Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7492 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 49507/25.02.2019г. по гр.д. № 8632 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 163-ти състав ”Т.М.”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***
сумите, както следва: на основание на чл.
49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 1500лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.02.2015г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неверни публикации във вестник „Т.” на
20.02.2010г. със заглавие „Три ченгета с телефони от Трактора” и на
23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”, изразяващи се в
морални и психически страдания, породени от накърняване на доброто име,
здравословни проблеми, лична и обществена изолация и негативни настроения срещу
ищеца; сумата от 459,51лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
18.02.2012г. до 18.02.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 227,45лв., като е отхвърлен иска за главница за горница над 1 500лв. до предявения размер от 10 000лв. и за лихва
за забава над 459,51лв. до предявен
размер от 769,02лв. и за периода от 20.02.2010г. до 17.02.2012г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5041256/11.03.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете”Т.М.”ЕООД, ЕИК *******, „в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
исковата молба от 18.02.2015г. била депозирана срещу „Н.б.м.г.” Х., на
03.07.2018г. иск срещу този ответник бил оттеглен и иск бил насочен срещу Т.М.”ЕООД, като с
определение от 10.07.2018г. районният съд прекратил производството по исковете
срещу Н.б.м.г.” Х. поради оттегляне на исковете и конституирал като ответник по
делото Т.М.”ЕООД. Не била спазена процедурата по чл. 228 от ГПК, нямало искова
молба срещу Т.М.”ЕООД, имало само уточнителна молба. Замяната на първоначалния
ответник по било на основание на молбата на ищеца от 03.07.2018г., районният
съд бил приел че молбата била такава по чл. 129 от ГПК, а не по чл. 228 от ГПК,
каквато всъщност била и това била причината да приеме, че исковете не са били
погасени по давност. Неправилно било прието
че ищецът е уволнен поради публикациите във вестника, не била установена такава
връзка между уволнението и статиите. Установено било , че изнесената информация
е вярна, същите сочели официални източници, данните не били позорящи ищеца, не
му било приписано престъпление.
Въззиваемият- ищец Д.Н.А., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Изложил е
съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. СРС
бил съобразил константна практика на ВКС за изменението на иска по чл. 228 от ГПК, в случая имало поправка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК,
поради което и поправената искова молба се счита за предявена от депозирането
й, а не от поправката. Правилно било прието от СРС , че публикуваното не е
вярно, че претърпените от същото вреди
следва да се обезщетят от ответника. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искова молба вх.№ 2512/18.02.2015г. на Д.Н.А.,
ЕГН ********** срещу Н.б.м.г.” Х.,
ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 1500лв.-частичен иск, целият за 10 000лв., ведно със
законната лихва от 20.02.2010г, до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени
от неверни публикации във вестник „Т.” на 20.02.2010г. със заглавие „Три
ченгета с телефони от Трактора” и на 23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в
комбина с Октопода”. Посочил е, че работел в МВР като инспектор-разузнавач
ІІ-ра степен, през 2009г. служебно му била дадена сим-карта на „М-тел”, ищецът
не знаел кой я е дал на МВР и кой заплаща разговори по нея, в последствие се
оказало, че за същите плащала фирма „Такси-С-Експрес” и ръководството на МВР
преценило че приемайки картата ищецът
нарушил Етичния кодекс и бил уволнен. По това време в медиите се тиражирали
неверни факти, появили се твърдения за корупционни практики с цел получилите
сим-карти служители да бъдат оприличени и поставени в съучастническа дейност с
разработките „Октопод” и „Наглите”, така се създала представа в обществото за
изключително мащабност на престъпната организация в МВР, което не било вярно.
Ответникът в двете процесин публикации
без да провери фактите публикувал неверни твърдения, накърнил доброто име на
ищеца, създали му значителни лични и здравословни проблеми, преживял период на
професионална и обществена изолация, сред познати, роднини и колеги се създали
негативни настроения, наложило се да търси специализирана психиатрична помощ,
справедливото обезщетение било 10 000лв. Посочил е, на първа страница от
исковата молба че ответникът като
собственик на вестник „Т.” е отговорен за плащането на сумата. Претендирал
е разноски.
С разпореждане от 22.12.2015г.
районният съд е администрирал исковата молба и на 08.02.2016г. Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******е оспорил
исковете, като е посочил, че той не е издател
на в. Т.. Посочил е , че изнесената информация била вярна, за същата били
ползвани официални източници, ищецът не бил претърпял процесните вреди.
С определение от 30.01.2018г.
районният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1 от ГПК и е задължил ищеца да
уточни срещу кого предявява исковете като съобрази твърденията на Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******, че не е
издател на в. Т., като в случай че предявява исковете срещу нов ответник то да
посочи същия и адреса му.
С молба от 04.07.2018г. ищецът е посочил, че
собственик на в. Т. е „Т.М.”ЕООД , оттеглил е иска срещу Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******, като е
посочил, че предявява иска срещу „Т.М.”ЕООД
и е представил препис от исковата молба срещу него- с която е поискал от
съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45
и сл. от ЗЗД да осъди ответника да
му заплати сумата от 1500лв.-частичен
иск, целият за 10 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2010г, до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени от неверни публикации
във вестник „Т.” на 20.02.2010г. със заглавие „Три ченгета с телефони от Трактора”
и на 23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”.
С определения от 10.07.2018г.
районният съд е прекратил производството по исковете срещу Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******поради оттегляне на исковете, като
ответник е конституирал „Т.М.”ЕООД и е
разпоредил да му се връчи исковата молба с приложенията за отговор.
С молба от 08.02.2019г. ищецът е поискал увеличение на иска до пълния заявен
размер от 10 000лв. и с определение
от 08.02.2019г. районният съд е допуснал увеличението.
Ответникът „Т.М.”ЕООД е оспорил исковете. Посочил е, че искът е погасен по давност, защото е предявен едва
на 03.07.2018г., а твърдения деликт е от февруари 2010г. Посочил е, че публикациите съдържали верни факти, цитирани
били официални източници на информацията, не съдържали обидни или клеветнически
твърдения, позорящи обстоятелства , не се приписвали престъпления. Ищецът не бил претърпял вреди от тези
публикации, епикризата била издадена 1 година и 8 месеца след статиите, сочела
симптоми от преди 1 година, установено било че има съдебен процес във ВАС.
Приети са страници двата броя на вестника от февруари
2010г. на последните им страници е посочен редакционен екип на вестника, като е
посочен и т.”ЕООД, управителят му И.К., директора му В.З., като е изписано и
името Нова медийна група, която е посочена за член на Световна асоциация.
От записванията по Търговския
регистър и от приети по делото извлечения от Търговския регистър, прието по
делото свидетелство за марка, се установява, че от 2008г. до 07.06.2016г. Т.”ЕООД
ЕИК ******* е бил със собственик на капитала Н.б.м.г. Х., ЕИК *******, името му
е сменено на 11.01.2018г. на Т.М.”ЕООД ,
марката Т. е с притежател Т.”ЕООД
срок изтича на 18.08. 2024г.
Приети са трудов договор от
03.04.2007г., заповед от
24.06.2014г., съгласно които К.М.И.е
работела в Т.”ООД като редактор на вестник Т. от 03.04.2007г. до 24.06.2014г.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорен от страните
страници от вестник „Т.” се установява, че на 20.02.2010г. е публикувана статия
със заглавие „„Три ченгета с телефони от Трактора” с автор К.И., в която е
посочено, че служителят на Транспортна полиция – Д.А. и още 2-ма служители на
МВР с посочени имена –С.и А., ползвали безплатни GSM-и, предоставени от
таксиметровата фирма на А.П., което било разкрито при проверка в МВР и което
вестник узнал от високопоставен източник от ведомството. Компанията била дала
преди 4 години на С.5 сим-карти, който подарък бил уреден от А. съгласно
проверката, двамата приели същите без да уведомят шефовете си, преди това тези
карти били предложени от Трактора на главния секретар на МВР, но той се бил
усъмнил и не приел дарението.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорен от страните
страници от вестник „Т.” се установява, че на 21.02.2010г. е публикувана статия
със заглавие „„Шест ченгета в комбина с Октопода” с автор екип на в. Т., в
която е посочено, че според източници от МВР вътрешна проверка в МВР е открила
6 ченгета, свързани с А.П., 2- ма били спец-ченгета, срещу останалите 4-ма
имало образувани дисциплинарни производства , те били хора на С.и ползвали
джиесеми, предоставени от таксиметровата фирма на Трактора, един от тях бил Д.А..
Посочено е, че министърът на вътрешните работи посочил, че вътрешна сигурност
работи по няколко сигнала срещу полицаи, като част от корумпираните ченгета
щели да бъдат уволнение следващата седмица, д 1-2 ще бъдат освободени, а на 2-3
- ма ще бъде отнет допуск. Посочено е, че министърът бил посочил и че в
съдебната система имало много компрометирани съдии и прокурори, както имало и
компрометирани полицаи, като това му изказване било във връзка с решение на
СОС, с което 5-ва от бандата на Октопода” били пуснати от ареста.
Прието е удостоверение от СГП, съгласно което към 26.05.2011г. срещу
ищеца няма образувани неприключили досъдебни производства и внесени прокурорски
актове в съда на територията на гр. София за периода от 2004г. до 2011г.
Прието е свидетелство за съдимост
от 18.02.2015г. издадено от СРС, съгласно което ищецът не е осъждан.
Приета е епикриза от 25.10.2011г.
издадена от ВМА, съгласно който ищецът е хоспитализиран на 13.10.2011г.,
поставена е диагноза „тежък депресивен епизод с психотични симптоми”, при
постъпването е бил напрегнат, налагащ тема на разговор и многословен, тревожно
дистимен, нормобуличен, ангажиран с тревожните изживявания, свързани със
съдебни проблеми, съобщил е, че проявите му настъпили след уволнението от МВР,
лекуван е с медикаменти, при изписването е бил спокоен, апсихотичен, мотивиран
да продължи лечението в домашна обстановка и е предписано лечение с
медикаменти.
Прието е писмо от СБЖ до съда, препис от Етичен кодекс
на българските медии, съгласно което на 25.11.2004г. бил приет Етичния кодекс
от над 200 печатни и електронни медии, сред които основните централни и много
регионални вестници, телевизии.
Приет е етичен кодекс за
поведение на държавни служители в МВР.
Разпитан по делото св. В.А. е заявила, че познава ищеца от
2004г., той работел в ДНСП, МВР до април-май 2010г. когато бил уволнен
дисциплинарно заради нарушение на етичните правила заради публикации в медиите
за служебни телефони, дадени като дарени на МВР. Тези публикации били в няколко
медии, една от които в.Т. през 2010г., за няколко месеца имало няколко
публикации в различни медии , темата била че полицаи, близки до Октопода,
изнасяли информация, имали телефони, дарени от Октопода. Телефоните били дарени
2004г.-2005г., дадени били на служителите като служебни такива на всички 5-ма
служители в сектора, само секретарките и техническия сътрудник нямали такива,
на телефоните дарителят била таксиметрова компания. При проверка на свидетеля
името на А.П. не излизало като свързано с тази фирма, а и той бил съветник н
ДАНС. В случая 2 –ма били уволнение, 2-ма били наказани, един се пенсионирал,
единият бил отстранен и възстановен. Свидетелят била наказана, в заповедта й
пишело че имала надвишен лимит с над 700лв., обжалвала заповедта, първа инстанция отменило уволнителната заповед, но 5-членен
съдебен състав я потвърдил, така било и с делото на ищеца. Във в. Т. за
свидетеля пишело, че е любовница на
бившия си началник С.. След уволнението ищецът не могъл да си намери работа,
казвал й че се усеща като тежест на семейството си, където и да започнел работа
след 2-3 месеца казвали – „...ти си от онези полицаи...”. Заявила е, че виждала
ищеца в моменти, в които не бил психически стабилен, имал странно и неадекватно
поведение, веднъж го видяла да излиза от входа със скъсан шлифер, след него със
столче били майка му и съпругата му, свидетелят го заговорила, но той не я
познал, съпругата му Ирина казала, че ищецът не
е добре от известно време, столчето го носели, защото той както вървял
решавал да седне и не се съобразявал къде сяда, затова му носели столче, за да
не сяда на земята. Знаела, че ищецът бил в болница заради това си състояние,
получил криза и дошла Бърза помощ през 2011г. 2-3 месеца след изписването от
болница ищецът не искал да контактува със свидетеля. Посочила е, че след
уволнението се обаждала по телефона, но
той не вдигал, съпругата му казала на свидетеля, че ищецът не иска да говори с
никого. Ищецът бил ограничил контактите си, в семейството му имало коментари,
че не помагал за сметките, за децата си, на абитуриентския бал на дъщеря му
роднините на жена му го гледали лошо, защото бил уволненият от МВР, атмосферата
била тягостна. Ищецът бил юрист, работел в банка ДСК, в охранителна фирма, в
Саламандър, но сега не работел, никой не давал лесно работа на хора като тях.
Продължавали да живеят със съпругата си от скандал на скандал, ищецът и
съпругата му й казвали за скандалите, трудно се справяли с парите. Все още като
си напишели имената в интернет и излизали публикациите от 2010г. и те
продължавали да влияят на живота им. Телефоните били дадени като дарение с
писмо, за дарението докладвали , започнала процедура в правния отдел на ДНСП,
свидетелят лично носела документите там, не помнела какво се било случило с
тези документи .
Разпитан по делото св. Р.И.е заявил, че
познава ищеца от 2004г., работели в МВР и двамата в сектор наркотици, а
после и в самото Министерство, свидетелят напуснал по свое желание през
септември 2010г., ищецът бил дисциплинарно уволнен. Производството срещу ищеца започнало за това че ползвал телефони, дарени на полицията,
формулировката била нещо като „тежки корупционни действия”. Когато взели телефоните
не знаели от кого са дарени, в хода на проверката било установено, че те са
дарени от таксиметрова компания. Имало много публикации, и във в. Новинар ,
Атака, Труд, Т.-поне една, по радиото и по телевизията. Тонът на публикацията
била, че група полицаи слагали чадъри, логистична помощ на групата на А.П.
защото имали телефони от тях. Разбрали при тази проверка, че А.П. имал участие
в тази таксиметрова фирма – когато им връчили акта за образувано дисциплинарно
производство. Ищецът бил отстранен от работа , често се виждали след това със
свидетеля , вкл. и към момента. Ищецът имал заеми, обслужването му създавало
големи проблеми, работел бил само за полицията, нямал друга реализация. Посочил
е, че ищецът навремето бил весел човек, участвал в организиране на тържества, а
след случилото се станал затворен, не говорел, свидетелят имал усещане че ще
посегне и на живота си, имал сериозни проблеми в семейството си. Посочил е, че
ищецът се чувствал зле, е не може да задоволи нуждите на децата си за дрехи, обувки, храна и др. Първоначално
никой не искал да говори със свидетеля, избягвали го, затваряли телефоните ,
при ищеца било още по-сериозно, защото името му било публикувано, а на
свидетеля името не било публикувано. В сферата на сигурността при такива
публикации го избягвали, защото от полицията трябвало да издадат разрешително.
Ищецът се оплаквал, че обикаля по познати, търси, но го избягвали и се криели,
лъжели, за да не го вземат на работа, затваряли си телефоните, излизали от
други входове. При всяко дарение се правела проверка и се искало разрешение от
Министерството да одобри, така било и с тези телефони, ръководството било
запознато и устно и писмено, телефонният номер на свидетеля бил известен на
главния секретар, на директора на полицията, с които свидетелят говорел, нямало
нищо скрито. Ищецът бил уволнен за уронване
авторитета на МВР поради това, че името му било публикувано във
вестници. Познати били казали на свидетеля, че били видели ищеца окъсан ,
раздърпан, сядал където му скимне, бил в лошо състояние.
Прието е писмо от МВР, Заповед от
2020г., съгласно които срещу ищеца е било
образувано дисциплинарно производство със заповед от 03.02.2010г. , уволнен е със заповед от
26.03.2010г. за неспазени правила на етичния кодекс за поведение на държавни служители
в МВР, тежки нарушения на трудовата дисциплина, уронващо престижа на службата
за това, че от 01.04.2009г. до 31.12.2009г. е ползвал предоставена му от
Такси-С-Експрес”АД сим-карта , такси, за което е плащала тази фирма общо
847,94лв., като така умишлено допуснал да бъде поставен във финансова
зависимост от изпълнителния директор на фирмата – Славов, както и от други лица
свързани с нея, които са могли да повлияят на изпълнението на служебните му
задължения или да бъде нарушен професионалния подход по определени въпроси и
така уронил престижа на службата, правоотношението е прекратено от 29.03.2010г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са
с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на
ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД, а
именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил
работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна
сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответникът при така
депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана информация е била
вярна, че е била проверена в съответствие с изисквания, че проведено поведение е добросъвестно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя
гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от
възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на
определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е
основание за ангажиране отговорността на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността се носи от издателя на печатното издание, както
при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен
такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за верността на
написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо
разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други
граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на
ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). На проверка на истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на отговорността на
автора им, съответно на издателя по реда
на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те
могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако
представляват обида.(В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г. по гр.д.№
1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е
възложил работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и
обстоятелството, че поведението на това
ІІІ-то лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата.
Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата
закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко
действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е
противоправно, като деецът може да носи за същото административна, наказателна
или дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава.
Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо
спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси.
Правото да се
изразява и разпространява свободно мнение, да се търси и да се разпространява
информация е прогласено в разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на
Република България, както и в чл. 10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Това право е
сред основните права на човека , което
обаче не е абсолютно. Ограниченията на това право се съдържат в нормите на чл.
10, т.2 от Конвенцията, нормите на чл. 39-41 от Конституцията на РБ, както и в
общото правило на чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ. Това право не може да
бъде използвано за накърняване на честта, личното достойнство, доброто име.
Тези ценности са обект на посегателство при обида и клевета. Ангажирането на
гражданската отговорност за унижаване достойнството на определено лице
посредством неприлично отнасяне с него и/или за съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за него или приписване на престъпление е ограничение на правото на свобода на изразяване
на мнения, което ограничение е допустимо от Конституцията на РБ. В хипотези, в които свободата на изразяване
на мнение , на търсене и разпространение
на информация не представлява превратно упражняване на правото по чл. 39 от Конституцията и не е използвано за увреждане на добро име, то не са нарушени
ограниченията на това право. Изказването на мнение с негативна оценка за
коментирано конкретно лице с оглед на обществен интерес не е противоправно. (В
този смисъл Решение № 253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
По делото не се спори, че
ответникът е издател на в.Т.”.
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по
делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, в две поредни публиказии - на 20.02.2010г. и на 21.10.2010г.,
във вестник „Т.” са публикувани статии с автор К.И. и екип на вестника със
заглавия съответно „Три ченгета с телефони от Трактора” и на 21.02.2010г. със
заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”, в които е посочено, че ищецът е уредил подарък от
таксиметровата фирма на А.П. 5 сим-карти и той е ползвал безплатно GSM от тази фирма без да уведоми
шефовете си, свързан е с А.П., двама служители оплетени от пипалата на Октопода
работят в оперативните служби, останалите 4-ма
вече са с дисциплинарни производства, единият от тях е ищецът, като
министърът на вътрешните работи обяснил, че някои от корумпираните полицаи ще бъдат уволнени.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е едно от лицата, за
които е изнесена информация в тази статия. Това обстоятелство не е спорно по
делото, а и в статиите са посочени двете
имена на ищеца, длъжността му, поради което съдът приема, че по делото е
установено, че статиите сочат ищеца.
Съдът приема, че
публикацията съдържа твърдения за факти от действителността - че ищецът е ползвал
предоставени му от таксиметрова фирма на А.П. GSM, че той е уредил този подарък за останалите служители на МВР и за него, че не
е уведомил за същото шефовете си, че е в комбина с Октопода, че срещу него за
същото има дисциплинарно производство като има внушение, че е корумпиран. Това
се установява от приети статии съдържащи тези твърдения и внушения.
Съдът приема, че по делото не са ангажирани
доказателства за верността на изнесените факти в частта за уредено от ищеца
дарение, че таксиметровата фирма дарила телефонни апарати и карти е на А.П.
съответно свързана с него, че ищецът е корумпиран и в обвързаност от Октопода.
Приетите по делото писмо от МВР и уволнителна заповед установяват, че към
момента на публикациите срещу ответника е имало дисциплинарно производство,
което в последствие е завършило с уволнение за нарушение от ищеца,
представляващо ползване на
сим-карта предоставена от
„Такси-С-Експрес”АД, разходи по което са плащани от фирмата и така ищецът се
поставил в зависимост от изпълнителния директор на тази фирма и на свързани с
нея лица, които са могли да му повлияят на изпълнението на задълженията и така
уронил и престиж на службата. Доказателства, обаче, че тази фирма е свързана с А.П.,
че уволнението е извършено поради това, че А.П. е бил лицето, под чиято
финансова зависимост се е поставил ищеца, че ищецът е уредил да се предоставят
сим-карти на него и на други служители в МВР, че е в „...комбина с Октопода...” по делото не са ангажирани. По делото не са
ангажирани доказателства, че оповестяването на тези факти е резултат от
добросъвестна проверка, такъв извод не може да се направи и от самата
публикация. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено, че изнесената
информация в тази част е вярна.
При така установеното и като
съобрази, че неустановените по делото,
но изложени в публикаците факти, посочени по-горе от съда, са злепоставящи
ищеца факти, то съдът приема, че по делото е установено, че с разпространяването им е
проведено противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за което
отговорност носи и ответника-юридическо лице като издател на вестника.
Действително, от ответника не може да се очаква при условия на пълно и главно
доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото не е в рамките
на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се касае за
поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до информация, до
документи и т.н. В тежест на ответника, обаче, съдът приема, че е било да
ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе извод, че
изявленията в публикацията не са голословни, а са подкрепени с информация,
предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази насока.
Такива доказателства съдът приема, че не са ангажирани по делото.
При така възприето и като
съобрази и че твърденията в публикацията са от естество да уронят доброто
име, честта и достойнството на ищеца, то съдът приема, че по делото е
установено виновно противоправно поведение на журналиста, поради което и
отговорността на издателя на печатното издание
може да се ангажира реда на чл. 49 от ЗЗД.
Съдът приема, че по делото е
установено от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като неопровергани и резултат от личните впечатления на свидетелите, логични и
последователни, че ищец е претърпял
вреди от така проведеното поведение от ответника.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл.
49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да
съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът
на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетелите, а и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че в резултат на публикацията ищецът е преживял негативни емоции, социална изолация, влошаване на
здравословно състояние, справедливото обезщетение на които не е по-малко от присъденото от СРС обезщетение от 1500лв. Разпитаните свидетели са
били в непрекъснат контакт с ищеца, имали са преки наблюдения върху състоянието
му , поради което и показанията следва да се кредитират. При определянето на този размер съдът съобрази
продължителния период на търпене на вредите, социално-икономическите условия в страната към
процесния период, заеманата длъжност от
ищеца към този момент, че твърденията са
свързани с професионалната му реализация, както и обстоятелството, че в случая се касае за вреди,
настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена от законодателя
като висше благо, закрепено като
такова в Конституцията на Република
България. Съдът
съобрази и спецификата на оценките и изнесените факти, както и реализация на ищеца в професионалната му дейност. При определянето на размера на
обезщетението съдът съобрази и разпространението
на публикацията до
широк кръг лица.
По възражението за недължимост на
сумата поради изтекла погасителна давност:
Претенцията е за
обезщетение по чл. 49 от ЗЗД поради което и същата се погасява по давност с
изтичане на 5 години считано от
публикациите, които в случая са от 20.02.2010г. и от 21.02.2010г. Съдът приема, че правилно в
случая районният съд е приел, че искът
за 1500лв. е бил предявен срещу
ответника на 18.02.2015г. , когато е
подадена исковата молба. Съгласно чл.101 ГПК съдът служебно следи за
надлежното извършване на процесуалните действия. Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск. В
хипотеза, в която при проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че искът е
предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, индивидуализиран с
основанието и петитума на иска, то съдът е длъжен да укаже на ищеца да насочи иска си
срещу надлежния ответник. В тази хипотеза посочването на лице,
различно от първоначално посочения в исковата молба ответник, не представлява
замяна на страна и правилата на чл.
228 ГПК не намират приложение. С насочването на иска срещу надлежния ответник
не се създава ново процесуално правоотношение, а се отстраняват процесуалните пречки
за развитие на процеса и разглеждане на спора по същество. Кой се сочи за страна по делото се определя от съда не от буквалния текст на молбата, а от нейния
смисъл - от правоотношението, предмет на иска. Допуснатата от ищеца грешка при обозначаване на
действителния ответник може да бъде
поправена по реда на
чл. 129 от ГПК и това не представлява изменение на иска ( В този
смисъл т.
1 от ТР №
1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС , мотиви на т. 5 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ;
Решение № 282/28.10.2016г. по гр.д. № 2005/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О. ; Определение № 73/15.02.2015 г. по гр.
дело № 530/2012 г. на I-во Г.О. на ВКС,
Определение № 743/ 30.06.2017г. по дело № 235/2017г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Определение № 194/23.02.2017г. по гр.д. №3977/ 2016г. на ВКС,ІV-то Г.О.;). В
конкретния случай ищецът е посочил първоначално като ответник по делото „Н.б.м.г.”
Х., но е посочил, че спорното право е деликт, извършен с публикации във вестник
Т.” като се търси отговорност от собственика на този вестник. По делото са приети
представени с исковата молба страници от в. Т. в които се съдържат процесните публикации,
като в последствие по делото са представени и други страници от тези броеве на
в.Т. от 2010г., в които е посочено името на Т.„ЕООД, както и на Н.б.м.г.” Х.. Последният
от записванията в публичния Търговски регистър
се установява, че е бил собственик на капитала на Т.”ЕООД към подаването на
исковата молба, а и към публикуване на процесните статии. Представените
свидетелства за марка издадени от Патентното ведомство установяват, че
собственик на марката Т. е „Т.“ЕООД . При
така установеното съдът приема, че насочването на иска към собственика на
капитала на издателя на в.Т., а не към издателя на в.Т. представлява нередовност на исковата молба, която ищецът е отстранил в определения от съда срок. В случая не е налице замяна на ответника по чл.
228 от ГПК, а с уточнителната си молба от 04.07.2018г. в изпълнение на
указанията на съда, ищецът е поправил исковата си молба по реда на чл.
129 от ГПК, като е насочил исковете си срещу надлежния ответник –
издателя на вестника. Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 не съставлява изменение на иска, като поправената искова молба се смята за редовна от деня
на нейното подаване
съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК. При така възприето съдът приема, че исковете
срещу ответника за сумата от 1500лв.
са предявени на 18.02.2015г. и иск
за тази главница не е погасен по давност. При
така възприето съдът приема, че правилно районният иск е уважил иска за
главница от 1500лв.. При този изход на делото по главния иск правилно районният
съд е уважил и акцесорния иск за лихва за три години преди подаване на исковата
молба и след подаване на исковата молба. В тази част с въззивната жалба не са
въведени конкретни оплаквания, при обосноваване а извода си за изпадане в
забава и за размер на иска районният съд не е нарушил императивна правна норма,
поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема,
че решението на СРС и в тази част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред районния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред
СГС в размер на 250лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49507/25.02.2019г. по гр.д. № 8632 по описа за 2015г.
на Софийски
районен съд, 163-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ”Т.М.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** заплати на Д.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание на
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 250лв.
(двеста и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението може да се обжалва пред
ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.