Решение по дело №2767/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба с вх. № 18077/18.12.2023 г. от Областна Дирекция на МВР Варна, чрез гл. юриск. К. Л.-А. срещу Решение № 1602/14.11.2023 г., постановено по АНД № 2924/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLV-и състав, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0054479, издаден от ОД на МВР Варна, с който на М. Н. Д., [ЕГН] от с. Стожер, общ. Добрич, обл. Добрич, за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, във вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 2000 (две хиляди) лева.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона. Моли за отмяна на решението и за връщане на решението на ВРС с оглед изпълнение на правомощията на въззивната инстанция по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, т.е. да се приложи по-леко по вид наказание.

Ответната страна- М. Д. с писмени бележки с. д. № 94437/14.12.23г. оспорва жалбата.

Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на М. Н. Д. с [ЕГН] от с.Стожер, обл.Добрич срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия Г,№ 0054479 ,издаден от ОД МВР Варна. С оспорения ЕФ, на М. Н. Д. с [ЕИК] от с.Стожер, обл.Добрич, ул.***, му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на осн.чл.638,ал.4, във вр. с ал.1,т.2, във вр. с чл.461,т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, затова, че на 11.05.2023 год. в 05:06 часа в обл.Варна, в населено място [населено място], път втори клас № 29, км5+200 е управлявал МПС - полуремарке с per. № [рег. номер] , за който няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система ATCC (ARH САМ 1) № 120ccda.

От фактическа страна ВРС установява, че на 11.05.23г. в 05,06часа в [населено място], обл.Варна, път втори клас №29, км.5+200, МПС Полуремарке с рег.№ [рег. номер], преминава покрай функциониращо АТС. Техническото средство осъществило заснемане на автомобила.

Въз основа на извършеното заснемане е установено, че автомобила се движи без за същия да има сключен валиден, действащ договор „ГО“. След установяване на собственика на автомобила – М. Н. Д.- земеделски производител, е издаден електронен фиш серия Г № 0054479, в обстоятелствената част на който е описано извършеното нарушение. Посочена е правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.483 ал.1 т. 1 от КЗ, като е определен и размера на наказание с посочено правно основание за налагането му - чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. Електронният фиш е скрепен с доказателство - снимков материал от техническото средство, извършило заснемането.

При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" е установено, че към дата 11.05.23г. за посоченото МПС няма активна застраховка "Гражданска отговорност".

При справка в информационните масиви на МВР е установено, че МПС-то е собственост на М. Н. Д. , [ЕИК]. ЕФ бил издаден на собственика на МПС.

ВРС приема, че Д. е наказан за извършено нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно която - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 КЗ - глоба от 250 лв. - за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. — за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно ал. 4 на същия член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ предвижда, че когато е автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

При така установените факти, ВРС приема, че с процесния електронен фиш на Д. неправилно е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева, на осн. чл.638,ал.4, във вр. с ал.1,т.2, във вр. с чл.461,т.1 от КЗ , относима към посочените, различни от физическо лице субекти - ЕТ или ЮЛ. В настоящият случай субект на административното нарушение е земеделски производител, който е физическо лице. За физическите лица законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба в случаите на извършено административно нарушение, в случая предвидената такава в чл.638 ал.1 т.1 от КЗ е 250 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Безспорен факт по делото е, че М. Н. Д. е земеделски производител. Дейността си по производство на растителна и животинска продукция той осъществява като физическо лице и няма регистрация като юридическо такова . Поради тази причина незаконосъобразно е решението на касационния жалбоподател да му наложи предвидената санкция за юридически лица. Правилно е становището на районния съд, че осъщественото от Д. противоправно поведение по управление на собствено МПС , без да е сключил задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ осъществява състав на адм. нарушение по чл. 638, ал.1 , т.1 от ЗК, а не по чл. 638, ал.1 , т.2 от същия нормативен акт. В НП е дадена погрешна правна квалификация на деянието от страна на административнонаказващия орган , но е погрешен и подхода на решаващия съд да отмени процесното НП, вместо да измени същото на основание чл.63, ал. 7, т.1 от ЗАНН , прилагайки закона за по-леко наказуемото нарушение.

Според тълкувателно решение № 8/16.09.2021 на ВАС в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове / чл. 130, ал.2 от ЗСВ/.

След като настоящото съдебна инстанция не може да преквалифицира деянието , не може и да върне делото за ново разглеждане на районния съд, защото установения порок не представлява съществено процесуално нарушение , а касае правилното приложение на закона.

В касационното производство по реда на глава XII на ЗАНН предмет на проверка е правилността на постановено решение на районния съд. Производството се провежда по реда на АПК, но на основанията, визирани в чл. 348 от НПК. Според споменатата правна норма присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

Законодателят е дал легално определение на понятието „ нарушение на закона“ в чл. 348, ал.2 от НПК - когато законът е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен“.

Законът е нарушен, когато е приложен неправилно т.е. когато е допусната типична грешка в правна квалификация / правна норма е изтълкувана и приложена неправилно в частта й, очертаваща състава на престъплението / диспозицията на правната норма/ Ч. М, М. Г, Кратък лекционен курс по наказателно- процесуално право, Сиела, 2021 г,. с. 543/.

В чл. 348, ал.3 от НПК са въведени признаците на второто касационно основание „ съществено нарушение на процесуалните правила“ : 1. когато нарушението е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено;

2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;

4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

В решение № 223/11.02.2020г. по кас. дело №1013/2019 г. на ВКС е анализирано понятието „преквалификация на деянието“ . Посочва се, че в тесен смисъл, това са случаите, при които правната квалификация се променя, като се преминава от престъпление от един вид към престъпление от друг вид. В широк смисъл преквалификация е налице и когато престъплението е едно и също, тоест, остава от същия вид, но се преминава от един състав към друг състав на същото престъпление. Например, от квалифициран състав към основен състав, респективно, от основен състав към привилегирован. В тези случаи, също се променя приложимият материален закон, правната квалификация и съответната й наказуемост, доколкото винаги наказанието, предвидено за квалифициран състав, е по-тежко от това по основния състав, респективно, наказанието по привилегирования състав е по-леко от това по основния.

В тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. по тълк. дело № 7/2010г. на ВАС преквалифицирането от квалифициран или основен състав на нарушение на трудовото законодателство в привилегирования състав по чл. 415в от КТ се разглежда като предпоставка за правилна квалификация на нарушението , поради което попада в кръга на служебно осъществяваната от касационните състави на административните съдилища проверка за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание предвид касационните основания по чл. 348 НПК.

В тълкувателно решение № 1/25.10.2011г. по н. дело № 1/2011г. на ОСНК на ВКС се посочва, че са налице две хипотези, пред които може да бъде изправена касационната инстанция, когато прецени, че няма допуснати процесуални нарушения, а единствено неправилно е приложен материалният закон във връзка с наличие на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В първата хипотеза не е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, макар да са били налице основанията за това. При втората се налага преквалификация на деянието, с прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, за което се установява наличие на материалните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК. И в двете хипотези касационната инстанция проверява съдебен акт, с който са решени въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия/осъдения.

От мотивите на цитирания тълкувателен акт може да изведе заключение , че преквалифицирането на деянието с прилагане на закона за еднаквото или по по-леко наказуемото престъпление има касателство към касационното основание „ нарушение на закона „ по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В обобщение след като административният съд , като касационна инстанция, не може да преквалифицира деянието и не може да върне делото за ново разглеждане , защото подобен порок има отношение към касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.1 НПК, следва да остави в сила обжалваното съдебно решение.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е неоснователно, направеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на адв. възнаграждение. Ответникът не се е явил в с.з., а представените писмени бележки са бланкетни и не спомагат за решаване на правния спор, поради което адв. възнаграждение не следва да се присъжда. В посочения смисъл е и решение на СЕС по дело С-438/22.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1602/14.11.2023 г., постановено по АНД № 2924/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLV-и състав.

Решението е окончателно.

 

 

Особено мнение на докладчика по делото Наталия Дичева

 

Особено мнение на съдията-докладчик по делото:

 

Не споделям аргументите, изложени в мотивите на настоящото решение на мнозинството от състава, както и резултата от касационната съдебна проверка на Решение № 1602/14.11.2023 г. по НАХД № 2924/23г. на Районен съд – Варна.

Считам, че решението на ВРС е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

В случая не се оспорва от ответника по касация, че е налице извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. При така установените факти, приемам, че в настоящия случай субект на административното нарушение е земеделски производител, който е физическо лице. За физическите лица законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба в случаите на извършено административно нарушение - чл.638 ал.1 т.1 от КЗ е 250лв. ВРС не е извършил преквалификация на санкционната разпоредба.

С оглед Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, действително административният съд няма правомощие да преквалифицира нарушената материално правна норма на описаното в ЕФ изпълнително деяние, както и няма право да преквалифицира приложената санкционна норма , подвеждайки установените от административно-наказващия орган факти под друга санкционна разпоредба, но може да отмени обжалваното решение и да върне делото на въззивната инстанция с указания по прилагането на закона.

Предвид горното следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на РС Варна за произнасяне.

 

Съдия-докладчик:……….