Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
град
Плевен, 15.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр.Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №449/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.1,т.1, б.“А“, вр. ал.3, вр. ал.4, в чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ “Г.Ф.-Г.Г.“ ЕИК *********, представлявано от Г.Ц.Г., против Заповед за налагане на ПАМ №10746/10.03.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново, в ЦУ на НАП, въз основа на която, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна адм. мярка- запечатване на търговски обект- павилион втора група, находящ се в гр. Плевен, ул. „Заменхоф“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и е забранен достъпа до него, за срок от 14 дни. Посочва се, че търговският обект е с площ от 28, кв.м., като в него се предлагат за продажба цветя- рязан цвят и в саксии, и букети. Посочва се, че от страна на контролния орган, е извършена контролна покупка на 3 бр. фрезии, на обща стойност от 6лв., заплатени в брой, като не е издаден касов бон от страна на продавача. Твърди се, че за констатираното нарушение, е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Посочва се, че първоначалното запечатване е насрочено за 28.03.2020г. в 08,30 часа., но с протокол №1558976/27.05.2020г, във връзка с извънредното положение в страната, е насрочена нова дата за запечатване на обекта- 10.06.2020г, от 08,30 часа. Твърди се, че постановеният 14- дневен срок е твърде дълъг и не е подходящ, с оглед постигане целите на мярката. Посочва се, че ПАМ не е санкция и не цели наказване на нарушителя. Посочва се също, че към датата на жалбата, няма издадено наказателно постановление. В заключение се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и моли съда да я отмени, или евентуално- да намали срокът на наложената мярка.
По делото, от страна на ответника, е представена преписката по обжалваната заповед, ведно със становище, в което се твърди, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че са налице предпоставките по чл. 186 ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, за налагането на процесната ПАМ. Посочва също, че срокът е правилно определен, в продължителност под средната, предвидена в закона, като наказващият орган е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати. Посочва при определянето на срока при ПАМ, АНО действа при оперативна самостоятелност в рамките на закона, като наложения 14 дневен срок е обусловен, както от неиздаването на фискална касова бележка за извършената продажба, така и от констатираната разлика между наличните средства в каса и тези отчетени във ФУ. Посочва, че запечатването на обекта в случая няма да доведе до несъразмерно тежки на мярката последици, но ще окаже превантивно и предупредително въздействие върху жалбоподателя.
Съдът, с определение №850/10.07.20г. е приел жалбата за допустима, като депозирана в законоустановния за това срок, като е изложил съответни мотиви в тази посока.
С определение №814/04.06.20г. съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя с правно основание чл.60, ал.5 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС за отмяна на предварително изпълнение на процесната заповед, като недопустимо. Със същото определение е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя с правно основание чл.166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на процесната заповед, като недопустимо. Определението е влязло в сила.
По делото се установява от приложената адм. преписка, че със Заповед за налагане на ПАМ №10746/10.03.20г. на орган по приходите- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново, е наложена на жалбоподателя ЕТ „Г.Ф.-Г.Г.“, с ЕИК824052839, представлявано от Г.Ц.Г., принудителна административна мярка „запечатване“ на търговски обект- павилион 1- втора група, находящ се в гр. Плевен, ул. „Заменхов“, стопанисван и ползван от жалбоподателя и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Видно от съдържанието на процесната заповед, принудителната адм. мярка, е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за неизпълнение от страна на ЕТ, на задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. В мотивите на заповедта е посочено, че на 07.03.2020г., е извършена проверка на търговския обект – павилион 1- втора група , находящ се на горепосочения адрес, стопанисван от ЕТ „Г. Ф. – Г. Г.“. Търговският обект е с площ 28 кв.м. и в него се предлагат за продажба на дребно различни цветя. В обекта няма инсталирана компютърна конфигурация за управление на търговската дейност, както и POS -терминал. Отразено е, че преди легитимацията от страна на органите по приходите, на посочената дата, в 16,20ч., е извършена контролна покупка на три броя фрезии, по два лева броя, на обща стойност 6лв., изплатени изцяло и в брой от инспектор по приходите, на продавач – консултант в обекта. Установява се, че същата е приела плащането, но не е издала и предоставила фискална касова бележка от наличното и работещо, технически изправно в момента на проверката, фискално устройство. Посочено е, че констатираното се потвърждава от разпечатана контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ на деня на проверката. От фискалното устройство е разпечатен Х- отчет №0003191/07.03.2020г., с разчетен оборот 351,00лв. Посочено е, че е съставен протокол за проверка №0294351/07.03.2020г., на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. В процесната заповед е посочено също, че при определяне на продължителността на запечатването на обекта, са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност и е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в зачитане на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Органът е приел , че в случая е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение. По делото се установява, че първоначално запечатването е било насрочено за 28.03.2020г., като впоследствие с протокол №1558976/27.05.2020г., във връзка с възникналата епидемична обстановка в страната, запечатването е отложено за 10.06.2020г.
По делото е представен и приет протокол за извършената проверка от 07.03.2020г. от 16,20ч., в което е отразено, че е извършена проверка по повод на празника- 08.март., за спазването и правилното прилагане на данъчното законодателство в търговския обект за продажба на цветя. В протокола е отразено извършването на контролна покупка на три броя фрезии с обща цена 6лв., заплатени в брой, за което не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Посочено е, че в обекта няма кочан с ръчни касови бележки. Отразено е, че касовата наличност от фискално устройство, по разпечатан Х- отчет №0003191/07.03.2020г., е 351лв., с фактическа наличност по каса от 308,70лв.; констатирана е разлика от 42,30лв. Към протокола е съставен и опис на паричните средства в касата към момента на проверката. Представен е и разпечатан е и Х- отчет №0003191 от същата дата, от която е виден и оборота от 351лв., както и разпечатана контролна лента на електронен носител, приложено към преписката. От същата е видно, че за покупката на три броя фрезии в 16,20ч. на 07.03.2020г., няма издадена касова бележка.
По делото се установява, че срещу ЕТ „Г.Ф.-Г.Г.“, е съставен АУАН №F541650/13.08.2020г. за нарушение на чл.25, ал.1 , т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. По делото се установява , че към датата на приключване на съдебното дирене няма издадено наказателно постановление.
При така установено от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното.
Съдът намира, че процесният административен акт – заповед за налагане на ПАМ №10746/10.03.2020г. на органа по приходите– Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново, в ЦУ на НАП, е издаден от компетентен за това орган и в рамките на предоставената му компетентност, съобразно представените по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-1/ 17.05.2018г. на изпълнителен директор на НАП и Решение №РМФ 1/02.01.2018г. на Управителен съвет на НАП. Съдът намира, че оспорения акт е издаден в законоустановената форма и съдържа всички необходими реквизити. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че правилно наказващият орган е установил извършване на описаното в заповедта нарушение, като на 07.03.2020г., в 16,20ч., при извършена контролна покупка на стойност 6лв., заплатени изцяло в брой, не е издадена фискална бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Безспорно по делото се установява, че при проверка на касовата наличност, е установена разлика в размер на 42,30лв., с отчета по фискалното устройство. С оглед изложеното, съдът приема, че в случая, безспорно от страна на жалбоподателя, е налице извършване на посоченото в процесната заповед нарушение, което не се спори от същия.
Нормата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС постановява, че принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства. Нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата постановява, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично посочените случаи. Нормата на чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал.1, се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, в рамките на закона- срок до 30 дни.
Съдът
намира, че определеният 14 дневен срок
на наложената ПАМ, се явява прекомерен, и несъобразена с целта на закона
и с тежестта на нарушението. Принудителните адм. мерки нямат санкционен характер,
а се налагат с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. Издадената заповед за налагане на ПАМ цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения и превенция срещу
противоправното поведение на търговеца. Прекомерно дългият срок обаче, за който
е наложена мярката, съдът намира, че не е съобразен с конкретните факти и
обстоятелства- вида на извършваната дейност, тежестта на нарушението, и не е целесъобразен, поради което, оспорената
заповед следва да бъде изменена, в
частта й относно определения срок и същият бъде намален до 10 дни. Съдът счита,
че прекалено дългият срок- в случая определен към средата на законоустановеният
максимум, се явява нецелесъобразен, надхвърлящ границата на търсената
превенция. Съдът намира, че определянето на срок от 10 дни на наложената ПАМ,
ще постигне целите на същата, за преустановяване и предотвратяване на
противоправно поведение у жалбоподателя.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 172, ал.2, предл. четвърто от АПК,
ИЗМЕНЯ Заповед
за налагане на ПАМ №10746/10.03.2020г. на органа по приходите– Началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново, в ЦУ на НАП, въз основа на която, на
основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“, вр. чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект- павилион
втора група, находящ се в гр. Плевен, ул. „Заменхоф“, стопанисван и
експлоатиран от ЕТ “Г.Ф.-Г.Г.“ ЕИК *********, представлявано от Г.Ц.Г., и е
забранен достъпа до него“, за срок от 14 дни, като ОПРЕДЕЛЯ десетдневен срок
на наложената принудителна административна мярка.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14 –дневен срок от съобщението, пред Върховен
административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/