О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513
гр. Пловдив, 13.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА
БОЗЕВА
след като се запозна с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 894/2019г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение №
498/19.03.2019г. по ЧНД № 1703/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, е оставена
без разглеждане като недопустима жалбата на В.К. и С.К. срещу Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 21.12.2018г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство – сл.д.№ 19/2018г. по описа на ОСО при
ОП Пловдив. Със същото определение съдът е прекратил и производството по образуваното
пред РС Пловдив частно наказателно дело.
Против така
постановеното определение е постъпила жалба от В.И.К. и С.А.К., в което се
излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. В жалбата се сочи, че определението
на съда не държи сметка за фактологията на разследваното престъпление, довело
до настъпване на конкретен общественоопасен резултат, тъй като е създадена
опасност за живота и здравето на хората или нанасяне на немаловажни вреди за
околната среда и че именно поради това същите се считат за заинтересовани да
обжалват прекратяването на наказателното производство, както и поради
конституционно гарантираното им право по чл. 56 от Конституцията на Република
България.
Пловдивски
окръжен съд, като обсъди материалите по делото, оплакванията в жалбата и
извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
определение, намира за установено следното:
Жалбата на В.И.К.
и С.А.К. против обжалваното определение на Районен съд Пловдив е подадена от
двамата в качеството им на физически лица, в срока, посочен в определението на
ПРС срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Конкретно за В.К. следва да се
посочи, че в съобщението, изпратено на посочения от него адрес, с което се
уведомява за постановеното определение на РС Пловдив, призвокарят не е посочил
конкретни дати и часове, в които е посетил адреса и не е намерил живущи на
същия за връчване на съобщението. Отразената информация в същото е формална,
поради което и съдът прие, че при липса на категорични доказателства за датата
на съобщаване на определението на РС на К., жалбата в частта, изходяща и от
него, е депозирана в срок.
Разгледана по
същество, жалбата на В.И.К. и С.А.К. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По съображения,
че двете лица не се легитимират като пострадали от разследваното престъпление,
РС Пловдив е оставил жалбата им без разглеждане.
Действително
нормата на чл. 243, ал.3 от НПК лимитира кръга от лицата, оправомощени да жалят
постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство.
Касае се за
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 353б, ал.1 от НК, т.е.
за разследване на общоопасно престъпление, поместено в раздела за престъпления
против народното здраве и против околната среда. Обект на защита при тази
категория престъпни посегателства са обществените отношения, свързани с живота
и здравето на неограничен кръг от лица.
Специфичният обект на нарушаване в конкретния
случай изключва наличието на фигурата на „пострадал“, тъй като при реализиране
на престъпното посегателство не се нарушават права на отделен граждани и/или
юридическо лице, респективно такова засягане се явява несъставомерно.
Вярно е, че
правото на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобхватно и в същото
време лично право, което има и процесуален характер, защото е предвидено като
средство за защита на друго право /накърнено или застрашено/, с него разполага
всеки гражданин за защита на нарушени права или законни интереси. Но при
упражняване на правото по чл. 56 от Конституцията трябва да е налице не само
застрашено конституционно право /правото на живот и здраве/ или конституционно
признат интерес, но и право, което е признато в друг законов източник /виж
Решение № 3/17.05.1994г. на КС на РБ по
к.д.№ 1/94г./. С такова право
жалбоподателите разполагат и то е законовоуредено в чл. 243, ал.10 от НПК - вътрешноинстанционния
ред за проверка на постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура / в
случая Окръжна прокуратура Пловдив/, която има правомощия и служебно да се
самосезира за проверка на правилността му. Тази проверка е дължима и с оглед
осигуряването правото на достъп до правосъдие на всяко лице, съобразно нормата
на чл. 56 от Конституцията на РБ. Това е така, тъй като легитимацията на
лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване /изчерпателно очертан в
чл. 243, ал.4 от НПК/, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Т.е. жалбоподателите имат право да са
запознати с развитието на воденото наказателно производство, започнало по техен
сигнал, както и не са лишени от възможност да потърсят и получат правна защита,
но не по реда на съдебния контрол върху постановлението на РП Пловдив за
прекратяване на воденото досъдебно производство, а като сезират ОП Пловдив /в
конкретния случай/.
По изложените
съображения, въззивният съд намира, че обжалваното определение на ПРС е
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 498/19.03.2019г. по ЧНД № 1703/2019г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Определението е
окончателно.
Да се изпрати
съобщение до жалбоподателите за настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.