Р Е Ш Е
Н И Е
№ 609
гр.***, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1054 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
А.И.А. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез адв. Александър
Кръстанов, против Наказателно постановление № 20-0769-000119/06.02.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.***, с което за
нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административнонаказателната процедура. На първо място се твърди, че АНО не е
компетентен да издава НП по посочената законова разпоредба, а такива са само
органите на Агенция „Пътна инфраструктура“. На следващо място се застъпва, че
не става ясно как е измерено теглото на ППС, поради което и констатираната маса
е неправилно установена. Твърди се, че
не е приложена правилната санкционна норма, както и че АНО не е обсъдил
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателя не се явява и не представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.***, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище,
подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е неоснователна,
поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа
на тази теза, като се достига до извод, че НП съдържа всички изискуеми
реквизити, съставено е при спазване на процедурата за това, а наложеното
наказание е правилно индивидуализирано. Претендира се присъждане на разноските
по производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 НП е връчено на 18.02.2020г.,
а жалбата е депозирана на 24.02.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.01.2020г.
полицейски служители от Сектор „ПП“-***, сред които и св. Х.Х. получили сигнал
за видимо претоварени камиони, които се движат в гр. ***, ул. „***“ в посока
към Пристанище-Запад. В тази връзка полицейските служители отишли на място и в
около 12.40 часа спрели за проверка товарен автомобил „***“ с рег. № *** и
прикачено полуремарке „***“ с рег. № *** с общо 3 оси, който се движел в посока
към Пристанище – Запад и видимо бил претоварен. С цел проверка на това
обстоятелство в 12.51 часа полицейските служители извършили измерване на масата
на МПС-то на близкия кантар на „Порт Ойл“ ООД, при което установили, че общата
маса на състава е 54440 килограма, при максимално допустима, съгласно
свидетелството за регистрация – 44000 кг.
За констатираното
св. Х. съставил на място АУАН с бл. № 660338, описвайки горните факти и
квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изрично в ката
било упоменато, че общата маса надвишава нормите, установени от министъра на
МРРБ в Наредба № 11/2001г., в нарушение на чл. 3, вр. с чл. 6 от Наредбата, както и че
съставът е с обща маса по-голяма от допустимата по свидетелство за регистрация.
Актът бил предявен
на жалбоподателя, който го пописал и получил препис от него без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 06.02.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Противно на становището на
жалбоподателя, в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор
„Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 06.02.2020г. е била
оправомощена да издава НП за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и на основание
чл. 189, ал. 12 ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. До извод различен от
изложения не би могло да се стигне, въпреки че съгласно разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства
се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура", но този контрол е единствено с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Също
така, съгласно нормата на чл. 139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери,
маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т.
2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази
норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за
движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да
имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези
които са предвидени в закона (Решение №
549 от 22.03.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 44/2018 г).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере какво точно е била волята на наказващия орган.
Това е така защото в АУАН и НП от фактическа страна е посочено, че наказанието се налага едновременно за това, че МПС е било с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС и за това, че наред с това масата му е надвишавала нормите, установени в Наредбата и по –точно в чл. 3, вр. с чл. 6. Настоящият състав счита, че така описаните факти консумират състава на две отделни и напълно самостоятелни нарушения, като обаче в НП е дадена квалификация само на едно. Управлението на МПС с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС е нарушение на чл. 126 от ЗДвП, съгласно която - при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. На това нарушение съответства санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, а не тази на чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП (Решение № 216 от 11.02.2020 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2884/2019 г.). Последната правна норма в действителност е приложима за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предписва, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата обаче е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г., като в чл. 6 в пет алинеи, повечето от тях съдържащи по няколко точки, а те на свой ред по няколко букви, са предвидени различни хипотези в зависимост от това с колко оси е МПС, колко от тях са задвижващи, с колко оси е полуремаркето, какво е разстоянието между тях и т.н. В случая актосъставителят и АНО не са посочили, която от множеството хипотези считат, че е нарушил водачът, като е управлявал МПС с прикачено полуремарке с общо три оси (не става ясно дали трите оси касаят общо състава или само полуремаркето) с обща маса от 54440 кг., като настоящият състав и жалбоподателят няма как да гадаят каква е била волята на наказващия орган, респективно съдът няма как да извърши проверка дали вмененото от АНО нарушение е осъществено или не. Законосъобразното ангажиране на отговорността на водача чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП е изисквало освен да се цитира чл. 6 от Наредбата да се посочи точно коя от множеството хипотези според АНО е била осъществена, като тя се посочи както словесно, така и като правна квалификация. В случая това не е сторено, поради което и съдът счита, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява, а от там и издадения санкционен акт е незаконосъобразен.
На последно място съдът следва да посочи и че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса не е ангажирал нито едно доказателство, от което да може да се направи извод, че използваното техническо средство за измерване е годно и калибрирано. Това е допълнителен довод в подкрепа на тезата, че нарушението е останало не доказано и който обуславя отмяната на НП.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на НП, поради което и то следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се
дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-000119/06.02.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.***, с което за
нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на
А.И.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.