МОТИВИ от 21.12.2016 г.,
към Решение № 2024/12.12.2016 г.,
постановено по АНД № 7406/2016 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 60790 от 23.11.2016 г. по описа на
РС-Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство
№ 40/2016 г. по описа на Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР, град Пловдив, водено срещу обвиняемия В.Д.З., ЕГН: **********
за това, че:
на 20.04.2016 г. в гр. Пловдив, по продължението на бул.
„Васил Априлов“, на около 600 метра преди табелата за гр. Пловдив, при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген пасат“ с per. № ..., е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
чл.
20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“,
чл. 21,
ал. 1 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство управлявано с категория „В" в населено място е забранено да
превишава стойността от 50 км/ч."
чл.
23, ал. 1 ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.И.З.,
изразяваща се в счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка и
изкълчване на ключично-лопатъчната става в дясно, довело до трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив
поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е
доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия З. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като предлага на същия да бъде наложено
административно наказание в справедлив размер, както и лишаване от право да
управлява МПС за до три години.
Обвиняемият, В.Д.З., не оспорва обвинението, признава вината си и моли
за справедливо наказание.
Неговият защитник, адв. Г.М., също не оспорва обвинителната
теза и моли спрямо подзащитния му да бъде постановено решение, с което да му се
наложи минимално административно наказание.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, В.Д.З. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, ...,
български гражданин, с висше образование, работещ - управител и собственик на фирма,
женен, неосъждан, с ЕГН: **********. Същият
е правоспособен водач на моторно превозно средство от категория „В”,
„С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“.
На 20.04.2016г. около 13,28 часа обв. В.З. управлявал лек
автомобил „Фолксваген пасат” с peг. № ..., собственост на Г.Б., като бил сам в
автомобила и се движил с него по източната лента на платното за движение по
продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив, в посока от юг на север. По
същото време свид. А.И.З. управлявал собствения си лек автомобил „Форд ескорт” с peг. № ...,
като се движил с него по източната лента на платното за движение по
продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив, в посока от юг на север, пред
автомобилът, управляван от обв. В.З.. Свид. А.З. пътувал сам в автомобила си.
По западната лента на платното за движение по продължението на бул. „Васил
Априлов” в гр. Пловдив, в посока от север на юг, се движил товарен автомобил
„Волво” с peг. № ..., собственост на „Бутилираща компания - Горна баня” ООД, управляван
от свид. Н.С.. Към описаният товарен автомобил било прикачено ремарке марка
„Кроне” с per. № ..., собственост на същото юридическо лице. В товарния
автомобил, управляван от свид. Н.С. пътувал и колегата му - свид. Р.А..
Платното за движение в този участък от пътя било с положена асфалтова настилка,
която по посоченото време била суха. Участъкът от пътя за движение бил
хоризонтален, равен и прав, видимостта била добра на дневна светлина. Скоростта
на движение на лекия автомобил „Фолксваген пасат” с peг. № ...,
управляван от обв. З. била 69 км/ч., при максимално допустимата 50 км/ч. в
рамките на населено място, а скоростта на управлявания от свид. А.З. лек
автомобил била 41 км/ч. Тъй като скоростта на движение на лекия автомобил
„Фолксваген пасат” била по-висока от скоростта на движение на
движещият се пред него лек автомобил „Форд ескорт”, дистанцията
между посочените два автомобила намалявала. Обв. В.З., обаче, като водач на
лекия автомобил „Фолксваген пасат” не реагирал своевременно на намаляващата
дистанция, не предприел действия, насочени към намаляване на скоростта на
движение на автомобила, който управлявал, вследствие на което настигнал с лекия
автомобил „Фолксваген пасат” движещия се пред него и управляван от свид. А.З.
лек автомобил „Форд ескорт” и на около 600 метра преди табелата за гр.
Пловдив, по продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив
настъпил удар в предната част на лекия автомобил „Фолксваген пасат” и в задната
дясна част на лекия автомобил „Форд ескорт”. От удара
лекият автомобил „Форд ескорт” се отклонил наляво, завъртял се и навлязъл в
западната лента на платното за движение. Свид. Н.С. забелязал навлизащия
в западната лента за движение,
непосредствено пред управлявания от него товарен автомобил лек автомобил „Форд ескорт” и задействал
спирачната система на автомобила. Въпреки това, настъпил неизбежен удар в
задната част на лекия автомобил „Форд ескорт” и в предната
лява част на управлявания от свид. Н.С. товарен автомобил „Волво”. След удара с
товарния автомобил, лекия автомобил „Форд ескорт” излязъл извън
платното за движение, от западната страна в пътния банкет, като бил разположен
в посока североизток - югозапад, като предната му част била насочена в посока
североизток. Свид. С. спрял товарния автомобил „Волво”, като предните
десни гуми на товарния автомобил били извън платното за движение, а тегленото
ремарке и останалата част от товарния автомобил останали в западната лента на
платното за движение. Обв. З. спрял лекия автомобил „Фолксваген пасат” извън платното
за движение, на пътния банкет, в посока от юг на север, като предната част на
автомобила сочела север. При удрянето на лекия автомобил „Форд ескорт” с лекия
автомобил „Фолксваген пасат” и веднага след това с товарния автомобил „Волво”, свид. А.З.
счупил тялото на раменната кост на дясната си ръка и изкълчил
ключично-лопатъчната си става в дясно. Свид. Р.А. се обадил от мобилния си
телефон с номер ... на ЕЕН 112 и съобщил за настъпилото пътнотранспортно
произшествие. На местопроизшествието пристигнали медицински екип и ... при
Сектор „Пътна полиция”-Пловдив - свид. С.Д. и Т. Б.. Свид. А.З. бил
откаран с линейка в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ
и му била взета кръвна проба за установяване наличие на алкохол в кръвта му. На
място полицейските служители при Сектор „Пътна полиция” - Пловдив
извършили проверка на обв. З. и свид. С. за наличие на етилов алкохол в
издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер”, който отчел
отрицателен резултат и за двамата водачи.
По делото като веществено доказателство бил приобщен диск
със запис /л. 72/ от Дирекция „Национална система 112”.
За определяне характера и степента на нанесените при
пътнотранспортното произшествие травматични увреждания на свид. А.З., по
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза.
Видно от заключението на същата на свид. З. е било причинено: счупване на
тялото на раменната кост на дясната ръка и изкълчване на ключично-лопатъчната
става в дясно, и счупване на външната стена на дясната орбита. Според
заключението, описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет, отговарят по време и начин да са причинени при настъпилото на
20.04.2016г. в 13,28 часа пътнотранспортно произшествие, с което се намират в
пряка причинна връзка. Според експерта счупване на тялото на раменната кост на
дясната ръка и изкълчване на ключично-лопатъчната става в дясно са довели до
трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за повече от един
месец.
По досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебнохимическа експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
на свид. А.И.З. към момента на настъпилото на 20.04.2016 г. пътнотранспортно
произшествие. В протокол № 423/21.04.2016 г. е посочено, че не се доказало
наличие на алкохол в кръвта на свид. З..
По делото е била изготвена и автотехническа експертиза, от
заключението на която е видно, че основната причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „Фолксваген пасат” - обв. В.Д.З.,
не е реагирал своевременно, когато дистанцията между лек автомобил „Фолксваген
пасат” и лек автомобил „Форд ескорт” е била по-голяма от 14,38 м., тоест водачът не
е спазил безопасна дистанция.
Горната фактическа обстановка, описана в постановлението на
РП, която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав, се намира в
отношение на пълно съответствие с събраните по делото доказателства – писмени (Протоколи
за разпити на свидетели и обвиняем, Справка АИС „Български документи за
самоличност”, Справка в централна база – КАТ за нарушител/водач, Протокол за
оглед на местопроизшествие и приложен към същия Фотоалбум и Скица, Справка
съдимост, Характеристична справка, Докладни записки и други справки) и гласни
такива (показанията на разпитаните по делото свидетели), които съдът кредитира
изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен
материал. Същите се подкрепят и от обясненията на обв. З., който не оспорва
описаната в постановлението РП и възприета от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка, като изцяло признава вината си.
Съдът кредитира и коментираните по-горе заключения на
изготвените по делото съдебномедицинска, съдебнохимическа и автотехническа
експертиза, като компетентно изготвени от лица, разполагащи с необходимата
професионална компетентност, същите са неоспорени и се оценяват като обективни,
пълни, ясни и даващи отговор на поставените въпроси, поради което са годно
доказателствено средство за обосноваване на настоящия съдебен акт. Поради тези
съображения съдът изцяло възприе и предложения в автотехническата експертиза
механизъм на настъпилото ПТП, който в най-пълна степен кореспондира и с
посочения такъв от свидетелите и обвиняемия, както и посоченото в
съдебно-медицинската експертиза относно характера на телесната повреда.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от обвиняемия З., поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор
както по фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние, така и по правната страна на деянието.
Така установената
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обуславят следните правни изводи:
При така установената
но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си обвиняемият
В.Д.З. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно: на
20.04.2016 г. по продължението на бул. „Васил Априлов”, на около 600 метра преди
табелата за гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ... е нарушил правилата за движение, а
именно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл.
23, ал. 1 и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.И.З., изразяваща се в
счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка и изкълчване на
ключично-лопатъчната става в дясно, довело до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник.
От обективна страна:
Фактът на допуснатите нарушения по ЗДвП се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели,
от Протокола за оглед на местопроизшествие и приложените към него Скица и Албум
за посетено местопроизшествие, а също така и от заключенията на изготвените по
делото автотехнически експертизи.
По делото се установи, че обв. З., като водач на
процесното МПС, на процесните дата и място, е управлявал процесното МПС със
скорост от 69 км./ч. при максимално допустима такава от 50 км./ч. за населено
място. Установи се също така, че в процесната ситуация същият не е спазил
безопасната дистанция и не е реагирал, когато дистанцията между управлявания от
него л.а. и л.а. „Форд ескорт” е била по-голяма от 14,38 м. При това положения
се налага извода, че с поведението си същият е нарушение на нормите на: чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, според която „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, според която „При избиране
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство управлявано с
категория „В” в населено място е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч.”,
като в конкретния случай скоростта на движение е била около 69 км/ч.“,
както и на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.
По отношение, обаче, на това причинената с деянието
телесна повреда,
предмет на повдигнатото обвинение, да е причинена и в следствие
на нарушаване на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, настоящият съдебен съсътав намира, че в тази част обв. З.
следва да бъде оправдан. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата, „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“. Видно е, че в случая се касае норма, която регламентира общо правило за
поведение, ето защо и при наличие на специални правила, едновременното й
приложение в случая е недопустимо, каквато е и устойчивата практика на ВКС. Ето
защо обвиняемият бе признат за невинен в това причинените от деянието вреди, предмет
на повдигнатото му обвинение, да са причинени и в следствие на нарушаване и на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, поради
което и на основание чл. 304 НПК съдът го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.
Фактът на причинената телесна повреда, механизмът
на причиняването й и причинно-следствената й връзка с процесното ПТП се
установява от показанията на свид. З. и най-вече от заключението на изготвената
по делото съдебно-медицинска, кредитирана от настоящия съдебен състав като
компетентно и неоспорено от страните. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза по отношение на на свид.
З. е било причинено: счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка и
изкълчване на ключично-лопатъчната става в дясно, и счупване на външната стена
на дясната орбита. Според заключението, описаните увреждания са в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет, отговарят по време и начин да са причинени
при настъпилото на 20.04.2016г. ПТП, с което се намират в пряка причинна
връзка. Според експерта счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка и
изкълчване на ключично-лопатъчната става в дясно са довели до трайно
затрудняване на движенията на горен десен крайник за повече от един месец.
Механизмът на процесното ПТП се установява от
заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, от показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на обвиняемия. Според
заключението, най-вероятен от техническа гледна точка се явява следният
механизъм за настъпване на процесното ПТП: водачът З. е управлявал управлявал лек
автомобил „Фолксваген пасат” с peг. № ..., движейки се по източната лента на
платното за движение по продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив,
в посока от юг на север. По същото време свид. А.И.З. управлявал собствения си
лек автомобил „Форд ескорт” с peг. № ..., като се движил с него по
източната лента на платното за движение по продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив,
в посока от юг на север, пред автомобилът, управляван от обв. В.З.. По
западната лента на платното за движение по продължението на бул. „Васил Априлов” в гр. Пловдив,
в посока от север на юг, се движил товарен автомобил „Волво” с peг. № ...,
управляван от свид. Н.С.. Към описаният товарен автомобил било прикачено
ремарке марка „Кроне” с per. № .... Тъй като скоростта на движение на
лекия автомобил „Фолксваген пасат” с peг. № ..., управляван от обв. З. е била по-висока
(69 км./ч.) от тази на управлявания от свид. А.З. лек автомобил (41 км/ч.),
дистанцията между двата автомобила е намалявала, но обв. В.З., не реагирал
своевременно на намаляващата дистанция, вследствие на което настигнал с лекия
автомобил „Фолксваген пасат” движещия се пред него и управляван от свид. А.З.
лек автомобил „Форд ескорт”, след което е настъпил неизбежен удар в предната част
на лекия автомобил „Фолксваген пасат” и в задната дясна част на лекия автомобил „Форд
ескорт”. От удара лекият автомобил „Форд ескорт” се отклонил
наляво, завъртял се и навлязъл в западната лента на платното за движение, при
което настъпил неизбежен удар в задната част на лекия автомобил „Форд ескорт” и в предната
лява част на управлявания от свид. Н.С. товарен автомобил „Волво”. Съдът кредитира
това заключение и възприе изцяло предложения в него механизъм за настъпване на
ПТП, доколкото същият кореспондира в най-пълна степен както с показанията на свидетелите
А.З., Н.С., Р.А. и Йордан Пангев, така и с обясненията на обв. З. и наличните
по делото Протокол на оглед, Скица и Фотоалбум.
От субективна страна
Деянието
е извършено непредпазливо, тъй като обв. З. не е целял и не е предвиждал
настъпването общественоопасните последици на причиненото от неговото поведение
деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да
стори това. Този извод се обосновава от данните по делото, че обвиняемият е
разполагал с достатъчно време да спре преди настъпването на съприкосновение
между управлявания от него автомобил и автомобилът на пострадалия, ако бе
спазил безопасната дистанция и ограничението за скорост. По делото се установи,
че същият е имал възможност и е трябвало да се движи с по-ниска скорост от
избраната от него, с което на практика сам е ограничил времето си за реакция. Така,
надценявайки собствените си възможности да спре в последния възможен момент и
неотчитайки наличните обективни фактори – натоварен пътен трафик, същият е
допуснал настъпването на процесното ПТП. Настъпването на удар, въпреки
обективните възможности същият да бъде избегнат, обосновава и извода, че в
случая реакцията на обвиняемия не е била адекватна. Последното се потвърждава и
от експертното становище на вещото лице, според което една от основните
причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген пасат” - обв. В.Д.З., не е реагирал своевременно,
когато дистанцията между лек автомобил „Фолксваген пасат” и лек
автомобил „Форд ескорт” е била по-голяма от 14,38 м., тоест водачът не
е спазил безопасната дистанция. Предвид това съдът прие, че в случая е налице
виновно, непредпазливо поведение от страна на обвиняемия З., тъй като същият е бил длъжен да предвиди настъпването
общественоопасните последици на причиненото от неговото поведение деяние и е
могъл да стори това.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обв. В.Д.З. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл.
2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен за това, че: на
20.04.2016 г. по продължението на бул. „Васил Априлов”, на около 600 метра
преди табелата за гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ... е нарушил правилата за движение,
а именно: на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл.
23, ал. 1 и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.И.З., изразяваща се в
счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка и изкълчване на ключично-лопатъчната
става в дясно, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът призна обвиняемия З. за невинен
в това, да е нарушил и правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което го призна за невинен и го оправдава по повдигнатото му в
този смисъл обвинение.
По въпроса за
приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото Справка за съдимост обвиняемият З. не е
осъждан и не е бил освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение е
извършено непредпазливо и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода
до три години или пробация”. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от
престъплението, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед
на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен
на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата
на криминална регистрация и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на
обективната истина, както и положителните характеристични данни – същият е
трудово и семейно ангажиран и досега не е бил обект на наказателна отговорност.
От друга страна съдът отчете завишената степен на обществена опасност на това
деяние, предвид зачестилите напоследък ПТП с пострадали от тях лица и
обществената нетърпимост към подобни деяния. Ето защо съдът определи и наложи
на обвиняемия административно наказание “глоба”, ориентирано към средния предвиден
в закона размер от 2000 ЛЕВА, като наред с горното съдът отчете и
обстоятелството, че обвиняемият е трудово ангажиран – същият е управител и собственик
на фирма, поради което счете, че глоба в посочения размер се явява съответен
както на степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и на
финансовото състояние на обвиняемия, като прие, че именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и ще допринесе за постигане целите на
наказанието.
По въпроса за лишаването от правоуправление:
Съгласно нормата на чл.
343г НК, във всички случаи на чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1,
съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да
постанови и лишаване от право по т. 6. Съгласно чл. 78а, ал. 4 НК, съдът, който
налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години,
ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление.
В конкретния случай съдът
отчете обстоятелството, че обвиняемият е наказван неколкократно за нарушения на
правилата за движение по пътищата (с този смисъл Справка за нарушител/водач),
поради което прецени, че за постигане
на целите на наказанието следва спрямо същия да се наложи наказание лишаване от
правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА.
По
въпроса за веществените доказателства:
По делото като вещественото
доказателство е бил приобщен компакт диск CD-R, с изписан ръкописен текст върху
него: „рег. № 1030р-8679/21.04.2016 г., ДП № 40/2016, ПП Пловдив“, находящ се
на л. 72 /гръб/ от досъдебното производство, по отношение на когото съдът постанови да остане по делото, доколкото не подлежи
на унищожаване или на връщане.
По въпроса за разноските:
По делото в хода на досъдебното производство са направени разноски в размер на 396.00 лева за изготвянето на
съдебномедицинска, автотехническа и съдебнохимическа експертиза. Ето защо, с оглед
крайния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди
обвиняемия В.Д.З. да заплати по сметка на
ОД на МВР посочената сума.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК