Решение по дело №447/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260016
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Веселина Цонева Топалова
Дело: 20204200500447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260016

гр. Габрово, 12.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                  

                                   ПРИДСЕДАТЕЛ: В.Топалова

                                                ЧЛЕНОВЕ:Г.Косева

                                                                Кр.Големанова

 

при участието на секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова в. гр. д. № 447 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И.С.М. против решение № 18/28.09.2020 г. по гр.д. № 814/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево.

В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно.

Правилно първоинстанционният съд приел, че ищецът не посочил конкретни факти, станали причина за издаване на процесния запис на заповед. С обясненията си по чл.176 ГПК, ищецът не дал повод за извод, че записа на заповед е издаден във връзка с някакво каузално правоотношение. Такива данни нямало и в обясненията на ответницата. Вместо това съдът коментирал отношения между две търговски дружества, което нямало никакво отношения по делото.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което обжалваното решение да бъде отменено и искът уважен изцяло.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се иска да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.538 ТЗ вр. с чл.422 ал.1 ГПК.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите, изложени от Районен съд Севлиево, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения иск. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на въззивната инстанция съвпадат с тези направени от районния съд в обжалваното решение. /чл. 272 ГПК/.

Установено е по делото, че със запис на заповед, издаден на 09.04.2019 г., в гр. Севлиево, П.К.К. се е задължила да заплати на И.С.М. или на негова заповед, на 10.04.2019 г., сумата 10 000,00 лева.

В съдебно заседание и двете страни по делото твърдят, че от 2012 г., дружеството на ищеца „ИСМ – С“ ЕООД, било счетоводно обслужвано от ответницата П.К.К.. По реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че през 2019 г., той установил, че не са внесени осигуровки и корпоративен данък, нямало внесени парични средства от дружеството към бюджетни сметки на НАП. Парите за тези вноски били давани в брой, срещу подпис на П.К., но тя не ги внасяла. Според ищеца, ответницата подписала записа на заповед, за да се „изчисти“,за което  сключили извънсчетоводно споразумение. От своя страна ответницата  П.К. по реда на чл. 176 ГПК, е заявила, че била упълномощена от фирма "ПАСАТ" ЕООД, да я управлява и обслужвала счетоводно фирмата на И.М.. М. давал на ответницата необходимите парични средства и тя ги внасяла по сметките на НАП. Когато вземала парите от от служителите му се подписвала на ордер, а когато М. ги давал лично не се подписвала. Тъй като ищеца я обвинил, че не внасяла в НАП предадените ѝ пари, я принудил да подпише процесния запис на заповед, като обезпечение на претендираните причинени вреди на дружеството на М..

При тези данни, както е изложил и първоинстанционния съд, се налага извода за наличие на каузалното отношение обусловило издаване на процесния запис на заповед, свързано с установените отношения по извършване на счетоводни услуги от представлявано от ответницата дружество - "ПАСАТ" ЕООД на дружество - „ИСМ – С“ ЕООД, собственост на ищеца, по повод причинени на „ИСМ – С“ ЕООД вреди при осъществяване на счетоводните услуги.

 Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липса на идентичност между страните по двете сделки - гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден менителничният ефект не може да бъде реализирана и задължението по него се явява лишено от основанието, поради което е поето и ищецът не може да претендира изпълнение на това задължение.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

В противоречие с изложеното и от двете страни по спора е твърдението в жалбата за липса на каузално отношение. Ясно и недвусмислено ищецът и ответницата сочат, че до подписване на записа на заповед се стигнало по повод претенции за вреди, нанесени на дружеството на ищеца от ответницата при счетоводното обслужване, осъществявано от дружеството, управлявано от нея. При установяване на връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването й - наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка. Съобразявайки се с установената съдебна практика обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липса на идентичност между страните по двете сделки, гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден записът на заповед не може да бъде реализирана, поради което задължението по него е без основание, поради което ищецът не може да претендира изпълнение на това задължение.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 814/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево.

ОСЪЖДА И.С.М. ЕГН **********,***  да заплати на П.К.К. ЕГН **********,***,  направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: