Решение по дело №578/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба от В. С. М. с [ЕГН] от гр.Плевен, местност „Кожухарска чешма“ №8, против Заповед №РД-12-520/13.10.2023 год. на заместник кмет по ТР при община Плевен.

В жалбата се твърди, че заповедта e незаконосъобразна. Собственици на имота са Г. К. Г. и И. Н. А.. Жалбоподателят твърди, че има съгласието да извърши строителството на жилищна сграда за семейството си. Тъй като се завърнал от чужбина и децата му са малки, но живеят доста хора в жилището на родителите му, предприел действия за изграждане на самостоятелен дом. Свързал се с проектант-архитект, който следвало да получи необходимите документи за строителство и изготви цялостен проект. Поради неизвестни за жалбоподателя причини започнали жалби до полицията и се предприели проверки от Община Плевен. Направил възражение по Констативен акт №2/18.07.2023г., но последното не било уважено. От проектантската група разбрал, че има проблеми с издаването на виза за проектиране, но не му била изяснена причината за това. Предприел всички необходими действия за изготвяне на необходимите документи, като до момента има процедура за одобряване на ПУП, но не е уведомен какво става с тази процедура. Строежът е съобразен с всички изисквания за изграждането на такъв тип сграда. Счита, че самият строеж подлежи на узаконяване, а не да се предприеме процедура по събарянето му. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т. с пълномощно на л.6 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта, претендира разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Моли за нейната отмяна.

Ответникът-заместник-кмет по ТР на община Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З., която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна, излага подробни съображения в писмен вид, претендира разноски.

Заинтересованата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са представили по делото две писмени становища с вх.№№294/13.01.2025 год. и 2237/25.03.2025 год., в които са изложили съображения за законосъобразност на издадената заповед. Сочи, че строителството засяга съоръжения на з.стр., тъй като застрояването е извършено в сервитутна ивица на съществуващ енергиен обект-въздушна електропроводна линия за средно напрежение с диспечерско наименование ВЕЛ 20кВ Върбица село Буковлък. Твърди, че до настоящия момент не са предприети действия за изместване на съществуващи ел.съоръжения, собственост на з.стр., макар такова заявление да е подадено от една от съсобствениците на имота, но до реално изместване не се е стигнало. Моли да бъде отхвърлена жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Г. К. Г., И. Н. А. и Й. П. А., в съдебно заседание не се явяват и не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подаден е приложения на л.36-37 от делото сигнал за извършено строителство в сервитутна зона на съществуващ енергиен обект – въздушна електропроводна линия /средно напрежение/-20 кВ с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ Върбица, с.Буковлък, общ.Плевен, като имотът е с трайно предназначение земеделска земя. За строителството в имота е уведомена и ОД на МВР-Плевен, която с приложеното на л.35 от делото писмо е уведомила община Плевен за проверка на сигнала по компетентност с искане да бъде уведомена за резултатите от проверката.

Извършена е проверка и е съставен приложения на л.29 от делото Констативен протокол №Пл-1021/13.07.2023 год., в който е посочено, че за обекта-масивна сграда, на място при проверката не са били представени изискуемите документи-разрешение за строеж, протокол обр.2 за откриване на строителна линия и ниво. Описано е, че възложител на строежа е В. М., който е обяснил, че е предвидено строежът да се извърши като жилищна сграда за семейството му.

За резултатите от проверката с писма на л.27 и л.34 са уведомени ЕРМ Запад АД, Началника на РДНСК-Плевен и ОД на МВР-Плевен.

Съставен е Констативен акт №2/18.07.2023 год., в който са обективирани следните констатации: Строежът е изграден в имот, собственост на Г. К. Г. - собственик на 1000 кв. м идеална част от поземлен имот с [идентификатор] съгласно КККР на с. Буковлък. община Плевен, на основание нотариален акт за покупко-продажба №136, том I, дело 109 от 2022г. и И. Н. А. - на основание нотариален акт №105, том XI , дело 2328 от 2022г., съгласно извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти с дата 17.07.2023г. Строежът се извършва по стопански начин от В. С. М. /съпруг на Г. Г.. Описано е в КА, че за поземлен имот с [идентификатор] няма одобрен ПУП - ПРЗ. Съгласно заповед №РД-18-849/10.12.2019г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-10230-26.10.2020/26.10.2020 г. на началника на СГКК – Плевен, имотът е вид територия – земеделска, НТП - за друг вид застрояване. Жилищно застрояване не е предвидено. Не са представени скица с виза за проектиране, одобрени проекти и разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Строежът е описан като : жилищна сграда, разположена в поземлен имот с [идентификатор] съгласно КККР на с. Буковлък. община Плевен, одобрени със заповед №РД-18 849/10.12.2019г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР №18 10230-26.10.2020/26.10.2020 г. на началника на СГКК – Плевен. Жилищната сграда в план е с размери 22.50м 12.50м. Изпълнени са единични и ивични фундаменти с височина над терена 0.80см към дъното на имота /север/ и височина 1.55 предния край на имота /юг/. Над тях е изпълнена стоманобетонна подова плоча с размер 22.50м/12.50м. , изпълнени са бетонови колони с размери 0.25 0.25м и са иззидани стени с височина 2.60м и дебелина 0,25см от тухли, чрез които са оформени стаи, 2бр. санитарни възли и коридори. В момента на проверката е изпълнен кофраж за греди над тухлена зидария и се прави кофраж на плоча над първи жилищен етаж. Посочено е, че започнатото строителство на жилищната сграда е без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на ПУП. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е констатирано, че тези нарушения не могат да бъдат отстранени и строежът следва да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на М. на 25.07.2023 год.

Жалбоподателят е подал до община Плевен Възражение №ТСУ – 94В-9903-2/31.07.2023 год. против съставения КА.

Издадена е Заповед №РД-12-381/3.08.2023 год. заместник кмет ТР при община Плевен, с която е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпа до строеж: „Жилищна сграда", намиращ се в с. Буковлък, Община Плевен, в поземлен имот с [идентификатор] съгласно КККР на с. Буковлък, община Плевен с възложител В. М. с адрес общ.Плевен, гр.Плевен, [улица]. Разпоредено е в 3/три/ дневен срок от връчване на заповедта възложителят на строежа В. М. да опразни строителната площадка от всички изделия, материали, общоопасни средства и други опасни средства; да освободи строителната площадка от хора и строителна механизация; да вземе мерки за обезопасяване и консервиране на строежа за недопускане на аварии, щети и нещастни случаи при преминаване на хора, но без да се извършват нови СМР; Изложени са мотиви в заповедта, че във връзка с постъпили в Община Плевен писма с вх. peг. №ТСУ-24-31-38/26.06.2023 г. от Директор ОДМВР - Плевен и рег.№'ГСУ-26-1336-100/19.06.2023 г. на “Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, служители са извършили проверка на строеж: „Жилищна сграда”, намиращ се в с. Буковлък, Община Плевен, в поземлен имот с идентификатор №06999.501.668, и са установили, че собственици на поземлен имот с [идентификатор] съгласно КККР на с. Буковлък са Г. К. Г. - собственик на 1 000 кв. м идеална част от поземлен имот с [идентификатор] и И. Н. А., а строежът се изпълнява от В. С.. Строежът представлява жилищна сграда, разположена в поземлен имот с [идентификатор]. Жилищната сграда в план е с размери 22,50м/12,50м. Изпълнени са единични и ивични фундаменти с височина над терена 0,80см към дъното на имота /север/ и височина 1,55 в предния край на имота /юг/. Над тях е изпълнена стоманобетонна подова плоча с размери 22,50м/12,50м, изпълнени са бетонови колони с размери 0,25/0,25м и са иззидани стени с височина 2,60м и дебелина 0,25см от тухли, чрез които са оформени стаи, 2 бр. санитарни възли и коридори. Към момента на проверката се е изпълнявал кофраж за греди и се е правил кофраж на плоча над първи жилищен етаж. Строителството на жилищна сграда е започнало през 2023 г. по данни на възложителя В. М.. Строителството се извършва без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти, от възложител В. С. М..

Изготвен е Протокол от 28.09.2023 год., в който е констатирано следното: При извършена проверка на място на строеж (обект): „Жилищна сграда", намиращ се в с. Буковлък. Община Плевен, в поземлен имот с идентификатор №06999.501.668, съгласно КККР на с. Буковлък, Община Плевен, одобрени със заповед №РД-18-849/10.12.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-10230- 26.10.2020/26.10.2020 г. на началника на СГКК-Плевен в присъствието на възложителя В. С. М., е установено следното: Изпълнението на строителните работи на жилищната сграда е спряно със заповед №РД-12- 381/03.08.2023г., издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Заповедта е връчена лично на възложителя В. С. М.. Строителните работи са спрени на ниво плоча над първи етаж. От направения оглед на място към 28.09.2023г. е установено, че след влизане в сила на заповедта са изпълнени следните строителни работи: Над стоманобетонната плоча над първия етаж с размери 22,50м/12.50м в двата края /изток и запад/ на сградата е направен надзид от 64см, а на разстояние 4,50м надзид с височина около 2,90м., като по този начин е оформен наклон и е изпълнен покрив на дървена конструкция, покрит с керемиди. В северната част на сградата е иззидана стена с височина 2,90м и е оставено място за направа на 4бр. колони, продължаващи от първия етаж. Посочено е, че описаните строителни работи са извършени след издаване на Заповед №РД-12- 381 /03.08.2023г. за спиране на строежа от възложителя В. С. М., без издадено разрешение за строеж.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-520/13.10.2023 год. от заместник кмет по ТР в община Плевен, в която от фактическа страна е описано, че е осъществено следното:

Собственици на поземлен имот с идентификатор №06999.501.668 са Г. К. Г. - собственик на 1000 кв.м идеална част от поземлен имот с [идентификатор], съгласно Нотариален акт за покупко-продажба №136, том I, рег. №1663, дело №109 от 2022 г. и И. Н. А. - съгласно нотариален акт №105, том XI, дело №2328 от 2022 г. и видно от извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от 17.07.2023 г. и КККР на с. Буковлък, Община Плевен.

Съгласно установеното с Констативен акт №2/18.07.2023 г., строежът представлява жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор №06999.501.668 съгласно КККР на с. Буковлък. Община Плевен, одобрени със заповед №РД-18-849/10.12.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-10230- 26.10.2020/26.10.2020 г. на началника на СГКК- Плевен. Жилищната сграда в план е с размери 22.50 м/12,50 м. Изпълнени са единични и ивични фундаменти с височина над терена 0.80 см към дъното на имота /север/ и височина 1.55 в предния край на имота /юг/. Над тях е изпълнена стоманобетонна подова плоча с размери 22.50 м/12.50 м., изпълнени са бетонови колони с размери 25/0.25 м и са иззидани стени с височина 2.60 м и дебелина 0.25 см от тухли, чрез които са оформени стаи, 2 бр. санитарни възли и коридори. Към момента на проверката се е изпълнявал кофраж за греди и се е правил кофраж на плоча над първи жилищен етаж. Строителството се изпълнява от В. С. М. без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Строителството на жилищна сграда е започнало през 2023 г. по данни на възложителя В. М.. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

В мотивите на оспорената заповед подаденото от М. възражение против съставения КА е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства - одобрени проекти и разрешение за строеж, които да оборват фактите и обстоятелства по констативния акт, а именно, че строителството се извършва без издадено разрешение за строеж.

Посочено е в оспорената заповед, че изпълнението на строителните работи на жилищната сграда е спряно на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ със заповед №РД-12-381/03.08.2023 г. на Зам.-кмет „Териториално развитие" на Община Плевен. При направена проверка на 28.09.2023 г. служители по чл. 223, ал.2 от ЗУТ в присъствието на възложителя В. С. М. са съставили протокол от 28.09.2023г., неразделна част от Констативен акт №2/18.07.2023 г., с който е установено, че строителните работи не са преустановени. Изпълнени са допълнително следните видове работи: Над стоманобетонна подова плоча с размери 22.5 0м/12,50 м в двата края /изток и запад/ на сградата е направен надзид от 64см., а на разстояние 4.50м - надзид с височина около 2.90, като по този начин е оформен наклон и е изпълнен покрив на дървена конструкция, покрит с керемиди. В северната част на сградата е иззидана стена с височина 2,90 м. и е оставено място за направа на 4 бр. колони, продължаващи от първия етаж. Направен е извод в оспорената заповед, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла па чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, започнат без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, който подлежи па премахване по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Разпоредено е с диспозитива на оспорената заповед възложителят В. С. М. да премахне незаконен строеж : Жилищна сграда, намиращ се в с. Буковлък, община Плевен, в поземлен имот с [идентификатор] съгласно КККР на с. Буковлък. Община Плевен, с административен адрес в с. Буковлък, изпълнени без необходимите строителни книжа. Определен е 60 - дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение, като в този срок извършителят на незаконния строеж да го премахне и да извози строителните отпадъци на определеното от кмета на община Плевен място- Регионален център за управление на отпадъци. Ако лицето не изпълни доброволно заповедта в посочения срок, е разпоредено административният орган да пристъпи към принудителни действия по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредба №28/2013 г. за принудително изпълнение па заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, като разходите по премахването ще са за сметка на извършителя на незаконния строеж.

Заповедта е връчена на М. на 20.06.2024 год., видно от разписка на л.7 от делото.

Жалбата против нея е постъпила на 2.07.2024 год. и е заведена с вх.№ТСУ-94В-9903-1.

При така установените факти, съдът прави следните правни извод:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор №06999.501.668, като по данни от оспорената заповед и според т.5 от заключението на изслушаната СТЕ, което съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно, е от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Заповедта е издадена от арх.Н. И. в качеството й на заместник-кмет „Териториално развитие“ в община Плевен, въз основа на приложената на л.65 от делото Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, на последната са възложени функциите и правомощията на кмет на община Плевен по Закон за устройство на територията. Т.е. заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, посочено е кога е започнало изграждането на същата, както и че строителството се извършва без необходимите одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, описани са извършените проверки и подаденото от жалбоподателя възражение. Разпоредено е с диспозитива на оспорената заповед незаконният строеж да се премахне от възложителя, като е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта.

Спазена е и разписаната в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Проверката според отразеното в КА, е извършена в присъствието на възложителя и извършител на строежа В. М., но последният не се е подписал в КА в графата „присъствали на проверката“ лица. Според настоящия състав на съда не съществува нормативно задължение на длъжностните лица да провеждат проверките непременно в присъствието на заинтересованите лица, които единствено следва да бъдат уведомени за резултатите от проверката.Дори да се приеме, че поради липса на подпис на М. в КА той не е присъствал на проверката, това не съставлява съществено процесуално нарушение и отменително основание. Видно е от разписката на л.15 от делото, че констативният акт, с който е констатирано наличието на незаконен строеж в имота, е бил доведен до знанието на жалбоподателя чрез връчването му на 25.07.2023 год. и последният е упражнил правото си на възражение. Вярно е, че КА не е бил връчен на останалите заинтересовани лица-съсобствениците в поземления имот, но на първо място, видно от разписката на л.15 от делото, удостоверяваща връчване на КА на жалбоподателя, той, освен в лично качество, според удостовереното в разписката, е получил КА и „със задължение да уведомя собствениците на имота“, т.е. последните се считат за уведомени чрез жалбоподателя. И не на последно място, дори да се приеме, че съсобствениците на поземления имот не са били уведомени надлежно за съставения КА, това не съставлява в случая съществено процесуално нарушение, защото последните са редовно уведомени за настоящото съдебно производство, в рамките на което им е дадена възможност да представят доказателства за оборване на констатациите в оспорената заповед, но те не са проявили процесуална активност и не са представили такива, оборващи установените от органа факти. Константна е съдебната практика, че съществено е това процесуално нарушение, което, ако не е било допуснато от решаващия орган, би се стигнало до друго разрешение на поставения пред него въпрос. В случая не са представени доказателства от съсобствениците на имота, които да променят разпоредените с оспорената заповед последици.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за съобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж.

Според заключението на ВЛ по изслушаната СТЕ, имотът представлява ПИ с [идентификатор], находящ се в село Буковлък, община Плевен, целия с площ 4620 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]. том 1, рег.№1663. дело №109 от 18.05.2022г., Г. К. Г. е придобила 1000 кв.м идеални части от имота. Към датата на придобиването имотът е бил с трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване. Към датата на изготвяне на заключението по назначената СТЕ, от справка в кадастралната карта и кадастралния регистър на село Буковлък, ВЛ е установило, че имотът представлява Поземлен [имот номер].- област Плевен, община Плевен, с. Буковлък, вид собств. частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид застрояване, площ 4620 кв. м, стар номер 668, Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 849/10.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18- 10230-26.10.2020/26.10.2020 г. на Началник на СГКК - Плевен.

През същата година, В. М. е започнал изграждането на строеж на жилищна сграда, ситуирана в югоизточната част имота. В момента на огледа от ВЛ сградата е била изцяло завършена и се обитава. Сградата е едноетажна, с частично втори етаж в средата, с монолитна конструкция - фундаменти, колони, греди, плочи. Покривът е скатен. Около къщата е изпълнена ограда с метални колове и телени пана.

ВЛ е направило заключение, че така описаната в оспорената заповед и в заключението сграда представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ

За жилищната сграда няма издадени от Община Плевен строителни книжа. За дворното място няма одобрен ПУП-ПРЗ, няма издадена виза за проектиране, одобрени проекти и разрешение за строеж. Това безспорно квалифицира сградата като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Правилно като адресат на премахването на незаконния строеж е посочен възложителят му В. С. М., независимо, че не е собственик на поземления имот, върху който последният е изграден. Видно е от приобщения КА №2/18.07.2023 год., че именно жалбоподателят е вписан като извършител на строежа, той е и присъствал в момента на проверката на обекта. КА е връчен на М., като той е поел задължение да уведоми и собствениците на имота, за което собственоръчно се е разписал в приложената на л.15 разписка. И. В. М. е подал приложеното на л.14 от делото възражение против съставения констативен акт, издаден в производството по спиране на строителството. Ч. В. М. е възложител на строежа, е констатирано и описано и в Протокол от 28.09.2023 год. на л.11, както и в самата оспорена заповед, като е посочено изрично в заповедта, че „строителството на жилищната сграда е започнало през 2023 год. по данни от възложителя В. С. М...“ На него е връчена оспорената заповед и той в нито един етап на проведеното административно производство не е възразил срещу удостоверяването на това обстоятелство както в приложените официални документи-протокол и констативен акт, така и в оспорената заповед, а именно-че е възложител на строежа. В проведеното съдебно заседание на 14.11.2024 год. жалбоподателят е заявил, че е подал заявление „м. април 2023 г. ….. Упълномощено лице от Г. Г. арх. А. Х., той е подал заявлението и молба да смени предназначението. От Кадастъра е отговорено м. май, месец по-късно, че не бива да се изменя, защото е изкарана от земеделска много преди това с някаква заповед от 2016 г. Аз когато ходих в общината да питам, в 94 стая ми казаха, че земята е урбанизирана, защото ние спорихме. В скиците, които виждате Вие, пише, че земята е земеделска, но тогава те казаха, че земята е с променен статут, с право на строеж. Получихме писмо, което го имам, също и новите скици, в което пише, че земята е урбанизирана, за строеж.“ Т.е. в съобщените от него пред съда данни М. използва изрази , които сочат на негово участие при снабдяване с необходимата документация във връзка със строителството, към съпричастност към последното. В самата подадена от М. жалба против оспорената заповед жалбоподателят твърди, че има съгласието да извърши строителството на жилищна сграда за семейството си; тъй като се завърнал от чужбина и децата му са малки, но живеят доста хора в жилището на родителите му, предприел действия за изграждане на самостоятелен дом; свързал се с проектант-архитект, който следвало да получи необходимите документи за строителство и изготви цялостен проект. Т.е. в подадената жалба М. признава неблагоприятния за него факт, че е възложител на строежа. Съгласно §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая извършител на незаконния строеж е установено безспорно, че е възложителят/извършителят на същия В. М.. В този смисъл е и разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ.

Изградената жилищна сграда не може да бъде квалифицирана и като търпима , нито по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ. Съдът прави този извод, като взе предвид на първо място, че по данни от самия възложител на строежа В. М., строежът е започнал да се изгражда през месец май на 2023г., като на 18.07.2023г. с Констативен акт №2 на Община Плевен е констатирано изграждането на жилищната сграда. На второ място, сградата не може да се квалифицира като търпим строеж и затова, защото за дворното място няма одобрен ПУП-ПРЗ, както и не отговаря на техническите правила и норми към датата на изграждането си и към датата на огледа от ВЛ, съобразно правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Не на последно място, от доказателствата по делото се установява, че извършеното строителство на жилищната сграда засяга съоръжения, собственост на з.стр. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - застрояването е в сервитутната ивица на съществуващ енергиен обект - въздушна електропроводна линия за средно напрежение с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ Върбица село Буковлък. В проведеното на 14.11.2024 год. съдебно заседание по делото, беше изслушано ВЛ-инженер, което да даде отговор на въпроси, свързани с предмета на оспорване и относими към законосъобразността на оспорената заповед. При разпита на ВЛ в съдебно заседание стана ясно, че построената сграда, предмет на премахване, попада в сервитутна зона - изграден далекопровод, собственост на електроразпределително дружество, като построената сграда-предмет на премахване, отстои на около 3 метра от сервитутната зона, при изискване на закона за отстояние от 6 метра. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното от жалбоподателя писмо на л.120-121 от делото, с което се дават указания от електроразпределителното дружество за изместване на съществуващото електрическо съоръжение. Видно е от приложената на л.139 от делото счетоводна справка, че „ВЕЛ 20 кВ Върбица е включен в баланса на „ЕРМ Запад“ ЕАД, който е титуляр на законово възникнали по реда на § 26 от ПЗР на Закона за енергетиката и чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права. Същият е част от дълготрайните материални активи на дружеството и е заведен с инвентарен номер 22330978 в баланса на дружеството. Енергийният обект е част от разпределителната мрежа по смисъла на Закона за енергетиката с основно благоустройствено значение за сигурността и непрекъснатостта на енергийната система в района и за осигуряване на качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от ел.енергия.

По смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), за съществуващи към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ енергийни обекти, в полза на енергийните дружества възникват автоматично, по силата на закона, сервитутни права, които са- право на прокарване; право на преминаване на хора и техника на експлоатационното дружество и задължение на собственика на служещия имот да търпи ограниченията при ползването му. След отмяната на ЗЕЕЕ, създаденото фактическо и правно състояние по отношение на сервитутите на енергийните обекти е възпроизведено в същия смисъл в § 26 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката (обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003г ). По смисъла на тази разпоредба, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към момента на влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си и занапред.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 16/2004г., минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти са определени в приложенията към него като в т. 5. е посочено, че за линейни енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия, за които са възникнали сервитути по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм ), съгласно § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката, е относимо приложение № 5. Съгласно същото минимални размери на сервитутните зони за въздушни електропроводи 20 кВ при трасе през населени места и селищни образования е по 7 метра от оста и при трасе извън населени места и земеделски земи - по 10 метра от оста.

На основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16/2004г. за сервитутите на енергийните обекти: в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; засаждане на трайни дървесни насаждения; извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства; паркиране на всички видове превозни средства; складиране на отпадъци и материали; действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти; палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция; стрелба с ловно и бойно оръжие.

Действително, Законът позволява да бъде изменено положението на енергийното съоръжение по повод ново строителство. Съобразно чл.64, ал.5 от ЗУТ, когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Съобразно чл.73, ал.1 от ЗУТ, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя.

По данните от делото /указанията до съсобственицитте, обективирани в писмото на л.120-121 от делото/, една от съсобствениците в поземления имот- Г. К. Г. е подала заявление № ********** от 29.03.2024г. и са издадени указания за изместване на съществуващ трафопост, въздушна мрежа ниско напрежение и въздушна линия 20 кВ, но до реално изместване не се е стигнало. Ето защо и на това основание, предвид извършване на стротелството на жилищната сграда в сервитутната ивица на съществуващ енергиен обект - въздушна електропроводна линия за средно напрежение с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ Върбица село Буковлък, строежът не може да се квалифицира като търпим, защото е изграден в нарушение на изискванията на нормативните актове, регламентиращи забрана за строителство в сервитутни ивици, и при липса на предприети преди строителството мерки за изменение положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Не се твърди и не са представени доказателства за сключен договор за изместване на съществуващия трафопост.

На изложените основания оспорената заповед се явява законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на заинтересованата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, която е депозирала две писмени становища чрез упълномощен с пълномощно на л.140 от делото юрисконсулт, следва да се присъдят своевременно поисканите със Становище на л.136-138 от делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата , подадена от В. С. М. с [ЕГН] от гр.Плевен, местност „Кожухарска чешма“ №8, против Заповед №РД-12-520/13.10.2023 год. на заместник кмет по ТР при община Плевен.

ОСЪЖДА В. С. М. с [ЕГН] от гр.Плевен да заплати на Община Плевен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА В. С. М. с [ЕГН] от гр.Плевен да заплати в полза на на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр.София с ЕИК *********, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.