№ 312
гр. Сливен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100607 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № 540 от 16.05.2019 г. по гр.
дело № 4837 от 2017 г., потвърдено с решение № 157 от 25.09.2019 г. по възз. гр. дело № 419
от 2019 г. на ОС Сливен , съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между ищеца И. И.
И. и ответника Р. А. В. на следния съсобствен недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА
СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № 67338.702.233.1 (шестдесет и седем хиляди
триста тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста тридесет и три точка, едно) с
площ 107 кв.м. (сто и седем квадратни метра), брой етажи - един, с административен адрес:
*****, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.702.233 ( шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста тридесет и три
точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гp. Сливен, одобрени със
Заповед № РД18-31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор но Агенция по кадастъра,
последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления
имот: ***** с площ 1193 кв.м. (хиляда сто деветдесет и три квадратни метра). Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: 242, при
съседи: 67338.702.235, 67338.701.225, 67338.702.234, 67338.702.217, 67338.702.232,
Собственик на Поземлен имот с идентификатор № 67338.702.233, Община Сливен,
подробно описани имоти по нотариален акт като ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена върху
118.30 (сто и осемнадесет цяло и тридесет стотни) кв.м., състояща се от пет стаи, кухненски
бокс, баня - тоалетна, обособени като самостоятелен жилищен обект, построена по силата на
отстъпено право на строеж върху общинско място, образуващо парцел XII - 33 ( дванадесети
за тридесет и трети) в кв. 16 - Речица, по плана на гр. Сливен, състоящо се от 1031 (хиляда
1
тридесет и един) кв.м., от които застроени 118.30 (сто и осемнадесет цяло и тридесет
стотни) кв.м. при граници: парцели XIII-30, X-30, XI-31, XVI-32 и улица.
Въз основа на делбата били образувани квоти, както следва: 11/24 ид.ч за И. И. И.,
1/24 ид.ч. за С.И.И. и 12/ 24 ид.ч. за Р. А. В.. Независимо, че била допусната делба, имотът
все още се ползвал само от ответника и ищеца бил лишен от ползване на неговите идеални
части от общия имот.
В хода на процеса по делото за делба, първоинстанционният и въззивният съд
приели, че обезщетение за лишаване на ответника от ползването се дължало от дата
26.02.2019 г. и от тази дата била налице покана. Присъдено било обезщетение в размер на
320 лева съгласно заключение на вещо лице до датата на постановяване на съдебно решение
№ 260410/15.07.2019 г. по гр. дело № 4837/2017 г. на PC Сливен, а именно 16.05.2019 г.
Сочи се, че независимо, че обезщетението не било платено от ответника, същият
дължал на ищеца сумата в размер на 1840 лева, формирана на основание решение № 50 от
07.03.2022 г. по възз. гр. дело № 29 от 2022 г. на ОС Сливен, поР. което ищецът предявява
искова претенция срещу Р. А. В. по чл. 31, ал. 2 от ЗС за следващ период от 19.03.2021 г. до
19.01.2023 г., като прави искане да бъде обезщетен за ползването на неговата идеална част
от имота, от която бил лишен. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна
практика.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника Р. А. В. да плати на ищеца И. И. И. сумата от 1980 лева (хиляда
деветстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за ползването на идеалните
части от общия съсобствен имот от дата 19.03.2021 г. - датата на крайния период на
предходно развило се между страните гражданско дело № 1061/2021 г. на СлРС, до дата
19.01.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 369.60
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2021 г. да 19.01.2023 г.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който счита предявения иск за допустим и основателен, но не и в
претендирания размер. Не се оспорва, че между тримата съсобственици на недвижимия
имот, в т.ч. и на ищеца, била допусната делба, както и че имота бил изнесен на публична
продан, която към настоящия момент не била спряна. Не се оспорва и обстоятелството, че
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за това, че част от имота се ползвала
от него, но се твърди, че никога не било възпрепятствано правото на ищеца да ползва
притежаваните от него ид. части. Факта, че той живеел трайно извън пределите на страната,
значително затруднявало ответника да му връчи ключ от входната врата и ключ от
помещенията, които не ползвал. С цел процесуална икономия и за да не се товари процеса с
допълнителни разходи, не се оспорва търсеният размер на месечния наем. По отношение на
акцесорното вземане, се моли за възможност да се изчисли и уточни неговият точен размер.
Изразява се готовност за сключване на спогодба
2
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
постанови решение по признание на иска, както и да му бъдат присъдени разноските по
делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител, който не оспорва иска и моли съда да остави без уважение искането на ищеца
за присъждане на разноски, като неоснователно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение № 540 от 16.05.2019 г. по гр. дело № 4837 от 2017 г.,
потвърдено с решение № 157 от 25.09.2019 г. по възз. гр. дело № 419 от 2019 г. на ОС
Сливен , съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между ищеца И. И. И. и ответника
Р. А. В. на следния съсобствен недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № 67338.702.233.1 (шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста тридесет и три точка, едно) с площ
107 кв.м. (сто и седем квадратни метра), брой етажи - един, с административен адрес: *****,
находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.702.233 ( шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста тридесет и три точка)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гp. Сливен, одобрени със Заповед №
РД18-31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор но Агенция по кадастъра, последно
изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот:
***** с площ 1193 кв.м. (хиляда сто деветдесет и три квадратни метра). Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: 242, при
съседи: 67338.702.235, 67338.701.225, 67338.702.234, 67338.702.217, 67338.702.232,
Собственик на Поземлен имот с идентификатор № 67338.702.233, Община Сливен,
подробно описани имоти по нотариален акт като ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена върху
118.30 (сто и осемнадесет цяло и тридесет стотни) кв.м., състояща се от пет стаи, кухненски
бокс, баня - тоалетна, обособени като самостоятелен жилищен обект, построена по силата на
отстъпено право на строеж върху общинско място, образуващо парцел XII - 33 ( дванадесети
за тридесет и трети) в кв. 16 - Речица, по плана на гр. Сливен, състоящо се от 1031 (хиляда
тридесет и един) кв.м., от които застроени 118.30 (сто и осемнадесет цяло и тридесет
стотни) кв.м. при граници: парцели XIII-30, X-30, XI-31, XVI-32 и улица, при следните
квоти от правото на собственост:
11/24 ид.ч за И. И. И., 1/24 ид.ч. за С.И.И. и 12/ 24 ид.ч. за Р. А. В..
В хода на процеса по делото за делба, първоинстанционният и въззивният съд
приели, че обезщетение за лишаване на ответника в това произовдство от ползването се
дължало от дата 26.02.2019 г. и от тази дата била налице покана. Присъдено е обезщетение в
размер на 320 лева съгласно заключение на вещо лице до датата на постановяване на
3
съдебно решение № 260410/15.07.2019 г. по гр. дело № 4837/2017 г. на PC Сливен, а именно
16.05.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
За успешното провеждане на предявения от ответника срещу ищцата иск по чл. 31,
ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим
имот, в тежест ответника е да докаже, че в рамките на исковия период ответникът
еднолично е ползвала имота, като е възпрепятствал ответника да ползват общата вещ; че
същият е поискал от ищеца чрез отправяне на покана заплащане на обезщетение или
ползване на имота.
Според чл. 31, ал. 2 от ЗС задължението за обезщетение се дължи от съсобственика
използвал лично съсобствената вещ от деня на писменото поискване. Бидейки елемент от
фактическия състав визиран в чл. 31, ал. 2 от ЗС получаването на писмената покана има
правопораждащо действие за правото на обезщетение. Писменото поискване представлява
едностранно писмено волеизявление на неползвалия съсобствената вещ съсобственик, което
следва да е достигне до съсобственика използвал лично същата, за да породи правните
последици, които законът свързва с извършването му. Веднъж отправено, писменото искане
се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Изложеното означава, че обезщетението по чл. 31,
ал. 2 от ЗС се дължи от деня на писмената покана занапред.
Предявеният иск е заплащане на обезщетение за еднолично ползване от ответника на
съсобствен недвижим имот за периода от 19.03.2021 г. до 19.01.2023 г. в размер на 1980
лева е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът признава иска и процесуалният представител на ищеца е поискал
постановяване на решение по признание на иска.
По отношение на предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва
за периода 19.03.2021 г. да 19.01.2023 г. , съдът намира същата за основателна за сумата
369.60 лева.
Неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника, , че
разноските следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответникът признава иска и не е
дал повод за завеждане на делото. Действително е налице признание на исковете, но втората
предпоставка не е налице, тъй като не се установи в производството за исковия период да е
заплащано на ищеца обезщетение за еднолично ползване на имота. В с.з. , проведено на
4
04.04.2023 г. пълномощникът на ответника предаде на адв. О.- процесуален представител на
ищеца ключовете от съсобствения имот. Не се ангажираха доказателства в производството,
че в исковия период ответникът е предал или е направил опит да предаде ключовете от
съсобствения имот на ищеца.
Предвид изложеното на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът бива осъден да заплати
на ищеца сторените разноски в производството в размер на 129.20 лева д.т. и 900 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като са предявени два иска и общото
възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Тарифа № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 898 лева.
Решението се основава на признание на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. В. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И. с ЕГН
********** от ******, сумата от 1980.00 лева (хиляда деветстотин и осемдесет лева),
представляваща обезщетение за ползването на идеалните части от общия съсобствен имот от
дата 19.03.2021 г. - датата на крайния период на предходно развило се между страните
гражданско дело № 1061/2021 г. на СлРС, до дата 19.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2023 г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 369.60 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 19.03.2021 г. да 19.01.2023 г.
ОСЪЖДА Р. А. В. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И. с ЕГН
********** от ******, направените по делото разноски в размер на 1029.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5