Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260048 16.04.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 17.03. Година 2021
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
Прокурор МИТКО
ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1056
по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 260003 от 14.01.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 1032/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият М.И.М.
е признат за виновен в това, че за периода 05.12.2019 г. до 12.12.2019 г. в с. Г.,
общ. Павел баня, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на
извършеното деяние и можейки да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с А.И.Б. и З. Д. Т., в условията на продължавано престъпление – на
два пъти – чрез използване на техническо средство (отвертка) е отнел чужди
движими вещи и пари на обща стойност 370 лв. от владението на ЕТ „****“, с. Г.,
представлявано от С.С.Д., и от владението на „***“ ЕООД, с. Г., с МОЛ ****, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на шест
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият А.И.Б. е
признат за виновен в това, че в периода от 11.12.2019 г. до 12.12.2019 г. в с. Г.,
общ. Павел баня, в съучастие като извършител с непълнолетните З. Д. Т. и М.И.М.,
чрез използване на техническо средство (отвертка) е отнел чужди движими вещи –
сумата от 200 лв., от владението на „Деди-Севи“ ЕООД, с. Г., с МОЛ ****, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1
и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.
- 2 -
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият А.И.Б., който я е обжалвал в законния
срок чрез служебния си защитник адв. М.К.. В жалбата се твърди, че присъдата е
несправедлива и не е съобразена с ролята на всеки един от извършителите,
обществената опасност на деянието и на дееца. Моли въззивния съд да измени
обжалваната присъда и да намали наложеното му наказание, като приложи чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Подробни съображения за това са изложени в жалбата, в
допълнителното писмено изложение към нея и в пледоарията на адв. М.К..
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че е съгласен с част от доводите на жалбоподателя
Б.. Счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като наказанието на
подсъдимия Б. бъде намалено до минималния размер, предвиден от закона, като се
намали и срокът, за който е отложено изтърпяването на наказанието.
Подсъдимият М.И.М. заявява, че е доволен
от присъдата и няма да се възползва от правото си по чл.320, ал.6 от НПК да се
присъедини към въззивната жалба на подсъдимия Б..
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. №
1032/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на
страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за
установено следното:
Жалбата
на А.И.Б. е основателна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени,
се подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателят
А.И.Б. няма възражения относно авторството на деянието, но
счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали
този размер.
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 475/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд
доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за
доказано, че подсъдимият подсъдимият М.И.М. е извършил престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.58а, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Районният съд е приел, че подсъдимият А.И.
е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1, в което е обвинен
Въззивният съд счита, че относно
обвинението срещу подсъдимия Б. не е приложен правилно законът.
В мотивите към обжалваната присъда
подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото,
която въззивният съд възприема, с изключение на извода кой е върнал отнетите 200
лв. на свидетелката ****.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1056/2021
г.
В хода на съдебното следствие е
установено, че свидетелят С.С.Д. бил собственик на ЕТ „****“, с. Г., общ. Павел баня. Той притежавал
магазин за хранителни стоки в същото село на ул. „Ген. Габарев“ № 70.
На
05.12.2019 г. около 22 ч. покрай магазина на свидетеля **** минали подсъдимият М.И.М. (тогава непълнолетен) и З. Д. Т.. Те знаели, че към магазина има
врата, която не се заключва, и решили да влязат в магазина. Двамата прескочили дворната
ограда и влезли в магазина, откъдето взели сумата от 150 лв. и ваучери за храна
на „Арсенал“ АД на стойност 20 лв., оставени от свидетеля ****. Парите
похарчили, а ваучерите били дадени на свидетеля Севал И.М., който след като ги
обменил в магазина на свидетеля Фаик Селяйдин Али за 20 лв., дал парите на подсъдимия
М., който му е брат.
След като
установил проникването в магазина, свидетелят **** сигнализирал органите на полицията.
Впоследствие
подсъдимият М. върнал сумата от 50 лв. на свидетеля ****, а З. Т. му върнал
сумата от 100 лв.
Останала
невъзстановена стойността на ваучерите за храна – 20 лв.
Свидетелят Деюн
Сюлейманов Сабушев бил собственик на „Деди-Севи“ ЕООД, с. Г.. Той притежавал
бистро „****“ на ул. „****“в същото село.
На
11.12.2009 г. в 16.00 ч. бистрото било заключено от съпругата му – свидетелката
****, която работела в заведението.
Същата вечер
подсъдимите М. и Б. и З. Т. решили да откраднат пари от заведението. Тримата
отишли до бистрото, а подсъдимият Б. отворил прозорец на заведението с носената
от него отвертка.
Вътре влязъл
само З. Т. и от портмоне в заведението взел сумата от 200 лв. Подсъдимите М. и Б.
останали отвън да пазят. Тримата си разделили парите.
При
проведеното на следващия ден разследване била установена дактилоскопна следа,
оставена от З. Т., а подсъдимият Б. предал на полицията отвертката.
Районният
съд е приел, че впоследствие само подсъдимият М. и З. Т. върнали сумата от 200
лв. на свидетелката Сабушева, но това не кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Според
свидетелката Сабушева, на 16.12.2019 г. и трите момчета – подсъдимият М.,
подсъдимият Б. и З. Т., отишли в дома й и й върнали сумата от 200 лв.
Това се
потвърждава и от свидетеля Сабушев, който допълва, че е възстановена и
повредата на прозореца, от който е проникнато в заведението му.
Обстоятелството,
че и тримата – подсъдимият М., подсъдимият Б. и З. Т., са възстановили отнетите
200 лв., е включено и в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Поради това
въззивният съд счита, че деянието, в което участва подсъдимият Б., осъществява
обективната и субективна страна на
- 4 -
привилегирования състав на
престъплението по чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като до
приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са върнати.
Горният извод не води до промяна в
правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимият М., тъй като
той е участвал и в друга кражба, имуществените вреди от която не са изцяло
възстановени, както беше изложено по-горе.
Поради това и тъй като
районният съд не е приложил правилно
закона за извършеното престъпление от подсъдимия Б.,
е необходимо въззивният съд да преквалифицира деянието по чл.197, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като измени обжалваната присъда в този
смисъл. А именно, да измени квалификацията на деянието и да наложи на
подсъдимия Б. наказание, съобразено с предвиденото в закона наказание за това престъпление.
Въз основа на описаната по-горе
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.И.Б. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието, визирано в чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като в периода от 11.12.2019 г. до 12.12.2019
г. в с. Г., общ. Павел баня, в съучастие като извършител с непълнолетните З. Д.
Т. и М.И.М., чрез използване на техническо средство (отвертка) е отнел чужди
движими вещи – сумата от 200 лв., от владението на „***“ ЕООД, с. Г., с МОЛ ****,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи
са върнати.
Въззивният съд счита, че предвид
изложените по-горе мотиви, подсъдимият Б. следва да бъде признат за невинен и
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението по чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Б., като формата на вината е
пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасните последици и е искал настъпването на
тези последици.
Тъй като съдебното производство пред
първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното
съдебно следствие, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на
чл.58а от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия Б. районният съд е отчел чистото му съдебно минало
и невисоката стойност на отнетото – 200 лв., към което въззивният съд следва да
добави сравнително добрите му характеристични данни, а именно, че се ползва с
добро име и авторитет сред съселяните си.
Що се отнася до
приетото от районния съд отегчаващо вината обстоятелство липса на критичност
към извършеното, въззивният съд не може да приеме този извод.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1056/2021
г.
Възраженията на
защитата на подсъдимия Б., че е негово право да не дава обяснения по
обвинението и че без неговото признание по чл.371, т.2 от НПК не би могло да се
състои съкратеното съдебно следствие по делото, са основателни и въззивният съд
ги възприема.
Налице е и едно
отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия Б. – наличието на административно
наказание за деяние по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, наложено му през
2016 г.
Първата инстанция е
приела, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Б. следва да
стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен
състав споделя тази преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че на
подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Б.,
за да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, каквото е искането на
защитата му.
Тъй като за
престъплението по чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК законът
предвижда лишаване от свобода до осем години, въззивният съд намира, че
наказанието на подсъдимия Б. следва да се определи към минимума, а именно –
една година лишаване от свобода. След като наказанието от една година
(дванадесет месеца) лишаване от свобода се намали с една трета (четири месеца),
се получава наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд счита, че е правилна преценката на районния съд, че за постигане на целите му (поправяне на подсъдимия)
не е наложително подсъдимият Б. да изтърпи така
наложеното наказание лишаване от свобода ефективно. Поради това и правилно на основание чл.66, ал.1 от НК първата инстанция е отложила
изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Това е минималният срок,
предвиден в чл.66, ал.1 от НК
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не
констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.
Това се отнася както за правната
квалификация на деянието на подсъдимия М. по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3
и чл.58а, ал.1 от НК, така и за наложеното му наказание от шест месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на А.И.Б. е основателна и постановената присъда следва да
бъде изменена в частта й, с която подсъдимият Б. е признат за виновен за
извършване на деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с ал.1 от НК и е осъден на една година лишаване
от свобода.
Вместо това съдът следва да приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно – престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, като признае за невинен и
- 6 -
оправдае подсъдимия Б. по първоначалното повдигнатото
му обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с ал.1 от НК и му наложи наказание осем месеца
лишаване от свобода.
Присъдата следва да бъде потвърдена в
останалата й част.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3, и чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 260003 от 14.01.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 1032/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият А.И.Б. е
ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и е
ОСЪДЕН на една година „лишаване от свобода”, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
подсъдимия
А.И.Б. – роден на *** г. в гр. Казанлък, български
гражданин, живущ *** баня, основно образование,
неженен, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 11.12.2019 г. до 12.12.2019 г. в с.
Г., общ. Павел баня, в съучастие като извършител с непълнолетните З. Д. Т. и М.И.М.,
чрез използване на техническо средство (отвертка) е отнел чужди движими вещи –
сумата от 200 лв., от владението на „***“ ЕООД, с. Г., с МОЛ ****, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, като
на основание чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на осем месеца „лишаване от
свобода”, КАТО ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И
ГО ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.