Решение по дело №1054/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 609

 

гр.***, 11.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1054 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на А.И.А. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез адв. Александър Кръстанов, против Наказателно постановление № 20-0769-000119/06.02.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнонаказателната процедура. На първо място се твърди, че АНО не е компетентен да издава НП по посочената законова разпоредба, а такива са само органите на Агенция „Пътна инфраструктура“. На следващо място се застъпва, че не става ясно как е измерено теглото на ППС, поради което и констатираната маса е неправилно установена.  Твърди се, че не е приложена правилната санкционна норма, както и че АНО не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа на тази теза, като се достига до извод, че НП съдържа всички изискуеми реквизити, съставено е при спазване на процедурата за това, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Претендира се присъждане на разноските по производството за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 НП е връчено на 18.02.2020г., а жалбата е депозирана на 24.02.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.01.2020г. полицейски служители от Сектор „ПП“-***, сред които и св. Х.Х. получили сигнал за видимо претоварени камиони, които се движат в гр. ***, ул. „***“ в посока към Пристанище-Запад. В тази връзка полицейските служители отишли на място и в около 12.40 часа спрели за проверка товарен автомобил „***“ с рег. № *** и прикачено полуремарке „***“ с рег. № *** с общо 3 оси, който се движел в посока към Пристанище – Запад и видимо бил претоварен. С цел проверка на това обстоятелство в 12.51 часа полицейските служители извършили измерване на масата на МПС-то на близкия кантар на „Порт Ойл“ ООД, при което установили, че общата маса на състава е 54440 килограма, при максимално допустима, съгласно свидетелството за регистрация – 44000 кг.  

За констатираното св. Х. съставил на място АУАН с бл. № 660338, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изрично в ката било упоменато, че общата маса надвишава нормите, установени от министъра на МРРБ в Наредба № 11/2001г., в нарушение на чл.  3, вр. с чл. 6 от Наредбата, както и че съставът е с обща маса по-голяма от допустимата по свидетелство за регистрация.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го пописал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 06.02.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Противно на становището на жалбоподателя, в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 06.02.2020г. е била оправомощена да издава НП за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. До извод различен от изложения не би могло да се стигне, въпреки че съгласно разпоредбите на  чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура", но този контрол е единствено с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Също така, съгласно нормата на чл. 139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези които са предвидени в закона (Решение № 549 от 22.03.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 44/2018 г).

            Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

            Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере какво точно е била волята на наказващия орган.

            Това е така защото в АУАН и НП от фактическа страна е посочено, че наказанието се налага едновременно за това, че МПС е било с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС и за това, че наред с това масата му е надвишавала нормите, установени в Наредбата и по –точно в чл. 3, вр. с чл. 6. Настоящият състав счита, че така описаните факти консумират състава на две отделни и напълно самостоятелни нарушения, като обаче в НП е дадена квалификация само на едно. Управлението на МПС с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС е нарушение на чл. 126 от ЗДвП, съгласно която - при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. На това нарушение съответства санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, а не тази на чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП (Решение № 216 от 11.02.2020 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2884/2019 г.). Последната правна норма в действителност е приложима за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предписва, че  движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата обаче е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г., като в чл. 6 в пет алинеи, повечето от тях съдържащи по няколко точки, а те на свой ред по няколко букви, са предвидени различни хипотези в зависимост от това с колко оси е МПС, колко от тях са задвижващи, с колко оси е полуремаркето, какво е разстоянието между тях и т.н.  В случая актосъставителят и АНО не са посочили, която от множеството хипотези считат, че е нарушил водачът, като е управлявал МПС с прикачено полуремарке с общо три оси (не става ясно дали трите оси касаят общо състава или само полуремаркето) с обща маса от 54440 кг., като настоящият състав и жалбоподателят няма как да гадаят каква е била волята на наказващия орган, респективно съдът няма как да извърши проверка дали вмененото от АНО нарушение е осъществено или не. Законосъобразното ангажиране на отговорността на водача чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП е изисквало освен да се цитира чл. 6 от Наредбата да се посочи точно коя от множеството хипотези според АНО е била осъществена, като тя се посочи както словесно, така и като правна квалификация. В случая това не е сторено, поради което и съдът счита, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява, а от там и издадения санкционен акт е незаконосъобразен.

            На последно място съдът следва да посочи и че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса не е ангажирал нито едно доказателство, от което да може да се направи извод, че използваното техническо средство за измерване е годно и калибрирано. Това е допълнителен довод в подкрепа на тезата, че нарушението е останало не доказано и който обуславя отмяната на НП.        

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на НП, поради което и то следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-000119/06.02.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на А.И.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.