РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №4052 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №**, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя П.В.Н., чрез преупълномощения адвокат М.З. срещу „А.-Д” АД, ЕИК **, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр.Д., ул. А.С.” №**, представлявано от И.Г.П.. Исковете
са с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
ИМ се твърди, че ищецът е имал сключен договор за строителство с „П.с.” АД гр.Д.
/последният в качеството на изпълнител/ за обект: „Зърнобаза” в с.Ц..
Изпълнителят е ангажирал като подизпълнител ответното дружество, което е работило
на обекта през 2013г. и 2014г. Работници на
„А.-Д” АД – С.Д.С.и Т.Д.Г.са извършвали дейност с товароподемни машини -
кранове, като са зареждали дизелово гориво от горивната колонка, собственост на
ищеца, находяща се в с.Ц. в периода от 10.10.2013г. до 15.08.2014г. на
автомобили с рег. №**и **. Двете лица са се подписвали в нарочна тетрадка,
която е водил **а на ищцовото дружество П.Г.. Общото гориво заредено от
колонката е 1346л. на стойност 2019лв. /при 1.50 лв. на литър пазарна цена/.
Ищецът поискал ответника да му заплати
горната сума, но управителят на ответното дружество отказал с мотив, че двамата
работници – С. и Д. не са зареждали гориво за него като работодател и дизела не
е използван от подизпълнителя „А.-Д” АД.
При така изложените обстоятелства, ищецът моли съдът
да осъди ответника да му заплати сумата от 2019.00 лв., с която се е обогатил
без основание за получено дизелово гориво – 1346 л. в периода 10.10.2013г. до
15.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
ИМ до окончателното и изплащане. Ищецът е направил доказателствени искания за
допускане на СИЕ и разпит на трима свидетели при режим на водене. Претендира и
сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 18.10.2018г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено лично от
управителя на дружеството – И. П. на 25.10.2018г.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е
изпратил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е допустим, но
неоснователен и недоказан, оспорва се по основание и размер. Моли за
отхвърлянето му. Прави се възражение за изтегла погасителна давност на
вземането. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, че е зареждано с
гориво на автомобили на ответното дружество на горивната колонка ГСМ на ищеца
след октомври 2013г. Оспорва се съдържанието, автентичността и датата на
представения към исковата молба частен документ от ищцовото дружество, а
именно: извлечение от лист от тетрадка с ръкописен текст с вписани дати, литри
и положени подписи срещу тях. В тази връзка, „А.-Д” АД е поискало ищецът да бъде
задължен да представи оригинала на този документ. С отговора ответникът е
направил доказателствени искания – за назначаване на СГЕ, на ССчЕ, за изискване
на прокурорска преписка от РП-Д. по повод подадена жалба от ищеца и допускане
на гласни доказателства. Претендира сторените съдебни разноски.
Д.кият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими, но неоснователни, поради следните съображения:
Съдът намира, че правилната правна
квалификация на иска е чл. 55, ал.1, пр.1
ЗЗД и в случая се касае за хипотеза на неоснователно обогатяване при
изпълнение на несъществуващо /предполагаемо/ задължение, дължащо се на грешка в
основанието. В този смисъл, е постановеното в т. 6 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС на НРБ, в което е посочено че: “Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание - когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго.”
По делото бяха събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели на двете страни, бяха изслушани две
ССчЕ и една СГЕ.
От събраните доказателства по делото е
установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за строителство от
30.03.2012г., „А.” ЕООД, ЕИК ** възлага
на „П.с.” АД-Д., да изпълни СМР и доставка на силозно оборудване на обект
„Зърнобаза в с.Ц.”, като срокът за цялостно изграждане на зърнобазата е 250
работни дни, считано от датата на която е предадена строителната площадка от
възложителя на изпълнителя с Протокол образец №2, а окончателното завършване на
обекта ще се установява с Протокол от Приемателна комисия, назначена от
възложителя и действаща в съответствие с Наредба №2/2003г. и други нормативни
документи, касаещи приемането. Цената на възлаганата задача е в размер на
1363625.45 лв. без ДДС.
На 04.04.2012г. „П.с.” АД-Д. сключва договор за
строителство с А.-Д” АД, като подизпълнител, който да изпълни СМР и доставка на
силозно оборудване на обект „Зърнобаза в с.Ц.”, в съответствие с представенитие
от възложителя работни и конструктивни проекти, при спазване на всички
предвидени в тях изисквания, предписания и условия, както и съответните закони,
наредби и ПИПСМР. Цената на възложената задача е в размер на 1228032.84 лв.,
съгл. приложена оферта. В цената не са вкл. ДДС, временно сроителство и
непредвидени разходи. Срокът за цялостно изграждане на зърнобазата е 250
работни дни, считано от датата на която е предадена строителната площадка от
възложителя на изпълнителя с Протокол образец №2.
Обектът „Зърнобаза в с.Ц.” е въведен в ескплоатация на
26.02.2015г., видно от Разрешение за ползване /л.223/, изд. от зам.-директора
на ДНСК. А на 09.11.2013г. управителят на ищцовото дружество с декларация за
обявяване на други обект за съхранение на зърно до Националната служба по
зърното /л.31/ е заявил зърнобазата в с.Ц. като функционираща, което изключва
продължаването на СМР през 2014 и 2015г. от страна на подизпълнителя „А.-Д” АД
за дейността, за която е сключил договор с изпълнителя по обекта „П.с.” АД –
гр.Д., съгласно предмета на договора, визиран в т.ІІ от него.
През периода на извършване на СМР от ответника „А.-Д”
АД в обекта в с.Ц., двама негови работника /**/
- С.Д.С.и Т.Д.Г.са зареждали дизелово гориво от колонката, намираща се
на обекта в с.Ц., собственост на ищцовото дружество, като дизела е ползван за
управляваните от горепосочените лица МПС с рег. №**и **, съгласно издаваните
документи и отчети. За датите и литрите на зарежданията е водена тетрадка от П.Г.
П. – служител /**/ в ищцовото дружество, който е записвал литрите заредено
гориво срещу подпис на **, работници при ответника. Така, в тази връзка ищецът
към ИМ е приложил извлечение от въпросната тетрадка /л.5/, като документът е
оспорен от ответното дружество, относно съдържанието и автентичността му и с
отговора по ИМ ответника „А.-Д” АД е представило също извлечение от този
документ /л.75/, в който обаче липсват вписани години към датите, както и изписване
на общото заредено количество на дизеловото гориво – „1346лДГ”. Ищецът е
представил по делото оригинала на листа, приложен на л.226.
С оглед оспорването на ответника и твърдението му, че
годините и общото количество заредено гориво /литрите/ са допълнително вписани
в документа е назначена СГЕ. От заключението по нея /л.241-245/ се установява, че
„оригиналът, предоставен от ищеца и копието, намиращо се на л.7 от прокурорска
преписка №1047/2018г. на Районна прокуратура гр.Д. са напълно идентични по
съдържание, строеж, размер, разположение и взаимно разположение на извършените
вписвания в тях, т.е. копието на прокурорската преписка се явява копие,
изготвено от този оригинал.
Представеното копие от ответника с отговора по
исковата молба, находящо се на лист 30 по делото и копието се явява като копие
на оригинала на документа, но преди в него да са извършени допълнителните
вписвания – вписаните години в датите, обозначени с числата „12”, „13” и „14” в
двете колонки и цифровия и буквален текст под лявата колонка – „2013” и
„1346л.ДГ”.
2. Цифрите, с които са означени годините от датите на
отделните зареждания с гориво на автомобилите в оригинала на документ,
обозначени с числата „12”, „13” и „14” в двете колонки са допълнително вписани
след изписания първоначален текст в него. Допълнително в оригинала на документа
са вписани годината „2013” и текста „1346лДГ” под първоначално изписания текст
в лявата колонка.
Вероятно основния и допълнително вписания текст в
оригинала на документ е изпълнен от едно лице, но не по едно и също време.”
Съдът кредитира заключението по СГЕ като обективно и
пълно, неоспорено от страните. С оглед заключението на експерта съдът не
кредитира и не следва да обсъжда представения от ищеца документ /копие – л.5 и
оригинал – л.226/ на извлечение от тетрадка с линирани редове, изпълнен с
химикал с ръкописен текст с вписвани дати на зареждания с гориво от двамата **
на ответното дружество, предвид обстоятелството, че върху този документ
допълнително са извършвани вписвания на години и литри, което обстоятелство го
компрометира и съдът следва да го изключи от доказателствения материал, с оглед
успешно проведеното оспорване от ответника.
По делото е назначена ССчЕ, от чието заключение /л.257-267/
се установява, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно и
правилно. Счетоводните статии за количеството изразходено гориво на обект
Зърнобаза с.Ц., съгласно месечните отчети на двете машини са:
1. КС мобил-кран с рег. № **
-
за месец октомври 2012 – дебит сметка 61129/кредит сметка 302 2– 296 л;
-
за м. ноемви 2012г. – дебит сметка 611 29/кредит сметка 302 2 – 120л;
-
за м. декември 2012г. - дебит сметка 611 29/кредит сметка 302 2 – 112л;
2. Краз с рег. № **
- за месец октомври 2012г. - дебит сметка 611
29/кредит сметка 302 2 – 280л;
-
за м. ноемви 2012г. – дебит сметка 611 29/кредит сметка 302 2 – 512л;
Вещото
лице е заключило, че: „Отразяването на зареденото гориво от колонката на „А.” ЕООД като материален актив и в месечните отчети
на строителните машини като пасив/разход в счетоводните регистри на ответника
говори за точно и вярно представяне на приходите и разходите в периода, през
който са се случили и през който е осъществено дейността, а именно: октомври,
ноември и декември 2012г. С това е спазен един основен принцип, съгласно Закона
за счетоводството – принципът на текущо начисляване. Поради липсата на фактура
за горивото, сделката е отразена в дневника за покупки по ЗДДС на „А.-Д” АД. Но
прилагайки принципа „предимство на съдържанието пред формата” с мемориален
ордер са отразени заредените количества по месеци, машините и пазарната цена на
горивото без ДДС към момента на зареждането и е отразено възникналото
задължение към ищеца „А.” ЕООД общо в размер на 2946.72 лв.”
По задача 4 от експертизата, вещото лице е посочило
средната пазарна цена на литър дизелово гориво за процесните дати в процесния период
от 10.10.2013г. до 15.08.2014г., които варират от 2.57 лв. до 2.66 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно, пълно и безпристрастно, базирано на направени справки в
счетоводството на ответника, при констатирано редовно водено счетоводство на „А.-Д”
АД, съгласно изискванията на ЗСч.
По делото е назначена и повторна ССчЕ
по искане на ищеца, като от заключението по нея /л.304-310/ се установява, че през 2013 и 2014г. няма
съставени пътни листи за двете процесни машини, с изключение на един - за МПС с
рег. № ТХ 14 42 с маршрут Д.-село С. /приложен по делото/. Изводът на вещото
лице /Е.Й./ по повторната експертиза допълва първата и не влиза в противоречие
с изводите на вещото лице Е.Р., а именно, че процесното гориво е зареждано само
през 2012г. от двамата ** С. С. и А. Д. от колонката в с.Ц., собственост на
ищцовото дружество.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице Е.Й. като пълно и обективно и неоспорено от страните, кореспондиращо със
събрания доказателствен материал.
По делото са разпитани С.Д.С.и А. Д. Я..
Същите са работили в ответното дужество, вкл. и на зърнобазата в с.Ц., но към
момента на разпита им не са вече в трудови правоотношения с „А.-Д” АД.
С. С. е работил на длъжност „**” в
периода от 2010-2014г., като е работил с МПС с рег. **и е бил на обекта в с.Ц..
Той заявява, че ответното дружество е започнало работата по зърнобазата през
2012г. и до есента на 2013г. крановете са били там, но от края на 2012г. не е
зареждал на колонката в с.Ц., а от друга бензиностанция с фактура. От есента на
2013г. ответникът е започнал работа по друг обект в с.С. и машините са били
преместени. Изложеното от С. Д. напълно съвпада с обяснението му, дадени по
прокурорската преписка №1047/2018г. по описа на ДРП и това е видно от приложеното
писмено обяснение на л.183 – „Наистина през месец октомври 2013г. съм работил
на обект в с.С., но и съм извършвал и довършителни работи с посоченият кран **
на предходния обект в с.Ц., видно от отчета попълнен от мен. Мога само да добавя,
че при довършителните работи в с.Ц. не съм зареждал гориво от посочената
ведомствена бензиностанция, както и затова не съм отбелязвал гориво в отчета.”
А. Д. е започнал работа в ответното
дружество през февруари 2013г. на длъжност „**” и е работил на обекта в с.Ц. до
м. октомври 2013г., когато „А.-Д” АД е започнало работа на нов обект в с.С..
Свидетелят заяви, че от февруари 2013г. до октомври 2013г. гориво на двата
крана не е зареждано от колонката в обекта в с.Ц., а от бензиностанция, като
горивото е било налИ.о в 30л туби и след това, излИ.о с помощта на няколко
човека в крана.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели на ответника, тъй-като същите от години не работят в „А.-Д” АД и не
са заинтересовани от изхода на спора, а и изложеното от тях кореспондира със
събрания доказателствен материал по делото /в частност с изводите на вещото
лице по първата ССчЕ/. В подкрепа на твърдението, че през 2013г. ответното
дружество е зареждало на бензиностанция на „П.” АД са представени касови бонове
/л.40, л.50-51/ за закупено дизелово гориво от там.
По делото е изискана и приложена
прокурорска преписка №1047/2018г. по описа на ДРС /л.63-203/, образувана по
жалба на П. Н. – управител на „А.” ЕООД срещу С.Д.С.и Т. Д. Г., които заредили
от колонката в с.Ц., собственост на горното дружество, дизелово гориво – 1346
лв., като въвели в заблуждение /твърди се от жалбоподателя измама/ **а на „А.”
ЕООД – П. Г., че горивото е за нуждите на машини на „А.-Д” АД /чиито работници
били С. Д. и Т. Г./, като последното дружество през 2013-2014г. извършвало СМР
по зърнобаза в с.Ц., собственост на ищеца. С постановление от 14.09.2018г. ДРП
е отказала да образува досъдебно производство
и е прекратила преписката.
Разпитаните двама свидетели на ищеца - П.
П. и Г.С.К. са служетели в ищцовото дружество и са заинтересовани от изхода на
спора, поради което съдът като цяло не кредитира показанията им, още повече, че
те са в противоречие със събрания доказателствен материал по делото /така П. и К.
твърдят, че крановете на „А.-Д” АД са били през 2013 и през 2014г. в обекта и
са зареждали през този период гориво от колонката в с.Ц., обстоятелство което
не се потвърждава от писмените доказателства/.
Съдът кредитира показанията на П. П. само
в частта, в която признава, че изписаните цифри в колоната вляво на листа /л.5/
- „13” и „14” са допълнително вписани от него /според свидетеля през 2015г. под
давление на началника му/ и следва да се разбират и отнасят към 2013г. и
2014г., а добавката най-отдолу на листа – „1346л ДГ” е написана на един
по-късен етап от неговия шеф, т.е. от управителя на ищцовото дружество. Именно
тези показания на П. кореспондират със заключението на вещото лице по СГЕ и те
следва да бъдат зачетени от съда, като достоверни.
Ищецът не доказа каква е била
уговорката между него и ответника, относно зареждането на гориво на двата крана
от колонката в с.Ц. по време на работа на ответното дружество в изграждащата се
зърнобаза, респективно - давани ли са указания на **а П. П. /работник в
ищцовото дружество/ по отношение на начина на зареждане с дизел на крановете и
начина и срока на заплащане на това гориво.
По делото е спорен въпроса, дали исковата претенция е
погасена по давност.
Ответникът своевременно с отговора по исковата молба е
направил правопогасяващо възражение за давност, което следва да бъде разгледано
от съда.
По делото се установи, че от октомври 2013г. крановете на
ответното дружество не са били вече в обекта в с.Ц., а от м. декември 2012г. не
са били зареждани с гориво от бензиноколонката в същото село, собственост на
ищеца.
При така установените обстоятелства, възражението за
давност е основателно, поради следните съображения:
Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който
започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Това е
така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо. Съгласно ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. №1/79г. на ВС на НРБ – „В случаите на първия
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и на чл.59, ал.1 ЗЗД, погасителната
давност започва да тече от деня на получаване на престацията”. В този смисъл е
и константната съдебна практика по въпроса - Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.,
ТК, Решение № 303 от 1.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 172 от 21.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г., IV г. о., ГК.
При това положение, към датата на
предявяване на иска на ищеца пред Районен съд-Д. - 08.10.2018г., петгодишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД
вече е бил изтекъл, т.е. срокът за погасяване на вземането на ищеца спрямо
ответника е изтекъл м. декември 2017г., тъй-като последното зареждане с гориво
на кран на ответното дружество от колонката на „А.” ЕООД в с.Ц. е направено през м. декември
2012г.
Предвид изложеното, предявеният иск, освен като недоказан,
следва да се отхвърли и като неоснователен, защото е и погасен по давност.
Съобразно изхода от спора и при поискано своевременно от „А.-Д” АД присъждане на сторените съдебни разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника тези разноски
направени в настоящото производство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК /л.319/, а именно - 966.00 лв., от
които: 666.00 лв. – адвокатско възнаграждение, уговорено и платено, видно от
пълномощно /л.29/ и договор за правна защита и съдействие /л.197/, 200.00 лв. –
внесен депозит за вещо лице по ССчЕ и 100.00 лв. – внесен депозит за вещо лице
по СГЕ /л.230/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „А.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №**, ет.1**, ап.**,
представлявано от управителя П.В.Н., иск против
„А.-Д” АД, ЕИК **, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. А.С.” №**, представлявано от И.Г.П., с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2019.00 лв.,
с която „А.-Д” АД, ЕИК ** се е
обогатил без основание за получено дизелово гориво – 1346 л., заредено на
горивна колонка в с.Ц., собственост на ищцовото дружество от двама работника на
ответното дружество в периода от 10.10.2013г. до 15.08.2014г., които са
ползвали ППС с рег. №** и **, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като неоснователен, ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. „Д.” №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя П.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на „А.-Д” АД, ЕИК **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
ул. А.С.” №**, представлявано от И.Г.П., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 966.00 лв. /деветстотин шестдесет и
шест лева/, представляващи сторени съдебни разноски в настоящото производство,
от които: 666.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
уговорено и платено, видно от пълномощно /л.29/ и договор за правна защита и
съдействие /л.197/, 200.00 лв. – внесен депозит за вещо лице по ССчЕ и 100.00
лв. – внесен депозит за вещо лице по СГЕ /л.230/.
Препис от решението да се връчи на страните на осн.
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: