Р Е Ш Е Н И Е
№
604
гр.
Пловдив, 29.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и
участието на прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 278 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез юриск.З., против Решение № 2343/15.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4812/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление № 104017-F095690/20.05.2014 г., издадено от Директора на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „КОЛИМА“ ЕООД
БУЛСТАТ № ********* за нарушение на чл. 56 вр. чл. 65, ал. 12, вр. чл. 55, ал.1
от ЗДДФЛ, на основание чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева. С
решението си районен съд е прекратил административнонаказателното производство
срещу „КОЛИМА“
ЕООД за нарушение по чл. 56 вр. чл. 65, ал. 12, вр. чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ,
вменено с АУАН Н № F095690/27.12.2013 г. и НП № № 104017-F095690/20.05.2014 г.
Твърди се, че решението е необосновано.
Твърди се недопустимост на жалбата пред районен съд, тъй като НП е връчено по
реда на чл.58 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции.
Ответникът – „КОЛИМА“ ЕООД, чрез управителя Г. К. поддържа
неоснователност на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 2343/15.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4812/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно постановление № 104017-F095690/20.05.2014 г., издадено от
Директора на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „КОЛИМА“ ЕООД
БУЛСТАТ № ********* за нарушение на чл. 56 вр. чл. 65, ал. 12, вр. чл. 55, ал.1
от ЗДДФЛ, на основание чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева. С решението
си районен съд е прекратил административнонаказателното производство срещу „КОЛИМА“
ЕООД за нарушение по чл. 56 вр. чл. 65, ал. 12, вр. чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ,
вменено с АУАН Н № F095690/27.12.2013 г. и НП № № 104017-F095690/20.05.2014 г.
За да постанови този резултат първо Районен съд Пловдив е приел, че жалбата срещу НП е
допустима, като в тази връзка е направил извод, че НП не е редовно връчено по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. На следващо място съдът е приел за безспорно, че
дружеството е извършило нарушение по чл. 3 56 вр. с
чл. 65, ал. 12 вр. чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ, състоящо се в неподаване в срок на
данъчна декларация по чл. 55, ал.1 т ЗДДФЛ за дължими данъци за тримесечието
01.04.2013 г. – 30.06.2013 г., до края на месеца, следващ тримесечието на вземане
на решение за разпределение на дивидент, а именно 31.07.2013 г. /включително/,
като последната е подадена на 27.12.2013 г. – след срока. Направен е извод, че
при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но е констатирано нарушение, което е съществено
опорочава административнонаказателното производство и нарушава правата на
дружеството жалбоподател.
Според
първоинстанционния съд към датата на издаване на АУАН и НП,
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не са били изтекли, но е
направен извод, че бездействието да се връчи НП в продължение на приблизително
осем години е довело до изтичане на абсолютната преследвателна давност на
01.02.2018 г. - четири години и половина след извършване на нарушението на
31.07.2013 г.
Решението е правилно. Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Не
се споделя възражението на касатора, че НП
е редовно връчено по реда на чл.58 от ЗАНН и че жалбата пред РС е била
недопустима. Както е изложил и първоинстанционния съд, за да се счита
постановлението за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две
кумулативни предпоставки - деецът да не е намерен на посочения по преписката
адрес и новият му адрес да не е известен. Отделно от това следва да се
отбележи, че в приложените по делото две обратни разписки е отбелязано
„непознат на адреса“, като тук не става ясно дали адресата не е намерен на
адреса или адресата на пратката не е познат на този адрес, което пък
обстоятелство следва да е установено от лица живущи на този адрес. Наред с това
не са ангажирани и доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна
предпоставка – нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е
неизвестен. Ето защо правилен е извода на районен съд, че при липса на редовно
връчване на НП, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече и
жалбата е подадена в срок.
На следващо място е правилен изводът на
първоинстанционния съд, че извършването на процесното нарушение е безспорно
установено, както и че бездействието на органа да връчи НП в продължение на
приблизително осем години е довело до изтичане на абсолютната преследвателска давност.
В десйвтителност към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове не са били изтекли. Бездействието да се връчи НП
от 20.05.2014 г. в продължителен период от време е с последица изтичане на
абсолютната преследвателска давност на 21.01.2018 г. /считано от 31.07.2013 г.
/, при приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвидена
в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за издаване на
санкционният акт и влизането му в сила, която тече от момента на извършване на
нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по ТД №
1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС (на което се е позовал и
районен съд), разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите
на посоченото постановление: "В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението
на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във
връзка с чл. 11 от ЗАНН… Предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в
НК следва да намери приложение... ". Уредената в разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН, погасителна
давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на
четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност.
Предвид задължителния за правоприлагащите органи по смисъла на чл. 130,
ал. 2 ЗСВ характер на цитираното тълкувателно постановление, разпоредбите
на НК за абсолютната погасителна давност са приложими към настоящият казус. Давността
погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. Правилно ПРС се е позовал на чл. 63, ал. 6 ЗАНН и приел,
че независимо от материална законосъобразност на НП, съдът го отменя и
прекратява административнонаказателното производство в случаите предвидени в
закон, един от които е изтичане на преследвателската давност по чл. 34 ЗАНН. Процесуално
законосъобразно ПРС приел, че на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН прекратяването
на административнонаказателното производство в конкретния случай следва да е с
решение, а не с определение, който акт намира приложение само при прекратяване
на съдебното производство в хипотезите на влизане в сила на НП, но не и при
отмяна на НП с прекратяване на административно-наказателното производство. В
тази насока ПРС се е позовал и на
трайната практика на ВКС.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2343/15.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4812/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: