№ 4005
гр. Варна , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503525 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. Р. М. срещу Решение № 260044 от
29.10.2020г. по гр.д. № 548/2020г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника
срещу О. искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение,
извършено със Заповед № 1361/14.05.2020г., с която на М. Р. М. с ЕГН ********** на
основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание и е прекратен трудовият му договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, както и
за присъждане на обезщетение поради оставане без работа за период от три месеца след
уволнението в размер на 1950 лв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като основано на необективно възприемане и обсъждане на
събраните по делото доказателства. Установено е по делото, че всеки от работниците –
гробари почива в ден, който заяви, че иска да ползва пред прекия началник или друг
служител, длъжен да сведе до знанието на ръководството, че иска да ползва, ако в този ден
няма погребение. От показанията на свидетеля Соколов е установено, че всички гробари
почиват едновременно – ако има погребение в събота или неделя, то в понеделник се
почива, както и през друг ден, по желание на работника. Последното погребение за
процесния период е било на 19.04.2020г., след който компенсацията е следвало да се
ползвало в ден, който работниците си определят и след като не е имало друго погребение до
края на месеца, почивния ден е можел да бъде всеки ден от седмицата, вкл. и 21.04., когато
въззивникът не е се явил на работа. Липсата на изричен ред и регламентация при ползването
1
на почивките, така и за уведомяването не следва да се тълкува в ущърб на работника, а
обуславя извод за незаконосъобразност на уволнението. Няма спор, че освен през почивни
дни, ищецът е бил наеман и по граждански договор за извършване на други дейности. Не би
могло да се говори за нарушение на трудовата дисциплина по повод отсъствието му на
посочените в заповедта дни и да му се вменява вина при положение, че самият работодател
не зачита сключеният трудов договор и трудовото законодателство /чл. 181 от КТ/ и урежда
отношенията си с работника с компенсации, уговаряни по телефона. В този смисъл изводът,
че работникът не се е явил на работа безпричинно и самоволно е изведен от
първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, уреждащи
разпределението на доказателствената тежест по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, довел и до
нарушение на материалния закон – чл. 8, ал. 1 от КТ. Що се отнася до липсата на дадени
обяснения – въззивникът е уведомил работодателя, че ще ползва компенсация и всички са
били наясно с отсъствието му. Даването на писмени обяснения не е задължение, а право на
работника. С оглед на всичко изложено моли за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се отмени, а предявените искове с извод за основателност – да се
уважат.
В отговор на жалбата О. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
Установено е по делото от гласните доказателства на свидетеля Мустафа, че всички
работници ползват компенсациите си, като предварително се уговарят за деня, а не че всеки
самостоятелно решава кога да не се яви на работа и уведомява някого. До издаване на
заповедта за дисциплинарно наказание, работникът не се е явил на работното си място и не е
изпълнявал трудовите си задължения. В случая правилно съдът приел, че не е налице
уведомяване на работодателя за ползване на отпуск или т.нар. компенсация. Следва да се
съобрази, че след 27.04.2020г. работникът не се явил на работното си място, като за м. април
са налице 6 дни отсъствия от работа, а за м. май – 12 дни. По делото не е установено за кои
конкретни дни е ползвал компенсация въззивникът, нито, че за същите е уведомил
работодателя. Липсват доказателства и за оставането му без работа в периода, за който се
претендира обезщетението. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с
което обжалваното такова бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.
317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
2
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.12.2020г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3