Решение по НАХД №9567/2021 на Софийски районен съд

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, представлявано заедно от *** и ***, чрез процесуалния
представител на дружеството адв. ***, против наказателно постановление № Р-10-
498/15.06.2021 г., съставено от ***, заместник председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на
основание чл. 644, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане e наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева във връзка с нарушение на чл. 108,
ал. 1 от КЗ, поради това, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от
КЗ да се произнесе в срок от 15 работни дни от датата на представяне на всички
доказателства по претенцията – 05.01.2021 г., но не по-късно от 26.01.2021 г.
включително.
В жалбата се сочи, че се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържа се, че не е налице повторност на нарушението, поради
което и неправилно е определена санкцията. Алтернативно се иска санкцията да бъде
намалена до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, дружеството не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен
процесуален представител, който излага доводи за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено изцяло. В писмени
бележки излага подробни съображения по същество.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови писмени и гласни доказателства – разпитан
е актосъставителят Светослава Веселинова ***.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество,
тя е изцяло неоснователна. Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна,
описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението – коректно са отразени мястото, времето и начина на
извършването и констатирането му, точно е описана правната му квалификация, както и
нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено, по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Актът е съставен в рамките на законоустановения тримесечен срок от узнаване
за нарушението и в едногодишния срок от извършването му.
Именно поради тези съображения съдът намира, че актът и съставеното въз основа на него
наказателното постановление са постановени при спазване на процесуалните правила,
предвидени в ЗАНН.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
1

именно дружеството - жалбоподател е извършило нарушението, за което е наложена
имуществената санкция в обжалваното постановление.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:

В КФН постъпила жалба от *** срещу застрахователно дружество „***” АД, във връзка с
която свидетелят *** изискала от Дружеството наличната документация. Била извършена
проверка чрез провеждане на кореспонденция между застрахователя и КФН. След
постъпване на преписката, свидетелят *** установила, че на 21.12.2020 г. е заведена
претенция в ЗД „***“ АД във връзка с настъпило застрахователно събитие пътно
транспортно произшествие с лек автомобил, в резултат на което били причинени
имуществени вреди на лек автомобил. Основанието за претенцията било сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за
ПТП водач. На датата на завеждане на претенцията били представени всички писмени
доказателства, необходими за установяване основанието и размера на щетата. На 21.12.2020
г. и на 05.01.2021 г. били извършени огледи на увредения автомобил. След 05.01.2021 г. от
ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани никакви други доказателства. Във
връзка със заявлението, на 15.04.2021 г. било изплатено обезщетение, т.е. след изтичане на
срока от 15 работни дни за произнасяне по застрахователната претенция. Дружеството е
следвало да се произнесе съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането като определи и изплати обезщетение или мотивирано постанови отказ в
срок от 15 работни дни, който изтичал след 26.01.2021 г. включително.
Във връзка с констатираното нарушение, свидетелят *** съставила акт на упълномощено
лице в КФН на 20.05.2021 г. в присъствие на двама свидетели по съставяне и връчване на
акта.
Срещу акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпвало възражение от
застрахователното дружество.
След преценка на всички доказателства, административно наказващият орган наложил на
застрахователното дружество имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
С наказателно постановление № Р-10-821/17.09.2019 г. на КФН, влязло в законна сила на
16.03.2020 г. на ЗД „***“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева на
основание чл. 644, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховане.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло дадените от свидетеля *** показания, тъй като
същите са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и са в синхрон с
останалите писмени доказателства.
Приетите писмени доказателства изцяло подкрепят изложената от свидетеля *** фактическа
обстановка като се установяват всички елементи на описаното деяние.
Доказателствата, които не са обсъдени в така приетата фактическа обстановка, съдът намира
за неотносими към инкриминираното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно /в настоящия случай е безвиновно с оглед обстоятелството, че се касае
за юридическо лице/и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия казус са налице всички изискуеми от закона елементи на
нарушението, поради което същото е установено по безспорен начин и следва да бъде
2

наложено съответно наказание.
Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е определил, че в
настоящия случай е несъмнен извода, че именно в дружеството е извършено нарушението,
за което е ангажирана безвиновната му отговорност. Въз основа на всички събрани и
анализирани доказателства съдът намира, че се доказано по несъмнен начин нарушението, за
което е наложено административното наказание. От доказателствата по делото се
установява, че дружеството не се е произнесло в законоустановения срок от 15 работни дни,
считано от събиране на всички относими доказателства във връзка със заявената претенция
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност, след
влизане в сила на санкция спрямо дружеството за същото по вид нарушение на 16.03.2020 г.
Поради това и правилно същото е квалифицирано като повторно извършено.
Извършеното нарушение не е малозначително, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. Определената санкция не се явява
несъразмерно тежка на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл без
значение е обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото самото
нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици.
По отношение размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца и е правилно определено. Именно поради това и
не са налице основания за отмяна или изменение на така определената санкция.
Поради горните мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода
на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в
полза на последната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
провеждането на едно съдебно заседание по същество с разпит на един свидетел, както и
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
3

Номер на акта:	1949
Дата:	31 май 2022 г.
Съдия:	Даниела Красимирова Тошева

Дело:	20211110209567
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 юли 2021 г.

Решение по НАХД №9567/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите