Р Е Ш
Е Н И Е
№ 988
гр.Хасково, 23.12.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Дорета
Атанасова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1107 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба от Н.М.А., гражданин на А., с посочен по делото
адрес: гр.Л., бул.„О.“ ***, СДВНЧ – Л., против Заповед №4537ПАМ-103/01.09.2019
г. на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Ново село.
Жалбоподателят претендира отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречащ
на материалноправни разпоредби и несъобразен с целта на закона.
Твърди, че заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка, както
и при липса на законовите предпоставки за нейното издаване, в нарушение на предписаната
от закона процедура, като в същата не се съдържали изискуемите по закон реквизити
и съдържание. Сочи, че по този начин органът затруднявал защитата му и избягвал
какъвто и да е съдебен контрол относно законосъобразността и целесъобразността
на оспорваната заповед.
Ответникът, Началник на ГПУ – Ново село, не ангажира
становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
До Началника на ГПУ – Ново село е постъпила Докладна
записка №4537р-11855/01.09.2019 г. (л.18) от пол.инспектор А. А., с която го
уведомява, че на 31.08.2019 г. в 21.20 ч. получил сигнал от дежурен ГПУ – Ново
село, че има забелязана група на камера от система LION 1 в района на с.Сива река. Била сформирана
ОИГ, която се отправила към мястото на сигнала. Междувременно получили сигнал
от състава ГПН „МПТН“, че на камерата се забелязва как микробус товари лица на
пътя между „лозята на Л.“ и ЖП прелеза за товарна гара. След около 1 минута ОИГ
стигнала на мястото на сигнала, където установила спрял микробус Форд Транзит,
на 2,7 км. от ЖП прелеза, намиращ се на пътя гр.Свиленград – с.Сива река, с
работещ двигател, с посочен водач и лице, намиращо се в пътническия отсек на
микробуса. При проверка, в товарния отсек на микробуса били констатирани 19
чужди граждани, вероятно от А. произход. При оглед на прилежащата местност на
10 м. от микробуса били открити още 3 чужди граждани, за което били уведомени
Началника и дежурния ГПУ. При задържането лицата не оказали съпротива.
До Началника на ГПУ – Ново село е постъпила и Докладна
записка №4537р-11863/01.09.2019 г. (л.19) от ст.инсп.Г. К., относно: „Извършени
ОИМ за установяване на нарушения на държавната граница“. В същата е посочено,
че на 01.09.2019 г. ст.инсп.К., с помощта на преводача М. Н. Х., от 15.00 до
16.00 часа провел оперативно издирвателни мероприятия за установяване мястото
на преминаване незаконно линията на ДГ от 22 лица – А. граждани, задържани в
землището на с.Сива река на 31.08.2019 г. Проведена била обратна следа от
мястото на натоварване и извозване на А. граждани, които посочили маршрута на
придвижването им от мястото на натоварване и извозване до ДГ. Като място на
пресичане на ДГ посочили 300 метра западно от 366 гр.п. в посока 367 гр.п.,
находящо се в землището на с.М., общ.С..
В постъпила до Началника на ГПУ – Ново село Докладна
записка №4537р-11999/02.09.2019 г. (л.20), изготвена от инсп.Ж.И., се съдържат
сведения, че след проведена с помощта на преводач беседа с чуждите граждани се
установило, че лицата от групата са тръгнали по различно време от А., като
отседнали в град И., Р.Т., където се запознават с А., обещал им срещу различни
суми да ги преведе нелегално до Франция. На 29.08.2019 г. цялата група от 28-29
човека тръгнала с три коли за гр.О., водена от двама каналджии - А..
Непосредствено преди самата река били свалени от колите и отведени до реката
(турско-гръцката граница), която преминали около 22 ч. на няколко курса с
помощта на лодки. След като преминават през гръцка територия, цялата група
продължила да се движи пеш в посока границата с България, като са вървели нощно
време. Преминаването на българска територия осъществяват в часовия интервал от
03.00 ч. – 04.00 ч. на 31.08.2019 г. Водачите през цялото време са били с тях,
до момента в който идва белия микробус и им казват да се качват в него, където
след качването им ги е задържала полицията.
В Докладната записка е посочено също, че е
извършена справка в AFIS и
ЕВРОДАК на чуждите граждани, от която се установило, че няма съвпадения.
Образувани са БП срещу чуждите пълнолетни граждани на основание чл.279, ал.1 от НК.
От полицейски орган при ГПУ – Ново село, гр.С.,
е издадена Заповед за задържане на лице Рег.№4537зз-96/31.08.2019 г. (л.17), с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането за срок
от 24 часа на лицето Nurmohammad Ahad, р.01.01.2000 г., от А., в помещението за временно задържане на ГПУ
Свиленград. Заповедта съдържа подпис на задържаното лице и отбелязване, че
същото е освободено в 21.00 ч. на
01.09.2019 г., което му е съобщено на език пущу с помощта на поименно посочен
преводач, както и подписа на преводача.
Изготвена е Заповед Рег.№4537з-132/01.09.2019
г. (л.22) на Началника на ГПУ – Ново село, с която на основание чл.14, ал.1 и
ал.2 и чл.21, ал.1 от АПК, въз основа на предложение
рег.№4537р-11682/29.08.2019 г. и във връзка с провеждане на административно
производство, е разпоредено
назначаването на преводач от български на пащу език и обратно на поименно
изброени 16 чужденци, между които и (т.11) жалбоподателя Н.М.А., род. на *** г.
по заявени от лицето данни.
Под Рег.№4537р-11864/01.09.2019 г. (л.23) е
регистрирано отправеното до Началника на ГПУ – Ново село Предложение от Началник на ГОИД ГПУ – Ново село
ст.инсп.Г. К., относно: налагане на принудителни административни мерки на чужд
гражданин по ЗЧРБ. В Предложението е посочено, че на 31.08.2019 г. в 22.00 часа
в района на с.Сива река в общ.Свиленград, за незаконно преминаване на
държавната граница от Р.Гърция за Р.България, извършено по-рано на 29.08.2019
г. в района около 366 гранична пирамида (сектор „С“ от българо-гръцката граница),
са задържани 22 чужди граждани без документи за самоличност, по техни данни
граждани на А., сред които и посочения в т.14 Н.М.А.. Изложени са установените
обстоятелства относно времето, начина и мястото на влизане на чуждите граждани
на територията на Р.България, посочено е, че лицата нямат визи и регистрирано
влизане в страната, че не разполагат с парични средства, достатъчни за
пребиваването им в Р.България, и че не желаят да им бъде предоставена закрила в
Р.България. Прави се предложение, за това, че изброените лица, сред които и Н.М.А.,
род. на *** г. по заявени от лицето данни, не може да удостоверят пребиваването
си в страната по законоустановения ред, на основание чл.41, т.1 от ЗЧРЗ да им
бъде наложена ПАМ „Връщане до страната на произход, страната на транзитно
преминаване или трета страна“.
Предложение Рег.№4537р-11864/01.09.2019 г. е подписано
от Началника на ГПУ – Ново село на 03.09.2019 г.
С процесната Заповед №4537ПАМ-103/01.09.2019 г., издадена от Началник
ГПУ – Ново село, на основание чл.41, т.1 от ЗЧРБ и Заповед с
рег.№4074з-2952/27.12.2018 г. на Директора на РДГП – Смолян, на чужденеца Н.М.А.,
роден на *** г. в А., гражданин на А., без документи за самоличност, по данни
предоставени от лицето, е наложена принудителна административна мярка „Връщане
до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.
В заповедта е посочено, че на 31.08.2019 г. в
22.00 часа в района на с.Сива река в общ.Свиленград, е задържан за незаконно
преминаване на държавната граница от Р.Гърция за Р.България, извършено по-рано
на 29.08.2019 г. в района около 366 гранична пирамида (сектор „С“ от
българо-гръцката граница), чужденецът Н.М.А. (N. M. A.), който не може да удостовери влизането си в
страната по законоустановения ред.
Поради опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на заповедта, на основание чл.60, ал.1 от АПК
е допуснато предварителното ѝ изпълнение.
Заповедта е връчена на адресата си на 01.09.2019
г., срещу подпис, като същият е запознат със съдържанието ѝ в
присъствието на преводач, на език, който владее.
По делото са представени и приети като
доказателства също Евродак дактилоскопна карта със снети отпечатъци на жалбоподателя,
Заповед от 01.09.2019 г. за принудителното му настаняване в специален дом за
временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ – МВР, както и
Приемно-предавателен протокол Рег.№4537-11877/01.09.2019 г. (л.26), подписан от
предаващия (ГПУ – Ново село), приемащия (за СДВНЧ към Д„Миграция“) и от
чужденеца, в която като „забележка“ е посочено: „Лицето е подадено за реадмисия
на ГГВ въз основа на чл.2, т.1 от Спогодбата между правителството на Република
България и правителството на Република Гърция относно обратното приемане на
незаконно пребиваващи лица от 15.12.1995 г. и чл.4, ал.1, т.(а) от Протокола за
изпълнението на спогодбата между правителството на Р.България и правителството
на Р.Гърция относно обратното приемане на незаконно пребиваващи лица“.
Жалбата на Н.М.А. срещу Заповед №4537ПАМ-103/01.09.2019 г. на Началник ГПУ – Ново село е подадена на 16.09.2019
г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5), с който същата е постъпила в
Административен съд – Хасково.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Същата е подадена при спазване на
предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.46, ал.1 от ЗЧРБ 14-дневен срок за
обжалване от съобщаването на заповедта, който към 16.09.2019 г. не е изтекъл,
тъй като тази дата е първи присъствен ден след неприсъствения 15.09.2019 г.
(неделя), в който изтича срокът. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Административен съд – Хасково, след преценка на
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Заповедта е валидно издадена, от орган, чиято
компетентност не се оспорва по делото. В разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ са
изброени органите с правомощия да налагат със заповеди принудителните
административни мерки, сред които са и директорите на регионалните дирекции
„Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи, както и е предвидена
възможността същите да оправомощават за това длъжностни лица. Видно от Заповед
УРИ: 4074з-2952/27.12.2018 г. на Директора на РДГП – Смолян, цитирана и в
обжалвания акт, с нея Директорът на РДГП – Смолян е оправомощил началниците на
ГПУ при РДГП – Смолян да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл.39а от ЗЧРБ, при което Началникът на ГПУ – Ново
село се явява надлежно оправомощен и компетентен да издаде процесната заповед за
налагане на ПАМ.
Оспореният акт е обективиран в писмена форма,
подписан от издателя си и надлежно мотивиран с фактическите и правни основания
за издаването му. Съгласно посочената в заповедта като правно основание чл.41,
т.1 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато: чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по
законоустановения ред.
От фактическа страна в заповедта е изложено
релевантното по чл.41, т.1 от ЗЧРБ обстоятелство, а именно, че чужденецът Н.М.А.
е задържан на 31.08.2019 г. в района на с.Сива река в общ.Свиленград за
незаконно преминаване на държавната граница от Р.Гърция за Р.България,
извършено на 29.08.2019 г. в района около 366 гранична пирамида (сектор „С“ от
българо-гръцката граница) и същият не може да удостовери влизането си в страната
по законоустановения ред.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК, които да представляват основание за нейната
отмяна, а и такива не се конкретизират в жалбата.
При издаване на процесната заповед за налагане
на ПАМ административният орган е съобразил всички обстоятелства, описани
по-горе в отправените до него докладни записки и Предложение, като оспорващият
не твърди и не представя доказателства някое релевантно обстоятелство да не е
било съобразено.
В оспорената заповед административният орган не
е предоставил срок за доброволно напускане на страната, съобразно нормата на
чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, а на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснал
предварително изпълнение на акта си, което не е било оспорено от адресата по
предвидения в закона ред. Настоящият съдебен състав приема, че с
непредоставянето на срок за доброволно изпълнение в случая административният
орган не е допуснал съществено нарушение, тъй като е видно от приетите по
делото доказателства, че жалбоподателят не разполага с документ за самоличност,
няма виза и регистрирано влизане в страната, няма средства, с които да може
самостоятелно доброволно да се завърне в страната си на произход, както и няма
документ за задгранично пътуване, осигуряващ му тази възможност. В този случай
са налице основания да се счита, че предоставянето на срок за доброволно
изпълнение ще възпрепятства процедурата за връщане, поради което
непредставянето на такъв срок не представлява нарушение на целите на Директива
2008/115/ЕО.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и допълнително наведеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя оплакване, че заповедта била материално
незаконосъобразна, поради липсващ при издаването ѝ реквизит, доколкото в нея не била посочена
конкретната дестинация, към която лицето ще бъде изведено. Твърдението на
пълномощника е, че това следвало да се посочи в обжалваната заповед, с оглед
възможността на чужденеца евентуално да направи възражение защо не желае в тази
държава и да се мотивира въз основа на това какво може да застраши живота или
здравето му. Извършено е позоваване на Препоръка 2338/2017 г. на Европейския
съюз от 16.11.2017 г. за създаването на общ „Наръчник
за връщането“, който компетентните органи на държавите – членки да използват
при изпълнение на задачите, свързани с връщането на посочени лица и с оглед
принципа „Забрана за връщане“, застъпен в Директива 113 от 2008 г.
Тук следва да бъде отбелязано, че
със сочения Наръчник за връщането, създаден с Препоръка (ЕС) 2017/2338 на
Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането,
който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на
задачи, свързани с връщането, се предоставят насоки на националните органи,
компетентни за изпълнението на задачи, свързани с връщането, в това число
полиция, гранична охрана, миграционни власти, служители на центровете за
задържане и контролни органи, като той обхваща стандартите и процедурите,
приложими в държавите членки за връщането на незаконно пребиваващи граждани на
трети страни, и се основава на правните инструменти на Съюза, уреждащи този
въпрос, най-вече на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за връщането“). Изрично в Наръчника е посочено, че с него не се
създават правно обвързващи задължения за държавите членки, нито се въвеждат
нови права и задължения.
Действително жалбоподателят, като
лице, заловено във връзка с незаконно пресичане на границата, спада към
категорията незаконно пребиваващи в Р.България лица, и доколкото същият е
гражданин на трета страна, по отношение на него са приложими разпоредбите на
Директива 2008/115/ЕО.
В т.1.4 от горепосочения Наръчник
за връщането е визирано правното основание на Решението за връщане, като
административно или съдебно решение или друг акт, което/който определя или
обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или
постановява задължение за връщане. В същата точка е посочено, че „Решението за
връщане трябва да съдържа: 1. определяне на престоя като незаконен; както и 2.
налагане на задължение за връщане. В решението за връщане могат да се съдържат
допълнителни елементи, като например забрана за влизане, срок за доброволно
напускане, посочване на страната на връщане. Когато държавата на връщане не се
упоменава, държавите членки трябва да гарантират съблюдаване на принципа на
забрана за връщане в съответствие с член 5 от Директивата за връщането.“
Съобразно Наръчника, държавите
членки разполагат с широки права за преценка по отношение на възможната форма
на вземане на решение за връщане, като решенията за връщане могат да бъдат
издадени под формата на самостоятелен акт или решение или заедно с други
решения, като например заповед за извеждане или решение за приключване на
законен престой. В решението за връщане се постановява незаконността на престоя
в държавата членка, която издава решението, като същевременно се постановява
задължение за напускане на територията на държавите — членки на ЕС, и
асоциираните към Шенген държави.
В т.1.5 от Наръчника е посочено
правното основание на Заповед за извеждане, като административно или съдебно
решение или друг административен или съдебен акт, с които се разпорежда принудителното изпълнение на
задължението за връщане, и по-специално физическото транспортиране извън
държавата членка. Заповед за извеждане може да бъде издадена заедно с решението
за връщане (едноетапна процедура) или отделно (двуетапна процедура). В
случаите, когато решението за връщане и заповедта за извеждане се издават
заедно в рамките на едноетапна процедура, трябва да се пояснява — в случаите,
когато е предоставен срок за доброволно напускане — че извеждането ще се
извърши само ако не е спазено задължението за връщане в срока за доброволно
напускане. Предвид задължението на държавите членки винаги да спазват принципа
на забрана за връщане, извеждането (физическото транспортиране извън държавата
членка) не може да е до неопределена дестинация, а само до конкретно определена
държава на връщане. Подлежащото на връщане лице трябва да бъде информирано за
дестинацията на операцията по извеждане предварително, така че то да може да
посочи евентуалните причини, поради които счита, че извеждането до предложената
дестинация би било в нарушение на принципа на забрана за връщане, и да може да
упражни правото на обжалване. Комисията препоръчва да се посочва страната на
връщане в отделното решение за извеждане (двуетапна процедура) или да се
посочва страната, в която лицето ще бъде изведено в случай на неспазване на
задължението за връщане, в комбинираното решение за връщане и извеждане
(едноетапна процедура), или гражданинът на трета страна да бъде информиран чрез
друго решение или акт.
Изложените в Наръчника
съображения и препоръки означават на първо място, че посочването на страната на
връщане е допълнителен, а не задължителен елемент от съдържанието на решението
за връщане, при което непосочването на страна на връщане само по себе си не
прави решението незаконосъобразен акт. Комисията само препоръчва страната на
връщане да се посочва, в хипотезите на т.1.5 от Наръчника, като дори в
едноетапна процедура, при комбинирано решение за връщане и извеждане, изричното
посочване на страната на връщане не е задължително, доколкото се допуска
гражданинът на трета страна да бъде информиран чрез друго решение или акт.
Сходни съображения са възприети и
подробно мотивирани в Решение №16050/26.11.2019 г., постановено по адм.дело
№4804/2019 г. на ВАС.
Отделно от това съдът счита, че в
процесния случай, от съдържанието на оспорения акт волята на постановилия ПАМ
орган е достатъчно разбираема и определяема, в съответствие с определението на
понятието за „връщане“, дадено с Член 3, т.3 от Директива 2008/115/ЕО.
Съдържанието на обжалваната заповед е достатъчно чуждият гражданин да може да
упражни правото на обжалване, включително да посочи евентуалните причини,
поради които счита, че извеждането до предложената дестинация би било в
нарушение на принципа на забрана за връщане, каквото възражение адресатът на
ПАМ не е направил както в подадената до съда жалба, така и в производството по
делото.
Не е спорно, че чужденецът е А.
гражданин, установено е от граничните власти на Р.България, че същият е влязъл
на територията на страната от друга страна – членка на ЕС, като е пресякъл
границата идвайки от Р.Гърция, която се явява страната на транзитно
преминаване, а в Приемно-предавателен протокол Рег.№4537-11877/01.09.2019 г. се
съдържат данни, че лицето е подадено за реадмисия на гръцките гранични власти
въз основа на чл.2, т.1 от Спогодбата между правителството на Република
България и правителството на Република Гърция относно обратното приемане на
незаконно пребиваващи лица от 15.12.1995 г. и чл.4, ал.1, т.(а) от Протокола за
изпълнението на спогодбата между правителството на Р.България и правителството
на Р.Гърция относно обратното приемане на незаконно пребиваващи лица.
Принципът на забрана за връщане
няма как да е нарушен в случая. По делото няма каквито и да било данни
жалбоподателят да принадлежи към категорията на уязвимите лица, или да има
неприключило производство по ЗУБ, или такова за подновяване на разрешение за
пребиваване, или друго разрешение, представляващо право на пребиваване в Република
България. Видно от Докладна записка №4537р-11999/02.09.2019 г., след
задържането на чуждите граждани, сред които и жалбоподателя, е извършена
справка в AFIS и ЕВРОДАК, от която не са установени съвпадения. В Предложение
Рег.№4537р-11864/01.09.2019 г. на Началник на ГОИД ГПУ – Ново село също е
посочено, че незаконно преминалите границата чужденци, включително Н.М.А., не
желаят да им бъде предоставена закрила в Р.България.
Предвид изложеното, в процесния
случай липсата на изричен текст в обжалваната ЗППАМ относно държавата, в която
ще бъде изведен чужденецът, не е достатъчно да обоснове материална
незаконосъобразност на акта.
Обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
От събраните по делото писмени
доказателства по категоричен начин се установява наличието на
материалноправните предпоставки за прилагане на наложената с нея принудителна
административна мярка. Безспорно жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЧРБ, като същият е гражданин на трета страна – А.. Осъществени са
всички предпоставки, визирани в нормата чл.41, т.1 от ЗЧРБ, предвиждаща да се
налага връщане, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната
по законоустановения ред. В тази хипотеза компетентният административен орган
действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира
основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за
административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и
задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на
визирания в хипотезата на нормата юридически факт – влизането на територията на
страната не по установения от закона ред, който факт е безспорно доказан в
административното производство.
Оспорената заповед е издадена при
спазване административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради
което подадената против нея жалба следа да се отхвърли като неоснователна.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.А.,
гражданин на А., против Заповед №4537ПАМ-103/01.09.2019 г. на Началника на ГПУ –
Ново село.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: