Р Е Ш Е Н И Е
№ 490/24.2.2009г.
гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXXIV – ти състав, в публично заседание проведено на втори февруари
през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.С.
при секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3997 по описа за 2006г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод предявен от Г. Х.Д.,
в качеството му на собственик и представляващ
ЕТ „*********” срещу Г.П.Г. и С.Г.Г., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК
с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на недвижим имот с площ от 607.72кв.м., представляващ имот пл. № 1099, в кв. 24 на м. * – юг, гр. В.,
при граници: път, парцели IV – 1100, II – 1102, XI – 1115, VIII – 1117 и VI – 1098, на
основание договор за замяна, обективиран в н.а. № 72, том XXXVIII, дело № 10098/1996г., а при условията на евентуалност
по давност, за периода от 1996г. до настоящия момент.
Присъединено към
настоящото производство е и дело, образувано по иск, предявен от Г.П.Г. срещу Г.
Х.Д., в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „**********” и М.Д.Д., с
правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот,
с площ от 563 кв.м., представляващ ПИ № 1099 по плана на СО * – юг, кв. Г,, гр.
В., при граници: ПИ № 1098, ПИ № 1117, ПИ № 1115, ПИ № 1102, ПИ № 1100 и път,
на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 189, том III,
дело № 562/15.10.2004г.
Ответникът оспорва иска
с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК, като оспорва придобивното основание на
ищеца, а именно договорът за замяна,
обективиран в н.а. № 72, том XXXVIII, дело № 10098/1996г.,
като посочва, че замяната е нищожна, тъй като е заменен недвижим имот с движима
вещ, че праводателят на ищеца не е изпълнил законовата процедура да предложи
имота на останалите съсобственици, както и е наведено възражение, че
праводателят на ищеца е бил осъден да предаде владението върху процесния
недвижим имот на праводателите на ответниците.
Ищецът оспорва насрещния
иск, но не навежда конкретни доводи по оспорване на придобивното основание на
ответниците.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от н.а. № 72, том XXXVIII,
дело № 10098/30.10.1996г., ищецът Г. Х.Д., в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „*********” и
неговата съпруга М.Д.Д. са придобили от
Е. С. Б.чрез замяна собствеността върху недвижим имот – овощна градина с площ
от 607.72кв.м., представляваща имот пл.
№ 1099, в кв. 24 на м. * – юг, в землището на гр. В., при граници: път, парцели
IV – 1100, II – 1102, XI – 1115, VIII – 1117 и
парцел VI –
1098.
Видно от н.а. № 189, том
III, дело № 562/15.10.2004г., Г.П.Г. е придобил чрез
покупко-продажба от М. Д. Н. и Т. Д. З., недвижим имот с площ от 563 кв.м.,
представляващ ПИ № 1099 по плана на м. * – юг, кв. Галата, гр. В., при граници:
ПИ № 1098, ПИ № 1117, ПИ № 1115, ПИ № 1102, ПИ № 1100 и път.
Видно от Решение от
14.01.1998г. на ВРС, 20 състав, постановено по гр.дело№ 2437/1995г., са осъдени
С. Х. Б., С. Г. Б. К.Г. Б. и Х. Г. Б. да предадат на М. А. Н. и Т. Д. З.
владението на място в м. *, землището на гр. В., с площ от 5.7 дка, включващо
имоти № №1097, 1098, 1099, 1100, 1101 и 1117 по КП от 1991г., на основание чл.
108 от ЗС. Няма отбелязване на датата на
влизане в сила на решението.
Видно от протокол за
въвод в недвижим имот по изп. дело № 362/99г., образувано на основание изп.
лист, издаден по гр.дело № 1596/1998г. на ВОС, с взискатели М. А. Н.и Т. Д. З.и длъжници С. Б. С.Г. Б., К.
Г. Б.и Х.Г. Б., длъжниците са отстранени от имоти № №1097, 1098, 1099, 1100,
1101 и 1117 и същите са предадени на взискателите на 20.12.2000г.
С решение от
06.11.2001г. е отхвърлена жалбата на ищците срещу осъществения въвод във
владение по изп. дело № 362/99г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са евентуално съединени искове
по чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ за собственост на ищеца върху процесния имот на
две придобивни основания – договор за замяна и давностно владение, както и насрещна
претенция по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху имота на ответниците.
Не се спори за идентичността на имота предмет на двете претенции, въпреки
разминаването в площта на имота по двата нотариални акта, представени по делото
от страните /този факт е приет за
безспорно установен по реда на чл. 109 ал.4 от ГПК /отм./ Съдът намира, че тъй
като имота съвпада по номер, местност и граници, идентичност е налице.
По иска с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ при претендираното придобивно основание договор за замяна, съдът
намира следното:
Налице е бланкетно оспорване на
придобивното основание на ищците. Ответниците възразяват срещу действителността
на договора за замяна като твърдят, че замяната е нищожна, тъй като е заменен
недвижим имот с движима вещ. По съществото си това възражение не представлява
предявен инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на договора
за замяна, тъй като ответниците не са активно процесуално легитимирани да
предявяват искове за нищожност на договор, по който не са страна. Отделно от
това не се посочва на какво правно основание искат прогласяване на нищожност. И
накрая съдът намира, че замяната на движима с недвижима вещ не е нищожна, тъй
като страните по един договор имат договорната свобода, прогласена като основан
принцип в чл. 9 от ЗЗД и могат свободно да установяват съдържанието на договора
между тях, стига то да не противоречи на императивните норми на правото или на
добрите нрави. Това противоречие обаче се установява с иск, по който обаче ответниците
не са легитимирана страна. В този смисъл възражението е неоснователно.
Що се отнася за второто
възражение на ответниците, че праводателят на ищеца не е изпълнил законовата
процедура да предложи имота на останалите съсобственици, съдът намира, че не са
налице доказателства които да сочат, че прехвърления с н.а. № 72, том XXXVIII,
дело № 10098/30.10.1996г. недвижим имот е бил съсобствен. Напротив от н.а. е
видно, че продавач е единствено Е. С. Б., който се е легитимирал като
собственик на целия имот с документите, описани в заключителната част на
нотариалния акт, които са били представени пред нотариуса. Не е оспорено
осъщественото нотариално действие по проверка на собствеността върху имота,
поради което възражението за наличие на съсобственост е неоснователно. Оттук и
твърдението за неспазване на процедурата по предлагане на имота на останалите
съсобственици няма как да бъде осъществена за имот, който не се явява
съсобствен.
На последно място
неоснователно се явява и възражението, че праводателят на ищеца е бил осъден да
предаде владението върху процесния недвижим имот на праводателите на
ответниците. Видно от доказателствата по делото – решение от 14.01.1998г. на
ВРС, 20 състав, постановено по гр.дело№ 2437/1995г., и протокол за въвод в
недвижим имот по изп. дело № 362/99г., /не е представено по делото гр.дело №
1596/1998г. на ВОС, цитирано в протокола/, спорът по гр.дело № 2437/1995г. на
ВРС, 20 състав, е воден между страните С. Х. Б., С. Г. Б., К. Г. Б.и Х. Г. Б.от
една страна и М. А. Н. и Т. Д. З. от друга. Същите страни се явяват и като
взискатели и длъжници по изп. дело № 362/99г. Праводатели на страните по
настоящото дело са Е. С. Б. /праводател на ищеца/ и М. Д. Н. и Т. Д. З.
/праводатели на ответниците/, т.е не е налице съвпадение между същите. Не е
достатъчно съвпадението на едно от лицата Т. Д. З.. Праводателят на ищеца Е.Ст.Б.не
е бил обвързан от силата на пресъдено нещо по цитираното производство. По този
начин ищецът също не се явява обвързан от силата на пресъдено нещо по
горепосоченото дело.
В този случай съдът
намира, че възраженията на ответниците са неоснователни и не е налице
действително оспорване на придобивното основание на ищеца.
С н.а. № 72, том XXXVIII,
дело № 10098/30.10.1996г., наред с ищеца
Г. Х.Д., в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „*********” и
неговата съпруга М.Д.Д. е придобила собственост върху процесния недвижим имот.
Не се спори, а и е видно от представения н.а., че към момента на изповядване на
сделката ищецът се е намирал в брак. Към настоящия момент СИО не е прекратена
/не се спори, че ищецът и съпругата му са още в брак/, поради което ищецът се
явява собственик на имота в режим на СИО. Тъй като обаче СИО е бездялова и
всеки от съпрузите има право да владее, да управлява и да се разпорежда валидно
с цялата вещ в режим на СИО, то всеки един от съпрузите има пълният обем от
правото на собственост и следва да се приеме за установено, че ищецът се явява
собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание, а именно договор за замяна, обективиран в н.а.
№ 72, том XXXVIII, дело № 10098/1996г.
Поради несбъдване на
условието, при което е предявен евентуално съединения иск по чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ за собственост на ищеца
върху процесния имот на основание давностно владение, съдът не дължи
произнасяне по посочения иск.
По
иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ответниците по делото по
отношение на ищеца и неговата съпруга:
Съдът
намира, че с договор за замяна, обективиран в н.а. № 72, том XXXVIII, дело № 10098/30.10.1996г.,
ищецът Г. Х.Д., в качеството му на
собственик и представляващ ЕТ „*********” и неговата съпруга М.Д.Д. са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот. Поради това ответниците
не са станали собственици на същия, тъй като през 2004г. са го придобили от
несобственици - **********.
Наред с иска по чл. 97
ал.1 от ГПК /отм./ съдът е сезиран и с искане по чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ за
отмяна на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира като собственик на
имота.
Съдът намира, че искането
е допустимо с оглед кумулативното му съединяване с иск за собственост, което
според трайната съдебна практика е необходимо условие за релевирането на искане
по този ред, тъй като отмяната на н.а. се явява законна последица от
уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му
материално право.
Същото обаче е
неоснователно поради факта, че ответниците се легитимират като собственици с
н.а., в който е обективирана правна сделка, а не с констативен н.а. за
собственост по обстоятелствена проверка. По реда на чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./
подлежат на отмяна само констативни нотариални актова за собственост, но не и такива
които представляват форма за действителност на сключена между две страни правна
сделка. Това произтича от факта, че макар сделката да не е породила вещно
прехвърлителното си действие поради факта, че прехвърлителят не е бил собственик
на имота, то сделката си остава действителна и страните по нея могат да уредят
отношенията си по същата. В случай, че се допусне отмяна на н.а., обективиращ
правна сделка - в случая покупко-продажба, ще се възпрепятства възможността
страните по сделката да уредят произтичащите от евикцията отношения. В този
смисъл искането по чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на спора
и като съобрази направеното от процесуалния представител на ищеца искане, съдът
намира, че следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените в хода
на делото доказани разноски от ищеца, на основание чл. 64 ал.1 от ГПК /отм./
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищецът Г. Х.Д., ЕГН **********, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „*****„**** **,
ет.*, ап.** и ответниците Г.П.Г. ЕГН ********** и С.Г.Г. ЕГН **********,***„****”
№ **, че ищецът е собственик на
недвижим имот с площ от 607.72кв.м. по н.а. 72/1996г., а с площ от 563кв.м. по
н.а. № 189/2004г., представляващ имот
пл. № 1099, в кв. 24 на м. * – юг, гр. В., при граници: път, парцели IV – 1100, II – 1102, XI – 1115, VIII – 1117 и VI
– 1098 /в н.а. № 189/2004г. границите на имота са означени като: път, ПИ №№ 1100, 1102, 1115, 1117 и 1098/, на основание договор за замяна, обективиран в н.а. №
72, том XXXVIII, дело № 10098/1996г., на основание чл. 97 ал.1
от ГПК /отм./
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.Г. ЕГН ********** и С.Г.Г. ЕГН **********,***„*********”
№ **, срещу Г. Х.Д., ЕГН **********, в качеството му на собственик и
представляващ ЕТ „*********” и М.Д.Д. ЕГН **********,***„******” № **, ет.*,
ап.**, за предаване владението върху недвижим имот с площ от 607.72кв.м. по
н.а. 72/1996г., а с площ от 563кв.м. по н.а. № 189/2004г., представляващ имот пл. № 1099, в кв. 24 на м. * – юг, гр. В.,
при граници: път, парцели IV – 1100, II – 1102, XI
– 1115, VIII – 1117 и VI
– 1098 /в н.а. № 189/2004г. границите на имота са означени като: път, ПИ №№ 1100, 1102, 1115, 1117 и 1098/, придобит на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № 189, том III, дело № 562/15.10.2004г.,
на основание чл. 108 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Х.Д., ЕГН **********, в
качеството му на собственик и представляващ ЕТ „**********” с правно основание
чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на н.а. № 189, том III,
дело № 562/15.10.2004г.
ОСЪЖДА Г.П.Г. ЕГН ********** и С.Г.Г. ЕГН **********,***„****” №
10, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Х.Д., ЕГН **********, в качеството
му на собственик и представляващ ЕТ „********.
***„******* № **, ет.*, ап.**, сумата 264
/двеста шестдесет и четири/ лева, представляваща реализираните от ищеца
деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: