№ 336
гр. Сливен, 03.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М.а М.а
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. М.а М.а Въззивно
гражданско дело № 20242200500259 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Въззивницата М. Г. Т. - Бонес, редовно призована, не се явява.
Представлява се от процесуален представител по пълномощие - адв. Г. М. от
АК Сливен, редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред
настоящата.
Въззиваемото дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.
По делото на 28.06.24г. е постъпило писмено становище от процесуален
представител по пълномощие - юриск. М. М., в което моли да бъде даден ход
на делото в негово отсъствие.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
1
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №277/03.04.2024г. по
гр.д. №3936/2022г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от М. Г. Т. – Бонес против ЗАД „Далл Бог: Живот
и здраве“ иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. 493, ал.1, т.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение в размер на 25000лв., ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2022г., за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на смъртта на брат й Т. Г. С. на 16.06.2019г., настъпила в резултат на
ПТП, причинено на 13.06.2019г. на път І-1-Караваните/км. 136+600, в
землището на с. Бели извор, обл. Враца, виновно от водача на т.а. „Фиат
Дукато“, тип метален фургон с рег. №********, гражданската отговорност на
който била застрахована при ответното дружество. С решението са присъдени
разноски на ответното дружество в размер на 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство М. Г. Т. – Бонес, която обжалва първоинстанционното решение
изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна -
ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“, гр. София.
С определение от закрито заседание от 05.06.2024 г., съдът е приел
въззивната жалба за редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на
същата, както и на постъпилия отговор.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания за въззивната фаза на производството.
Определението е връчено на страните.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Уважаеми окръжни съдии,
поддържаме депозираната жалба така, както е депозирана във всички нейни
пунктове. Запознати сме и със становището на въззиваемата страна. Считаме,
че същото е селективно, непълно и посочва основания, за които липсват
доказателства. Нямаме допълнителни доказателствени искания.
2
В становището си юриск. М. посочва, че оспорва въззивната жалба,
поддържа изцяло депозирания отговор, няма доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, първоинстанционният съд е
постановил едно решение, което е недопустимо по смисъла на това на което
се основава решението. Първоначално исковата молба е заведена при
условията на чл. 493а ал.4 от КЗ, като първоинстанционният съд прие това, не
го промени, а добави единствено разпоредбата на чл. 432 от КЗ. В мотивите
си, в своето решение № 277/03.04.24 г., съдът е постановил решението си на
основание на чл. 432 ал.1 във вр. с чл. 493 ал.1 т.1. Такова правно основание
не е администрирано нито в исковата молба на ищцовата страна, нито в
определението на първоинстанционния съд, а на това основание РС Сливен е
постановил решението си като е отхвърлил иска. Текста на чл. 493 ал.1 т.1 от
КЗ касае постановката на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, което не е предмет на ищцовата страна в първата инстанция.
Цялото производство се проведе при условията на чл. 493а ал.1 т.4 от КЗ,
което касае обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за телесни
увреди и смърт. Съдът е постановил решението си на неадминистрирано
основание от КЗ. По отношение на фактологията, считаме, че неправилно и
превратно първоинстанционния съд, въпреки че се е позовал на Тълкувателно
решение № 1/2018г. по търг. дело № 1/2016г. на ОСГТК, е изразил несъгласие
с вписаното в това решение, въпреки че този вид тълкувателни решения имат
задължителен характер за съдилищата. Превратно е тълкувана фактология за
3
свидетелски показания, че брата и сестрата са имали изключително близки
връзки помежду си, като е съобразил, че двамата живеели в две съседни стаи,
въпреки че ползвали една кухня и свидетелските показания доказват връзка,
която надхвърля рамките на обичайната такава. В тази връзка, игнорирането
на доказателствената сила на свидетелските показания, считам за неправилно
и в противоречие с правната и житейска логика. Спестявам подробности,
които съм депозирал във въззивната жалба. Правя искане, което потвърждава
петитума във въззивната жалба, като отмените това решение с посочено
правно основание, като неправилно и незаконосъобрано и постановите друго
такова във въззивната инстанция, с което уважите претенцията на
въззивницата М. Г. Т. – Бонес, ведно с произтичащите от това законови
последици.
В писменото си становище юриск. М. моли съда да остави без уважение
въззивната жалба на М. Т. – Бонес, като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, справедливо и обосновано. На
основание чл.78 от ГПК претендира и направените от въззиваемата страна
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на разноските на ищеца, в това число и срещу търсеното
адвокатско възнаграждение, в случай че неговият претендиран размер
надхвърля минималния съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита, че предвид липсата на фактическа или
правна сложност на делото, по-голяма от обичайната, същото е справедливо
да бъде определено в минимален размер. Прилага списък с разноски.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебно решение на 10.07.2024 г.
4
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5