№ 296
гр. Дупница, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000396 от 14.06.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, в частта, с която на Г. И.
А., с адрес: гр. Д, ж.к."Б.", бл. **, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200.00 лева, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал санкционираният водач, който го обжалва в срок. В
жалбата излага твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на
материалния и процесуалния закон. Моли за отмяната на атакуваното наказателно
постановление в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо взема становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е издържал необходимите изпити и се води на отчет като
правоспособен водач на МПС в ОДМВР-Кюстендил, като му е било издадено СУМПС с №
1
******* от ****** г., валидно до 11.07.2029 г. Преди това е притежавал СУМПС с №
******* от ****** г. за категория “С”, след което са му издавани други две СУМПС със срок
на валидност съответно до 23.05.2016 г. и до 11.11.2019 г.
На дата 21.05.2024 г. в 21:41 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Цар Освободител“ с посока
на движение към магазин ,,Колор“ пред хотел ,,Универсал“ жалбоподателят управлявал
МПС ,,Тойота Ярис“ с рег. № *******, собственост на Й. Б., като при извършване на
проверката водачът не представил СУМПС валидно за съответната категория управлявано
от него МПС. Водачът бил спрян за проверка от полицейски автопатрул съставен от
свидетелите Д. Д. и Д. П.. При проверката водачът не представил СУМПС, като след справка
с РСОД и ОДЧ при РУ-Дупница било установено, че не притежава СУМПС от съответната
категория “B”. Съобразно тази информация свидетелите полицейски служители приели, че
жалбоподателят е неправоспособен като водач на МПС и св. Д. му съставил АУАН, в който
отразил тези обстоятелства. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и е подписан
от и връчен на жалбоподателя без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 24-
0348-000396 от 14.06.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-
Дупница, с което на Г. И. А., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева, за извършено
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. и П., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и справки, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. И двамата свидетели добросъвестно и без каквито и да е съмнения
за предубеденост разказват за изпълнението на служебните си задължения, обективирани в
съставения на място и подписан от тях официален документ – АУАН. В представената от
АНО справка за нарушител/водач са отразени подробно и непротиворечиво факти и
обстоятелства относими към процесния случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП формално не са допуснати
съществени процесуални нарушения – НП и АУАН са издадени от компетентни
административни органи, спазени са сроковете и формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити посочени в ЗАНН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато нарушение на материалния закон, като
същото е квалифицирано погрешно, като нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Това обаче не е
2
основание за отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на
раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на
ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП: "Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.4", а
съгласно приложената санкционна норма чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДВП:
"Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. "; т. 2 "който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено; "
С оглед на тази законова уредба съдът намира следното:
Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от
държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство.
Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи
изисквания: 1.) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство, и 2.) физическа и психическа годност за управление на
моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към
момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното
упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За
установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред – изпит
пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и
поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. Проверката на
знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва
при първоначалното признаване на правоспособността. За да управлява МПС, водачът
трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на
вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява
правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да
управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава
дейност не се поражда от притежаването, респ. от носенето или представянето на СУМПС, а
3
е задължителната и основна предпоставка за издаването на този официален свидетелстващ
документ и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Нещо
повече според практиката на ВАС качеството правоспособност за управление на МПС се
придобива с изпитен протокол, а издаването на свидетелство за управление на МПС е
последващо и незадължително действие на водача, който вече е de jure и de facto
правоспособен (Решение № 13685 от 21.10.2013 г. по адм. д. № 13778/2012 на Върховния
административен съд).
С оглед на тези съображения и настоящият съдебен състав приема, че изобщо не е
налице извършено от обективна страна административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
поради наличието на правоспособност на водача, считано от датата на успешно положения
от него изпит посочена в справките за нарушител/водач – ****** г. Такова не е и доказано с
оглед събраните по делото справки относно датата на придобиване на правоспособността от
водача-жалбоподател и установяването на процесното управление от лицето на 21.05.2024 г.
Не е налице в случая нито една от хипотезите на чл. 150а от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на водача в настоящия случай е била
ангажирана с издаване на процесното наказателно постановление за управление на
посоченото МПС на 21.05.2024 г. в 21:41 часа в гр. Дупница по ул. ,,Цар Освободител“ с
посока на движение към магазин ,,Колор“ пред хотел ,,Универсал“, като е посочено в АУАН
и НП и установено от доказателствата, че при проверката същият не представя на
контролните органи СУМПС, което е обосновало и по-нататъшната им проверка с РСОД и
ОДЧ.
Съдът намира, че в процесния случай не се изменят съществено обстоятелствата
при извършване на нарушението, защото на водача са били вменени всички факти, които
изцяло покриват състава на допуснато и осъществено от него друго по-леко наказуемо
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който гласи: " Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория; ". С оглед на това съдът приема, че фактите,
обосноваващи извършването на нарушението, са изцяло предявени и вменени на дееца по
непротиворечив и ясен начин още със съставения му АУАН. Ето защо, съдът приема, че е
налице само една неправилна правна квалификация на посоченото нарушение, поради което
е допустимо то да бъде преквалифицирано, защото предвиденото наказание за управление
на МПС, който не носи и не представи задължителния документ – СУМПС е по-леко
наказуемо от това, за което е бил наказан незаконосъобразно и неправилно жалбоподателят с
процесното НП (за управление на МПС без да е правоспособен водач).
Съдът намира, че нарушението е доказано безспорно от обективна страна, тъй като
по време на проверката безспорно е установена липсата на представения документ, което е
отразено изрично от св. Г. в акта.
Същото е съставомерно и от субективна страна, доколкото водачът сам е решил да
управлява МПС без да носи и да представи на контролните органи задължителния съгласно
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП документ – СУМПС, но въпреки това е предприел съзнателно
4
управлението на посоченото МПС в този ден и час.
Такова деяние подлежи на административна санкция по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, който предвижда следното: "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т. 1. не носи
определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство; ". В конкретния случай именно такова
фиксирано по вид и размер административно наказание следва да се наложи на
жалбоподателя.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, а и такъв е невъзможно да се
приложи, съгласно текста на чл. 189з от ЗДвП.
Жалбоподателят не е направил разноски в производството, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000396 от 14.06.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, в частта, с която на Г. И.
А., с адрес: гр. Д, ж.к."Б.", бл. **, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 177, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението от такова по чл. 150 от ЗДвП, в такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
"глоба", от 200.00 (двеста) на 10.00 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5