Р E Ш Е Н И Е
№ 541
гр.Плевен, 21.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 718 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 432 от 27.07.2022 год.,
постановено по НАХД № 20224430200689 по описа за 2022 год., Районен съд – гр. Плевен
потвърдил Наказателно постановление №
20-0938-002452 от 03.07.2020 год., с което началникът на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на Л.Н.Н. ***, административни наказания –
глоба в размер на 50 лв., глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Л.Н.Н., в която се излагат доводи за необоснованост и
неправилност на първостепенния съдебен акт. Твърди се, че изводите на РС-Плевен
не са в съответствие със събраните по делото доказателства, че неправилно съдът
е игнорирал показанията на един от свидетелите, както и че не е обсъдил
доводите на жалбоподателя. В заключение е направено искане за отмяна на
въззивното решение и постановяване на решение, с което да бъде отменено
оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се явява
лично и поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не излага становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба са направени оплаквания
единствено по отношение нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и свързаната с
него санкция. По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не са
изложени каквито и да е доводи.
Настоящият
съдебен състав счита, че РС - Плевен е събрал всички относими към предмета на
делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни
правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за
нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по
несъмнен начин от обективна страна от събраните по делото доказателства и
установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
Неоснователни са оплакванията на касатора, свързани с
неправилна оценка на събраните гласни доказателства и по-конкретно, че
първостепенният съд необосновано не е кредитирал с доверие показанията на
свидетеля, посочен от жалбоподателя. Очевидно се касае за показанията на
свидетеля И.Г.Д.. На изричен въпрос на съда дали свидетелят е видял, че
жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан в момента на проверката, свидетелят
е отговорил : „Аз стоях отзад. Не съм забелязал. Това стана в края на месец май
2020 год. Беше отдавна…От самото щракване на колана предполагам, че
жалбоподателят имаше проставен обезопасителен колан. Не съм го видял лично, че
има поставен обезопасителен колан. Беше преди две години, не помня точно“.
При така дадените показания първостепенният съд
правилно е приел, че с тях не се установява твърдението на жалбоподателя, че
към момента на спирането му за проверка е бил с поставен обезопасителен колан.
Обстоятелството, че този свидетел е чул щракване не опровергава констатациите в
АУАН и не е в противоречие с показанията на другите свидетели. Актосъставителят
Х. при разпита си е заявил, че е възприел нарушението през предното обзорно
стъкло на автомобила на жалбоподателя, който при подаване на сигнал със стоп
палка е взел колана и е започнал да го прехвърля през главата си, тъй като
коланът е бил закопчан зад гърба на водача, но не е преминавал през тялото му.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Н..
Твърденията на касатора, че тези двама свидетели не са
имали възможност да възприемат спорното обстоятелство, тъй като задното и
страничните стъкла на автомобила са фабрично затъмнени, също е неоснователно.
Както бе посочено по- горе, свидетелите Х. и Н. сочат, че са възприели
нарушението през предното обзорно стъкло на автомобила, за което касаторът не
твърди, че е затъмнено, а и това е забранено от закона.
Всички останали доводи на касационния жалбоподател не
са свързани и не се основават на доказателства по делото, а представляват
твърдения, касаещи професионалната му квалификация и нагласите му за спазване
на закона, с оглед което са ирелевантни за конкретния правен спор.
С оглед горните съображения следва да се приеме, че
РС-Плевен е постановил решение, което е съобразено със събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства. Същият правилно е приел,
че оспореното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при
спазване на установените в ЗАНН и ЗДвП правила, удостоверява съставомерни и
доказани нарушения на правилата за движение по пътищата. Ето защо решението на
въззивния е правилно и следва бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен,
първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
432 от 27.07.2022 год., постановено по НАХД № 20224430200689 по описа за 2022
год. на РС – Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1. /п/ 2./п/