Решение по дело №152/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 158

гр. Сливен, 02.11.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на шести октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                           Галя Георгиева                                    и с участието на прокурора    Красимир Маринов                                                              като разгледа докладваното от                    председателя                          КАНД № 152         по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ИА „Автомобилна администрация“, против Решение № 81 от 02.07.2021 г., постановено по АНД № 173/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0000186 от 19.03.2021 г., издадено Директора на РД „АА“ – Бургас, с което на ЕТ „Т.– Т.Т.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 99, пр. 4 от ЗАвПр и се осъжда РД „АА“ - Бургас да заплати на  ЕТ „Т. – Т.Т.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, че същото е необосновано. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като липсвали основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че първоинстанционният съд не е събрал всички необходими и относими доказателства. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Нова Загора и потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба са представени описани в същата писмени доказателства.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ЕТ „Т. – Т.Т.“ ***, редовно призован, се представлява от адв. К.Е. ***, която счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени материални и процесуални нарушения, като нямало дата, не било посочено какво нарушение е извършено и на кое място е извършено. Поддържа представен по делото писмен отговор. Счита решението на Районния съд - Нова Загора за правилно, обосновано, точно и ясно мотивирано. Моли съда да го потвърди. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд е приел, че в съставения АУАН и издаденото, въз основа на него НП, е допуснато грубо процесуално нарушение, тъй като не са посочени датата и мястото на извършване на установеното нарушение, което е от значение както за защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, така и за съда, доколкото е от значение за проверка на законосъобразността на акта и НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Срещу ответника по касацията ЕТ „Т.-Т.Т." *** е съставен АУАН Серия А-2019 с бл.№ 278716/12.03.2021г. затова, че на 12.03.2021г. около 13.00 часа в г.Н.З., до б. „П.", на път 554, при извършена справка в информационната система на МТИТС-справка за стари невърнати разрешителни е установено, че в качеството си на превозвач по смисъла на чл.2, ал. 1 от Наредба № 11 на МТИТС притежаващ лиценз на Общността № 3078 за международен превоз на товари не е отчел (не е върнал) полученото разрешително с № 083098, валидно до 31.01.2021г., за извършения превоз на товари до Р. У. в срок до 01.03.2021г. Посочено е още в акта, че с това си деяние нарушителя е осъществил състава на чл.25 от Наредба № 11 на МТИТС от 31.10.2002г. АУАН е с. от св.П. Р. в присъствието на свидетеля Д. Д. и представителя на нарушителя - T.Т. Последният го е подписал без възражения и е получил препис от акта, веднага след съставянето му.

Видно от приложеното по делото на НЗРС копие на длъжностна характеристика на и. в ИА"АА", същият има право да с. АУАН след и. п.

Въз основа на съставения АУАН Директора на РД „АА" Бургас (имащ право да издава наказателни постановления, въз основа на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на ТИТС, с която са делегирани такива права на Директорите на РД „АА" - т.6 от Заповедта) е издал обжалваното НП, като на основание чл.99, пр.4 от ЗАвПр на ответника по касацията е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000 лв. Ответникът по касацията получил препис от НП на 05.04.2021г. и подал жалба до НЗРС на 09.04.2021г..

Към касационната жалба са приложени документи, от които е видно, че с писмо рег. № 11-36-32/05.03.2021 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е уведомен за справка от резервационната система за издадените през предходната година разрешения за международен превоз на пътници и товари, неотчетени до 1 март на следващата календарна година. Приложената справка е от 04.03.2021 г., като под № 18 фигурира ЕТ „Т.-Т.Т." *** с процесното разрешение.

С оглед установените по делото факти и приложимото право, районният съд неправилно е приел, че НП е незаконосъобразно.

Според разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за извършване на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна. Съгласно чл. 20 от същата наредба, заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и се удостоверява с "резервация нa разрешителни". Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката – в случая от БОП – 99 С. Разпоредбата на чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС въвежда задължение за превозвача да отчете получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година в срок до 1 март на следващата календарна година. Не са представени доказателства от страна на ответника по касация за своевременното изпълнение на задължението му, чрез личното отчитане на разрешителното или чрез използването на услугите на друго бюро.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд за непосочване на датата и мястото на извършване нарушението, описано в процесното НП. Датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН (чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН), така и на наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Този реквизит е съществен, тъй като е определящ по отношение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая е посочена дата на извършване на проверката от служители на ОО АА- Бургас, като от съдържанието на АУАН и на НП по категоричен начин може да се установи точната дата на извършване на нарушението, и по-специално че същата не съвпада с датата на извършване на процесната проверка. Допустимо е да не бъде посочена дата на извършване на нарушението и това да не представлява съществено процесуално нарушение, в случаите, при които датата на нарушението е определяема от данните, възприети в АУАН и в НП. Конкретният случай е точно такъв. В двата акта е отбелязано, че превозвачът е следвало да отчете издаденото му разрешително за 2020 г. в срок до 01.03.2021 г. Доколкото нарушението по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС се извършва чрез бездействие– неотчитане на разрешителното, ясно е, че нарушението е извършено в деня, следващ крайния момент, до който превозвачът е следвало да обективира активно поведение, т. е. нарушението на 02.03.2020 г.

Съгласно чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр. 3 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление следва да се съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от административнонаказателната преписка, в АУАН и НП е налице посоченият реквизит - къде е извършена проверката, съответно къде е установено нарушението. Действително разпоредбата на чл. 25 на Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС не съдържа указание за мястото на отчитане на разрешителните за превоз. Съгласно разпоредба на чл. 91, ал. 3, т. 4 от Закона за автомобилните превози, на длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, включително служителите от областните отдели, е предоставено правомощието да осъществяват контрол върху реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните. Следва да се приеме, че отчитането може да бъде извършено във всяко структурно звено на ИА АА (както по мястото на седалището на ИА АА, така и в териториалните поделения на Агенцията). В процесния случай в АУАН и в НП е посочено, че проверката е извършена в г. Н. З., с което е са спазени разпоредбите на ЗАНН.

С оглед изложеното и при наведените в жалбата касационни доводи и оплаквания, в рамките на своите правомощия касационната инстанция следва да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на Районния съд, в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В изпълнение на тези свои правомощия, настоящият касационен състав намира, че в случая районният съд не е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина и като е провел съдебното дирене по този начин, съдът е нарушил всъщност нормите на чл. 13, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.2 и ал.3 от НПК. Водейки такова процесуално поведение, съдът не е обезпечил всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая, респективно съществено е нарушил процесуалните правила, като следва да се посочи, че в това производство съдът следва да бъде активен участник за изясняване на релевантните факти и за установяване на обективната истина.

Доколкото в касационното производство е представено необходимото за изясняване на фактическата обстановка доказателство, са отстранени допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В този смисъл касационният съд следва да реши делото по същество, като обсъди всички събрани в производството доказателства. От техния анализ безспорно е установено извършването на посоченото административно нарушение, в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения, АНО е оправомощен да издава НП по чл.92 ал.2 от ЗАвП и правилно е приложил материалния закон, като е наложил имуществена санкция във фиксирания размер по чл.99 от ЗАвП.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, за което в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, му е наложено наказание, предвидено от санкционната разпоредба на чл. чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр, поради което имуществената му отговорност е ангажирана правилно.

Установеното нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид. Ето защо в случая не са били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН

По изложените съображения, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление бъде потвърдено като законосъобразно.

Основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на ответника по касация.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен

 

Р       Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 81 от 02.07.2021 г., постановено по АНД № 173/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000186 от 19.03.2021 г., издадено от Директора на РД „АА“ – Бургас, с което на ЕТ „Т. – Т.Т.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000  (две хиляди) лева, на основание чл. 99, пр. 4 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА ЕТ „Т. – Т.Т.“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                         2.