ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 282 описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна
жалба от Д.Н.С., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.7.– Д.С.“, срещу
определение от 14.01.2019 г., постановено по
гр. д. № 383/2017 г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на
определение от 30.10.2018 г. по същото дело по описа на районния съд в частта
за разноските. Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е възложил
в негова тежест разноските по делото, сторени от ответника, тъй като,
независимо от прекратяване на производството по делото поради оттегляне на
исковете, последният бил дал повод за завеждане на делото.
Ответникът по частната жалба оспорва същата.
Съдът, като обсъди становището на всяка от страните и доказателствата по делото, намира следното.
Районен съд – РС – гр. Елин
Пелин е сезиран предявени от Д.Н.С., регистрирана като едноличен търговец с
фирма „Д.7.– Д.С.“, срещу „А.Т. – ПС“ ООД и И.Р.М., регистриран като едноличен
търговец с фирма „И. Б. – И.М.“, искове.
С молба от 11.09.2018 г. ищецът е оттеглил предявените срещу „А. Т.– ПС“
ООД искове, като е мотимирал това процесуално действие с изводите относно
фактите и приложимото право, които е обосновал след като се е запознал с
представените от този ответник писмени доказателства. За оттеглянето на
исковете „А.Т.– ПС“ ООД е дало съгласие и е направило искане за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение.
С определение от
30.10.2018 г. районният съд е прекратил производството по делото на основание
чл. 232 ГПК в частта по предявените срещу този ответник искове и е присъдил на „А.Т.
– ПС“ ООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на това определение ищецът е поискал изменението му в
частта за разноските, като с обжалваното в настоящото производство определение
районният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК.
По делото е установено, че ответникът „А.Т. – ПС“ ООД е направил разноски за адвокат в размер на 500 лева.
При прекратяване на
производството по делото право на възстановяване на сторените по него разходи
има ответникът (чл. 78, ал. 4 ГПК). В съдебната практика се приема, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ
или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение № 98 от 20.02.2009
г. по гр. д. № 91/09 г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12 г. по ч.
т. д. № 156/11 г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от 28.12.12 г. по ч. т. д.
№ 560/2012 г. на II ТО; определение № 767/05.09.12 г. по ч. т. д. № 251/12 г.
на II ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило
плащане от ответника в хода на висящия процес. С изброените определения на ВКС
не е допуснато касационно обжалване по частни касационни жалби срещу
определения на въззивни съдилища за присъждане на разноските на ищеца в посочената
хипотеза, като по този начин обжалваните определения са влезли в сила. От
същите принципни съображения изхожда и определение № 626 от 20.08.12 г. по ч.
гр. д. № 275/10 г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че ответникът не може да
претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза.
В настоящия случай обаче
ответникът А.Т. – ПС“ ООД не е дал повод за завеждане на делото.
Обстоятелството, че това дружество не е предоставило преди иницииране на
процеса документи (съобразно твърденията на ищеца), относими към основателността на исковата претенция,
е без значение за отговорността за разноски, доколкото задължение за такова
съдействие правните субекти нямат.
Доколкото не се установи
ответникът да е дал повод за завеждане на делото, районният съд правилно е
разпределил отговорността на разноски по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Н.С.,
регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.7.– Д.С.“, срещу определение от
14.01.2019 г., постановено по гр. д. №
383/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: