Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 10.11.2011год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на пети април 2011год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело№ 2301 по описа за 2008год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявен е иск с правно основание   Чл.79 от ЗЗД във вр. с Чл.266,ал.1 от ЗЗД от „А.”ООД срещу „Б.”ЕООД.

                В исковата молба  са изложени твърдения, че на 25.07.2007год. страните са сключили договор по силата на който ищецът „А.”ООД се е задължил в качеството си на изпълнител да извърши всички необходими СМР, подробно описани в приложената към договора количествено-стойностна сметка за подообект „Тяло С на обект „Ваканционно селище-С. А.”-вилна зона „Т.”, гр. В., включително и всички необходими допълнителни работи за въвеждане в експлоатация на обекта. Общата стойност на договора е била първоначално определена на  327 709,88 лева без ДДС, като окончателната цена за изпълнение на възложеното по договора е следвало да се определи на база реално извършените количества работи , актувани с акт обр.19 и приети с приемо-предавателен протокол за всяка от страните. Твърди се също така в исковата молба, че на 23.08.2007год. страните са сключили и втори договор за изпълнение на всички СМР, необходими за вътрешното завършване на сградите в обект „В.С.-С.А.”-вилна зона „Т.”, гр. В. до етап на приемане по БДС и акт обр.15 , а именно : мазилки, шпакловки, гипсокартон, ВиК инсталации, керамични настилки по подове и стълбища, замазки, первази, обръщане на отвори по врати и прозорци, куфари от гипсокартон, латекс по стени и др. , съгласно Приложение №1 към договора . Общата стойност на договора първоначално е била определена на 1 433 090 лева с ДДС на база количествено-стойностна сметка по проект като окончателната цена за изпълнение на възложеното по договора е следвало да се определи на база реално извършени работи, актувани с акт обр. 19 и приети с приемо-предавателен протокол за всяка от страните. Ищецът поддържа, че възложените му от ответника строително-монтажни работи са били изпълнени в уговорения от страните срок, били са приети без възражения за недостатъци от страна на възложителя с подписването на приемо-предавателни протоколи и акт. обр.19, но въпреки това до настоящия момент ответникът не му е изплатил цялото дължимо и по двата договора възнаграждение, възлизащо на сумата от 276 965, 54 лева. Предвид изложеното ищецът моли на осн. Чл.266,ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата 276 965,54 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 25.07.2007год. за извършени СМР за тяло С на обект „В.С.-С.А.”-вилна зона „Т.”, гр. В., както и по Договор от 23.08.2007год. за извършени СМР необходими за вътрешното завършване на сградите в обект „В.С.-С.А.”-вилна зона „Т.”, гр. В. до етап на приемане по БДС и акт обр.15. Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва изпълнението на задълженията на ищеца и по двата договора за изработка като твърди, че  ищецът е неизправна страна по договора-налице е некачествено изпълнение на възложените СМР, както и че те не са били изпълнени в предвидения в договора срок. По изложените съображения моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна по делото :

От представения по делото и приет като доказателство Договор от 25.07.2007год.  се установява, че  между страните е бил сключен договор за изработка, съгласно Чл.258- Чл.269 от ЗЗД, по силата на който съгл. Чл.1 ищцовото дружество е следвало да  извърши всички необходими СМР, подробно описани в приложената към договора количествено-стойностна сметка за подообект „Т. С на обект „В.С.-С.А.”-вилна зона „Т.”, гр. В., включително и всички необходими допълнителни работи за въвеждане в експлоатация на обекта. Съгласно Чл.3.1 общата стойност на договора възлиза на 327 709,88 лева без ДДС, като окончателното възнаграждение за изпълнение на възложеното по договора е следвало да се определи на база реално извършените количества работи , актувани с акт обр.19 и приети с приемо-предавателен протокол за всяка от страните. Съгласно Чл.2.3 от договора срокът за изпълнение на възложените СМР е бил определен на 90 работни дни и започва да тече от датата на подписване на договора, превеждане на аванса, представяне на необходимите за изпълнение на възложената работа проекти и предаване на площадката.

Видно е също така от представения по делото и приет като доказателство Договор от 23.08.2007год. е че между страните е бил сключен договор за изработка по силата на който за ищеца е възникнало задължението да изпълни всички СМР, необходими за вътрешното завършване на сградите в обект „В.С.-С.А.”-вилна зона „Т.”, гр. В. до етап на приемане по БДС и акт обр.15 , а именно : мазилки, шпакловки, гипсокартон, ВиК инсталации, керамични настилки по подове и стълбища, замазки, первази, обръщане на отвори по врати и прозорци, куфари от гипсокартон, латекс по стени и др. , съгласно Приложение №1 към договора . Съгласно Чл.3.1 от договора общата стойност на СМР, които са предмет на договора първоначално е била определена на 1 433 090 лева с ДДС на база количествено-стойностна сметка по проект като окончателната цена за изпълнение на възложеното по договора е следвало да се определи на база реално извършени работи, актувани с акт обр. 19 и приети с приемо-предавателен протокол за всяка от страните. Съгласно Чл.2.2 срокът за цялостно изпълнение и предаване на обекта е съгласно утвърден график за изпълнение на отделните етапи на договора, съгласно Приложение №2 към договора, но не по-късно от 15.12.2007год.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните основно заключение на вещото лице-съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че и по двата договора за изработка в хода на тяхното изпълнение са били договорени допълнителни строително-монтажни работи като по този начин общият размер на възложените СМР възлиза на сумата от 1 518 951 лева. Същевременно със съставения между страните акт обр.19  са приети за изпълнени СМР и по двата договора на общата стойност от 1 324 018 лева. Тоест установява се от заключението на вещото лице, че е налице разлика между договорените и действително изпълнените и приети СМР, която разлика в стойностно изражение възлиза на сумата от 194 933 лева. От изложеното следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил всички възложени му общо и по двата свързани помежду договори за изработка, съответно не е изправна страна по договорите и не може да претендира изплащането в пълен обем на дължимото от ответника възнаграждение.

На следващо място и независимо от изложеното по-горе  съдът намира за доказано направеното от ответника възражение за некачествено изпълнение на възложените СМР, с което той е упражнил правото си по Чл. 265,ал.1,изр. трето от ЗЗД.

 Изпълнителят по сключен договор за изработка е длъжен да извърши възложената му работа съгласно договора.Тя може да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение или да не съответства на дължимото по договора в качествено отношение/лошо изпълнение/.В този случай се поставя въпросът за отговорността на изпълнителя по Чл.265,ал.1 от ЗЗД, която е обусловена от една страна от характера на недостатъците-скрити или явни, както и от тяхното отражение върху възнаграждението и или годността на изработеното съобразно обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Като явни недостатъци по арг. от Чл.264,ал.2 от ЗЗД могат да бъдат определени недостатъците, които могат да се забележат при обикновен, компетентно и грижливо извършен преглед при приемането от изпълнителя, докато скритите недостатъци са тези, които не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар и компетентно и грижливо извършен преглед от страна на възложителя при приемането,а се откриват по-късно,в течение на времето.За недостатъците, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се проявяват по-късно /или т.нар. ”скрити” недостатъци/ възложителят е длъжен да уведоми изпълнителя веднага след откриването им. Последиците за възложителя, който не уведоми изпълнителя веднага, както и когато приеме без възражения изработеното с явни недостатъци се определят от това, че работата се счита приета, съгласно разпоредбата на Чл.264,ал.3 от ЗЗД, от което следва, че санкционните права, които се пораждат за възложителя от изпълнението с недостатъци се преклудират.

В настоящия случай от заключението на вещото лице Г. С. безспорно се установява, че са налице недостатъци в изработеното и по двата договора за изработка, които са подробно изброени по пера и стойност в таблица № 5 от заключението на вещото лице. Тъй като последиците от недостатъците в изработеното, изразяващи се в напукване на мазилката и роненето й , са се появили по-късно в хода на експлоатацията на помещенията от страна на ответника, следва да се приеме, че констатираните недостатъци имат характера на „скрити” по см. на Чл. 264, ал.2 от ЗЗД- не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане и съответно са се появили по-късно. Предвид изложеното съдът намира,че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за  скрити недостатъци на изработеното по см. на Чл.264,ал.2 от ЗЗД. В този случай възложителят разполага с някоя от алтернативно изброените в разпоредбата на Чл.265,ал.1 от ЗЗД възможности –да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението, както и да се възползва от правото си по ал.2 от същата разпоредба да иска разваляне на договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата се явява негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В настоящия случай ищецът се е възползвал от  възможността да по Чл.265, ал.2, предл. второ от ЗЗД да иска заплащане на разходите, необходими за поправката на вещта, за което е предявил при условията на евентуалност възражение за прихващане, частично предявено за сумата от 176 965, 54 лева. Видно от заключението на вещото лице от недостатъците в изработеното, изразяващи се в напукване на мазилката и роненето й, представлява приблизително 50 % от изпълнените от ищеца замазки и съответно стойността на така изпълнените некачествени СМР възлиза на сумата от 133 562 лева. Същевременно от допълнителното заключение на вещото лице Г. С., както и от изразеното от това вещо лице особено мнение към допуснатата тройна СТЕ се установява, че стойността, която е необходима за поправката на така констатираните недостатъци в изработеното възлиза на сумата от 78 381,88 лева. За да определи тази стойност на разходите, необходими за поправката не вещта вещото лице счита, че е необходимо настилката върху която е поставена да бъде разбита и после замазката да се постави отново. Според вещото лице некачествената замазка следва да бъде ремонтирана като се изкърти 4 см. замазка и съответно да се извози на депо за строителни отпадъци, да се шприцва с циментово мляко и след това да се положи нова замазка с дебелина от поне 2 см. В противен случай , ако се замазката се ремонтира само с импрегниране и шпакловане, както предлагат другите две вещи лица от тройната експертиза, би се стигнало до значително намаляване на светлата етажна височина на помещенията и ще се получат на много места прагове. Съдът кредитира изцяло този извод на вещото лице Г. С., тъй като ако поправката на недостатъците в изработеното бъде извършена по посочения от другите две вещи от тройната експертиза начин практически би се нарушил архитектурния проект и първоначално заложените технически и строителни изисквания на които следва да отговоря всеки от обектите, така както те са били заложени първоначално от страните по договора.

Предвид изложеното следва да се приеме, че размерът на разходите, необходими за поправката на отстранимите недостатъци в изработеното следва да бъде окончателно определен на сумата 78 381,88 лева , както е посочен в особеното мнение на вещото лице Г. С. и в този размер ще възлизат заплатените от него разходи за отстраняването на недостатъците в изработеното.

Съответно размерът на дължимото се на изпълнителя възнаграждение следва да бъде окончателно определен след като от общата стойност на първоначално и допълнително възложените СМР и по двата договора за изработка, възлизаща на 1 518 961 лева бъдат приспаднати изплатените до този момент авансови възнаграждения, които са били изплащани след съставянето на акт обр.19 до размера на исковата сума от 276 965,54 лева. От тази сума следва да бъдат приспаднати и сумата  от 194 933 лева, представляваща разлика в стойностно изражения на общо възложените и неизпълнени СМР, което е видно от заключението на вещото лице СТЕ, както и сумата 78 381,88 лева, представляваща разходи, необходими за поправката на изработката с недостатъци и която е предмет на предявеното от ответника и уваженото от съда възражение за прихващане. Предвид изложеното следва да се приеме, че дължимото от ответника възнаграждение по договорите за изработка от 25.07.2007год. и 23.08.2007год. възлиза на сумата от 3 650 66 лева, поради което и предявеният иск с правно основание Чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен само до този размер като разликата от 276 965, 54 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

       Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Б.”ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.С., жк.”И.”, ул.”**”№** да заплати на „А.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”Л.”№***, ет.**, ап.** на основание Чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 3 650 66 лева, представляваща неизплатено дължимо възнаграждение по Договор от 25.07.2007год. и по Договор от 23.08.2007год., като отхвърля предявения иск за разликата до пълния предявен размер като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

СЪДИЯ :