Р Е Ш Е Н И Е
№7
гр. Перник, 02.02.2021 година.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
При участието на секретаря А.М. и прокурор
Росица Ранкова при Окръжна прокуратура –Перник, по докладваното от съдията
Георгиева КАНД № 695 по описа за 2020г. на Административен съд–Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на началника на Районно управление (РУ) – Дупница към ОД на МВР – Кюстендил,
против решение № 260017 от 15.09.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено
по АНД № 594 по описа на съда за 2020 година.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 19-0348-000500/31.07.2019 г., издадено от
началник на РУ – Дупница към ОД на МВР–Кюстендил, с което на Б.В.К. ***, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева и “лишаване от право”
да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца).
В жалбата се сочи, че решението
постановено в при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ на ЗАНН. Сочи, че процесното НП е издадено в процесуално
законосъобразно производство, че нарушението е безспорно установено, като
съответно доказано посредством доказателствата, част от преписката по издаване
на НП и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, като съответно
правилно е приложен и материалният закон. Иска решението да се отмени и да се
потвърди наказателното постановление.
В проведеното на 27.01.2021 г. съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна –Б.В.К., редовно уведомена за
касационната жалба не депозира отговор. В проведеното на 27.01.2021г. съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Административен съд–Перник, след
като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие
на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 19-0348-000500/31.07.2019
г., началникът на РУ - Дупница към ОД на МВР – Кюстендил, е наложил на Б.В.К. ***, административно
наказание “глоба” в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева и
административно наказание “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца), за това, че на 24.06.2019г., около 12:52ч., в гр. Дупница,
област Кюстендил, по ул. “***”, в посока за движение към гр. Самоков, Б.К. е
управлявала собствения си лек автомобил "***", с рег. № КН *** ВН,
със скорост от 108 км/ч (след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 %) при
валидно за населеното място ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, с
което е осъществен състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Дупница. С решение № 260017 от 15.09.2020 г., постановено
по АНД № 594/2020г., при повторно разглеждане на делото след връщането му
Административен съд–Кюстендил, Районен съд–Дупница е отменил наказателното
постановление.
За да постанови този резултат
районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че
посоченото в съставения за процесното нарушение акт (АУАН), въз основа на който
е издадено и обжалваното НП, място на извършване на нарушението, посочено
най-общо в АУАН и НП - гр. Дупница, ул. "***", в посока гр. Самоков, не е достатъчно точно и
ясно описано, а от събраните по делото доказателства мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са конкретно
установени. Въз основа на анализа на доказателствата, включително на снимковия
материал и служебно изискани справки от АПИ, районният съд е приел, че мястото
на заснемане, съгласно анализираните от компетентните административни органи
координати на АТСС, не се позиционира в близост до соченото място на
нарушението и изобщо в границите на населеното място гр. Дупница. Според районния
съд коректно описание на мястото на нарушението би било такова, с посочване на
някакъв ориентир, който недвусмислено да разграничи участъка от ПП II-62
"Дупница-Клисура" в посока гр. Самоков, който се припокрива с ул.
"***" и попада в границите на посоченото в АУАН и НП населено
място–гр. Дупница, от останалата част от същия този републикански път. Това е прието
от районния съд, че препятства в значителна степен ефективното упражняване на
правото на защита на жалбоподателя, която, ако е знаела в точно коя част от
пътя е обвинена да е превишила скоростта, би могла да направи конкретни
възражения или да ангажира допълнителни доказателства относно пътния участък и
максималната скорост предвидена в него с пътни знаци и пр.
Прието още в решението е, че е
налице следващо самостоятелно основание за отмяна на НП, състоящо се в
недоказаност на нарушението, тъй като от доказателствата по делото не се
установява къде точно е извършено нарушението и дали изобщо е било извършено на
посочения път и в границите на населено място. Мотивите са основани в справка
на АПИ, приложена по делото, в която се съдържат конкретни данни за въведена и
приложима към процесната дата (24.06.2019г.) временна организация за
безопасност на движението за периода от 10.05.2019г. до 09.07.2020г., при която
с пътни знаци е била регулирана максималната скорост в участъка от 44 км. до 59
км. на път II-62, в който участък попада и този на ул. “***” - от км. 43 000 до км. 45+548, каквото
посочване липсва в АУАН, така и в НП.
С тези мотиви районният съд е
приел, че при издаването на АУАН и оспореното НП са допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, т. 3 и т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че нарушението е недоказано,
при което НП е отменено, като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена.
Основава се на събраните по делото доказателства, въз основа, на които след направен съвкупен и обстоен анализ
районен съд Дупница е установил точно фактите.
По делото са събрани всички доказателства
необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае,
че първоинстанционния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със
средствата предвидени в НПК е взел всички мерки за разкриване на обективната
истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите си
е посочил установените обстоятелства, анализирал е доказателствата и е извел правните
си изводи. Отговорил е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи
за неясно посочване на мястото на извършване на
процесното нарушение и за недоказаност са правилни.
Не намират основание доводите изложени
в жалбата, че са спазени процесуалните правила при съставяне на акта за
процесното нарушение и при издаване на процесното наказателно постановление. Непълното,
неясно посочване на мястото на извършване на процесното нарушение, в случая
съставлява съществен процесуален порок, тъй като това е довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице поради непредявяването на
съставомерни за
административнонаказателното обвинение факти, срещу които именно се организира
защитата. Главната задача на това „обвинение“ е както да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и неговото
авторство, така и да гарантира упражняване правото на защита. В този смисъл
мястото на извършване на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 6 от ЗДвП съставлява
основен реквизит на обстоятелствената част на административнонаказателното
обвинение. В процесния случай мястото на извършване на нарушението, посочено
така неопределено, може да се приравни на липса на посочване на такова място –
посочено е единствено движение по ул. „***“ в гр. Дупница в посока към гр.
Самоков, без да се посочи конкретен участък или километър от пътя, съобразно
съответното километриране. Предявяването на наказаното лице на управление на
МПС на неопределено място със скорост, превишаваща разрешената с над 50 км/ч и
конкретно с 58 км/ч, без да му е предявено на кое конкретно място е установено
управление на МПС с регистрираната скорост, така че да може да се организира
защита срещу факти, е съществено процесуално нарушение. Този извод се подкрепя
и от справка на АПИ, приложена по делото
/стр. 21/, от която е видно, че посочените координати, снети от паметта на
техническото средство не са в близост до ул. „***“. Поради това е правилен и
извода на първоинстанционния съд, че нарушението е недоказано. В тази връзка по делото от една страна не са
налице достатъчно и непротиворечиви данни относно мястото на извършване на
процесното нарушение. Същевременно налице е неяснота относно мястото на
позициониране на АТС, с която именно е регистрирана процесната скорост на
движение, с която нарушението е установено. Поради това не е възможен еднозначен
извод за доказаност на местоизвършването на нарушението, респективно такъв, за
доказаност на извършването на същото.
Без основание са и доводите в жалбата, че
нарушението е безспорно установено,
съответно че правилно е приложен материалният закон. Касационният съд възприема
мотивите на първата съдебна инстанция, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН извършва препратка към мотивите
на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на изложеното Административен
съд-Перник не намира основания за отмяна
на обжалваното решение. Същото е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде
оставено в сила.
При този изход на спора ответната страна има
право на разноски. Такива не са поискани, поради което не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд – Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260017 от
15.09.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 594 по описа на
съда за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/