Решение по дело №771/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 619
Дата: 12 май 2021 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20217050700771
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

            /          .05.2021 година, гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 771 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на И.И.П. *** срещу Решение № 260334/09.03.2021 година на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-000409/28.02.2020 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на министерство на вътрешните работи.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е съобразил показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че деянието не е извършено. Твърди, че е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност твърди, че случаят е маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 29.04.2021 година изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на И.И.П. *** срещу Наказателно постановление № 20-0819-000409/28.02.2020 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 179, ал. 5 от Закона за движението по пътища затова, че на 03.01.2020 година, в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик, в посока центъра на града, до ул. „Перла“, в 20,47 часа е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен № **********, собственост на ЕТ „Волф – И.И.“ без залепен валиден стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло.

С Решение № 260334/09.03.2021 година, постановено по НАХД № 4433/2020 по описа на Районен съд – Варна съдът е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че на 03.01.2020 година, в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик, в посока центъра на града, до ул. „Перла“, в 20,47 часа И.И.П. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен № **********, собственост на ЕТ „Волф – И.И.“ без залепен валиден стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло. Въз основа на така установеното съдът е приел, че е осъществен състава на чл. 179, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е установил относимите факти и въз основа на тях е извел законосъобразен извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, съобразно което водачът на моторно превозно средство, което не е спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.

Въззивният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е неприложима, тъй като не са събрани доказателства, че моторното превозно средство технологично не е разполагало с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушение, тъй като е изпълнил задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке, като неизпълнението на това задължение представлява отделно административно нарушение по чл. 179, ал. 5, пр. 2 от Закона за движението по пътищата.

Правилен е изводът на въззивния съд, че деянието не е маловажно. От представеното експертно решение е видно, че жалбоподателят е с намалена работоспособност, поради заболяване на гръбнака. От даденото от жалбоподателя писменото обяснение е видно, че извършва търговска дейност с автомобила, поради което не може да се приеме, че неизпълнението на формалното задължение по чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е инцидентно, възникнало във връзка със заболяването.

Предвид горното съдът намира, че проверяваното решение следва да се остави в сила.

Съдът намира, че на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът не е представляван в съдебното заседание, а представената писмена защита не обосновава в достатъчна степен становището му за неоснователност на касационната жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260334/09.03.2021 година, постановено по НАХД № 4433/2020 година по описа на Районен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                  2.