№ 15176
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164691 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. К. С., ЕГН **********
и Д. И. С., ЕГН **********, с която е предявен срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху собствения на ищците
недвижим имот, представляващ: празно дворно място в /АДРЕС/ ,без номер, с площ от 400
кв.м., имот с идентификатор 68134.701.2396, съединен с иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за разрушената от
ответника в имота на ищците ограда, платима към всеки един от ищците, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021г. до
окончателно изплащане на вземането и с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в
размер на 400,00 лева месечно за двамата ищци, представляваща обезщетение за лишаване
от правото им на ползване на процесния имот, за периода от 31.05.2021г. до 12.11.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират разноски.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот,
представляващ: празно дворно място, находящо се /АДРЕС/, без номер, с площ от 400 кв.м.,
имот с идентификатор 68134.701.2396. Твърдят, че ответникът е собственик на складова
база №18, находяща се в /АДРЕС/, с площ от 46 000 кв.м., имот с идентификатор
68134.701.2402, която се намирала в съседство на имота на ищеца. Поддържат, че
ответникът е заградил имота си заедно с имота на ищците, с масивна ограда, като премахнал
тяхната ограда, което строително мероприятие възпрепятствало правото на ищците да
ползват имота и ограничавало достъпа до него. Посочват, че през май, 2021 г., при опит да
влязат в имота си, видели, че насажденията им са изсечени, а в имота били разположени
бракувани автомобили. С оглед предходното, с покана от № ********** от 17.05.2021 г.
отправили искане до ответното дружество за осигуряване на достъп до имота си, но не
получили отговор. Поддържат, че на 08.09.2021 г. са направили повторен опит да влязат в
имота, но ответникът го възпрепятствал.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че имота на ищците не е УПИ по смисъла на ЗУТ, тъй като не
1
отговаря на законовите изисквания. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
имота на ответника се намира в съседство на ищцовия. Твърди, че имотът на ищците е
заобиколен от имота на ответника, както и че оградата очертава границите на последния по
приложната регулация, одобрена със Заповед № 486/01.12.1971 г. на СГНС. Поддържа, че
оградата е била изградена още през 1975 г. Ответното дружество посочва, че е придобило
имота като апортна вноска в капитала му, а вносителя на апортната вноска /ФИРМА/ е
придобил имота въз основа на приватизационна сделка. Поддържа се становище, че ищците
не са поискал учредяване на сервитут за преминаване през чужд имот. Оспорва твърдението,
че ищците са имали достъп до имота до май, 2021 г. Посочва, че след извършен въвод през
2011 г., ищците не са имали достъп до имота. Сочи, че ищците са загубили фактическата
власт върху процесния имот, а ответното дружество я е придобило с осъществяване на 10-
годишно давностно владение. Ето защо се иска от съда да отхвърли иска и присъди на
ответника направените разноски.
В съдебно заседание ищците С. К. С. и Д. И. С., редовно призовани, явяват се лично и
се представляват от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в производството, че ищците са съпрузи, видно от приетото по делото
удостоверение за граждански брак № 960/14.08.1966г. Също така не е спорно, че по време на
брака им К.С.Х. и З.А.Х. са прехвърлили на сина си-ищецът С. С., придобития от тях по
време на брака им имот, представляващ регулирано празно дворно място, цялото от 400
кв.м., съставляващо имот с пл. № 45, стар пл. № 2, /АДРЕС/
От друга страна от приетите: конкурсна документация за приватизиране на об.
„Книгоразпространение“ София, отговор на писмо от НАГ № ТИ-70-00-244, одобряващо
ГЕНПЛАН за складова база на ДТП „Печатни произведения“, Решение на ЕС от
14.04.1961г., с което са одобрени архитектурни проекти по АС, Ел, ВиК, ОВИ от
30.03.1964г. и издаден позволителен билет № 230/30.03.1964г. и проект за ограда, се
установява, че ответникът се легитимира, като собственик на складова база, находяща се в
/АДРЕС/ № 18, дворно място, цялото от 46000 кв.м., който имот е придобит от него като
апортна вноска в капитала на дружеството от /ФИРМА/, което от своя страна е придобило
имота чрез приватизационна сделка.
След оглед вещото лице по първоначално изслушаната СТЕ установява, че
процесният имот не е ограден и върху него съществуват множество складирани автомобили,
като на място действително е изградена ограждаща имота на ответника ограда, която
отговаря на проектната документация и е много добре поддържана.
Допълнително изслушаната съдебно техническа експертиза установява, че е налице
частична идентичност между имот с идентификатор 68134.701.2395, съседен на имота,
посочен като идентификатор в представената от ищците скица /л.6/ по делото и имот с
идентификатор посочен в актуалната кадастрална карта, на която имота на /ФИРМА/ е
отбелязан с идентификатор 68134.701.2402. Допълнително изслушаната СТЕ установява, че
имот с идентификатор 68134.701.2395 е съседен и заобикаля от всички страни процесният
имот. Имотът на ответника е с идентификатор 68134.701.2397, като стар идентификатор са
записани: 68134.701.2395; 68134.701.2124, като на Приложение № 4 към допълнително
изслушаната СТЕ са онагледени данните от кадастрално-административната
информационна система на АГКК, като имота на ответника е с идентификатор
68134.701.2402. Крайното заключение на вещото лице е че всички горепосочени
2
идентификатори касаят имота на ответника /ФИРМА/ и складовата база с адрес в /АДРЕС/ в
различните периоди, за които се сменят съответните реститути.
От приетото по делото Решение от 07.04.2009г., постановено по гр.д. № 2347/2007г.
на СГС, влязло в сила на 13.01.2010г., се установя че по пътя на институционалния контрол
СГС е отменил постановеното по гр.д. № 1239/2005г. на СРС, 46-ти състав решение, като
вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на /ФИРМА/,
че ищецът С. С. е собственик на регулярно празно място в /АДРЕС/, без номер, цялото от
400,00 кв.м., съставляващо поземлен имот № 45, до кв.11, м.СПЗ „Слатина-юг“ /стар имот
пл.№2 м. „Източна тангента“ – „Подстанция изток“, при съседи по скица: имоти с пл. №
46,47,53,44а и 43/, като с решението /ФИРМА/ е осъдено да предаде владението върху имота
на ищците.
По делото е приета покана от ищците до ответника, получена от последния на
18.05.2021г. да предаде владението върху имота. Приет е по делото и протокол за трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор 68134.701.2396 по КК на
гр.София, район Слатина от 08.09.2021г., като е отбелязано на протокола, че трасирането не
е извършено, поради отказан достъп до имота от страна на собственика на поземлен имот с
идентификатор 68134.701.2402, собственост на /ФИРМА/.
По делото е приет договор за наем на недвижим имот от 31.05.2021г., от който се
установява, че ищецът С. С., като наемодател е отдал за временно ползване до 31.12.2021г.
на /ФИРМА/, като наемодател собствения си недвижим имот, описан в приетия по делото
нотариален акт № 171/05.12.1995г. В чл. 4 от договора страните са договорили, че
наемодателя предоставя за временно ползване на наемателя собствения си недвижим имот
срещу наемна цена от 300 лева месечно, като е договорено, че първата месечна вноска се
заплаща до 31.05.2021г. Не са представени по делото доказателства за заплатена първа
месечна наемна вноска. В чл. 3, ал.2 от договора е договорено, че имота се предава чрез
приемно предавателен протокол, какъвто е представен по делото, но не е подписан от
ответника, в качеството му на наемател, както и че договора влиза в сила, считано от
01.06.2021г. От приетото по делото писмо на НАП /л.172/, се установява, че след извършена
в информационната система на НАП проверка няма данни за подадени декларации по чл. 55,
ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО във връзка с горепосочения договор за наем, както и
че в досието на ответника няма наличен договор, сключен от него със С. К. С..
Приета е по делото жалба, подадена от С. С.о до СРП с вх. № 18586/05.05.2021г. От
приетото по делото постановление от 11.08.2021г., постановено по пр.пр. № 18586/2021г., се
установява, че СРП е отказала да образува досъдебно производство по подадената от ищеца
срещу ответника за извършени от последния самоуправни действия по отношение
собствения му имот жалба.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, както следва: на
страната на ищеца са разпитани свидетелите Г.Л.С. и Д.Д.П..
Свидетелят С. е дългогодишен познайник на ищеца С. С..Свидетелства, че два пъти е
посещавал със С. процесният имот, вторият път през май 2021г. Посочва, че имота е ограден
и в него не може да се влезе свободно, както и че във вътрешността му е пълно с
автомобили. Посочва, че имота на ищеца се намира вътре, като за да се стигне до него се
минава през сервиз. Имотът на С. също бил ограден, като втория път когато посетил имота,
оградата била налице. Това се случило на 01.06.2021г., като свидетелят и ищеца не били
допуснати до имота. През септември 2021г. братът на свидетеля с ищеца също посетили
имота, но отново не били допуснати.
Разпитан на страната на ищеца – свидетелят П., отново негов познат от години,
свидетелства, че на 01.06.2021г., ищецът С. С. го помолил да отидат до процесния имот за да
се подпише от ищеца договор за наем. Когато отишли на място, влезли в базата, където бил
имота на ищеца, който имал ограда, констатирали, че вътре има коли, позвънили на човека,
3
който следвало да дойде за да подпише договора, но телефона не им бил вдигнат.
Следващия път, в който посетил имот отново с ищеца бил през септември 2021г., но тогава
не били допуснати до имота. Свидетелства, че и след септември 2021г. ищецът е посещавал
имота, но не може да даде категоричен отговор кога.
Разпитана на страната на ответника свидетелката Я., посочва, че знае за имота, тъй
като отговаря за охраната в складовата база и има достъп до всички влизащи и излизащи.
Процесният имот бил ситуиран в западната част на двора, между две халета, собственост на
/ФИРМА/. Основният вход бил от към бензиностанцията на Петрол към ул. „************“,
където има и охрана, а другият от към южната част, където също има охрана. С ищеца С. С.
свидетелката имала среща за последно, когато той искал да влезе в базата, но бил спрян от
охраната. Ограда имало само в складовата база. Върху имота нямало нищо, само дървета и
храсти. Посочва Приложение № 9 към първоначалната експертиза, като посочва, че именно
там е имота, но мястото не се използва за автоморга. Разпитана казва, че не знае кой е
собственика на имота, чувала за спор за някакво място, но вече имотът бил собственост на
/ФИРМА/. Свидетелката посочва, че през последните десет години имота се ползва изцяло
от ответника. Само халетата се отдавали под наем, без земята.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът прави следните правни
изводи:
Иска по чл. 108 от ЗС е искът на невладеещият собственик срещу владеещият
несобственик. По отношение иска с правно основание чл. 108 от ЗС съдът намира, че
производството е допустимо, по следните съображения:
Съдът на по - късен етап в процеса установи, че въпроса за собствеността върху
процесния имот и предаване на владението са установени с влязло в сила на 13.01.2010г.
решение, постановено по гр.д. № 2347/2007г. на СГС. По арг. от нормите на чл. 297 и 299,
ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав по принцип е длъжен да съобрази силата на
присъдено нещо, в случая установителното действие на същата, на решението, постановено
по гр. дело № 2347/2007 г. по описа на СГС, което по принцип прегражда възможността за
повторно разглеждане на вече правно установените с решението по 108 от ЗС твърдения за
правото на собственост върху имота и предаване на владението. С решението ответникът е
осъден да предаде владението върху имота, но съдът установи, че въз основа на влязлото в
сила решение, като изпълнително основание по чл. 404 от ГПК, ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист, провел е изпълнително производство по изп.д. № 20117830400290 за
извеждане на ответника от имота. Съгласно чл. 298 от ГПК влязлото в сила решение е в сила
между същите страни, за същото искане и за същото основание. В случая обаче се твърди от
ищците, осъществяването на факти и обстоятелства след въвода по горепосоченото
изпълнително дело на 15.06.2011г., а именно действия от ответника, с които последният
възпрепятства ищците да владеят имота си, и които именно твърдения обуславят правния им
интерес от водене на ново производство, още повече, че ответникът се защитава, като
релевира в процеса възражение за придобовна давност, с твърдения, че след въвода,
единствено той стопанисва и владее имота.
По същество искът следва да бъде отхвърлен, по следните съображения. Безспорно се
установи, че имота е ситуиран в складовата база на ответника. Правото на собственост на
ищците е установено с горепосоченото и влязло в сила решение по гр.д. № 2347/2007г. по
описа на СГС. В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението на ответника, че е
придобил имота по давност.
Чл. 79, ал.1 от ЗС урежда, че правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната
давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва във
фактическия си състав следните два елемента: владение и определен срок от време.
Владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт
4
върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на придобивната
давност, то трябва да бъде спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата
власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е
установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е израз
на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други
лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест
месеца/, като се съобразява презумпцията на чл. 83 от ЗС и несъмнено /няма съмнение, че
владелецът държи са себе си/.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че след влизане в
сила на решението по гр.д. № 2347/2007г. и след датата на въвода – 15.06.2011г. до месец
май 2021г. ищецът не установи в производството положителните факти, че е стопанисвал
имота. Напротив от показанията на разпитаните свидетели, в частност от тези на свидетеля
Я., се установи, че имота преимуществено е ползван единствено от ответника. Последното
се подкрепя и от изслушаната СТЕ, която съдът кредитира, като компетентно изготвена,
която установява, че имот с идентификатор 68134.701.2395 /този на ответника/ е съседен и
заобикаля от всички страни процесният имот, в каквато връзка са и показанията на
свидетелката Я., която заявява, че „процесният имот е ситуиран в западната част на двора,
между две халета, собственост на /ФИРМА/“ и е ползван единствено от ответното
дружество. Същата потвърди, че и на двата входа на имота на ответника има охрана и
достъпа изисква пропусквателен режим. Последното се потвърди и от показанията на
свидетелите С. и П., в която част съдът кредитира показанията им. Не стои обаче така
въпроса с показанията им досежно датата на сключване на приетия по делото договор за
наем, както и посещенията в имота. Не се установи безспорно, ищецът да е посещавал
имота, да го е стопанисвал, а обстоятелството, че е заплащал данъци за имота е ирелевантно
за прекъсване на твърдяното за осъществено от ответника владение. Противоречиви са
показанията на свидетелите С. и П. в частта относно датата на която се твърди, че е сключен
договора за наем от 31.05.2021г. На договора е посочена дата 31.05.2021г., уговорено е че
имота се предава на наемателя на същата дата, а свидетелят П. в показанията си сочи, че на
01.06.2021г. с ищеца С. са посетили имота за да сключат договора, като явно е имал в
предвид, че на тази дата е следвало да се подпише приемно-предавателния протокол за
предаване имота на наемателя. Отделно от това ищецът още на дата 05.05.2021г. е подал
жалба срещу ответника в СРП за извършени самоуправни действия, а седмици по-късно по
негови твърдения е сключил договора за наем. Всички горепосочени противоречия се
отчитат от съда при формиране на крайния му извод, и именно поради което съдът не
кредитира показанията на свидетелите С. и П. в горепосочените части. По делото не се
установи да е предадено владението на имота от С. на ответника, както и ответното
дружество да е заплащало наем. В тази връзка следва да бъде разгледано възражението на
ответника, че договора е унищожаем, като сключен при грешка в предмета. Грешката в
предмета следва по аргумент от чл. 28, ал.1, изр.1 от ЗЗД да касае съществени негови
качества. В случая се твърди, че грешката е относно недвижимият имот, отдаден под наем.
По делото се установи наличие на невярна представа от страна на представителя на
ответника, подписал се на едната страна на правоотношението относно недвижимият имот,
предмет на договора. Видно е, че в договора имотът е описан по стари кадастрални и
регулационни планове, обстоятелство, претърпяло впоследствие промяна, а и самият имот е
ситуиран в самата складова база на ответника. Освен това имота не е предаден на
наемателя, съгласно договореното. След като волята на ответника е опорочена от
съществуването на невярната представа за предмета на договора, налице е основание съдът
да приеме че процесният договор за наем е унищожаем, като сключен при грешка в
предмета.
По делото съдът установи, че ответникът е извършвал активни действия, датиращи
от месец май 2021г., с които е афиширал намерение и то пред собственика да свои имота
5
като свой. Както се установи, ищецът не е допускан до имота, тогава, когато е правил опити
да влезе в него, не е проведено трасирането на имота, отбелязано е в протокола, че не е
предоставен достъп и то от ответното дружество. Следва да се разгледа въпроса по
осъществените положителните факти от ищеца, които прекъсват давността. Действията
които прекъсват давността, са определени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. Първото от тях е
признаване на вземането от длъжника. Няма данни ищците да са признавали право на
ответника да владее имота, като елемент от правото на собственост. На второ място
придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск за собственост. След въвода няма
данни да е предявен нов иск, преди този по настоящото производство. Давността не може да
се прекъсне с административно производство, също и с воденото наказателно производство,
което се установи и че впоследствие е прекратено. Предприемането на действия по
трасиране на имота също не прекъсва давността. Прието е, че тези действия не осъществяват
фактическия състав на чл.116, б „в“ ЗЗД. Трасирането на имота не представлява действие по
изземване. Протоколът от 08.09.2021 г. само удостоверява присъствието на подписалите го
лица при трасиране на имота и невъзможността да бъде извършено трасирането, а освен
това действие е извършено след изтичане на десетгодишната давност, приложима в
процесният случай. Установено е със свидетелски показания, че и след тази дата - 08.09.2021
г., ответникът е продължил да осъществява фактическата власт върху имота. Както бе
посочено по-горе, заплащането на данъци за имота, също не е от категорията действия,
които прекъсват давността. Също така изпращането до ответника на покана за предаване
владението върху имота също не прекъсва давността.
Единственото действие, което е прекъснало давността, е предявяването на исковата
молба, по която е образувано производството по настоящото дело, но то е извършено едва
на 12.11.2021 г. В периода от 15.06.2011 г. до 12.11.2021 г. е изтекъл 10 годишния давностен
срок, приложим в конкретиката на случая. Не е спорно между страните, че имотът се владее
от ответника и към датата на предявяване на иска. Налице е фактическият състав на чл. 79,
ал. 1 ЗС, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 45 и чл. 59 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респективно
препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността
собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг
начин. Съгласно установената практика /виж решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. №
1411/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 на ВКС, IIт.
о. и др. / лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта
от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той
получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. /Решение от 06.10.2021 г. по
в. гр. д. № 356/2021 г. по описа на ОС-В. /.
Ответникът не доказа да е престирал след като той единствен е ползвал имота, но по
отношение иска по чл. 59 от ЗЗД ответникът възразява, като посочва основание за ползване,
а именно придобиване на имота по давност, което възражение се разгледа от съда и бе
намерено за основателно. Следователно за ответника е налице основание за ползване на
имота. Следва да се посочи, и че исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД не бе установена по
6
размер, от ищеца не бяха ангажирани доказателства в тази връзка.
Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца с правно
основание чл. 45 от ЗЗД. За доказване на този иск ищецът следваше при условията на пълно
и главно доказване да установи извършено от ответника противоправно Д.ие /действие или
бездействие/ по отстраняване на твърдяната за изградена от ищците ограда, стойността на
оградата и връзка между Д.ието и вредата. Не се установиха тези обстоятелства. Първо не бе
установено изграждането на такава ограда; последното се твърди от ищеца, потвърждава се
от свидетелските показания на свидетелите С. и П., но не и от изслушаната първоначална
СТЕ и от показанията на свидетеля, разпитан на страната на ответника, поради което съдът
не може да приеме безспорно, че такава ограда е била изградена, като по този начин не се
установява и причинна връзка между Д.ието и вредите. Не се установи и стойността й, в
тази връзка от ищците не бяха ангажирани доказателствени искания.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ищците са освободени от заплащане на държавна такса в
производството, поради което дължимата в производството държавна такса остава за сметка
на бюджета на съдебната власт. Ответниците са реализирали разноски, както следва: сумата
от 697,80 лева – депозит за изготвяне на експертизи, сумата от 5,00 лева за издаване на
съдебно удостоверение, като се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева, за реалното заплащане на което в съответствие с постановките на т.1 от ТР № 6/2013г.
на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.77 по делото. Или на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1202,80 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. С., ЕГН ********** и Д. И. С., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ: празно
дворно място в /АДРЕС/, без номер, с площ от 400 кв.м., имот с идентификатор
68134.701.2396, иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 1000 лева,
представляваща стойността на разрушената от ответника в имота на ищците ограда, платима
към всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането и иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 400,00 лева, платима месечно за двамата
ищци, представляваща обезщетение за лишаване от правото им на ползване на процесния
имот, за периода от 31.05.2021г. до 12.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН ********** и Д. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 1202,80 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8