Номер 18729.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000229 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 34 от 30.03.2020г. по т.д. № 109/ 2019г. по описа на
Ловешки окръжен съд, са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от А. Б. А. от гр.Угърчин, Ловешка обл., против ЗАД „Дал бог
живот и здраве“-гр.София обективно съединени искове с правно основание
чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата 200000лв.-обезщетение
за неимуществени вреди-болки в главата, гръдния кош, счупване на 6,7 и 8
ребра, аборт, произтичащи от ПТП, настъпило на 10.05.2019г., причинено от
М. М. Б. от с.Костелево, водач на л.а. „БМВ 330Д“ с рег.№– ОВ 76****,
собственост на Р. Т. Ц. от гр.Угърчин. Осъдена е А. Б. А. да заплати на ЗАД
„Дал Бог живот и здраве“ разноски по делото в размер на 800 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Б.,
процесуален представител на Анелия А., в която сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ПТП е реализирано на
15.05.2019г., а то е извършено на 10.05.2019г. Счита за неправилни изводите
на ЛОС, че ищцата не е пострадала при това ПТП, че не са доказани
1
описаните и неоспорените от ответното застрахователно дружество в
приложените медицински документи увреждания, които се установявали
безспорно от СМЕ. Счита за неправилен извода на съда, че не е доказана
причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП. Счита, че
изводите на ОС-Ловеч противоречат на събраните по делото доказателства.
Счита, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не се е
произнесъл по цялата искова претенция, а именно-относно травмите в
гръдния кош и свързаните с това негативни нервнопсихически преживявания,
безспорно доказани с неоспорените амбулаторен лист от 10.05.2019г. и
епикриза от 23.05.2019г., които документи въобще не били обсъждани от
съда. Неправилен бил и изводът на съда, че не бил изяснен безспорно и
механизмът на ПТП. Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска
като се е мотивирал само със спонтанния аборт, който бил безспорен факт, но
не се е произнесъл за другите травматични увреждания на ищцата-болките и
страданията от преобръщането на автомобила, уплахата, загубата на детето.
Сочи, че от страна на А. няма съпричиняване на вредоносните последици,
била е с поставен предпазен колан. Счита обжалваното решение за
необосновано, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил със
събраните по делото доказателства. Счита решението за неправилно, тъй като
противоречало на действителното фактическо положение. Неправилно ОС-
Ловеч не е съобразил и факта, че виновният водач е санкциониран. Моли
въззивният съд да отмени изцяло решението на ОС-Ловеч и да уважи
предявения иск в пълния му размер. Претендира разноски, вкл. и за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.София чрез
пълномощника адв.Д.Стоянов. Счита жалбата за неоснователна по изложени
за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
ОС-Ловеч-да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
2
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ПТП
е реализирано на 15.05.2019г., а то е извършено на 10.05.2019г., е
неоснователно. Видно както от мотивите на решението, така и от неговия
диспозитив, е посочено, че ПТП е настъпило на 10.05.2019г.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че не е доказана
причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП, е неоснователно.
На ищеца принадлежи доказателствената тежест за това да установи
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, функция от което е и отговорността на застрахователя, но същият
не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на този елемент от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. От приетата и неоспорена от ищеца
СМЕ, се установява, че спонтанният аборт, настъпил при А. на 17.05.2019г.
не е в причинно-следствена връзка с произшествието, тъй като на първо
място плодът е все още малък, а на второ място-разположен е ниско долу в
таза, където е защитен от самия таз. Вещото лице е посочило, че не може да
каже дали абортът се дължи на психологическа основа, тъй като това е обект
на психиатрията, не на съдебната медицина. Доказателства в тази насока,
3
както и такива, че абортът е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и е
резултат именно и единствено от него, не са ангажирани от ищцата. Вещото
лице е посочило и че в медицинската документация, издадена на ищцата, не е
отразено да е извършвана стерилизация на пострадалата вследствие
отстраняване на матката или зашиване на тръби, поради което следва, че не
се препятства фертилитета на А. и тя може да забременее. Експертът е
посочил и че оплакванията на А. от болки в главата и ребрата са субективни
и липсват обективни данни в наличната медицинска документация за нейното
състояние след инцидента, като няма методика , по която може да се
определи главоболие има ли, световъртеж има ли и колко са по интензитет.С
оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва
установена причинна връзка между ПТП и настъпилия аборт.
Оплакването, че изводите на ОС-Ловеч противоречат на събраните по
делото доказателства, е също неоснователно. Направените от
първоинстанционния съд правни изводи са въз основа на правилно приетата
за установена фактическа обстановка, която съответства на всички събрани
по делото доказателства, обсъдени от съда и преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. В тази връзка са неоснователни и оплакванията, че
обжалваното решение е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не
се е съобразил със събраните по делото доказателства, и че решението е
неправилно, тъй като противоречало на действителното фактическо
положение.
Оплакването, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като
не се е произнесъл по цялата искова претенция, а именно-относно травмите в
гръдния кош и свързаните с това негативни нервнопсихически преживявания,
безспорно доказани с неоспорените амбулаторен лист от 10.05.2019г. и
епикриза от 23.05.2019г., които документи въобще не били обсъждани от
съда, е неоснователно.Посочените доказателства са обсъдени от
първоинстанционния съд, като правилно е прието, че няма конкретни данни в
какво се изразяват травмите, твърдяни като получени от А.. В цитираните
медицински документи, по-конкретно в „лист за преглед на пациент в
КДБ/СО“ е вписана като основна диагноза „контузия на гръдния кош“, като
при „анамнеза“ е посочено общо, че пострадалата се оплаква от болки в
гърдите, и е назначена консултация с гръден хирург. Епикризата не съдържа
никакви данни относно болки и травми в тази област. Вещото лице,
4
изготвило СМЕ е констатирало, че няма документ, в който да е отразено в
какво се състои травмата на гръдния кош и сочи, че липсват данни да е
провеждано стационарно лечение поради гръдна травма. Други доказателства
за твърдяните за получени от А. при ПТП травми досежно техния вид,
характер, продължителност и проведено лечение, освен цитираните два
документа, няма ангажирани от ищцата, а на същата принадлежи
доказателствената тежест за установяване настъпването на вредите в тяхното
конкретно проявление. Събраните гласни доказателства-показанията на
св.Марков са твърде общи и не установяват в конкретика вида, характера на
уврежданията, провеждано лечение, поради което правилно не са съобразени
от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, неоснователни са и
оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
се е мотивирал само със спонтанния аборт, който бил безспорен факт, но не
се е произнесъл за другите травматични увреждания на ищцата-болките и
страданията от преобръщането на автомобила, уплахата, загубата на детето,
както и оплакването, че са неправилни изводите на ЛОС, че ищцата не е
пострадала при това ПТП, че не са доказани описаните в приложените
медицински документи увреждания и неоспорените от ответното
застрахователно дружество, които се установявали безспорно от СМЕ.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че не бил изяснен
безспорно и механизмът на ПТП, е също неоснователно. САТЕ е посочила
механизма на ПТП, но констатациите на вещото лице се базират единствено
на констативния протокол за ПТП с № 23 от 10.05.2019г., в който като
обстоятелства и причини за ПТП са описани тези, посочени от водача на
МПС-„водач на МПС при движение с несъобразена скорост на дясна крива
излиза вдясно извън пътното платно, преобръща се и реализира ПТП с
пострадал пътник“. Предвид на това и изводите на вещото лице, изготвило
САТЕ, относно механизма на ПТП и поведението на водача на МПС, както и
скоростта на движение на същия към момента на настъпване на ПТП /78,6
км/ч/, са хипотетични и не се базират на конкретни обективни данни.
Предвид на това, и липсата на други доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е безспорно установен механизмът
на настъпване на ПТП, а на ищеца принадлежи доказателствената тежест за
това.
Оплакването, че от страна на А. няма съпричиняване на вредоносните
5
последици, била е с поставен предпазен колан, е несъстоятелно. С оглед
направените изводи за недоказаност на получените при ПТП травматични
увреждания и причинната връзка между уврежданията и настъпилото ПТП,
първоинстанционният съд правилно не е обсъждал наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Оплакването, че неправилно ОС-Ловеч не е съобразил и факта, че
виновният водач е санкциониран, е също неоснователно. Действително,
видно от приложеното НП № 19-0906-000633 от 21.05.2019г., на водача на
процесното МПС М. М. Б. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200
лв. за това, че на 10.05.2019г. на път трети клас № 401 с посока на движение
към ПП 1/4 като водач на автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№ ОВ 76****
управлява автомобила с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя
/мокра настилка/ и след дясна крива се преобръща вдясно извън пътното
платно, при което допуска ПТП с леко ранен. Това доказателство обаче само
констатира факта на ПТП, и извършено административно нарушение от
водача на МПС, което е установено от цитирания по-горе констативен
протокол, и не е достатъчно за изясняване на конкретните обстоятелства на
механизма на настъпване на ПТП, от които може да се направи извода за
наличието на всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Същото не се ползва със задължителната сила на присъдата по чл.300 от ГПК
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. Ответникът по жалба е претендирал разноски за
адв.възнаграждение, но тъй като липсват данни такива да са направени, то не
се присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 30.03.2020г. по т.д. № 109/ 2019г. по
описа на Ловешки окръжен съд.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7