстанционото и
въззивното производство, се установяват следните релевантни факти:
Подсъдимият И.И.Д. е роден на ***г.Същият е български гражданин, със завършено средно
образование. Същият е осъждан с определение № 547/16.07.2013 г по НОХД №
3636/2013 г. по описа на Районен съд гр. Варна влязло в законна сила на
16.07.2013г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Изпитателния срок изтичал на 16.07.2016г.
На 07.06.2016 г. св. Г. П. бил в наряд заедно със своя колега -
св. П. М. като автопатрул при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Около
01.20 часа на посочената дата в гр. Варна на бул. Цар Освободител“ в посока към
магазин „Метро“, под „ВИК“ двамата свидетели спрели за проверка лек автомобил
„Пежо“, модел 307 с ДК № В 2281 ВС. Водач на автомобила бил подс. И. И.Д.. В рамките на проверката свидетелите тествали
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“
с фабричен № ARDM 0804, който отчел 0,59 промила концентрация на алкохол в
обема на издишания въздух. Последната проверка на техническото средство
съгласно изискванията на Закона за измерванията било проведено на 04.042016г.
със срок на валидност от 6 месеца, за което било вписано в изготвен протокол от
06.04.2016г. /л.53 ВНОХД/
На подс. Д. бил издаден
талон за медицинско изследване № 16469/07.06.2016 г., връчен
в 01.35часа. В него било отразено, че същият следва да се яви в МБAJl
„Св.Анна“- гр. Варна за даване на кръвна проба в рамките на 45 мин. Подс. Д. се
явил в болницата в 02,20ч, където бил освидетелстван от лекар- лицето Ю. Н.. В
протокола –амб. № 4852 било отразено, че Д. е употребил алкохол и по данни на
освидетелствания това е станало във времето между 23.00ч- на 06.06.2016г до
00.00 на 07.07.2016г, като изпил 600 мл. бира. В протокола още е отбелязано, че
Д. е с тегло 80 кг и без заболявания. Кръвната проба била предадена за
химическо изследване, което е било извършено от св.Г.Т. – химичен лаборант в
отделение по съдебна медицина на МБАЛ „Св.Анна” с автоматизирана система за
газова хроматография Varian
3900. Първото изследване било със стойност 0,5213 промила. Второто
изследване било със 0,4899 промила. Това наложило да бъде изготвено трето
изследване и същото било със
стойност 0,5416 промила. Съгласно
методическите изисквания Т. изчислила средната стойност от изследванията ,
която възлизала на 0,52 промила. Това обстоятелство било отразено в протокол за
химическа експертиза № 609 от 07.06.2016 г.. Използвания от св.Т. апарат се
калибрирал веднъж месечно, към момента на изследването от св. Ф.Д., с помощта
на стандартни разтвори на етилов спирт с известна концентрация изготвени от
фармацевтичната компаният „Меrcк”.
От
заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза е видно,
че Изчислената концентрация на етилов
алкохол в кръвта на Д. към момента на управление на МПС в 01:20 ч. на
07.06.2016 г. е 0,67 % въз основа на данните от
химическото изследване и устанавеното от алкотест -дрегера.
Изчислената концентрация на етилов алкохол в кръвта към
01:20 ч. на 07.06.2016 г. по данните, които освидетелстваният е предоставил при
вземането на пробата кръв в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД и вписани в
протокола за освидетелстване би била 0,18
%о
Горната фактическа обстановка подобна изложена и от ВРС, настоящия
състав на съда приема за установена въз основа на преценка на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Същите
са изрично упоменати и от ВРС частично от обясненията на подс. Д. и
показанията на св. Г. К.П. и П. С. М.. Към тях трябва да прибавим и показанията
на св.Т. и Д.; заключението
на СМЕ и писмените доказателства,
приобщени по надлежния процесуален ред.
ВОС кредитира
заключението на СМ експертиза, тъй като същата е пълно, ясно, обективно и
компетентно дадено. л.
Законосъобразно ВРС е оценил като конкретни, подробни,
логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви, показанията на св. св. Г. К.П. и П. С. М... Като такива въззивният съд намери
и показанията на св. Г. Т. и Ф.Д.. като трябва да се подчертае, че всички те са
и неизантересовани от изхода на делото.
При така установена фактическа
обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно
материалната квалификация на деянието на подсъдимия.
Същия е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343б., ал.2 от НК.
ВРС е изложил убедителни и обосновани
съображения, за анализа на
доказателствата полагайки необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства
кредитира, като при формирането на волята му, не са налице пороци и превратно
тълкуване на доказателствата по делото.
Изрично е посочено,
че единственият спорен момент за страните е вписаната
стойност в протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с № 809/07.06.2016г. За да провери
резултата на проведеното изследване съдът изискал и приложи към материалите по
делото техническите характеристики на автоматизирана система за газова
хроматография Varian 3900 със съответните подробно описани спецификации, както
съхраняваната информация от дигиталната памет на системата. Изявленията на Г. Т.
ВРС е разгледал като лице изготвило експертно заключение, но същите следва да
бъдат ценени като свидетелски показания, до колкото химическото изследване е
проведено без да има надлежен процесуален акт по назначаване на експертиза. Т.
като изпълнител на дейността по изработването на трите анализа е имала преки
възприятия и същата може да бъде свидетел, тъй като не са налице пречки за това
посочени в чл.118 НПК. Към този довод следва да се добави и това, че
наказателното производство е образувано с постановление на прокурор пет дни
след изготвянето на химическите анализи. По повод становището на защитата по допусната
измервателна грешка ВРС е анализирал наличните доказателства, че такава не е
налице, съпоставяйки действащото към момента на деянието законодателство -
Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /отм. ДВ.
бр.61 от 28 юли 2017г/ Правилен е извода, че броя на изследванията на кръвната
проба и допустимите различия в тях е нормативно уредено и това не влияе на
точността на измерването само по себе си.
Правилно е определена
и субективна страна на деянието, като е прието, че същото е извършено с пряк
умисъл.
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд при определянето на наказанието се е
съобразил със закона; със степента на обществена опасност на деянието и
личността на дееца. Отчитайки липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и наличието на смекчаващи такива - младата възраст,
трудова ангажираност, оказвано съдействие за разкриване на обективната истина и
продължителния период от момента на извършване на деянието и реализирането на
наказателната отговорност за което подсъдимия няма вина наказанието правилно е
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. В мотивите липсва извод, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, но той е взет
предвид, наред с изрично посоченото от ВРС, че наказание „лишаване от свобода“
в размер на три месеца ще реализира целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно е решението на съда и да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.3 НК и да не наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
С оглед
съдебното минало на Д. законосъобразно ВРС е определил първоначалния режим на
изтърпяван, като общ, както и е привел в изпълнение и наказанието наложено на Д.
по НОХД № 3636/2013 г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
което също постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, съгласно
разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК. В
мотивите изрично е посочено, че определението по споменатото дело е влязло в
сила на 16.07.2013г., както и че деянието по настоящото производство е извършено
в три годишния изпитателен срок на определеното условно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца.
Правилно е приложен и чл. 343г НК, като подсъдимият е осъден да изтърпи и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, при зачитане времето
през което същият е бил лишен от това право да управлява МПС.
Не е
убегнало от вниманието на съда да обоснове и защо не е налице хипотезата на чл.
9, ал.2 НК. ВРС е посочил правилно, че действията на
подс. Д. осъществяват признаците на поведение, определено от наказателния закон
като престъпление. Деянието не може да се характеризира нито като малозначително поради което и да не е
обществено опасно, нито неговата обществена опасност би могла да бъде възприета
като явно незначителна. Извода правилно е мотивиран с оглед обстоятелствата, че то не съставлява
инцидентна проява в поведението на подсъдимия осъждан за същото престъпление и
както и че не става въпрос за еднократна маневра, а за придвижване на голямо
разстояние с което е поставил в риск други участници в движението.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, на
практика се развиват възражения в две плоскости: - деянието не е съставомерно
от обективна страна поради грешка в измерването , алтернативно същото е
обхванато от хипотезата на чл.9,ал.2 от НК
Възраженията са неоснователни.
И двете виждания на защитата са били предмет на обсъждане в мотивите на
атакувания акт. Въззивния съд по горе също
изложи становището си по тях и единствено за коректност ще акцентира
своето виждане по изложеното в жалбата от името на подсъдимия без да преповтаря
в подробности изложеното.
Както е изложено в мотивите на ВРС, действащата към момента на деянието
нормативна уредба - Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /отм. ДВ. бр.61 от 28 юли 2017г/ посочва, че изследването на пробите се извършва по газхроматографския
метод и/ или по метода на Видмарк, като анализите се извършват най-малко
двукратно. Резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се
различават с повече от 0,2 промила. Тези правни норми не се нуждаят от
тълкуване, същите имат императивен характер и задължават компетентните лица
извършващи изследванията да направят две изследвания. Това на практика е
извършила и св.Г.Т.. Резултата от двете изследвания не са се различавали с
посочените в наредбата 0,2 промила, тъй като разликата е от 0,04 промила, което
е около пет пъти по-малко от допустимото. Единствено поради обстоятелството, че
се касае за гранични съгласно ЗДвП стойности, Т. е предприела 3-то изследване,
което е потвърдило обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта е над
0,5 промила. Съмненията на защитата за грешка в измерването на поради технически
проблем, не намира опора в действителността. Както е видно от законодателството
, а и от свидетелските показания ползвания уред за газова хроматография не
подлежи на контрол относно точността на измерване. Това е така защото е
ноторно, че хроматографията е лабораторна техника за разделяне на смеси, въз основа на различни
физико-химични характеристики на техните компоненти. По принцип това е
качествен анализ, а не количествен. По посочената причина и уредите от този тип
за разлика от измервателните не подлежат на последващ периодичен технически
контрол по Закона за измерванията след тяхното въвеждане и употреба, както това
е относимо за Алкотест Дрегер. Аналитична
хроматография се използва както за качествено така и за количествено
определяне на компонетите в дадена проба. Ето защо и уредите от този тип ползват
еталони, служещи за калибриране /зависимостта между стойността на величината,
показани от измервателен уред и съответните стойности, реализирани от еталон/ според
вида изследване в случая с разтвор на етилов алкохол във вода, т.е ако сместа е
от друг вид, ще се ползва друг вид еталон. Всичко това обаче не влияе на
точността на измерване, а служи при констатирани различия за корекционни
изчисления, в случай че тази корекция не е предвидено чрез софтуера на апарата,
какъвто е използвания. Именно е тази връзка е изявлението на св.Д., че в
резултат на калибрирането апарата сам заменя „кривата” получена от предходно
калибриране. Независимо от виждането изложено до тук въззивния съд за да покрие
законоустановеното изискване за несъмненост на доказването назначи експертиза
за да провери изявлението на подсъдимия за количеството изпит алкохол отразено
по време на освидетелстването. Очевидно е, че резултата посочен от СМЕ на база твърденията при освидетелстването
драстично се разминава от констатираното чрез апаратурата – Алкотест Дрегер и
Газ-хроматогроф и изключва като достоверност тази защитна позиция на подсъдимия.
Достатъчно
убедителни аргументи са изложени от ВРС по отношение на приложението на чл. 9, ал.2 НК. Деянието не може да се характеризира нито
като малозначително поради което и да не
е обществено опасно, нито неговата обществена опасност би могла да бъде
възприета като явно незначителна, само въз основа на параметрите на
констатираната алкохолна концентрация на алкохол в кръвта на водача.
Заключението на СМЕ показва, че тази концентрация е по висока от възприетото в
обвинителния акт. Характеристиките на деянието от гледна точка на обстоятелството,
че подсъдимия е осъждан за същото престъпление, както и че деянието е извършено
в изпитателния срок на именно на това осъждане, наред с реалната опасност за други
участници в движението, акцент на която е поставил и ВРС изключват приложението
на чл.9,ал.2 НК.
При служебната
проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на
първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт.
По изложените
съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради
което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 76 от 21.03.2019г. по НОХД № 4540 по описа за 2017 г на РС Варна,
ХХХVІ наказателен състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.