ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2185 31.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1062 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, подадена чрез пълномощник адв.Здравко Цанев, против Разпореждане № 4863/27.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1432/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника С.И.С., за сумата от 267.89 лв., представляваща сбор от неустойки поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на потребителя, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и за разликата над присъдената сума за разноски от 75.05 лв. до претендираните 385 лв.
Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорените в договорите клаузи за неустойка били неравноправни, понеже били в размер на всички абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до края на срока му, като в тази връзка се конкретизира, че основанието за начисляване на неустойката се съдържа в чл.11 от Договора за мобилни услуги и се формира от сбора на три стандартни месечни абонамента и част от стойността на отстъпките за предоставеното на потребителя устройство. Сочи, че процесните договори за мобилни услуги са сключени след подписването на Спогодба от 11.01.2018 г. между заявителя и КЗК и съобразно нейните условия в клаузите на договорите не се предвижда дължимост на неустойки в размер на всички абонаментни такси от прекратяване на правоотношението до изтичането на срока. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да се произнесе по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 1432/2020 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против С.И.С. ***, за заплащане на сумата общо от 332.76 лв., представляваща неплатени парични задължения по сключени между страните Договор за мобилни услуги № *********/13.03.2018 г. и Договор за мобилни услуги № *********/19.04.2018 г., индивидуализирани по размер и основание във фактури № **********/25.04.2018 г., № **********/25.05.2018 г. и № **********/25.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 385 лв. (25 лв. за държавна такса и 360 адвокатско възнаграждение).
В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства от които произтича вземането: Между страните са сключени Договор за мобилни услуги № *********/13.03.2018 г. и Договор за мобилни услуги № *********/19.04.2018 г., като по договора от 13.03.2018 г. е предоставен мобилен номер ** с уговорена стандартна месечна такса от 13.32 лв. без ДДС или 15.99 лв. с ДДС и мобилно устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7, а по договора от 19.04.2018 г. е предоставен мобилен номер *** с уговорена стандартна месечна такса от 17.49 лв. без ДДС или 20.99 лв. с ДДС. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, които са начислени в издадени от „Теленор България“ ЕАД фактури, както следва: 23.93 лв. по фактура № **********/25.04.2018 г. с настъпил падеж на 10.05.2018 г. – неплатено задължение за предоставени мобилни услуги, 40.94 лв. по фактура № **********/ 25.05.2018 г. с настъпил падеж на 09.06.2018 г. – неплатено задължение за предоставени мобилни услуги и 267.89 лв. по фактура № **********/25.07.2018 г. с настъпил падеж на 09.08.2018 г. – неплатено задължение за неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя. Посочено е, че фактура № **********/25.07.2018 г. е издадена след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, поради забава в плащането от страна на длъжника и съгласно уговорките по чл.11 от договорите вземането за неустойка в общ размер от 267.89 лв. е формирано от следните суми: 52.47 лв. – неустойка за номер **********, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС (по 17.49 лв. всяка), 215.42 лв. – неустойка за номер **********, представляваща сбора от тримесечни стандартни абонаментни такси от 39.96 лв. (по 13.32 лв. всяка) и 175.46 лв. като разлика между стандартната цена на таблета без отстъпка и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на срока на договора.
Заповедния съд БРС е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми за предоставени мобилни услуги от 23.93 лв. и 40.94 лв. и за законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 75.05 лв. за направените разноски, съобразно уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане заповедният съд
е отхвърлил заявлението за претендираните неустойки в общ размер от 267.89 лв.,
ведно със законната лихва и за разликата над присъдените разноски от 75.05 лв.
до претендирания размер от 385 лв. Съдът е приел, че длъжникът е потребител и
приложение намира нормата на чл.143 ЗЗП относно „неравноправна клауза“ в
договор, като в случая процесните договори за мобилни услуги са бланкови, не е
установено клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена и поради това
длъжникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите
за неустойка. Прието е също, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на
потребителя. По тези съображения, съдът е приел, че заявлението в частта за
претендираната неустойка е неоснователно, тъй като противоречи на закона по
смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд не споделя
изводите на БРС за неравноправност и противоречие със закона на клаузата за
неустойка в процесните договори, като намира, че заявлението неправилно е
отхвърлено в тази част.
В случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото законодателство не съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88, ал.1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на услугата в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съизмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го поставя в неравноправно положение. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде възражение пред заповедния съд, а в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните, че ще извърши такава преценка.
От представените договори за мобилни услуги е видно, че същите са с краен срок, съответно – до 13.03.2020 г. и до 19.04.2020 г., като в заявлението са изложени твърдения, че от началото на м.май 2018 г. длъжникът С.С. е преустановил изпълнението на задълженията си и поради това договорите са предсрочно прекратени по негова вина, при което положение, търговецът е лишен от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период от около две години (. Претендираната за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни задължението си (превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора (обезпечителна цел) и да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора (обезщетителна функция). При положение, че търговецът ще се лиши от повече от 20 месечни абонаментни такси по договора, въззивният съд приема, че заплащането на неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не е прекомерна и необосновано висока. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка по договорите в размер на 52.47 лв. и 39.96 лв. следва да бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на остатъка от стойността на закупеното от длъжника С. устройство, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, съдът приема следното: От представения по делото договор от 13.03.2018 г. е видно, че длъжникът е закупил мобилно устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7, на преференциална цена, поради това, че е страна по договор за ползване на мобилни услуги и е избрал „Теленор България“ ЕАД за свой доставчик на услугите за срок от две години. След като длъжникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите, необосновано е същият да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални по-ниски цени. В този смисъл, тази клауза от договора също не води до заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в отношенията между страните, като претендирания от заявителя размер на сумата подлежи на доказване в исковото производство, което ще се образува вследствие подадено от длъжника възражение. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка в размер на 175.46 лв., като разлика между стандартната цена на устройството без отстъпка и преференциалната му цена, следва да бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед несъвпадане
крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на БРС следва да бъде
отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение уважено. При този
изход на спора и направеното от жалбоподателя искане за разноски, на същия
следва да се присъди и сумата от 12.50 лв. за заплатена държавна такса за
обжалването.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4863/27.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1432/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу длъжника С.И.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 267.89 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, от която сума: 52.47 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги № *********/19.04.2018 г. с предоставен мобилен номер ***, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС (по 17.49 лв. всяка), 215.42 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги № *********/13.03.2018 г. с предоставен мобилен номер ***, представляваща сбора от тримесечни стандартни абонаментни такси от 39.96 лв. (по 13.32 лв. всяка) и 175.46 лв. като разлика между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7 без отстъпка и преференциалната му цена при сключването на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 267.89 лв., считано от подаване на заявлението – 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 309.95 лв. – разноски в заповедното производство, съставляващи разликата над присъдената сума за разноски от 75.05 лв. до претендираните 385 лв., и за сумата от 12.50 лв. – платена държавна такса за обжалване.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.