Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 16.10.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На тридесети
септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 205 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт К. А.
твърди, че на 17.12.2018 г. „Е.Б.Е." ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд К. за вземанията
си към „Р.Б." ООД в размер на 2 282,72 лв. По входираните документи е
образувано ЧГД № 3289/2018 г. По посоченото дело е издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради което
представляваното от него дружество подава настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Сочи, че ищецът „Е.Б.Е." ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1
от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
са публикувани на сайта на дружеството.
Твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1 от
договора ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в с. *** -. За „Р.Б." ООД
е открит клиентски номер ***.
Сочи, че ответникът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Заявява, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок
на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Сочи, че на 01.12.2015 г. по реда на Общите условия за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН " ЕАД
(със сегашно наименование „Е. Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008г. и в съответствие с разпоредбите на Раздел VIII от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, служители на дружеството са
извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в с. Александрово ул.
Братан 23 и представляващ ИТН ***. Посочените
общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са
задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в
сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол № от г. При проверката е установено, че дисплеят
на електромера не се показват данните по тарифи.
Заявява, че проверката е извършена при спазване на правилата на чл. 37 и
чл. 63 от горепосочените общи условия. При същата електромерът е подменен за
извършване на метрологична проверка. Същият е поставен в платнена безшевна
пломбирана торба, съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Електромерът е предоставен за
извършване на метрологична експертиза и е съставен Констативен протокол № г. на
БИМ. При извършената проверка е установено, че електромерът не съответства на
метрологичните и технически изискания, тъй като е променена тарифната таблица
по часови зони. Същото е в резултат от неоторизирана намеса, поради която е
променена параметрезацията на дисплея. В резултат на тази манипулация
електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия. Вследствие на
установеното от БИМ, не цялото количество консумирана електроенергия е било
измерено, съответно не е било заплатено.
На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр.
с чл. 50 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2 от общите условия на
разпределителното дружество е издадена фактура № г. на стойност 1 969,27 лв. с
падеж 22.05.2017 г. На клиента са начислени допълнително 21793 kWh за период от 365 дни 01.12.2014г. - 01.12.2015г., съгласно съставена
справка за коригиране сметката за електроенергия от 05.04.2017г. „Р.Б."
ООД е уведомен за дължимата сума, вследствие на извършената корекция на
сметката с писмо от 10.05.2017 г., получено от ответника на 15.05.2017г., видно от
известие за доставяне.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че в
настоящия случай е от съществено значение, че едностранната корекция не е
извършена по реда на Общите условия на ищцовото дружество, а въз основа на
разпоредбите на раздел IX от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. В чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, действала към 01.12.2015г.,
изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи
грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е
било известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия
се определя съгласно процедурата в раздел IX от същите правила.
Счита, че поради забава в заплащане на горепосочената
фактура ответникът дължи законна лихва в общ размер от 313,45 лв. за периода
23.05.2017г. - 16.12.2018г. Законна лихва за забава се дължи за период от
датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
С оглед на гореизложеното моли съда да установи със
сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „Е.Б.Е." ЕАД към „Р.Б."
ООД, както следва:
- 1 969,27 лв., представляващи
стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода
01.12.2014г. - 01.12.2015г., за което е издадена фактура № г.
- 313,45 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 23.05.2017г. - 16.12.2018г., законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 17.12.2018г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски по заповедното и
по настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. А. С., в
който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва всички правни
фактически твърдения в исковата молба. Твърди, че липсва основание за
доначисляване на количества електроенергия и за претендиране на заплащането
ѝ, тъй като не са извършвали манипулация върху електромера, както се
твърди в исковата молба, не са получавали, подписвали или приемали процесната
фактура и не признават задълженията, установени в нея.
Твърди, че не са получавали писмо изх. № г. и подписът
положен срещу „Получателя“ не е на законен или упълномощен представител на
дружеството.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
съдържанието на представените от ответника, с исковата молба доказателства. В
съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат А. С. моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно
от приложеното частно гражданско дело № 3289/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1969/18.12.2018 г. в полза на
кредитора „Е.Б.Е.“ ЕАД *** срещу длъжника „Р.Б.“ ООД за изпълнение на парично
задължение, за сумата: 1 969.27 лева, представляваща незаплатена стойност
на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода 01.12.2014г. до
01.12.2015г., 313,45 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 23.05.2017г. до 16.12.2018г. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение за заплащане на стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставена за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2015 г. на основание Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а от Закона
за енергетиката. Електрическата енергия и мрежовите услуги са доставена по
партида на длъжника с клиентски номер ***, отнасящ се за обект на потребление:,
ИТН ***.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3289/2018 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е представена е фактура. с получател „Р.Б.“ ООД, с ИТН ***, кл. №, за
обект на потребление, на стойност 1 969.27 лева вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за
електромер № за отчетен периода 01.12.2014
– 01.12.2015 за 21 793 кВтч
ел.енергия /лист 6/.
От приставената справка за коригиране на сметката
за електроенергия се установява, че на ответното дружество е начислена енергия
за доначисляване общо за 21 793 кВтч
на стойност 1 969.36 лева на основание констативен протокол.
По делото е представен констативен протокол №г. на „ЕВН Е.“ АД. От същия
се установява, че на 01.12.2015г. двама служители на ищцовото дружество са
извършили проверка на процесния електромер. Електромерът е демонтиран поставен
в безшевна торба с пломба №375585 и изпратен за експертиза по искане на
ищцовото дружество.
По делото е
представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № г., Регионален отдел Пловдив към Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, съгласно който електромер с идентификационен № отчитащ ел.енергия в имот
находящ се в село Александрово, улица „Братан“ 23 е констатирано несъответствие
на метрологичните и техническите изисквания. Посочено е, че е променена тарифната
таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчита енергия
както следва : от 11.00 ч. до 15.00 ч. електромерът отчита на дневна тарифа Т2;
от 09.00 ч. до 11.00 ч. и след 15.00 ч. електромерът не отчита на
нито една от двете тарифи Т 1 и Т 2.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява, процесния електромер статичен, трифазен,
двутарифен ***, Ф. № е манипулиран. Върху него е приложена софтуерна
манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на електромера и на
метрологичните му характеристики. Посочено е още, че част от консумираната от
ищеца и измерена от електромера ел. енергия се натрупва в регистър, който не
съответства на избраните от клиента
тарифни зони. Същият регистър не се
отчита и остойностява. Методът за отчитане на неотчетена ел.енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл.50 и чл.51, ал.1
от ПИКЕЕ.
По делото е назначена
и изслушана и съдебно – икономическа
експертиза, която е депозирала заключение. От заключението на експертизата се установява,
че процесната фактура е осчетоводена редовно съгласно изискванията
на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти в месеца на
нейното издаване. Посочено е, че дължимата цена за консумираната ел. енергия и
достъп до мрежата по процесната фактура е правилно изчислена съгласно решенията
на КЕВР за всеки отделен ценови период. Вещото лице сочи, че претендираното
обезщетение за забава за периода
23.05.2017г. до 17.12.2018г. е в размер на 313.99 лева. Съдът възприема
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като същото е
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
В случая безспорно е установено, че процесния
електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза
на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани доказателства
манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищеца. При това
положение, спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като
доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на
потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който
въпрос зависи и изхода на делото.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр.
с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая, продажбата и преноса
на електрическата енергия се извършват със сделки, по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на
електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа
енергия и потребителят. Количеството електрическа енергия се измерва по Правила
приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр.38/2007г. Приложима в случая е и
Наредба №6/2004г. Доставката на електрическа
енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при предприятия с персонал до 50 души
и оборот под определен размер
съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на
договора за доставка на електрическа
енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на Общите
условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика
за специални условия.
Електрическата
енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите
й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество
се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ са
собственост на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба
е последователно прокарана от законодателя и с разпоредбата на чл. 28 и на чл.
29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи. Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите
за търговско измерване. Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба
№ 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът
приема за установено по делото, че ищцовото дружество е обществен
доставчик на електроенергия и за територия, в чийто обхват попада имотът на ответното дружество, както и, че
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия за битови нужди при общи условия. С оглед на това ответникът е потребител на електроенергия в
процесния имот, а ищеца – доставчик на такава,като страните са обвързани от
договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията.
По делото е безспорно установено, че ответникът
не е собственик на уредите за търговско измерване на потребната електроенергия.
Собственик в случая е „Е.Б.Е.”
ЕАД. Задължение на ищеца е да ги поддържа в изправност съгласно действащото
законодателство и в частност ЗЕ и ОУ.
Ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранна корекция в сметките на ищеца за потребена в минал период /01.12.2014 г. – 01.12.2015 г. / ел.енергия. Едностранната корекция ответното дружество основава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 вр. с чл.48, ал.2, вр. ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. Съгласно посочените разпоредби Общите условия, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Правилата /чл.45, ал.1/ от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата- чл.51 и чл.48 от ПИКЕЕ.
В чл.50 от ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика. В настоящият случай се установи, че процесният електромер не отчита реално ползваното количество
електрическа енергия в обекта на ищеца, с ИТН ***. Касае
се за случай на частично неотчетено количество електроенергия, поради софтуерна манипулация, водеща до
промяна на тарифната таблица на електромера и на метрологичните му
характеристики в резултат на което част от консумираната и измерена от
електромера ел.енергия е натрупана в регистър, който не се визуализира, отчита
и остойностява, а и несъответствана избраните от клиента тарифни зони. Установи се, че начислената сума представлява стойност на 21
793 kWh. доставена и потребена на
обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен
отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от
Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г./. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение №111/17.07.2015 г. по т. д. №1650/2014 г. на ВКС, І т.о.,
решение №173/16.12.2015 г. по т.д.№3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по
реда на чл.290 от ГПК, със ЗИД на ЗЕ, ДВ. бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Параграф 199, ал.2 от ПЗР
на ЗИД от ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на
закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ
административен акт, поради което посоченият §199, ал.2 от ПЗР на ЗИД
от ЗЕ не намира приложение по
отношение на тях. С изменението на чл.98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е
предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В
действащите Общи условия на договора за доставка на електрическа енергия на
ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване корекция
на сметката му, поради което следва да се приеме, че
не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, при наличие на основание за корекция съгласно правилата по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ. Ответникът не е навел доводи, а и не е представил доказателства,
че е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, поради което следва извода, че не е имал основание да
извърши корекция на сметката на ищеца.
На
следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите за доставена за изминал период от време
електрическа енергия, както през време на действието на отменения ЗЕЕЕ /отм.ДВ бр.18
от 05.03.2004 г./, така и по време на действието на ЗЕ. Такова право доставчика
не може да обосновава и с
клаузи, съдържащи се в приетите от
доставчиците на ел.енергия Общи условия, поради неравноправния
характер на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Такива клаузи са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, защото нарушават основния принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Коригирането на сметка само въз
основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставена
електроенергия противоречи и на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Съдът
приема, че при липса на доказано
виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане
на доставената електроенергия, то в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена
едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не може да
произтича от чл. 54 от Общи условия, защото
същата е нищожна и тя не произтича от Закона. В този смисъл са Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ Т.О.;
Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
104/05.07.2010 г.по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №
177/12.12.2011 г.по т.д.№ 1008/2010 на ВКС, ІІ Т.О./.
Ето
защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху СТИ без да се държи
сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане
на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност.
По посочените съображения съдът
намира, че ответното дружество не е имало основание да извърши корекция на
сметката на ищеца, поради което предявения иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на иска
за главница, неоснователен е и предявеният иск за обезщетение за забава,
предвид акцесорния му характер.
С оглед неоснователността на исковете, съдът счита, че не следва да разглежда възражението за
погасителна давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, поради което ищцовото дружество следва да заплати на ответника
направените разноски в размер на 600
лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили
списък на разноските.
Воден от
горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл.422 предявените от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК,
със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С., М.М.М.-Д. против „Р.Б.“ ООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК, представлявано от Е.И.Б.искове за установяване съществуването на вземане
за сумите : 1 969.27 лева за главница, представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия, за периода 01.12.2014г. –
01.12.2015г. по фактура., 313.45 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
23.05.2017г. до 16.12.2018 г. и законната лихва върху главницата от 17.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за изпълнението на което парично
задължение е издадена заповед №1969/18.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело
3289/2018г. по описа на Районен съд – К., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С., М.М.М.-Д. да заплати на „Р.Б.“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК 1, представлявано от Е.И.Б.сумата от 600 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :