РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Нови пазар, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100544 по описа за 2022 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД във
вр.чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.92 от ЗЗД,с цена на иска 310.39лв., включваща 232,93 лева
неплатени абонаментни такси и 77,46 лева –неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, предявен от Й. чрез пълномощника адв. В. П. Г. - *АК против С. Ю. С. с
ЕГН:**********, с адрес:гр.К., ул.***. Искът е предявен във връзка с установяване на
присъдено вземане със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**/** г.по описа
на НРПС.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника на ** г. бил сключен
договор за мобилни услуги №**, предоставен мобилен номер **********. С допълнително
споразумение към него от ** г. условията на договора били предоговорени, като месечната
такса нараснала на 30,99 лева за избрана абонаментна програма „Тотал“ и срок на действие
на договора 24 месеца. Ответникът не изпълнил задължението си по договора. За отчетен
период **-** не заплатил 50,26 лв., фактурирани с фактура №**********/** г. и със срок на
плащане ** г. За периода от ** г. до ** г. не заплатил 151,69 лева, по фактура №*** от ** г.,
от тях 25,82 лв. без ДДС месечна такса и100,59 лв. без ДДС за Роуминг таксуване. Сумата
следвало да се плати до ** г. Третата издадена и неплатена фактура била с №** от ** г. на
стойност 30,98 лв., платима до ** г. Поради неизпълнение на задълженията по договора
услугата била деактивирана и те прекратени на основание т.11 от договора, във вр. с чл.75,
чл.19б от ОУ на оператора. Той уведомил с СМС известяване абоната си и му дал шанс за
плащане на дължимите суми. Била издадена крайна фактура №**/** г., включваща и
неустойка за предсрочно прекратяване на договори -77,46 лв. Ответникът не заплатил
задълженията си и ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за вземането си. Била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №**/** г. за сумата от 310,39 лв., но връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да
предяви настоящите установителни искове, с които моли съдът да признае за установено, че
ответникът дължи суми в общ размер 310,39 лв, като 232,93 лева за неплатени абонаментни
1
такси и 77,46 лева за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на ** г. до
окончателното плащане.
Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски в исковото
производство, включващи доплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,както и
тези в заповедното производство.
Ответникът е получил съдебните книжа отново при условията на чл.47, ал.1 от ГПК и
на разноски на ищеца му е назначен определения от *АК особен представител- адвокат Д. Г.
С. към Адвокатска колегия гр.Ш., вписан под №** в националния регистър за правна
помощ.
В едномесечния законов срок е депозиран писмен отговор, в който се заявява, че
приложените писмени доказателства са негодни да обосноват заключение за дължимост на
исковата сума. Ищецът едностранно се възползвал само от своите права по договора с
ответника и тези от общите условия към договорите, обслужвайки само своите интереси. В
исковата молба било посочено, че неполучаването на фактура не освобождава абоната от
задължението да плати стойността й. Освен това и на основание чл.75 от ОУ ищецът имал
право едностранно да прекрати договора в случай, че потребителя не плати. Срокът на
плащане обаче бил отразен точно в евентуално неполучената фактура. Казано синтезирано,
ищецът не бил длъжен да уведомява потребителите за своите евентуални намерения, както и
за своите решения да прекратява едностранно договори или начислява различни суми, по
силата на ОУ, като потребителите се уведомявали с документи, които ищецът нямал
задължение да връчва. При това неравностойно положение на потребителя, приложение
следвало да намери ЗЗД и преди предсрочно прекратяване на договор да се даде подходящ
срок за изпълнение на задължението. Ищецът ползвал даже несъществуващ адрес на
ответника, включително и в исковата си молба до съда, тъй като в с. К. не съществувал
такъв адрес и сграда с два входа и етажи. За неравноправна е счетена и клаузата, даващо
право да се начислява неустойка поради предсрочно прекратяване на договора. Затова се
моли така предявените искове да се отхвърлят от съда, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
За ответника се явява адв.С..Поддържа изцяло депозирания отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при
наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество-
неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
Видно от приобщения по заповедното производство,като писмено доказателство
договор за мобилни услуги, сключен между ищеца, тогава „Теленор България“ ЕАД и
ответника С. Ю. С. ,с посочен адрес:с.К.,ул.***,по заявка №**/**г. е,че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно отношение по повод ползваните от него мобилни
услуги с предпочетен номер ***,за срок от 24 месеца,при месечен абонамент от 20.99лв,с
дата на издаване на фактура –на 18-ти всеки месец.На абоната са връчени и Общите условия
на „Теленор България „ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни и фиксирани
телефонни услуги.
С допълнително споразумение от **г.,клаузите на договора са актуализирани
относно дължимия месечен абонамент и същият е определен на 30.99лв.Срокът за ползване
на услугите,предоставяни от оператора на потребителя е продължен до **г.,а при
непротивопоставяне на някоя от страните,договорът се трансформира в безсрочен.
В т.3 от допълнителното споразумение е уговорено заплащане на неустойка от страна
на потребителя,при наличните за това предпоставки./не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти/.
Във връзка с дължимите от абоната месечни такси и ползвани услуги,операторът е
2
издал следните фактури : фактура с №**********/**г.за отчетен период **-**г.на стойност
59.56лв.,с падеж – **г., фактура №*** от ** г.за отчетен период **г.-**г.,на стойност
211.56лв.,с падеж – **г.и фактура с №**/** г.за отчетен период **г.- **г., на стойност
242.23лв.,с включени задължения от предходен период с ДДС, с падеж -**г.
В никоя от фактурите не е обективирано задължение за заплащане на неустойка в размер
на 77.46лв.,за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от **г.
По повод на подадено заявление от „Теленор България „ЕАД/праводател на ищеца/
,съдът е издал Заповед №**/**г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с
която е разпоредил длъжникът С. Ю. С. с ЕГН:********** и адрес:гр.К.,общ.К.,обл.Ш.
ул*** да заплати на кредитора „Теленор България“ЕАД сумата 310.39лв.,представляваща
главница за период от **г.до **г.,ведно със законна лихва за период от **г.до изплащане на
вземането,както и държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение
180.00лв.
Посочено е,че вземането е за дължими,но незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент.
По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещото лице Н.
К.,която съдът кредитира с пълно доверие –всеобхватна,компетентна и добросъвестно
изготвена ,от която се установява,че за периода на потребление **г.-**г.,от мобилен номер
*** под клиентски номер *** има потребявани данни,както следва /**-**г.- разговори -
246.00 минути,роуминг -4.00 минути,разговори към други национални мобилни мрежи-
23.00 минути,мобилен интернет – 9535.68 МБ,а за периода **г.-**г.- роуминг -61.00минути.
За периода на потребление от **г.до **г.от страна на оператора няма предоставена
информация за потребление от номер ***.
Ответникът не твърди и не представя доказателства,че е извършил плащане на
начислените с горецитираните фактури суми за ползвани от него услуги,предоставени му от
мобилния оператор.
По делото няма доказателства относно това ,дали ищецът е връчил на ответника писмено
уведомление за прекратяване на договора помежду им.,а и той самият не навежда такива
твърдения,а само,че до ответникът е бил изпратен SMS за такова уведомяване.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Положителният установителен иск,предявен от ищеца е подаден в законоустановения
срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално
допустим,а разгледан по същество- неоснователен и недоказан,поради следните
съображения:
Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство.Ищецът е
правоприемник на заявителя.,в пълния обем от права и задължения,сключени от праводателя
му.Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да предостави на
ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото, неоспорени от
ответника,съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между тях договор и е
предоставил уговорените мобилни услуги, но не в посочения от заявителя период **г.до
**г./,а в периода **г.-**г./за остатъка от периода ищецът не ангажира доказателства/,поради
което,съдът приема за периода ,извън установения, искът за неоснователен и недоказан.
Договорът не е оспорен от ответника по автентичност и съдържание,поради което съдът
го цени като годно доказателствено средство,ползващо се със съответната материална
3
доказателствена сила.
Като не е заплатил на оператора предоставените му мобилни услуги в уговорения
помежду им размер и срок,ответникът е изпаднал е в забава, за което следва да понесе
отговорността си, съобразно договорните клаузи и Общите условия на оператора.
Не се установява от доказателствата по делото,вземането на ищеца за минали периоди.,да
е погасено по давност,поради което съдът намира,че същото се явява изискуемо и ликвидно.
При положение,че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора,а той не твърди обратното и не представя доказателства за заплатени
суми,дължими по договора, по силата на чл.75 от Общите условия,за кредитора е
възникнало правото едностранно да прекрати договора.
Доколкото в заповедното производство заявителят не е представил писмени
доказателства,от които да е видно,че е отправил предизвестие до длъжника за прекратяване
на договора помежду им,следва да се приеме,че такова изявление се прави с исковата молба
и следва да бъде съобразено в рамките на настоящия исков процес,като годно да породи
целените с него правни последици.
В представените от ищеца писмени доказателства /фактури,извлечения о за детайлно
потребление за мобилен/фиксиран номер ***,не се установи по безспорен начин твърдяното
от ищеца обстоятелство,че в издадените от него фактури,послужили като основание за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,същият е начислил неустойка в в
размер на 77.46лв.,за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от **г.
При това положение,предявеният положителен установителен иск се явява частично
основателен и доказан и следва да се постанови решение,с което бъде признато за
установено,че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 232.93лв.,представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договори с абонатен номер №***,за което са издадени фактури С №**********/**г.,
**/**г.и с №**/**г.за периода от **г.до **г,ведно със законната лихва за забава,считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част,касателно претендираната сума в размер на 77.46лв.,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от **г-.,положителният
установителен иск се явява неоснователен и недоказан,поради което следва да се отхвърли.
Предвид задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по т.д.№4/2013г.,с оглед
изхода на спора, съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното
производство и исковото производство,като същите ,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва
да се присъдят съразмерно уважената част от иска и ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца по заповедното производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на
153.75лв./от направените такива в общ размер на 205.00лв./,а по исковото производство –
393.75лв./от направените такива в общ размер на 525.00лв./.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът С. Ю. С. с ЕГН:********** и
адрес:гр.К.,общ.К.,обл.Ш. ул*** ДЪЛЖИ на ищеца „Йеттел България“ ЕАД ,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ж.к.**,**, сграда
**,представлявано от Д. К. К. и М. С. /с предишно наименование „Теленор
България“ЕАД/,титуляр на банкова сметка :IBAN: *** ,СУМАТА в размер на
232.93лв.,представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договори с абонатен номер №***,за което са издадени
фактури с №**********/**г., № **/**г.и с №**/**г.за периода от **г.до **г,ведно със
законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
4
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата./за което е
издадена Заповед №**/**г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н./.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Йеттел България“ ЕАД ,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:гр.С.,ж.к.**,**, сграда **,представлявано от Д. К. К. и М. С. против С.
Ю. С. с ЕГН:********** и адрес:гр.К.,общ.К.,обл.Ш. ул*** за признаване дължимостта на
сумата в размер на 77.46лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от **г./за което е издадена Заповед №**/**г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н./.
ОСЪЖДА ответника С. Ю. С. с ЕГН:********** и адрес:гр.К.,общ.К.,обл.Ш. ул*** да
заплати на ищеца „Йеттел България“ ЕАД ,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,ж.к.**,**, сграда **,представлявано от Д. К. К. и М. С. направените по
ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н. съдебни и деловодни разноски в размер на
153.75лв./сто петдесет и три лева седемдесет и пет стотинки /.
ОСЪЖДА ответника С. Ю. С. с ЕГН:********** и адрес:гр.К.,общ.К.,обл.Ш. ул*** да
заплати на ищеца „Йеттел България“ ЕАД ,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,ж.к.**,**, сграда **,представлявано от Д. К. К. и М. С. направените в
настоящото исково производство /по гр.д.№ 544/2022г.по описа на НПРС / съдебни и
деловодни разноски в размер на–393.75лв./триста деветдесет и три лева седемдесет и пет
стотинки /.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар:_______________________
5