РЕШЕНИЕ
№ 11036
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110158858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответницика С. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца следните
суми:: сумата от 2126,72 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се на адрес: гАДРЕС,, отчитан под абонатен № 85078, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –01.04.2021г.
до окончателното плащане на дължимото, сумата от 220,70 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 25.03.2021 г., сумата от 64,37 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 01.04.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
10,69 лв. за периода от 01.07.2018г. до 25.03.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФИРМА, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
1
отчет.
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв. Извън срока по чл. 131
ГПК, по делото е постъпило писмено възражение вх. №56367/23.03.2022г. от ответника, в
което последния заявява, че иска е неоснователен, тъй като не е изплолзвал услугите на
ищеца от дълги години.
С определение от 11.05.2022 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца ФИРМА.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответника се явява лично. Не оспорва исковете по размер.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18859/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 2126,72 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., за топлофициран
имот находящ се в гр. С., ж.к. „АДРЕС,, отчитан под абонатен № 85078, ведно със законна
лихва от 1.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 220,70 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 25.3.2021 г., сумата от 64,37 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 1.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,69
лв. за периода от 1.7.2018 г. до 25.3.2021 г. С възражение от 21.06.2021 г. ответника е
оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №13/07.05.1997г., ответника е придобил процесния недвижим имот от
родителите си Ц.в Т. и М. Т.а, които са запазили пожизнено правото на ползване върху
имота.
Съгласно Акт за смърт №216/07.09.2004г. и Акт за смърт №319/08.11.2016г. Мария
Николова Т.а е починала на 07.09.2004г., а Цветко Павлов Т. е починал на 08.11.2016г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от АДРЕС, ведно със списък на
етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в
сградата да бъде извършвано отФИРМА и със същото да се сключи договор. Такъв е
сключен на 22.07.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение
и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 01.11.2007г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки, представени от „Техем Сървисис“
ООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и 01.05.19г. до 30.04.20г., 2 бр.
формуляр за извършен отчет на 23.05.2019г. и на 25.05.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., фактура №
**********/31.07.2020г. за процесния период и справка за задължения на абонатен №
**********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото нотариален нотариален акт за прехвърляне на недвижим
2
имот срещу задължение за издръжка и гледане №13/07.05.1997г., се установява по
категоричен начин, че ответника е собственик на процесния недвижим имот, за който
ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия за процесния период. В този
смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр.С..
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове. По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в процесния имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Разсадник
Коньовица“ , бл.11, вх, А, ап. 20, е доставена и потребена топлинна енергия на обща
стойност от 2192,90 лв. /съобразно отразеното във фактурите, приложени на л.16-18 от
делото/.
Предвид горното, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е
доставило за имота на ответника топлинна енергия на стойност 2192,90 лв., като по делото
не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
С оглед на това съдът намира, че предявеният иск за главницата от 2126,72 лв. се
явява основателен и доказан в пълен размер.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2019г./ до 25.03.2021 г., която сума, съобразно служебните изчисления
на съда възлиза на сума в общ размер на 233,43 лв. (177,58 лв. по фактура
№**********/31.07.2019г. за периода 15.09.2019 г.-25.03.2021 г. и 55,85 по фактура
№**********/31.07.2020г. за периода 15.09.2020 г.-25.03.2021 г.). С оглед на това
предявеният иск за лихва в размер на сумата от 220,70 лв. за периода 15.09.2019 г.-
25.03.2021 г. се явява основателен и доказан в пълен размер.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
3
че от данните по делото не се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем
Сървисис“ ООД, като ищцовото дружество не е анажирало никакви доказателства за
активната си материална легитимация по тези искове. Ето защо исковете се явяват
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 18859/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 235,07 лв., от които сумата от 135,07
лв. за внесена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ц. Т., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
гр. АДРЕС, представлявано от AИМЕ, сумата от 2126,72 лв. (две хиляди сто двадесет и
шест лева и 72 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к.
„АДРЕС, аб. № 85078,, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.04.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 220,70 лв. (двеста и двадесет лева и 70
стотинки), законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 25.03.2021 г., за които суми на
19.05.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 18859/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, представлявано от AИМЕ, за признаване за установено по
отношение на ответника С. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „АДРЕС, че дължи на
ищеца суми за дялово разпределение на имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС, аб.
№ 85078,, както следва: сумата от 64,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
01.04.2021г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 10,69 лв. за периода от
01.07.2018г. до 25.03.2021 г.
ОСЪЖДА С. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, представлявано
от AИМЕ, сумата от 235,07 лв. (двеста тридесет и пет лева и 07 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 18859/2021 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 18859/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4